Решение № 88 от 8.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 199/2026 г.

Производството е въззивно по чл.20 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Г. И. С. от АК-Русе, в качеството му на защитник на исканото лице К. А., против Решение рег. № 112/22.06.2026год., постановено по ЧНД № 297/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе, в производство по чл.17 от ЗЕЕЗА. С обжалваното решение, на основание чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА, е допусната екстрадиция на турския гражданин К. А. /K. A./, роден на 10.11.2020год. в кв.Кючукчекмедже, Истанбул, Република Турция, с национален идентификационен номер- 13925••••••, по молба за екстрадиция на Х. Г. У.- съдия на 20-ти състав на Наказателен съд за тежки престъпления Бакъркьой от 02.03.2026год. във връзка с наказателно преследване по обвинение за умишлено убийство и опит за умишлено убийство, извършени на 03.09.2022год., квалифицирани по чл.82/1.а и чл.82/1.а и чл.35 от Турския наказателен закон по съдебно дело № 2025/430 на 20-ти Наказателен съд за тежки престъпления- Бакъркьой. Със същото решение, по отношение на исканото лице К. А. /K. A./, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на молещата държава. С жалбата са наведени оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.7, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА, тъй като са налице основания да се откаже екстрадиция по отношение на К. А., а именно, че след неговата екстрадиция съществува риск неговото положение да бъде утежнено, поради неговата етническа принадлежност и политически убеждения, а също и че няма да бъдат гарантирани правата му свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието, съгласно изискванията на международното право. Посочва се, че в тази връзка в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са били представени доказателства от които е видно, че спрямо К. А. в Република Турция е имало наказателно производство по обвинение в пропагандиране на терористична организация - Кюрдската работническа партия /ПКК/. Посочва се, че обясненията на исканото лице К. А. пред Окръжен съд - Русе също потвърждават неговата съпричастност към ПКК, както и съпричастността на неговите близки към тази организация. Посочва се, че от неговите обяснения също станало ясно, че брат му е бил убит при неизясни обстоятелства, но е възможно убийството му да е свързано с дейността на брат му, който е бил член на ПКК и е бил кюрдски партизанин. Посочва се, в тази връзка са били представени документи, от които е видно, че брата на К. А. действително е бил убит и е имало наказателно производство срещу неговия убиец, който е бил осъден затова престъпление. Излага се, че в тази връзка били направени и искания от страна на защитата в съдебното заседание от 22.06.2026 год. по ЧНД № 297/2026 год. по описа на РОС да бъде дадена повече информация от компетентните органи в Република Турция за този случай и да бъдат изпратени преписи от оригиналните документи, но това искане било отхвърлено от първоинстанционния съд. Излага се, че в тази връзка К. А. твърди, че се страхува за живота си след евентуалната му екстрадиция в Република Турция, а също и защото по неговите думи част от свидетелите по делото в Република Турция, за което се иска неговата екстрадиция, също са били убити. Излага се, че в хода на делото пред Окръжен съд - Русе били направени искания от страна на защитата, които били приети от съда за основателни и било постановено да се изиска тази информация от Република Турция, а именно: да се изиска справка за етническия произход на К. А., дали същият или негови близки родственици - майка, баща, братя, сестри или братовчеди членуват или имат обвързаност с ПКК като на тези въпроси нямало ясни отговори от страна на компетентните органи от Република Турция. Посочва се, че също така било направено искане от страна на защитата в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, да бъдат представени заверени преписи от оригиналните документи на представените от защитата копия, които доказвали, че срещу К. А. е имало наказателно производство за пропагандиране на терористична организация - Дело № 2020/44548 на Главна прокуратура на Истанбул - Бюро за разследване на престъпления срещу пресата и Дело № 2020/337 на 27-ми наказателен съд за тежки престъпления на Истанбул, както и да се даде повече информация за този случай, но това искане беше отхвърлено от РОС. Посочва се, че в същото заседание било направено и искане от страна на защитата да бъде разпитана на основание чл. 139, ал. 7 от НПК чрез видеоконференция, със съдействието на компетентните органи на Федерална република Германия, лицето Л. А.. Твърди се, че същата се явява близка родственица на исканото лице К. А., която е кюрдска политическа активистка и творец -автор на книги и режисьор, и поради политическата си дейност е била лишена от свобода и е прекарала дълго време в затвора, включително в Истанбул и затвора Бакъркьой, като от средата на 2023 г. живее в Берлин, Германия. Излага се, че защитата е представила в последното заседание по ЧНД № 297/2026 год. по описа на Окръжен съд-Русе копия от документи доказващи, че срещу брата на К. А. - Тургай А., който в последствие е бил убит, е имало наказателно производство заради дейността му - участие в подготвителен лагер на ПКК като от тези документи било видно, че е бил вербуван именно от Л. А.. Посочва се, че за тези обстоятелства защитата също е направила искане за предоставяне на повече информация от Република Турция. Във тази връзка се твърди, че разпита на Л. А. би могъл да даде ценна информация относно обстоятелствата, които биха могли да ангажират основанията за отказ на искането за екстрадиция на К. А., посочени в чл. 7, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА. Защитникът на исканото лице счита, че отхвърлянето от Окръжен съд - Русе на тези доказателствени искания на защитата представлява процесуални нарушения. Иска се Великотърновският апелативен съд да отмени Решение рег. № 112/22.06.2026год., постановено по ЧНД № 297/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе и да постанови ново решение, с което да откаже екстрадиция на К. А., както и да бъде отменена взетата по отношение на исканото лице К. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ . С жалбата е направено доказателствено искане д а бъде разпитана като свидетел чрез видеоконференция на основание чл.139 ал.7 от НПК със съдействието на компетентните органи на Федерална Република Германия, които да потвърдят самоличността й Л. А.- живуща в гр.Берлин, Федерелна република Германия, кето е оставено от въззивния съд без уважение. В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на подадената жалба и предлага въззивният съд да не я уважава и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Исканото лице К. А. и защитника му адвокат Г. С. поддържат подадената жалба, по изложените в нея съображения и молят въззивния съд да я уважи. В последната си дума във въззивната инстанция исканото лице К. А. моли да не бъде допускана екстрадицията му в Република Турция. Великотърновският апелативен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания и доводи, становищата на страните, доказателствата по делото и като в рамките на правомощията си съгласно чл.66 от ЗЕЕЗА вр. с чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на решението на първоинстанционния съд, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.20 ал.1 от ЗЕЕЗА от лице, което притежава активна процесуална легитимация, съдържанието й отговаря на законовите изисквания и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството в първоинстанционния съд по чл.17 от ЗЕЕЗА е образувано по предложение на Окръжна прокуратура-Русе по чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА въз основа на изпратена от властите на Република Турция молба за предаване на турския гражданин К. А. /K. A./, роден на ••••••••••г. кв.Кючукчекмедже, Истанбул, Република Турция. В производството в първата инстанция съдът е допуснал и събрал всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина правилното решаване на делото. Като взел предвид съдържанието на молбата за екстрадиция, съпровождащият я превод, приложените към молбата писмени материали, събраните доказателства и обсъдил изразените от страните становища и съобразил закона, Русенският окръжен съд правилно приел за установено следното: Исканото лице К. А. /K. A./, е роден на ••••••••••г. кв.Кючукчекмедже, Истанбул, Република Турция, с национален идентификационен номер-13925••••••. Срещу исканото лице К. А. са издадени две заповеди за арест от Наказателен съд за тежки престъпления на район Бакъркьой/Истанбул, 20 състав. Първата заповед е издадена на 25.10.2024г. по дело № 114/2023г., водено срещу турския гражданин К. А. за престъпление по Наказателния кодекс на Турция - умишлено убийство, съставомерно по чл.82/1а от Наказателния кодекс на Република Турция. От представените от турските съдебни власти материали се установява, че това дело е приключило по отношение на част от подсъдимите лица, а по отношение на К. А. и други подсъдими материалите са били отделени в отделно производство - съдебно дело № 430/2025г. Втората заповед за арест е издадена на 02.03.2026г. именно по дело № 430/2025г., водено срещу турския гражданин А. за престъпление по Наказателния кодекс на Турция - опит за умишлено убийство, съставомерно по чл.82/1а и чл.35 от Наказателния кодекс на Република Турция и умишлено убийство, съставомерно по чл.82/1а от Наказателния кодекс на Република Турция. От документите, представени от турските съдебни власти, е видно, че двете престъпни прояви са извършени на 03.09.2022год. в гр.Истанбул, кв.Есенйурт, където исканото лице К. А., в съучастие с Ю. Я., С. А. и Ю. О., са простреляли А. К. и М. Й., което е довело до смъртта на Каратай и до животозастрашаващи наранявания на Й.. Като съобразил приложените към молбата за екстрадиция документи, допълнително постъпилите такива в хода на настоящото производство и разпоредбите на ЗЕЕЗА и ЕКЕ, в рамките на компетентността си по същество, първоинстанционният съд законосъобрлазно намирил, че молбата за екстрадиция е основателна. В конкретният случай са спазени всички изисквания на чл.9 от ЗЕЕЗА, като от молещата държава е изпратена цялата необходима информация, относима към екстрадиционното производство. Спецификата на екстрадиционното производство изключва възможността компетентният съдебен орган на замолената държава да коментира доколко описаните обстоятелства на престъпленията, за чието разследване се иска лицето са извършени или не и каква е правната им квалификация от наказателния закон на издаващата държава. Не подлежи на обсъждане и дали са събрани убедителни доказателства за участието на исканото лице в престъпленията, за които е бил внесен обвинителен акт. В настоящото производство по екстрадиция съдът следва да съобрази налице ли са формалните предпоставки по чл.5 и чл.6 ЗЕЕЗА, за да бъде уважена молбата за екстрадиция; издадена ли е молбата за екстрадиция от компетентен орган; налице ли са основания по чл.7 и чл.8 ЗЕЕЗА да се окаже екстрадиция, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция на исканото лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящият случай не са налице основания по чл.6 от ЗЕЕЗА да не се допусне екстрадиция. Исканото лице К. А. не е български гражданин, не му е предоставено убежище на територията на Република България, не е чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България и не е лице, което не е наказателно отговорно съгласно българското законодателство. В съдебно заседание в първата инстанция е приобщена справка от „Държавна агенция за бежанците“ при МС на Р.България, от която е видно, че на 24.03.2026год. К. А. е подал молба за международна закрила, като към настоящият процедурата не е приключила. Последното е без правно значение за правилното решаване на делото, тъй като съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗЕЕЗА, наличието на българско гражданство, предоставено убежище в Република България или имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се преценява към момента на получаване на искането за екстрадиция, а от доказателствата по делото се установява, че към 26.03.2026год., когато е получена молбата за екстрадиция, К. А. не е имал предоставено право на убежище в Република България. В конкретният случай е спазено условието за екстрадиция по чл.5 от ЗЕЕЗА, тъй като и двете деяния, за които се иска предаването на К. А. са престъпления по законодателството и на Р.България и за тях се предвижда наказание лишаване от свобода за не по-малко от една година или друга потежко наказание. В молбата за екстрадиция е посочено, че лицето се издирва във връзка с две престъпни деяния - умишлено убийство и опит за умишлено убийство, квалифицирани по чл.82/1а, и по чл.81/1а, вр. чл.35 от Наказателния кодекс на Република Турция. Фактическото изложение на престъпното поведение сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява обективните и субективни признаци на престъпните състави по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.20 от НК на Р.България/съучастие за извършване на предумишлено убийство/ и по чл.116, ал.1, т.9, вр. чл.18, вр. чл.20 от НК на Р.България /съучастие за извършване на опит за предумишлено убийство/. Наказанията за тези престъпления са лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Така предвидените наказания според националния закон на Република България и закона на молещата държава, обуславят от една страна наличието на изискващия се съгласно чл.5, ал.1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум, а от друга кореспондират с давността за наказателното им преследване съгласно приложимите разпоредби в двете държави. Според Наказателния кодекс на Република България възможността за наказателно преследване на престъплението „предумишлено убийство“ се погасява след изтичането на двадесет години /чл.80, ал.1, т.1 от НК на Република България/. Съгласно правилото на чл.80, ал.3 от НК началото на давностния срок е моментът на довършване на престъплението, а той в случая е 03.09.2022год. Това в съчетание с нормативната уредба на молещата държава относно давността, сочи и отсъствие на посочените в чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА /чл.3 и чл.10 от ЕКЕ/ пречки за екстрадиция относно това престъпление, доколкото според посоченото в молбата и в цитираната правна норма от турският Наказателен кодекс давностният срок за наказателно преследване, чието начало е идентично на уреденото в националния ни закон, се равнява на 30 години, т.е. изтича на 03.09.2052год. Следователно към настоящия момент давността, като погасяващото наказателното преследване основание категорично не е настъпило нито съгласно закона на молещата държава, нито съгласно този на замолената дъжава. На следващо място, първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства, включително постъпилите материали от 20-ти състав на Наказателен съд за тежки престъпления кв.Бакъркьой гр.Истанбул, се установява по несъмнен начин, че престъпленията, които са основание за исканата екстрадиция са тежки криминални, а не политически, военни или свързани с такива, поради което съдът няма основания да се съмнява, че молбата за предаване има за цел преследване и съдене на лицето поради раса, религия, гражданство или политически убеждения. Производството, по което исканото лице се осигурява, е разглеждано от неизвънреден съд в молещата държава. В раздел „Гаранции“ на молбата за екстрадиция, изпратено от компетентните органи на Република Турция е отразено, че престъпленията, в които се обвинен К. А., не е от политически характер и са му предоставени всички необходими правни гаранции, което е препотвърдено и в отговора на Посолството на Република Typция в гр.София, по повод отправено от първоинстанционния съд запитване по настоящото производство. В конкретният случай не е налице основание по чл.7, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА да се откаже екстрадиция. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, от които да се изведе обоснован извод, че исканата екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданско състояние или политически убеждения, както и не може да се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнена поради някое от тези основания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са събрани убедителни доказателства, които да подкрепят твърденията на защитата на исканото лице, че К. А. е преследван заради неговия етнически произход, принадлежност към политическа организация или заради лични политически пристрастия. Квалификацията на престъпленията и обстоятелствата, послужили като основание за тази квалификация /изчерпателно изведени от представените в хода на настоящото производство материали от турските власти/ описват криминално деяние. Освен това, от получения отговор на турските власти се установява, че отсъства информация или документ за това жертвата Ахмет Карай и пострадалия М. Й. да са били членове на партия или организация, или дали са били членове на парламента. От представените от защитата на исканото лице в първата инстанция документи се установява само, че родственици на исканото лице К. А. са членували в организацията ПКК и за извършени от тях деяния, със значителна давност, били осъдени в Р.Турция. Установява се също така, че братът на исканото лице действително е бил убит, но от приетите по делото писмени материали може да се направи извод, че това убийство е било по лични мотиви, а не е свързано с политическата или етническа принадлежност. Очевидно липсва каквато и да било корелация между тези обстоятелства и твърденията на защитата, че искането за екстрадиция в Република Турция цели преследване на К. А. заради политическите му убеждения или етническата му принадлежност. Освен това, следва да се има предвид и известният факт, че през пролетта на 2025год. групировката ПКК е обявила примирие с Турската държава, разпускане и слагане на край на въоръжената борба срещу турските власти, като мирният процес продължава и до днес с обсъждане на законодателни промени в парламента на Р.Турция. Ето защо са неоснователни доводите в жалбата, че е налице основание по чл.7, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА да се откаже екстрадиция. В конкретния случай не е налице основание по чл.7, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА да се откаже екстрадиция. Правилно първоинстанцинният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се изведе извод, че при евентуална екстрадиция на К. А. в Република Турция, съществува опасност той да бъде подложен в молещата държава на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. В тази насока окръжният съд е взел предвид и същността и естеството на наказанието, за което се иска екстрадицията - предвиденото от законодателството на молещата държава наказание е лишаване от свобода и не се характеризира със суровост, надхвърляща допустимия праг за конкретните деяния. Липсват доказателства, които да пораждат основателни съмнения, че лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право. Ето защо са неоснователни и доводите в жалбата, че е налице основание по чл.7, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА да се откаже екстрадиция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не е налице и нито едно от относителните основания по чл.8 от ЗЕЕЗА, при които съдът може да откаже екстрадиция. Престъпленията, за които се иска екстрадицията на К. А., не са подсъдни на българския съд по правилата на чл.3, ал.1 НК, защото не са извършени на територията на Република България, а на територията на молещата държава, което се установява от описанието на инкриминираната деятелност в изпратените на българския съд документи. В Република България няма прекратено спрямо исканото лице К. А. наказателно производство за същите престъпления, за които се иска екстрадицията му от компетентните турски съдебни власти. Срещу исканото лице К. А. няма и висящо наказателно производство за същите престъпления в Република България. Предвид спецификата на конкретното искане за екстрадиция основанията по чл.8, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА въобще нямат приложение. Не са налице и основанията по чл.18 от ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията или постановяване на временна екстрадиция, доколкото отсъстват данни за неприключили наказателни производства и влезли в сила присъди по отношение на К. А. в Република България. С решението си първоинстанционният съд правилно и законосъобразно, на основание чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА, е допуснал екстрадиция е турския гражданин К. А. /K. A./, роден на 10.11.2020год. в кв.Кючукчекмедже, Истанбул, Република Турция, с национален идентификационен номер- 13925••••••, по молба за екстрадиция на Х. Г. У.- съдия на 20-ти състав на Наказателен съд за тежки престъпления Бакъркьой от 02.03.2026год. във връзка с наказателно преследване по обвинение за умишлено убийство и опит за умишлено убийство, извършени на 03.09.2022год., квалифицирани по чл.82/1.а и чл.82/1.а и чл.35 от Турския наказателен закон по съдебно дело № 2025/430 на 20-ти Наказателен съд за тежки престъпления- Бакъркьой. В диспозитива на решението на Русенския окръжен съд погрешно е посочено, че деянията, във връзка с които е допусната екстрадицията, са извършени на 03.09.2026год., вместо на 03.09.2022год., но това очевидно се дължи на допусната техническа грешка и не налага изменение на решението на първата инстанция. От мотивите на решението на първоинстанционния съд и от доказателствата по делото е видно, че екстрадицията на исканото лице К. А. /K. A./ е допусната по молба за екстрадиция във връзка с наказателно преследване по обвинение за умишлено убийство и опит за умишлено убийство, извършени на 03.09.2022год. С решението си първоинстанционният съд правилно е взел по отношение на исканото лице К. А. /K. A./ мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на молещата държава. Съгласно императивната разпоредба на чл.17, ал.7, изр.2 от ЗЕЕЗА, във всички случаи, когато постановява решение, с което допуска екстрадицията, съдът е длъжен да вземе мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на молещата държава. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд