Решение № 1594 от 18.12.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2900/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Б. А. Т., като баща и законен представител на малолетната А. Т., чрез адв.Р. И. от АК Пловдив, срещу решение № 963/06.03.2023г. по гр.д. № 5139/2022г. на Районен съд - Пловдив, І брачен състав, с което са определени мерки за лични отношения на детето А. Б. Т., ЕГН •••••••••• с баба й Д. Г. С., ЕГН ••••••••••, както следва: втората неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и 10 дни през лятото през втората половина на лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Ако е налице спор между страните, то тези 10 дни да бъдат както следва: от 21 август до 30 август включително. Решението се обжалва като от Б. А. Т., чрез адв. Р. И., като същото се намира за недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Иска се решението да бъде обезсилено като недопустимо и евентуално да бъде отменено изцяло, като се отхвърли искът по чл. 128 СК. На първо място, се сочи, че решението е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като предявеният иск е по чл. 128, ал. 3 от СК, а решението е по чл. 128, ал. 1 от СК. След това се сочи, че решението е неправилно, тъй като мерките за лични отношения с баба и дядо се определят от интереса на самото дете, което би трябвало да е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето, като се съобрази с Параграф 1, т.5 от допълнителните разпоредби на закона за закрила на детето, като се сочи, че такъв интерес няма. Сочи се, че по-скоро искането на ищцата и баба на детето е обусловено от интереса на майката на детето и дъщеря на ищцата. Сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения и съдът е излязъл извън предмета на делото и е извършил незаконосъобразен доклад по делото; отказани са неоснователно доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски по делото. Постъпила е и насрещна въззивна жалба и отговор от Д. Г. С., чрез адв. Р., с който жалбата на бащата се намира за неоснователна, иска се нейното отхвърляне, като се сочи, че именно ответникът въвлича детето в конфликта между родителите и иска да наказва майката чрез това. Насрещната въззивна жалба, касае неуважената част от искането за определяне на режим на лични отношения между ищцата и детето А. Б. Т. на основание чл.128, ал.3 от СК, тогава, когато майката не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим да може да се осъществява от бабата Д. Г. С. в точно определени параметри. Иска се уважаване на този иск. Претендират се разноските по делото. Постъпил е отговор на въззивната жалба от майката на детето М. И. С., чрез адв. К., с който въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението за допустимо и правилно. Иска се неговото потвърждаване в тази част и също така, уважаване на насрещната искова претенция по чл.128, ал. 3 СК. Постъпил отговор от Б. А. Т., чрез адв. И. срещу подадената насрещна въззивна жалба от Д. Г. С., тъй като същата се намира за неоснователна и недопустима. Иска се оставянето на жалбата без разглеждане като недопустима или отхвърляне на същата като неоснователна и недоказана. Претендират се разноските по делото. Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: Въззивната жалба и насрещната въззивна жалби са допустими, като подадени в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Както по посочените от жалбоподателя възражения така и служебно /чл.269 ГПК/ съдът дължи проверка на обжалваното съдебно решение за допустимост в неговата цялост, защото същото се обжалва в цялост. При проверката за допустимост въззивният съд констатира, че обжалваното решение е недопустимо. Ищцата Д. Г. С. е предявила иск по чл.128, ал. 3 СК, като е направила искане до съда, когато майката и нейна дъщеря - М. С., не е в състояние да упражнява поради отсъствие или заболяване определения й режим на лични отношения с внучката й А., това да се извърши от нея. Претендираният режим на лични отношения буквално е преписан от предходното решение на съда, с който този режим е определен на майката. По исковата молба, а и по-късно в хода на делото, никакви искания за определяне на режим на лични отношения между баба и внучка с режим различен от този определен за майката не са правени пред съда. В разрез с така направеното искане РС Пловдив, не се е произнесъл по искането по чл.128 ал.3 от СК за определяне бабата да упражнява режима на лични отношения на майката, когато същата не може да го упражни, а е определелил режим на лични отношения между баба и внучка по чл.128 ал.1 от СК, без такова искане по делото да е било правено. Според настоящият състав така РС Пловдив се е произнесъл по иск по чл.128 ал.1 от СК, който не е бил предявен по делото, като не се е произнесъл по иск по чл.128 ал.3 от СК, който е бил предявен по това дело. Тезата, че исковете по чл.128 ал.1 и ал.3 от СК, са различни и могат да се съединяват в процеса за съвместно разглеждане, било алтернативно, било комулативно е развита в определение №786/01.11.2019г. по гр.д. №2541/2019г. на ВКС, ІV г.о. С това виждане настоящият съд е съгласен, защото исканията по чл.128 ал.1 и ал.3 от СК са различни по съдържание и взаимно се изключват, тоест не може по едно и също време да се осъществява режим на лични отношения на бабата с внучката й, като по също време де се осъществяват такива лични отношения на майката със същото дете. Налага се логическия извод, че това са два напълно различни по време, страни и мерки режими на лични отношения с едно и също дете. Тоест исковете по чл.128 ал.1 и ал.3 са различни, а не един и същ иск. При условие, че първият иск не е бил предявен по това дело първата инстанция е нямала право да се произнася по него. Като е сторил това РС Пловдив е нарушил основни принципи на гражданския процес. Нарушен е принципът на диспозитивното начало /чл.6 от ГПК/, предметът на делото и обемът на дължимата защита е определен не от ищцата, а от съда служебно. Нарушен е и принципа на състезателното начало /чл.8 от ГПК/, като не е осигурена възможност на насрещната страна в процеса да се запознане с исканията на ищцата /каквито тя не е правила/, по които е постановено решението и да изрази становище по тях. Ето защо решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на РС Пловдив, който да се произнесе по предявения иск. С оглед обезсилването на решението в това производство разноски не се присъждат. Мотивиран така съдът