Решение № 40 от 23.2.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 282/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод постъпилата въззивна жалба на „ЕКСПЕНСИВ ВЮ“ ЕООД, с ЕИК 204464936, със съдебен адрес : гр.П., бул.“К. Б. П.“ № *, чрез процесуален представител адв.М. Г. против решение № 323/28.04.2025г, постановено по гр.д.№ 741/2024г на ОС –Бургас, с което е прието за установено, че ищецът И. М. П. е собственик на осн.чл.68,ал.1 ЗС, във вр.чл.79,ал.1 ЗС на следния недвижим имот, а именно: СОС с идентификатор № 51500.204.144.1.26, с административен адрес: гр.Н. , м.К., вх.*, ет.*, ап.*.Атакуваното съдебно решение е оспорено като неправилно и необосновано. Въпреки, че ищецът не се е позовал на предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот, е прието, че владението е предадено на баща му и на него именно на основание този предварителен договор, но ищецът твърди, че владението е осъществено само от него. От друга страна се твърди в исковата молба, че владението и то на купувача, а не на ищеца, е договорено да се осъществи при нотариалното оформяне на сделката и след изплащане на последната вноска. Според въззивника основанието, което сочи ищецът за владение на имота е предварителният договор за покупко-продажба на имота, по който същият не е страна.Оспорена е датата на предварителния договор като недостоверна; оспорена е и връзката между ищеца и купувача по предварителния договор.Освен това не е доказано кога и на какво основание ищецът е допуснат до имота. Разпитаните свидетели не са доказали по категоричен начин предаване на владението и намерение на ищеца да свои имота, а не да го държи за страната по предварителния договор М. П.. В случая няма облигационна връзка между ищеца и „Евроден „ЕООД , за да се приеме, че е налице давностно владение при доказан период на обитаване на процесния имот. Освен това е оспорено от въззивното дружество твърдението, че цената е платена от ищеца, а също така и, че представените разходни касови ордери, с посочен издател „Евроден“ ЕООД доказват извършени плащания на продажната цена – посочените в РКО лица са различни от страните по предварителния договор, а самият документ установява направени от издателя му разходи , а не приходи. Освен това от 2011г е налице забрана за разплащане в брой на суми над 10 000лв, съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ето защо счита, че приложените РКО не доказват извършени плащания на цената по предварителния договор. Приложените вносни бележки, с дата 02.12.2015г, 22.12.2015г и 23.12.2015г сочат само, че лицето И. П. е внесло по сметка на физическото лице Я. А. посочените в тях суми, но тези лица не са страни по предварителния договор и съдът следва да приеме, че те не касаят плащане по него. Следва също така да се има предвид, че след 14.05.2014г е назначен синдик на дружеството в несъстоятелност „Евроден“ ЕООД, чрез който то е осъществявало дейност, като неговият управител не е имал право да получава суми по предварителния договор - факт, който не е обсъден от съда. Оспорени са твърденията на ищеца, че е плащал консумативи за жилището, а освен това плащането на разходи не е доказателство за владение на имота с намерение за своене. Счита, че приложените РКО не доказват от кого и на кого е платена сума за ел.енергия. Плащането на ел.енергия се извършва на дружеството –доставчик, от лицето, което я получава на основание сключен договор и открита партида, а по делото липсват доказателства ищецът или неговия праводател да имат открита партида за ел.енергия на процесния имот. Въззивното дружество, след придобиване на самостоятелните обекти в сградата, открива партиди за всеки от тях през 2019 година.Счита също, че приложените приходни касови ордери за платена вода също не доказват твърдението на ищеца, че е плащал вода. Установено е по делото, че абонатен номер 21899 е на името на „Евроден“ ЕООД и това дружество е заплащало консумираната вода.Счита, че е доказано от страна на въззивното дружество, че към момента, в който е придобило имотите в сграда се е противопоставило на владението на физическите лица , като е осъществило връзка с хората, които са сключили предварителни договори и след допълнително договорено заплащане, имотите са им били прехвърлени- това се доказва от показанията на свид.Ч. и частично от разпита на другите двама свидетели. Направен е анализ на показанията на свидетеля Ч., от които според въззивника става ясно, че ищецът е бил наясно, че не е собственик и не му е прехвърлена собствеността и е имало противопоставяне от собственика - „Евроден“ ЕООД. В жалбата се твърди, че част от показанията на този свидетел са противоречиви, а освен това същият е и заинтересован, тъй като води дело срещу ответното дружество на същото основание. Като противоречиви и пристрастни са обсъдени и показанията на свидетелката А..Приетото от съда, че ищецът не владее имота на основание предварителен договор противоречи на неговите твърдения, че е плащал продажната цена и е във владение на основание предварителен договор. Освен това изложеното в исковата молба включва период на владение до подаването й и не се позовава на давност, която тече и по време на процеса, а съдът неправилно е приел за давностен и периода след подаване на исковата молба. От последните плащания до предявяване на иска не е изминал достатъчно давностен период, за да бъде признат ищецът за собственик.В жалбата също така, че сочи, че процесният имот е бил в процес на строителство по време на евентуалното сключване на предварителния договор, а в него е предвидено, че ще бъде предаден в напълно завършен вид. Този запис сочи, че при сключването му сградата не е била довършена и е процес на строеж. Това характеризира договорът и като такъв за бъдещо строителство и към този момент не е възможно предаване на владение и осъществяване на фактическа власт. От представените писмени доказателства е видно, че за сграда А, където се намира процесния имот няма издадено удостоверение за завършен груб строеж, тя е била негодна за обитаване, тъй като не е завършена и апартаментите не са могли да бъдат обект на индивидуална собственост. Това означава, че процесният имот не може да се ползва и владее самостоятелно. Ищецът не представя доказателства за обратното.Обектите като самостоятелни такива са били нанесени в кадастъра едва през 2018 година от въззивното дружество.Липсата на осъществено давностно владение се доказва и от приетата по делото за несъстоятелност – т.д.№ 268/2013г на ОС –Бургас пазарна оценка на обектите в сграда с идентификатор 51500.204.144.1 към 11.12.2017г, като оценителят не е установил обзавеждане на обектите, вкл. и процесния и не е установил, че същият е обитаван от лице с противопоставими права, което да не го е допуснало до обекта.Твърди се също, че по делото не е доказано плащане на консумативи за всички години на владение от ищеца, обратно на приетото от съда, а ако се направи анализ на приложените доказателства може да се извод, че той е наемал обекта в сградата за сезонно ползване и е плащал на собственика консумативите. Излагат се доводи, че дори да се приеме наличие на предварителен договор, то той и очакването за бъдещо прехвърляне на собственост изключва едновременното намерение имотът да се придобие по давност - не се доказват договорни отношения, предаване на владение и владение с намерение за своене и ищецът не е манифестирал пред досегашния собственик и пред ответното дружество такова намерение за своене.Дори да се приеме, че ищецът е осъществявал някакво владение, то не е било непрекъснато , явно и необезпокоявано. За това говорят предварителния договор, делото за несъстоятелност, общата възбрана върху имуществото на продавача „Евроден „ЕООД и възбраната върху недвижимите имоти, вписана в имотния регистър, който е публичен, назначаването на синдик, описа и оценката на недвижимото имущество на длъжника по делото за несъстоятелност и последващата му продажба.Счита, че не е доказано от ищеца осъществяване на фактическа власт с намерение за своене в рамките на 10 –годишен период и поради това искът е неоснователен.Моли да се отмени като неправилно обжалваното решение на първоинстанционния съд. По делото е постъпил отговор от адв.Г., процесуален представител на ищеца И. П., в който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита, че делото е изяснено от фактическа страна. Установено е, че предварителният договор е подписан от представител на продавача и няма спор, че е подписан от бащата на ищеца, но последният няма твърдения да претендира собственост по отношение на процесния имот на основание този предварителен договор, нито е претендирал за добросъвестно владение на апартамента въз основа на предварителен договор. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че ищецът и семейството му живеят от септември 2010г и до настоящия момент в жилището, предмет на предварителния договор, плащали са консумативите за него,като ел.енергията е заплащана на жената на управителя на „Евроден“ЕООД или на счетоводителката на дружеството,тъй като не е имало отделни партиди, а се е отчитало чрез главния електромер. Водата е заплащана по абонатен номер ,чийто титуляр е „Евроден“ЕООД. Правилно и в съответствие с представените доказателства съдът е приел, че сградата е била завършена в груб строеж към 2010г и е била годна за обитаване. От показанията на свид.Арабаджиева е установено, че към 2006г сградата е била завършена, към 2007г е била напълно измазана външно и е била изградена до ключ, което включвало и вътрешни довършителни работи. Никой нямал претенции за имотите им, до момента, в който е било залепено съобщение, че сградата е продадена. Правилно съдът е приел, че въпреки, че „Евроден „ЕООД през 2013г е обявен в несъстоятелност и е бил назначен синдик, това не променя извода, че ищецът е придобил апартамента по давност. Всички действия, извършвани от синдика не са били известни на ищеца. Правилно също така съдът е приел, че няма доказателства ищецът да е бил притесняван от „Експенсив Вю“ ЕООД с искане да освободи процесния апартамент. Счита, че презумпцията на чл.69 ЗС ползва ищеца, както и това, че същият явно е демонстрирал, че е собственик, тъй като имотът е бил изцяло заплатен и той пред всички съседи и близки е демонстрирал, че счита жилището за свое, като е смятал, че само административни пречки са препятствали сключването на окончателен договор. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените разноски. В изпълнение на разпореждане № 544/02.09.2025г за уточняване на фактическите твърдения в исковата молба относно начина на установяване на фактическата власт върху имота, е постъпила молба от ищеца, в която е посочено, че при сключване на предварителния договор е имало уговорка между ищеца, баща му и дружеството- продавач, че апартаментът ще бъде заплатен от ищеца и придобит в негова собственост, като окончателният договор ще е на името на И. П., но до него не се стигнало поради административни пречки. Ищецът претендира придобиване по давност на чужд имот със съгласието на предишния собственик, който при заплащането на втората вноска му предава ключа на апартамента и по този начин фактическата власт върху него. Предвид направената уговорка между продавача „Евроден“ ЕООД, бащата и сина И., последният да заплати имота по предварителния договор и да придобие същия в собственост чрез нотариален акт, се твърди, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота от момента на заплащане на втората вноска по предварителния договор на 11.05.2010г, при действие на презумпцията на чл.69 ЗС за държане на имота като свой. По делото не е постъпило становище от въззивното дружество по повод направеното уточнение на обстоятелствата във връзка с установяването на фактическа власт върху процесния апартамент. В съдебно заседание е разпитан свидетел, във връзка с направеното уточнение. По съществото на спора, с оглед въведените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Правното основание на претенцията е чл.124,ал.1 ГПК,вр. с чл.79, ал.1 ЗС. Ищецът И. М. П. е предявил положителен установителен иск за собственост на недвижим имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност против въззивното дружество „Експенсив Вю“ ЕООД. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 15.03.2010г баща му М. И. П. е сключил с дружеството „Евроден“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент №*, находящ се на втори етаж на жилищна сграда –блок А, изградена в „отдел 562“,подотдел 7 в района на Държавна дивечовъдна станция – Несебър с площ 86,63 кв.м., състоящ се от всекидневна с кухня, спалня, баня, тоалетна, антре и тераса.Твърди се също, че уговорената цена в размер на 51 978 евро е платена изцяло от ищеца на вноски до 23.12.2015г. Владението на имота е предадено на 11.05.2010г след изплащане на втората вноска от цената. След получаването на ключа, ищецът със семейството си се е нанесъл в жилището, започнал е да го обзавежда и да прави допълнителни подобрения; плащал е разходите за ток, вода, разноски за общите части, такса за поддръжка на басейна и др. Владението е продължило явно и необезпокоявано от 2010г до предявяването на исковата молба, като след изплащането на цената ищецът е водил няколко разговора с дружеството - продавач за сключването на окончателен договор. Продавачът му заявявал, че това ще стане, но има административни пречки, които в най-скоро време ще отстрани. През 2021г разбрал, че жилището е продадено на трето лице – ответното дружество, след публична продан в производство по несъстоятелност на дружеството – продавач „Евроден“ ЕООД. Заявява, че от 2010г е упражнявал фактическа власт върху имота, като е била изключена възможността други лица да въздействат върху него, с ясното съзнание, че е платил цената му и е станал собственик. В отговора на исковата молба дружеството –ответник е оспорило изцяло иска : оспорено е сключването на предварителния договор между бащата на ищеца и дружеството „Евроден“ ООД, неговата автентичност, оспорена е връзката между ищеца и купувача по предварителния договор и на какво основание е допуснат в имота; оспорено е предаването на владението на продавача по предварителния договор /очевидно се има предвид купувача/, както и на ищеца, който не е страна по този договор; оспорено е заплащането на цената по него. Във връзка с последното са оспорени и писмените доказателства, представени от ищеца за извършеното плащане на цената.Оспорено твърдението за плащане на консумативните разноски, тъй като апартаментите не са имали индивидуални партиди до придобиването им от ответното дружество. Представените РКО не установяват кой и на кого е плащал ток, а водата е плащана по партидата на „Евроден“ ЕООД. Дружеството – ответник е придобило имота на 13.05.2019г и е направило връзка с придобилите по предварителни договори лица, което според ответника означава, че се противопоставило в първия момент на придобиване на собствеността. Твърди също, че към момента на сключване на предварителния договор сградата е била в процес на довършване, като в самия договор е посочено, че обектът ще бъде предаден в напълно завършен вид „до ключ и в добро качество на строителството“.Тъй като сградата е била в строеж, не е завършена и не е предадена от строителя на възложителя, то е невъзможно предаване на владението и осъществяване на фактическа власт от страна на лицето по предварителния договор. Твърди се също, че ищецът не представя доказателства, че към момента на предаване на владението процесният обект е бил индивидуален такъв, представлявал е самостоятелен обект и може да се придобива по давност.Първият момент, в който това е станало възможно, е ноември 2018г, когато апартаментите са нанесени в кадастъра като самостоятелни такива, като за сграда А не са представени доказателства – Акт обр.14 за степен на завършеност „груб строеж“. В подкрепа на това е и допуснатото обезпечение по делото за несъстоятелност, по което е наложена възбрана на правото на строеж на сграда А през 2014г. Оспорено като недоказано е качеството на ищеца на владелец на недвижимия имот- липсват данни ищецът да е манифестирал спрямо действителния собственик намерението си да упражнява фактическа власт върху имота като собственик. С атакуваното решение окръжният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е изложил мотиви, че по делото е безспорно установено сключването на предварителен договор за придобиване на собствеността върху процесния апартамент между бащата на ищеца и дружеството „Евроден“ ЕООД, за който, след оспорване от ответната страна е установено, че е автентичен документ.Приел е също, че ищецът не претендира установяване на владение на въз основа на предварителния договор, нито твърди да е придобил собственост на основание този договор.Анализирайки показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел за установено, че от м. септември 2010г ищецът и неговото семейство са заживели в апартаментапредмет на предварителния договор, ползвали са го като основно жилище, като плащали разходи за вода и ток.Прието, че оспорването на документите, установяващи тези плащания е неуспешно, като от ангажираните доказателства е видно, че те са автентични документи.На база на тези доказателства съдът е приел от правна страна, че ищецът, считано от м. септември 2010г е установил непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение върху имота, с намерение да го свои.Като неоснователно е преценено възражението, че няма как владението да е започнало от 2010г, тъй като сградата е била незавършена към този момент.По делото има представен констативен протокол по чл.181 ЗУТ, от който е видно, че сградата е построена до етап „груб строеж“ към момента на съставяне на протокола, поради което според съда е бил налице годен обект за придобиване по давност. Цитирана е и съдебна практика, според която установяване на състоянието груб строеж може да става с всякакви доказателства, включително и със свидетелски показания. При служебната проверка на атакувания съдебен акт не се установиха пороци водещи до нищожност или недопустимост, а по правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК. Не се спори по делото относно следното: сградата, в която се намира процесният недвижим имот е с издадено Разрешение за строеж №319/27.12.04г. за жилищна сграда за сезонно ползване Блок А; Констативен протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ с изх.№ 104 е издаден на 10.03.09г. от община Несебър за констатиране на етап „груб строеж“ на блок Б; обектите от етаж втори в сграда А са нанесени в кадастъра едва през м. ноември 2018г. по инициатива на ответното дружество; в Решение №431/08.05.14г. по т.д. №268/13г. по описа на ОС Бургас по несъстоятелността на „Евроден“ ЕООД съдът е допуснал обезпечение чрез налагане на мярка „Възбрана“ не върху реален обект /сграда, а върху право на строеж, собственост на Я. А. съгласно нотариален акт №191,т.Х, рег.№6254, дело 1867/04г., върху 1530 кв.м. от ДГФ „отдел 562, подотдел 7“ в района на Държавна дивечовъдна станция гр.Н., м.“К.“(ПИ с идентификатор 51 500.204.144) за изграждане на жилищна сграда за сезонно ползване- блок А, с Разрешение за строеж №319/27.12.04г. и за изграждане на жилищна сграда за сезонно ползване- блок Б, с Разрешение за строеж №320/27.12.04г. с идентификатор 51 500.204.144.1; от 14.05.14г. е открито производство по несъстоятелност на „Евроден“ЕООД и е назначен синдик на дружеството; по посоченото търговско дело е осъществена оценка на обектите в сграда с идентификатор 51 500.204.144.1 към дата 11.12.17г., включително и на процесния апартамент; ищецът не е предявявал претенции към длъжника в производството по несъстоятелност, не е отразен в списъка на кредиторите; отделна партида за В и К на имота няма, а такава пред ЕВН е открита през 2021г. по инициатива на ответника-нов собственик; ответникът е придобил правото си на собственост върху процесния обект чрез постановление с дата 13.05.2019 год. при проведен търг, вследствие осребряването на имуществото на обявения в несъстоятелност първоначален собственик „Евроден“ЕООД; сградата не е въведена в експлоатация и понастоящем, но като обект е нанесена в кадастъра през 2018г. Безспорно е също, че първоначален собственик на процесния обект е бил „Евроден“ЕООД. Пред въззивната инстанция е постъпила молба –уточнение на фактическите твърдения в исковата молба относно установяването на фактическата власт върху процесния недвижим имот – твърди се, че при сключването на предварителния договор между дружеството – продавач и бащата на ищеца е имало предварителна уговорка между страните по договора и ищеца,че апартаментът ще бъде изплатен от ищеца и придобит в собственост от него, а не от купувача.Имало е и уговорка окончателния договор да бъде сключен с ищеца, но до такъв не се е стигнало поради административни пречки.Твърди се, че владението е предадено от предишния собственик/ със съгласието на купувача/, след изплащане на втората вноска през 2010г и от този момент ищецът живее в жилището със своето семейство, като се поддържат и останалите фактически твърдения, изложени в исковата молба относно упражняваната фактическа власт от ищеца.За установяване на тези обстоятелства по делото пред въззивната инстанция е разпитан като свидетел управителят на дружеството – продавач - Я. А.. От неговите показания се установява, че ищецът и баща му през 2010г, след като са огледали процесното жилище, са решили да го купят, като при сключването на предварителния договор бащата на ищеца е заявил, че апартаментът ще се изплаща от сина му, ще остане за него и семейството му, независимо , че купувач по предварителния договор е бащата. Свидетелят също така заявява, че със знанието на купувача по предварителния договор е предал ключа за апартамента на ищеца през есента на 2010г, той се е нанесъл със семейството си, започнал довършителни работи и оттогава до този момент живеят в него.Анализът на тези свидетелски показания води до извод, че владението е предадено през есента на 2010г на ищеца от предишния собственик - дружеството-продавач, със съгласието на купувача по предварителния договор, което прави неоснователно възражението в жалбата, че не е ясно на какво основание и кога е предаден ключа за апартамента на ищеца.Безспорно е установено по делото от заключението на назначената съдебно- почеркова експертиза, че сключеният предварителен договор между „Евроден“ ЕООД и бащата на ищеца /както сочи в показанията си свид.Арабаджиев/ е автентичен документ, а що се отнася до оспорването на датата му – такова оспорване липсва в отговора на исковата молба. Неоснователно е възражението, че не е установено от показанията на разпитаните свидетели ищецът да свои обекта за себе си, а не да го държи за страната по предварителния договор – М. П. или да е негов наемател, ползвател или държател.От показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително и свид.А. се установява, че имотът е владян от ищеца и неговото семейство от 2010г до предявяването на исковата молба и нито един от свидетелите не сочи факти, от които да се направи извод, че упражняването на фактическата власт е от страна на ищеца е било за другиго, включително и за баща му. Както би посочено по-горе, свид.А. потвърждава ,че при всички разговори с купувача по договора, той е заявявал, че жилището ще остане за сина му и той ще плати цената. Освен това в чл. 69 от ЗС се съдържа оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция задължава съдът да приеме, че щом е доказан фактът от хипотезата на правната норма /осъществяване на фактическа власт върху вещ/, то за осъществил се следва да се приеме и предполагаемия факт /наличие на намерение за своене/, който не се нуждае от доказване, освен ако презумпцията е оборена. При оспорване, тежестта да докаже обратното е на оспорващата страна, а доказателства в този смисъл не са ангажирани от въззивното дружество.Независимо от презумпцията , установените по делото факти обосновават извод, че още с предаването на фактическата власт от представителят на дружеството - продавач по предварителния договор, ищецът се е афиширал пред третите лица като купувач и собственик на процесния апартамент, извършил е за своя сметка довършителни работи в него, обзавел го е , поддържал го е и се е смятал са собственик/ в този смисъл са показанията на всички разпитани свидетели, включително и представителя на дружеството – продавач/. Посочените действия несъмнено сочат на явно демонстрирано намерение за своене на жилището, съпътстващо обективния факт на държането. В жалбата се оспорва и плащането на цената от страна на ищеца, като се сочи, че с приложените РКО не се доказва плащане, а освен това страните се различават от страните по предварителния договор.Самият документ, наречен разходен касов ордер доказва не приход за дружеството, а разход, направен от него.По делото са представени няколко разходни касови ордери, които са издадени от управителя на дружеството – продавач за получени суми от И. П., като е изрично отразено, че се плащат по предварителен договор за ап.7, ет.2, вх.А. Независимо как е озаглавен документа – дали приходен или разходен касов ордер, от значение е какво удостоверява - в случая удостоверява получаване на суми от управителя на „Евроден“ ЕООД именно по цитирания предварителен договор.Тези доказателства потвърждават и показанията на свид.Арабаджиев, че уговорката е била цената за жилището да се плати от ищеца. Действително, някои от вноските за правени по банков път и по сметка на Я. А., но дори да се приеме, че цената не е изплатена изцяло, то това не означава, че ищецът не е осъществявал фактическа власт с намерение да свои процесното жилище. В жалбата са оспорени и представените платежни документи за консумирани ток и вода в апартамента.Установено е обаче по делото от показанията на свид.Ч. и А., че всички обитатели на обекти в сградата, включително ищецът, са заплащали през годините разходите си за ползването им, дори преди откриването на самостоятелни партиди за ток и вода, посредством партидите на трети за процеса лица, на които давали дължимите суми, а водата е плащана по партидата на дружеството продавач – „Евроден“ ЕООД, като живущите са имали подотчетни електромери и водомери. Въззивният съд споделя доводите на ОС-Бургас, че съдържанието на констативния протокол, издаден на основание чл.181, ал.2 ЗУТ на 10.03.09г. не променя извода, че сградата , в която се намира процесният апартамент е действително довършена на етап „груб строеж“ по смисъла на §5,т.46 от ДР на ЗУТ-т.е. и покрита още през 2006г., както сочат показанията на свидетелите по делото.В този смисъл е налице съдебна практика, последователно изразена в Решение № 204 от 12.01.2018 г., постановено по гр. д. № 113/2017 г. по описа на ВКС, I г. о., Решение № 53 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2009 г., II г. о., ВКС и Решение № 1477/28.12.2006 г. по гр. д. № 2147/2005 г. на ВКС,както цитираното в обжалвания акт решение №50148/ 24.01.2023г по гр.д.№ 407/2022г, според която степента на завършеност на строежа към предявяване на иска може да бъде установена с всички допустими по ГПК доказателства, а не само с тези, отразени в чл. 181, ал. 3 от ЗУТ. В тази връзка въззивният съд споделя становището на БОС, че констативният протокол, представляващ акт на общинската администрация, има правно значение само за извършването на нотариална сделка със самостоятелен обект или сграда, реализирани в резултат от упражняването на учредена суперфиция, при това единствено в случаите, когато сделката се осъществява преди издаването на протокол за установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба №3/31.07.03г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството или преди издаването на разрешение за ползване по чл.177, ал.2, респ. на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177,ал.3 от ЗУТ и с оглед задължението на нотариуса по чл.586, ал.2 ГПК да провери дали правото на строеж вече се е трансформирало в право на собственост, явяващо се самостоятелен предмет на сделка с вещен ефект, още повече, че протоколът по чл.181 ал.3 от ЗУТ не е изрично посочен в нормите на цитираната наредба. В жалбата се сочи, че моментът, в който обектите в сградата са нанесени в кадастъра е първият, в който те са съществували като самостоятелни такива, обект на придобиване по силата на давностно владение.Представеното удостоверението за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обекта с идентификатор 51500.204.144.1 от 19.11.18г. има значението да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл.53а,т.3 от ЗКИР, а не установява, че процесната постройката е довършена в пълен обем по-късно от 2006г или по-точно през 2018г. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че обезпечението, допуснато по търговското дело за несъстоятелност на дружество „Евроден“, върху право на строеж в недвижим имот, собственост на Я.Арабаджиев, съгласно н.а. 191, т.Х, рег. 6254, дело 1867/04г. (в който е построена процесната сграда), а не върху реално съществуващи недвижими имоти, доказва, че през 2014г. постройката е все още недовършена. В първата фаза на производството по несъстоятелност, с оглед задължението си за преценка дали молбата е основателна, съдът обследва финансовото състояние на длъжника само по документи и няма за предмет издирването и уточняването на имуществото му. Освен това и предвид правомощията си по чл.6, ал.2 от ГПК, вр. чл.631 от ТЗ, съдът се произнася само в рамките, очертани от предмета и обем на защита и съдействие, поискани му от страната. В случая обезпечението е наложено върху суперфиция, защото иницииралият производството кредитор е поискал да гарантира правото си да удовлетвори своето вземане спрямо длъжника от това имущество, а не върху друго реално съществуващо такова и сезираният съд е постановил мярката именно в рамките на дирената защита. Във въззивната жалба се твърди, че след като през 2019г дружеството закупува сградата, в която се намира процесния имот, веднага се е противопоставило на владението на ищеца, като е поискало му се заплати от обитателите, вкл. и ищеца повторно цената на жилищата.Това възражение е неоснователно. Безспорно е установено по делото, че въззивното дружество е имало такива претенции, но както приема съдебната практика, предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност/ решение № 262/13.07.2012г по гр.д. №944/2011г на ВКС/. В обобщение от горното съдът заключава, че няма основание за промяна във фактическите изводи, релевантни за делото: сградата, в която се намира процесният имот е довършена до степен „груб строеж“ през 2006г; ищецът е получил фактическата власт върху спорния апартамент през 2010г. с изплащането на втората вноска от цената по предварителния договор, като владението е предадено от собственика към този момент, със съгласието на купувача по предварителния договор, цената по него е изплатена от ищеца; през периода от 2010г до предявяването на иска през 2024г ищецът е осъществявал явно, необезпокоявано, непрекъснато и несъмнено владение върху имота с намерение да го свои. Съобразно чл.68 от ЗС владението е определено като упражняване на фактическа власт върху вещ, която се държи като своя лично или чрез другиго. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС съдържа законовото предположение, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Според чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Анализът на ангажираните по делото доказателства води до извод, че по делото са доказани всички предпоставки за придобиване от ищеца на процесния имот по давност. Поради това предявеният иск е основателен и обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на разноски, направени във въззивната инстанция.По делото са представени доказателства за реално сторени такива – 7000лв / 3579,04 евро/, платени по банков път от ищеца, които следва да се присъдят в тежест на въззивника. Мотивиран от горното съдът