Решение № 150 от 29.7.2024 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК, ЗИДАПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).

1. Делото е първоначално образувано пред Районен съд - гр. Силистра под № 1287/2023 г., като впоследствие е изпратено по компетентност на настоящия съд.

2. Постъпила е жалба от „Е. 1” ЕООД срещу Заповед № РД 04-209- 2/18.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” (ОДЗ) - гр. Силистра. Със заповедта е наредено:

2.1. на осн. чл. 34, ал. 8, във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ изземването на имот № 46927.1.111 от жалбоподателя;

2.2. на осн. чл. 34, ал. 6, във вр. с ал. 8 и 1 от ЗСПЗЗ жалбоподателя да заплати по сметка на МЗХГ сумата от 1 465, 30 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. Малък Преславец, общ. Главиница, възлизащо на 57 лв./дка.

2.3. Жалбоподателят твърди, че не е обработвал имота през стопанската 2022/2023 г. Имотът бил обработван от друго лице, като жалбоподателя не уточнява кое е това лице.

2.4. Административният орган ДИРЕКТОРЪТ НА ОДЗ - ГР. СИЛИСТРА оспорва жалбата. Твърди, че законовите изисквания за издаването на заповедта са спазени.

2.5. Административният орган е упълномощил като свой проц. представител Г. К. - служител с юридическо образование (л. 19).

3. Районна прокуратура - гр. Тутракан, не взема становище.

От фактическа страна Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните прие за установено следното от фактическа страна:

4. По делото са изслушани показанията на свидетелите:

4.1. служители на ОЗД по констативния протокол - М. Ц. Н., Е. Е. Т., К. Д. К. (л.

46, 47);

4.2. служители на ОЗД извършили проверка по възражението на жалбоподателя - П. М. П., Х. Н. И. и М. Н. М. (л. 47, 48);

4.3. служител на жалбоподателя - Г. И. С. (л. 46).

5. Н а 31.05.2023 г. е съставен Констативен протокол № 1 (л. 9 от АХД № 1287/2023 г. на СсРС) на комисия, назначена Заповед № РД 07-19/10.05.2023 г. на Директора на ОДЗ - гр. Силистра (л. 8 от АХД № 1287/2023 г. на СсРС), в състав: свид. М. Н., Е. Т. и К. К.. В протоколът (л. 9 от АХД № 1287/2023 г. на СсРС, на гърба) е посочено, че процесният имот с идентификатор 46927.1.111 се ползва неправомерно от жалбоподателя, като състоянието му към момент на проверката е записано: „едногодишни полски култури”.

6. Свидетелите по констативния протокол поясняват, че не е извършвана проверка на място. Изводът, че имотът се обработва от жалбоподателят е направен въз основа на наблюдение от системата „Сентинел”, в която се виждало, че целят масив бил обработван по един и същ начин. Затова те стигнали до извода, че имотът се ползва от ползвателя на масива, а именно жалбоподателя.

7. По делото не се спори, че имотът попада в масив за ползване по чл. 37в, с площ 2 824, 681 дка от ЗСПЗЗ, който е предоставен на жалбоподателя (л. 53). В този смисъл са и показанията на свид. С., който твърди, че жалбоподателят е обработвал имотите около процесния.

8. Н а 03.07.2023 г. жалбоподателят е уведомен за започналото срещу него производство по чл. 34, ал. 1 и 8 от ЗСПЗЗ (л. 14, 15 от АХД № 1287/2023 г. на СсРС).

9. На 06.07.2023 г. е подадено възражение от жалбоподателя, в което е посочено, че процесния имот - не се обработвал от жалбоподателя (л. 16 от АХД № 1287/2023 г. на СсРС), като същият го „заобикалял”.

10. Н а 17.07.2023 г. е проведено заседание на комисия по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ (л. 18 АХД № 1287/2023 г. на СсРС), чиито състав е определен със Заповед № РД 07-25/03.07.2023 г. на Директора на ОДЗ - гр. Силистра (л. 17 от АХД № 1287/2023 г. на СсРС) - свид. П. П., Х. И. и М. М.. Комисията е приела, че подаденото от жалбоподателя възражение за процесния имот е неоснователно („за Община Главиница” - т. 10).

11. От показанията на членовете на комисията се установява, че те са извършили проверка на място, като са установили, че процесни имот и съседните имоти са засяти с царевица. Нямало разлика в обработките на процесния и съседните имоти. Свидетелите уточняват, че процесния имот няма излаз на път. Достъпът до процесни имот може да бъде осъществен през някой от съседните имоти, обработван от жалбоподателя.

1 2. Според свид. Г. С. по време на жътвата през 2023 г. управителят на дружеството Е. Н. изрично е наредил да не жънат процесния имот и той бил „оставен така”.

13. На 18.07.2023 г. е издадена атакуваната Заповед № РД 04-209-2/18.07.2023 г. на Директора на ОДЗ - гр. Силистра. Същата е връчена на 20.07.2024 г. (л. 26 от АХД № 1287/2023 г. на СсРС).

14. Жалбата срещу заповедта е подадена на 02.08.2023 г. От правна страна Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

I. По допустимостта 1 5. Съгласно възприетите разрешения в т. 9, 10 и 11 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, при прилагането на § 19 ЗИД на АПК водещ елемент за определяне на компетентния съд е законът, по който е издаден съответния индивидуален административен акт. Волята на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер. Изключения от този принцип може да има само в случаите, когато на първо място се касае за акт на министъра на земеделието, храните и горите и на второ място обжалваният индивидуален административен акт, макар да разкрива връзка със ЗСПЗЗ, по естеството си е акт по прилагането на друг закон, например ЗМСМА, ЗОС и др. Затова, след като заповедта на Директора на ОДЗ е издадена на основание, по ред и въз основа на правомощия, предвидени в ЗСПЗЗ, то контролът за законосъобразността й следва да се извърши по изключението на § 19 ЗИД на АПК от районният съд по местонахождението на земеделските имоти (Определение № 9 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 5/2021 г., 5-членен с-в на ВКС).

16. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

II. Компетентност и форма 17. Спазени са изискванията за форма и компетентност.

18. Заповедта е издадена на осн. чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ от местно компетентният Директор на ОДЗ - гр. Силистра - Г. К.. III. Спазване на административнопроизводствените правила 19. Не са нарушени административнопроизводствените правила при издаването на административния акт.

IV. Спазване на материалноправните разпоредби 20. Изземването на земеделските имоти по чл. 34, ал. 8, във вр. с чл. 1 от ЗСПЗЗ изисква:

20.1. имотите да са част от държавния поземлен фонд (ДПФ);

20.2. лицата, срещу които е насочена заповедта на ползват имотите;

20.3. да липсва правно основание за ползването на имотите.

21. По делото не се оспорва принадлежността на имота към ДПФ.

22. Жалбоподателят оспорва, че е ползвал имота. Имотът безспорно попада в масив, който му е предоставен за ползване по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Установява се, че процесния имот е бил засят с царевица към момента на проверката извършена от комисията, произнесла се по възраженията на жалбоподателя (състояща се от свид. П., И. и М.). Последното се подкрепя и от показанията на свидетеля на жалбоподателя - Г. С.. 23. Освен това се установява, че насажденията в процесният имот са били подложени на същият по вид обработка, като този в съседните имоти, които се ползват от жалбоподателя. Видимо не се установявала разлика във вида, качеството на обработката, фазата на развитие на полските култури в процесния и съседните имоти.

24. До процесният имот нямало достъп освен през някой от съседните имоти, обработвани от жалбоподателя.

2 5. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност налагат извода, че и процесния и съседните имоти са обработвани като блок. Последното изключва възможността трето лице да е засяло имот, намиращо се в масива на жалбоподателя, доколкото от една страна жалбоподателя не длъжен да го допуска, от друга страна за самия жалбоподател е икономически неизгодно да заобикаля имот от около 8 дка в масив от 2 824, 681 дка.

26. В тази връзка съдът приема, че процесният имот е ползван през стопанската 2022/2023 г. от жалбоподателя.

27. Жалбоподателят не е установил правно основание за ползването, поради което направеният извод от административния орган, че имотът е ползван неправомерно, е обоснован и имотът е подлежал на изземване по реда на чл. 34, ал. 8, във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ.

28. Средното годишно рентно плащане за землището на с. Малък Преславец за годината предхождаща заповедта - 2022 г. (определено през м. януари 2023 г.) е 65 лв./дка (https: //www.mzh.government.bg/odz-silistra/bg). Административният орган е определил обезщетение върху по - ниска база - 57 лв./дка. В тази връзка положението на жалбоподателя не може да бъде влошено в резултат на подадената жалба.

V.Съответствие с целта на закона 29. Целите на производството по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ са възстановяване на фактическата власт на държавата върху имотите, които се ползват без правно основание и санкционирането лицата, облагодетелствали се неправомерно от ползването. Административният акт е в съответствие с тези цели.

30. Мотивиран от гореизложеното, съдът