Решение № 1654 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 427/2026 г.

Производството е по реда на чл.111 вр. с чл.122 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на А. И. И. против Заповед №112-18-72#1/01.04.2026г, издадена от Началник на затвора Стара Загора в частта й, с която на основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС и протокол за обиск и претърсване №8908/27.03.2026г е отнет в полза на Фонд ръчен часовник модел 3502 АЕ, [Марка], черен. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 01.04.2026г с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред АС Стара Загора. Жалбата е подадена на 06.04.2026г от адресата на административния акт, поради което е допустимо. Жалбоподателят оспорва законосъобразното отнемане на ръчния часовник като твърди, че е постъпил в Затвора с него и не му е давана служебна бележка, с която да удостовери собствеността си. От съда се иска да бъде отменена Заповедта в обжалваната й част. Ответникът Началник на Затвора Стара Загора представя административната преписка и иска от съда да се постанови решение за потвърждаване на заповедта в обжалваната й част. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Заповедта е издадена от компетентния орган по чл.122 от ЗИНЗС, въз основа Докладна записка и Протокол за претърсване, обиск и изземване, удостоверяващ времето и мястото на претърсването, както и лицата, на които е извършен обиск, чието съставяне е задължително по аргумент от чл.103 ППЗИНЗС - Заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са. Следователно в този протокол за изземване трябва да е отразен онзи факт, който по силата на чл.122 ал.2 от ЗИНЗС води до прилагане на санкцията – отнемане на вещите, чието държане не е разрешено, или на тези, на които не е установена собствеността, както и лицето, което държи вещите и то което се отнемат. Собствеността се установява по отношение на онези вещи, чието държане е разрешено, тъй като за не разрешените за държане тя няма правно значение – те се отнемат на друго основание и от този, който ги държи или чиято собственост са. При претърсването, обиска и изземването, както и преди издаване на заповедта е необходимо да се установи собствеността върху разрешените за държане вещи, като в противен случай отнемането им в полза на Фонд „Затворно дело“ е без основание, такъв е именно настоящият случай, защото часовникът е разрешена за държане вещ. Съгласно чл.122 ал.2 от ЗИНЗС на изземване подлежат две групи предмети - тези, чието държане не е разрешено и онези, чиято собственост не е установена по време на претърсването и на обиска. Нито едно от двете основания не е конкретизирано в оспорената Заповед, като е извършено препращане към Докладна записка. Съгласно Докладна записка на надзирателя, съставил Протокола за претърсване, обиск и изземване, ръчният часовник е на жалбоподателя, както и самият той посочва в писмените си обяснения, потвърдени от Ж. Д. И. и А. Ф. С., настанени в същата килия №7 на ІV група. В същата Докладна записка, касаеща извършените претърсвания на килиите в ІV група, е посочено, че в друга килия №2 / тази на жалбоподателя е килия №7/ е намерен часовник, чиято собственост не е установена, защото не е представен документ за произход, поради което същият е иззет на това основание от лишения от свобода А. К. С.. За часовникът, намерен в килия №7 е вписано, че той принадлежи на жалбоподателя А. И. И., но е иззет като не разрешена за държане вещ. В обясненията си И. е посочил, че часовникът е негов, а това е потвърдено от Ж. Д. И. и от А. Ф. С.. Налага се извод, че часовникът на А. И. е отнет, както е посочено в Докладната записка, защото не е разрешено да бъде държан. От Списъка, утвърден със Заповед № ЛС-04-268/17.6.2022г на Министъра на правосъдието се установява, че лишените от свобода могат да държат при себе си един брой ръчен часовник, не поддържащ безжична комуникация, при това без условието да е закупен от лавката. Жалбоподателят твърди, че с него е приет за изпълнение на поредното му наказание и неговото притежаване още при постъпването е известно на всички. Съгласно чл.48 ал.1 т.4 от ЗИНЗС при постъпване за изпълнение на наказанието личните вещи на лицата се описват, а след всяко свиждане се извършва и обиск. Ако опис липсва или ако в него не е посочена разрешена за държане лична вещ, то това не означава, че собствеността не е установена и е налице основание за прилагане на санкцията по чл.122 ал.2 от ЗИНЗС. Законът е ясен и категоричен, че се отнемат само вещи, чиято собственост не е установена, а законовото разрешение има за цел да се препятства спорове за принадлежност на вещите. Първото основание по чл.122 ал.2 от ЗИНЗС за отнемане на вещи, чието държане не е разрешено е санкция за неспазване на забраната по чл. 97 ал.1 т.1 от ЗИНЗЗС – нямат право да внасят и държат при себе си не разрешени вещи, а тези в закрит тип и пари. Лишението от свобода имат право да внасят и държат вещите по вид и количество, съгласно Списъка, а ако не е спазен редът за внасяне, то тогава санкцията на чл.122 ал.2 предл второ от ЗИНЗС се прилага при условие да не е установена собствеността върху тях, но служебната бележка не е единственото годно средство за доказване на принадлежост. Неспазването на реда за внасяне на разрешени за държане лични вещи, както и неспазване на забраната за тяхната размяна, се санкционира с дисциплинарната отговорност, но не и с отнемане на собствеността. Заповедта в обжалваната й част е постановена при неправилно приложение на материалния закон и вън от принципа за пропорционалност като постига наказание, което не е предвидено. Санкцията на чл.122 ал.2 от ЗИНЗС не е последица от не спазване на реда за внасяне на вещите, а за нарушаване на забраната за държане на вещи, които не попадат в изчерпателния Списък, като предложение второ е начин за преустановяване и предотвратяване на спорове за принадлежността на вещите. Спор за собствеността върху часовника освен, че липсва но и Докладната записка, към която Заповедта препраща потвърждава принадлежността му като собствен на жалбоподателя, като съдържа не приложимо към случая основание, а именно това на чл.122 ал.2 предл първо от ЗИНЗС, чието съществуване е опровергано от Списъка на разрешените вещи. Дори предметите да не са описани при постъпване, или от описа да следва, че конкретен предмет не е бил у лицето при постъпването му, а поради липса на служебна бележка да не следва, че е предаден по време на свиждане, то това не налага извод за неустановена собственост, нито да е получен при нарушаване на забраната за размяна. Не установената собственост е отсъствие на информация, достатъчна достоверна за начина на установяване на фактическа власт върху вещта. Нормата изисква да не може да се установи собствеността, включително по повод на спор, и само тогава да се прилага санкцията на чл.122 ал.2 предл второ от ЗИНЗС. Ответникът не е проверил, че не съществува основанието на чл.122 ал.2 предл първо от ЗИНЗС на което се позовава, чрез извършеното препращане към Докладната записка, защото часовникът е разрешен предмет и е намерен у лице, чиято собственост е установена от надзирателя. Като е разпоредил отнемане на собствена и разрешена за държане вещ – ръчния часовник, ответникът е нарушил и забраната за неоправдана намеса в правото на собственост, поради което и на основание чл.111 ал.6 т. 2 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора