Решение № 5116 от 14.7.2015 г. на Софийски градски съд по дело № 10146/2011 г.

Производството е по реда на чл. 196 – чл. 211 ГПК /отм./ вр. с § 150, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК /отм./ - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 21 от 1998 г., доп., бр. 73 от 1998 г., във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С решение от 29.09.1987 год., постановено по гр.дело №692/1986 год. по описа на СРС, ГО, 33 с-в /Кирковски РС, 6 с-в/, е допусната съдебна делба между Д.А.А., М.Г.Р., П. Б. А., Г.Б. Г., Т. Б.А., Е.К.Г., М.К.Г., М.А.И., С.А.М., С.А.П., Т.А.А., Т.А.А. и П.Т.П. на следния недвижим имот: ДВЕ ЕДНОФАМИЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, ведно с ДВОРНОТО МЯСТО, върху които са построени, цялото с площ от 580 кв.м., съставляващо имот пл.№8 от кв.61 по плана на гр.С., местността „•••••••”, при съседи: Т.И., Г. Д. и от две страни улици, ведно със подобренията върху него, при следните квоти: за М.Г. Р. – 1/8 ид.ч. / при допусната очевидна фактическа грешка при отразяване на квотата на този съделител, която е посочена като 1/4 ид.ч. /; за П. Б. А., Г.Б. Г. и Т. Б.А. – по 1/24 ид.ч.; за Е.К.Г. и М.К.Г. – по 1/16 ид.ч.; М.А.И., С.А. М., С.А.П., Д.А.А., Т.А.А. и Т. А.А. – по 1/48 ид.ч. и за П.Т.П. – 1/2 ид.ч. Настоящото въззивно производство е било образувано по подадени в законоустановения срок въззивни жалби от ищеца Д.А.А. и от ответниците М.Г. Р., П. Б. А., Г.Б. Г., Т. Б.А., Е.К.Г., М.К.Г., М.А.И., С.А. М., С.А.П., Т.А.А. и Т. А.А., след като е констатирано, че решението, постановено по първоначалното в.гр.дело №2044/1988 год. по описа на СГС, е изгубено. С определение по посоченото дело от 27.01.2005 год. е отказано възстановяването на въззивното решение. Този съдебен акт е оставен в сила с определение №286 от 16.06.2010 год., постановено по ч.гр.дело №119/2010 год. по описа на ВКС, І г.о. Жалбоподателите поддържат, че неправилно СРС бил приел, че завещанието е действително и че в делбата следва да участва и лицето, в чиято полза е направено то. Делбата трябвало да се извърши само между наследниците по закон на Е.Г.Б.. Завещанието не било стабилно, тъй като наследодателката била неграмотна и не можела да пише. Ответникът по жалбата П.Т.П. счита, че решението на СРС следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Съделителят М.Г. Р. е починал в хода на процеса и на негово място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците му по закон Н.М.С. и В.М.Г.. Съделителката П. Б. А. е почилана в хода на процеса и на нейно място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците й по закон А. А.А. /починал впоследствие и на чието място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили наследниците му по закон С.А.А., В.А.А. и А.А.А./, С.С.А. и П.С.С. /деца на починалия й син С.А.А. – 26.05.1999 год./, Б.А.Т., А.А.А. /починал впоследствие и на чието място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили наследниците му по закон Д.Г.А., К.А.А. и А.А.А./, Т.А.С. и Б.А.А. /починал впоследствие и на чието място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили наследниците му по закон А.Х.А., С.Б.М. и Т.Б.А./. Съделителката С.А.М. е починала в хода на процеса и на нейно място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците й по закон Е.С.М. и И.С.М.. Съделителят Г.Б.Г. е починал в хода на процеса и на негово място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците му по закон Б.Г.Н. и Х.В.Ц.. Съделителката С.А.П. е починала в хода на процеса и на нейно място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците й по закон Ц.П.Д. и В.П.К.. Съделителката М.А.И. /Я./ е починала в хода на процеса и на нейно място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците й по закон А.С.И., Я.С.С. и Р.С.Ф.. Съделителят М.К.Г. е починал в хода на процеса и на негово място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците му по закон Н.М.С. и В.М.Г.. Съделителят Т.А.А. е починал в хода на процеса и на негово място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците му по закон М.Л.А., Л.Т.А., М.С.М., Т.М.С. и М.М.С.. Съделителят Д.А.А. е починал в хода на процеса и на негово място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците му по закон В.К.Д. и Е.Д.А.. Съделителят М.К.Г. е починал в хода на процеса и на негово място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците му по закон Д.С.Г. и К.М.Г.. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното: Предявен е за разглеждане иск за делба с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН във фазата на допускането. Ищците Д.А.А. и Г.П.А. твърдят, че те и ответниците са наследници на Е.Г.Б., починала на 12.06.1984 год., която била собственик на процесния недвижим имот. Този имот не бил поделен, поради което моли съда да постанови решение, с което да бъде допусната делбата му при съответните законоустановени квоти. Ответниците М.Г.Р., П.Б.А., Г.Б.Г., Т.Б.А., Е.К.Г., М.К.Г., М.А.И., С.А.М., С.А.П., Т.А.А. и Т.А.А. не оспорват предявения иск. Ответникът П.Т.П. оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли. От фактическа страна се установява следното: Установява се въз основа на договор за покупко-продажба /обективиран в нотариален акт за продажба от 11.08.1937 год., №44, т.ХV, рег.3080, дело №9267/1937 год., вписан със записка от 11.08.1947 год./ и протокол за съдебна делба-спогодба по гр.дело №1438/1965 год. по описа на Софийски народен съд, че Е.Г.Б. е придобила процесния недвижим имот – 574 кв.м. от едно място, находящо се в землището на с.Княжево, Софийско, в местността при „Кръста Св. Богородица” /Оброчище/, цялото от 3 000 кв.м., при съседи на цялото място: път за с.Горна баня, П. Влахов, общинска мера и П. Влахов, като продаваемото място съставлявало парцел ІІа, дворище 1360, кв.66б по плана на с.Княжево, Софийско, разширение „Домуз-дере”, при съседи: от две страни новопроектирани улици, Г.К.Г. с парцел ІІ от същия квартал и М. и С.С.. Безспорно е между страните, че впоследствие в горепосоченото дворно място са били построени процесните две еднофамилни жилищни сгради. Видно е от удостоверение за наследници от 12.12.1984 год., че Е.Г.Б. е починала на 12.06.1984 год. и оставила за свои наследници по закон: 1/ брат М.К.Г.; 2/ низходящи /деца/ на брат Б.Г.Р. /починал на 06.04.1945 год./ - П. Б. А., Г.Б.Г. и Т.Б.А.; 3/ низходящи /деца/ на брат К. Г. Р. /починал през 1976 год./ - Е.К.Г. и М.К.Г.; 4/ низходящи /деца и внуци/ на сестра Р.А.Г. /починала на 26.04.1938 год./ - М.А.И., С.А.М., С.А.П., Д.А.А., Т.А.А. и А.А.А. – починал на 23.08.1961 год. и оставил за свой наследник по закон сина си Т.А.А.. Като доказателство по делото е прието саморъчно завещание от 26.09.1981 год., с което Е.Г.Б. завещала на племенника си П.Т.П. собственото си жилище с дворно място в кв.Княжево, ж.к.”•••••••”, имот №8 от кв.61. Видно е от удостоверение на ІІ-ри нотариус при Ленински районен съд, че на 26.09.1981 год. е било прието завещание от Е.Г.Б. под нот.дело №1061/1981 год. /за което е бил съставен протокол за съхранение – който е приет като доказателство по делото/, като същото било обявено на 25.06.1984 год. От заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че Е.Г.Б. не е страдала от психично заболяване в тесния смисъл на думата психоза или деменция /оглупяване/. Нямало основание да се приеме, че към момента на изготвяне на завещанието от 26.09.1981 год. е била лишена от възможността да излага свободно и критично волята си и да се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. От заключенията на вещите лица по тричленната съдебно-почеркова експертиза и заключенията на вещите лица по двете петчленни съдебно-почеркови експертизи се установява, че саморъчното завещание е написано и подписано от Е.Б.. От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото въззивно производство съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното дворно място е с идентификатор 68134.1895.227, кв.Княжево, урбанизирана територия, ниско застрояване, административен адрес: ул.”••••••••” №••, съгласно Заповед №РД-18-69 от 14.12.2010 год., изменение Заповед №КД-14-22-1436 от 04.12.2012 год. на Началник СГКК /по предходен план парцел ІV-227, кв.34, местност „•••••••”, кв.Княжево/. Съгласно стария план за дворищна регулация, утвърден със Заповед №120 от 25.04.1977 год., процесният имот представлявал имот №•, кв.••, ж.к.”•••••••”, с площ от 574 кв.м. Понастоящем в дворното място била констатирана една жилищна сграда и останки от втора разрушена такава. Жилищната сграда се състояла от приземен /нежилищен/ етаж, в който имало антре, работилница и складово помещение със самостоятелен вход и жилищен етаж с външно стълбище, площадка, входно антре, кухня, санитарен възел и стая. Застроената площ на приземния етаж била 38 кв.м., а застроената площ на жилищния етаж била около 42 кв.м. и на външното стълбище – около 6.5 кв.м., или общо 48.5 кв.м. От останките от старата къща се констатирали 4 бр. помещения, като едното помещение било със стени и покрито с компрометиран покрив с керемиди, а останалите три помещения били без покрив, като липсвали по-голяма част от тухлените стени. Застроената площ по външни контури била около 53 кв.м. Други доказателства не са ангажирани. По отношение на правните изводи: В разглеждания случай се иска делба на наследствен имот – дворно място, ведно с построените в него две еднофамилни жилищни сгради, притежаван от Е.Г.Б. по силата на договор за покупко-продажба от 1937 год., съдебна делба-спогодба от 1965 год. и приращение – чл. 92 ЗС /преди брака й с Б.С.Б./. Наследодателката е починала 12.06.1984 год. Към посочената дата наследници по закон на Е.Б. /чл. 1 ЗН/ са само нейните трима братя и една сестра, респ. техни низходящи от първа и втора степен по право на заместване, които наследяват по равни части, т.е. по 1/4 ид.ч. /чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 10, ал. 2 ЗН/. Ищцата Г.П. А. не е наследник на Е.Б., поради което предявеният от същата иск за делба е неоснователен. Неоснователно е възражението на ищеца за нищожност на завещателното разпореждане, направено в полза на ответника П.Т.П., тъй като не е написано и подписано от завещателката Е.Б. – чл. 42, б. ”б” ЗН, поради следните съображения: Завещателното разпореждане е правопораждащ и правоизменящ юридически факт, като отстранява или променя последиците от наследяването по закон. То поражда имуществено право за лицето, определено от завещателя и отстранява последиците от наследяването по закон. С волевия акт на завещателя се изменя установения от закона ред за преминаване на имуществото на починалия към други лица и по този начин се извършва правоприемство по завещание. Саморъчното написване и подписване е предписана от закона форма за действителност на завещанието - чл. 25, ал. 1 ЗН. Тя е не само доказателствена, а е и елемент от фактическия състав на самия завещателен акт и без нея последният е невалиден. В разглеждания случай по делото са изслушани няколко заключения на вещи лица /формирали напълно идентични изводи/, които категорично отричат неистинността, в частност неавтентичността на процесното завещателно разпореждане, т.е. възможността материализираното в него изявление да не изхожда от това лице, което се сочи като негов автор. Няма никакви други данни, обуславящи противоположен извод. При това положение, след като завещателното разпореждане е написано и подписано от завещателката, въззивният съд приема, че същото е действително. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗН /Обн. – ДВ, бр. 22 от 1949 г., и зм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г. – действала към момента на съставяне на процесното завещателно разпореждане, в т.ч. и към момента на откриване на наследството на Е.Б./, завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество в полза на наследниците си по закон /чл. 5 – 9 ЗН, чл. 10 ЗН/, държавата и обществените организации, а според чл. 14, ал. 2 ЗН / Обн. – ДВ, бр. 22 от 1949 г., о тм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 1992 г./, в полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си. Смисълът на чл. 14, ал. 2 /отм./ ЗН е да се ограничи възможността чрез завещание наследството да премине към лица, които нямат родствена връзка със завещателя. Наследяването и получаването на права по завещание има дарствен характер, тъй като наследникът по закон или по завещание, респ. заветникът, не отстъпват нищо срещу полученото. Според закона това е оправдано, когато имуществото на наследодателя остава в кръга на неговите близки роднини и не е оправдано, когато то премине към лица извън този кръг. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 /отм./ ЗН не визира каква е запазената част от наследството и не е свързана с искане за възстановяване на такава запазена част. Тя касае действителността на сделката – нищожност на 1/2 ид.ч. от завещанието в полза на лице, което не е наследник по закон. В частност не е спорно по делото, че П.Т.П. не е лице от кръга на наследниците по закон на Е.Б. – същият е син на сестрата на нейния съпруг Б. Б. – Л. Т. Б.. Следователно процесното завещание не може да легитимира П.П. за повече от 1/2 ид.ч. от наследството /процесния имот/, поради което и законосъобразно СРС е приел, че делбата следва да се допусне между наследниците закон и наследника по завещание. При това положение и след като подвежда квотите на страните под общ знаменател, настоящият съдебен състав приема, че 1/2 ид.ч. /или 24/48 ид.ч./ от процесния имот е била придобита от П.Т.П., а собствеността върху останалата 1/2 ид.ч. /или 24/48 ид.ч./ се разпределя по равно – т.е. по 1/8 ид.ч. /или по 6/48 ид.ч./ между: 1/ М.Г. Р. / в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Н.М.С. и В.М.Г. / – 1/8 ид.ч. /или 6/48 ид.ч./; 2/ низходящите от първа степен на брата Б.Г. Р. – П. Б. А. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили С.А.А., В.А.А. и А.А.А., С.С.А., П.С.С., Б.А.Т., Д.Г.А., К.А.А. и А.А.А., Т.А.С., А.Х.А., С.Б.М. и Т.Б.А./, Г.Б. Г. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Б.Г.Н. и Х.В.Ц./ и Т. Б.А. – по 1/24 ид.ч. /или по 2/48 ид.ч./; 3/ низходящите от първа степен на брата К. Г. Р. – Е.К.Г. и М.К.Г. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Д.С.Г. и К.М.Г./ – по 1/16 ид.ч. /или по 3/48 ид.ч./ и 4/ низходящите от първа и втора степен на сестрата Р.А. Г. – М.А.И. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили А.С.И., Я.С. С. и Р.С.Ф./, С.А. М. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Е.С. М. и И.С.М./, С.А.П. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили Ц.П.Д. и В.П.К./, Д.А.А. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили В.К.Д. и Е.Д.А./, Т.А.А. и Т. А.А. /в чиито права по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са встъпили М.Л.А., Л.Т.А., М.С.М., Т.М.С. и М.М.С./ – по 1/48 ид.ч. При посочените квоти следва да се допусне и извършването на делбата на съсобствения имот между участниците в производството – чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./. Актуалният вид, състоянието и оценката на процесните сгради следва да бъдат преценени във втората фаза на делбеното производство. Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Жалбите са неоснователни, а решението на СРС следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Предвид изложените съображения, съдът