Решение № 686 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 469/2026 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на “БГ Л.К.“ АД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ••• №01-2500416/09.12.2025год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград, с което на търговеца, в качеството му на работодател е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи, че нарушението не било доказано по безспорен и категоричен начин, че в НП липсвали мотиви, че била направена неправилна преценка относно неприложението на чл.415в от КТ, както и че наложеното с НП наказание било несъразмерно. Твърди, че неправилно била определена датата на нарушението, както и че не било посочено мястото на неговото извършване. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност да бъде изменено като се намали размера на наложената санкция или се приложи по-благоприятна разпоредба. В съдебното производство въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Р. Б., която заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в нея. Отправя искане за присъждане на разноски. За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от АНО, в които последният изразява становище за законосъобразност на НП и моли същото да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Варненка районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Лицето Б. Н. С. се намирало в трудови правоотношения с въззивното дружество като по силата на трудов договор № 23/05.02.2021год.и допълнително споразумение към него № 1088/01.04.2024год. С. била назначена на длъжност счетоводител като мястото на извършване на работата й било в гр. Благоевград. Във връзка с постъпил сигнал в дирекция „ИТ“ Благоевград от страна на С., служители на Д „ИТ“ Благоевград извършили проверка в офиса на въззивното дружество в гр. Благоевград. Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025год. в който протокол били дадени и задължителни предписания съобразно чл. 404, ал.1, т.1 от КТ. Едно от предписанията, това под № 6, „БГ Л.К.“ АД гр. Варна, в качеството си на работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, да изплати на Б. Н. С., при прекратяване на трудовото правоотношение, парично обезщетение в пълен размер за неизползвания платен годишен отпуск за календарната 2025год., пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и неизползван платен отпуск, отложен по реда на чл. 176, а именно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 ден, правото за който не е погасено по давност, като същото се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено (прекратяването на трудовото правоотношение е на 31.05.2025год.), на 30.06.2025г., съгласно чл. 228, ал.3 от КТ“. В протокола бил определен и срок за изпълнение на предписанието - 18.07.2025год. Препис от протокола бил връчен на 02.07.2025год. на С. Е., надлежно упълномощено от изпълнителния директор на дружеството лице. На 28.07.2025год. св. Ч. изпратила до въззивното дружество призовка по чл. 45, ал.1 от АПК за явяване на 04.08.2025год. на негов представител в Дирекция „ИТ“ Благоевград“ и са представи писмени доказателства, удостоверяващи изпълнението на предписанията дадени с протокола от 02.07.2025год., които са били със срок на изпълнение 18.07.2025год. Призовката била връчена на С. Е. – упълномощен представител в гр.Благоевград. На 04.08.20256год. с молба подадена по ел. път, представляващия въззивното дружество уведомил, че не могат да изпратят представител на тази дата, поради уважителни лични причини и поискал насрочването на нова дата за явяване след 11.08.2025год. На 04.08.2025год. била изготвена нова призовка по чл. 45, ал.1 от АПК с която била определена нова дата 12.08.2025год.) за явяване на представител на дружеството в Дирекция „ИТ“ Благоевград. Същата била изпратена по имейл до офиса на въззивното дружеството в гр. Благоевград. На посочената нова дата се явил представител на дружеството, но доказателства за изпълнение на предписание №6 от предходния протокол не били представени. На същата дата били изготвен Протокол за извършване на последваща проверка № ПР2530898/12.08.2025год., в които били обективирани констатациите от същата. На същата дата 12.08.2025год. била изпратена покана до въззивното дружество за явяване на негов представител на 20.08.2025год. в 11:00ч. в Дирекция „ИТ“ Благоевград с оглед съставяне на АУАН. Поканата била връчена на същата дата, на упълномощено лице на адреса на офиса в гр. Благоевград. На определената в поканата дата представител на въззивното дружество не се явил. На същата дата 20.08.2025год. св. Ч. – началник отдел „АИПО“ при Д „ИТ“ Благоевград“ съставила срещу въззивното дружество АУАН № 01- 2500416 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ, тъй като към 19.07.2025год. същото не е изпълнило задължително предписание № 6 от Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2522873/02.07.2025год. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощен представител - С. М. А., който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 09.12.2025г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическа обстановка изложена в АУАН, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв. Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи. Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана актосъставителката А. А. – Ч., която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от нея с нужната конкретика. Сочи, че е приела, че нарушението е извършено в гр. Благоевград, но не посочила в АУАН къде е извършено. Заявява също така, че нейната териториална компетентност е на територията на област Благоевград и тя не е изисквала компетентността й да бъде разширена. Като писмени доказателства са приобщени приложените към АНП: Заповед № 3-0693/15.08.2022год. на ИД на „ГИТ“; Пълномощно изходящо от С. М. С. към С. М. А. и др. лица; Протокол за извършена проверка № ПР2522873/02.07.2025год.; Протокол за извършена проверка № ПР2530898/12.08.2025год.; призовки по чл. 45, ал.1 от АПК; Заявление от ИД на „БГ Л.К.“ АД адресирано до Д „ИТ“ Благоевград“; ТД № 23/05.02.2021год. сключен между въззивното дружество „БГ Л.К.“ АД и Б. Н. С.; допълнително споразумение № 1088/01.04.2024год. към ТД № 23/08.02.2021год.; справка за приети и отхвърлени уведомления; Заповед № 1072 на основание чл. 327, ал.1 от КТ; Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1,2 и 3 към чл.8 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта; пълномощно от С. С. към С. С. Е.; покана изпратена от Д “ИТ“ – Благоевград до „БГ Л.К.“ АД; идентификационна карта, протокол за неявяване за съставяне на АУАН. Допълнително в хода на съдебното следствие са представени и съответно приети; писмо от община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ до изпълнителния директор на „БГ Л.К.“ АД с приложени 2бр. фактури №1000000572 от 30.12.2025 г.; писмо от директора на Дирекция ИИБ пир община Варна до С. С. с приложени към него 2бр. фактури с № 1000000571/30.12.2025год.; договор за правна помощ и съдействие №4 от 27.01.2026 г. между „БГ Л.К.“ АД и адв. М. и кредитен превод. Показанията на св. А. А.-Ч. съдът кредитира изцяло като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са еднопосочни. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче съдът констатира, че както в АУАН така и в НП липсват съществени реквизити, а именно не е посочено мястото на извършване на нарушението. Последното освен, че е предвидено в закона (чл. 42, ал.1 т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН) като задължителен реквизит на АУАН и НП, то е и съществен елемент от обективната съставомерност на всяко нарушение, съответно неговото непосочване в цитираните по-горе документи всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до нарушаване правото на защита на привлеченото към адм.наказателна отговорност лице. От друга страна мястото на извършване на нарушението е от съществено значение и за териториалната компетентност на контролните органи, като то определя и местната подсъдност при евентуално обжалване на НП. Абсолютно недопустимо е мястото на извършване на нарушението да се установява едва във въззивното производство посредством разпита на актосъставителя. В случая едва непосредствено пред съда св. Ч. сочи, че тя е приела, че нарушението е извършено в гр. Благоевград, но не го е написала в АУАН. Къде обаче е приел, че е извършено нарушението АНО е пълна загадка. Доколкото в НП е посочено, че то подлежи на обжалване пред РС – Варна, може да се предположи, че според АНО нарушението е извършено в гр.Варна където е седалището на въззивното дружество. В този случай обаче, служителите на Д „ИТ“ Благоевград не разполагат с компетентност да извършват проверки, съответно да предприемат действия по ангажиране на адм.наказателна отговорност за нарушения извършени в друг район и АУАН се явява издаден от некомпетентно лице – от лице без териториална компетентност. Съгласно чл. 21, ал.4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. Действително ал.4 от същия член от правилника дава възможност за изменение на териториалната компетентност с нарочна заповед на Изпълнителния директор на ГИТ. В случая обаче такава заповед липсва, а и св. Ч. сама в показанията си пред съда посочи, че тя не е искала компетентността й да бъде разширена. Що се касае до наведеното в жалбата възражение и за друго съществено нарушение на процесуалните правила, а именно непълнота и формалност на мотивите на НП съдът не споделя същото доколкото в ЗАНН изисква за мотиви на НП не е предвидено, съответно липсата на такива не съставлява нарушение на процесуалните правила. Отделен е въпроса, че в пеналистиката, част от която е и адм.наказателното производството, защитата се осъществява срещу фактите. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са достатъчна основание за неговата отмяна на процесуално основание. За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че събраните по делото доказателства сочат на това, въззивното дружество е извършило нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ. Посочената разпоредба предвижда санкция за този който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.1 от НК за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки като една от мерките – посочената в т. 1 е даването на да дават задължителни предписания на работодателите. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в даването на задължителни предписания на работодателя - въззивното дружество, което предписание не е било изпълнено в предоставения от контролните органи срок. Последното не се оспорва и от въззивника, който ангажира доказателства за причините поради които не е било извършено плащане, а и не представя такива за извършено начисляване, съответно плащане на обезщетението. Нарушението обаче е било извършено в гр. Благоевград, където е полагало труд лицето, на което се е дължало обезщетение за неизползван отпуск. В тази връзка следва да се отбележи, че мястото за изплащане на обезщетението за неизползван отпуск е същото на което се дължи трудовото възнаграждение. Съобразно нормата на 270, ал.1 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. В случая работничката (служителката) на която се дължи обезщетение, видно от приобщения ТД, е осъществявала трудовите си функции в предприятието на въззивното дружество на територията на гр. Благоевград. Що се касае на наведеното в жалбата възражение за неправилно определена дата на извършване на нарушението то не се споделя от съда. В случая срокът за изпълнение на предписанието е бил до 18.07.2025 г. (петък) - присъствен ден, поради което и до края на деня въззивното дружество е разполагало с възможността да изплати дължимото от него обезщетение за неизползван отпуск. И след като в този срок плащане не е било налице то нарушението е било извършено именно на 19.07.2025год. (първият ден след изтичане на срока). С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено. По разноските. При този изход на делото (НП подлежи на отмяна) съдът счете, че на въззивника се дължат разноски съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И като взе предвид представените от въззивника доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350евро, както и липсата на възражение за прекомерност, намира че на същият следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер. Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският районен съд