Решение № 107 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 1126/2025 г.

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата Д. Б. З., с адрес в гр. П., ул. •••, ЕГН ••••••••••, е предявила против ответника К. Г. З., с адрес в гр. П., ул. •••, ЕГН ••••••••••, първоначални искови претенции, насочени към:

• определяне на мерки за упражняването на родителските права,

местоживеенето, личните контакти и издръжката за бъдеще време на тяхното общо дете, което е малолетно;

• издаването на паспорт на детето и пътуването му в чужбина, без

съгласието на бащата.

Ответникът е релевирал срещу ищцата насрещни искове, с които претендира:

• упражняването на родителските права спрямо детето да бъде

предоставено на него и при него да бъде местоживеенето му, като на майката се формира режим на лични отношения и тя бъде осъдена да заплаща издръжка за бъдеще време;

• присъждане на издръжка в полза на детето за минал период.

И щ ц а т а пояснява, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство, от което е родено детето Г.К.З., ЕГН ••••••••••. Заявява, че с бащата на детето от 2021 г. са окончателно разделени и не могат доброволно да постигнат разбирателство по въпросите, свързани с правното положение на последното, поради което те трябва да бъдат решени по съдебен път. Смята, че тя следва да упражнява родителските права и местоживеенето на детето бъде при нея, докато на бащата бъде определен режим на лични отношения (във вариант, очертан в първоначалната искова молба) и той да заплаща издръжка за бъдеще време от 300 лв. (153,39 евро) на месец. Счита, че с цел почивки и екскурзии детето има нуждата многократно да напуска пределите на страната (за пътувания до страните от Европейския съюз, до Република Северна Македония и до Република Турция), за което му е нужен и паспорт, но с ответника не могат доброволно да решат и тези проблеми. Иска и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът излага доводи, че: разполага с по-висок родителски капацитет от майката и има нужните социално-битови възможности за отглеждане на детето; затова упражняването на родителските права спрямо детето трябва да бъде предоставено на него и при него да бъде местоживеенето му, а на майката да се определи режим на лични контакти (визиран в насрещната искова молба) и тя да заплаща месечна издръжка за бъдеще време в размер на 300 лв. (153,39 евро); майката дължи на детето и издръжка за минал период (от 07.11.2024 г. до 07.11.2025 г.), с обща величина от 3 228 лв. (1650,45 евро).

Съдът приема следното:

1.). Относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):

1.1.) Предварителни въпроси:

Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова на спорна съдебна администрация и когато постановява мерките, предвидени в тази разпоредба, съдът не признава и не отрича материални субективни права, а определя ред за упражняването им занапред (вж. Определение № 478 от 28.07.2011 г. по ч. гр. д. № 271/2011 г., IV г. о. на ВКС).

Тъй като тук водещ е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС), съдебното произнасяне трябва да включва служебно изследване на всички релевантни факти и обезпечаване на правилното приложение на материалния закон (съобр. мотивите и диспозитива на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Съдът е нужно да се произнесе по целия комплекс от въпросите, предвидени в чл. 127, ал. 2 СК (упражняване на родителските права, местоживеене, лични контакти и издръжка за бъдеще време на детето), независимо с кой от тях е бил изрично сезиран (вж. Решение № 30 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о. на ВКС) и без да е обвързан от предложените от страните параметри на мерките (вж. и Решение № 504 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г. о. на ВКС, както и Решение № 525 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о. на ВКС).

1.2.) Упражняване на родителските права и местоживеене на детето:

Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.

Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.

При равни други условия, ако става дума за дете от женски пол, което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му от биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както и Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г., III г. о. на ВКС).

Независимо от казаното в предходния абзац, полът и възрастта на детето, сами по себе си, не може да са единствено определящи за решението на съда на кой родител да предостави упражняването на родителските права, тъй като те са част от целия комплекс от обстоятелствата, които са значими за съдебната преценка в тази връзка (вж. Решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г., III г. о. на ВКС).

Дори едно дете да е на възраст и от пол, които правят грижите на майката от голяма важност, това не отрича необходимостта от бащината и мъжка роля при неговото изграждане като личност, при което ключова е нуждата от стабилност в семейната и социалната среда на детето, особено ако такава фактически вече е създадена при единия родител (вж. Решение № 164 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 1476/2023 г., IV г. о. на ВКС).

Правилната оценка на маркираните принципни положения в контекста на разглежданата хипотеза предполага съобразяване на данните, съдържащи се в събраната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В нея се включват писмените доказателства (удостоверение за раждане на детето, нотариален акт за собствеността върху жилището на ищцата, трудови договори на ищцата, граждански договор и декларация за материално положение и имотно състояние на ответника, удостоверение от училище и 2 броя училищни грамоти, издадени за детето, заверени преписи от решение по гр. д. № 652/22 г. на Районен съд – гр. П. и протоколно определение по гр. д. № 678/22 на същия съд). Проведен е и разпит на петима свидетели – Р. З. (майка на ищцата), А. С. (учител от I-ви до IV-ти клас на детето Г.З.), С.М. и Т.К. (приятелки на ищцата), както и С.Р. (съседка на ответника). Детето е изслушано при условията на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., а двамата родители – по реда на чл. 59, ал. 6 СК. На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет., са приобщени 2 социални доклада, представени от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., като е изслушано и устното становище на социалния работник В. М. от същата дирекция.

Анализът на очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за фактическите констатации, че:

• Детето Г.К.З. е на 10 навършени години.

• Страните в производството са неговите родители, като те не са сключвали

граждански брак, а от 2013 г. до 2021 г. са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, ползвайки жилище в гр. П., осигурено от ответника.

• Съвместното живеене на ищцата и на ответника е било съпътствано от чести неразбирателства и конфликти, което е водело до периоди на разделяне и последващо събиране помежду им, но от 2021 г. двамата са се разделили окончателно.

• След раздялата на родителите, детето е останало да живее при ответника,

в същото жилище, което те двамата ползват и понастоящем, а ищцата се е установила в етаж от къща в гр. П., който е нейна собственост.

• Сега детето е ученик в V-ти клас на основно училище, намиращо се в гр.

П., в близост до дома на бащата. В училище детето показва много добър успех, както и отлична дисциплина, интегрирано е сред съучениците си и разполага с всички необходими училищни консумативи и пособия. Понастоящем и двамата родители проявяват заинтересованост за справянето на детето в училище, но за времето, в което детето е било ученик от II-ри до IV-ти клас, майката не е посещавала училището и изобщо не е търсила класния му ръководител. В първи клас детето е имало известни образователни дефицити, свързани с трудности при четене и решаване на задачи по математика, но по молба на бащата свидетелката Стойчева е започнала да помага на детето след приключване на редовните учебни занятия, като бащата е организирал и провеждането на частни уроци от друг учител. В резултат на така получената допълнителна образователна помощ още във II-ри клас е настъпила промяна в справянето на детето с училищните занимания, при което то е започнало да показва много добър успех.

• В жилищата, ползвани и от двамата родители, са създадени необходимите битови условия, които позволяват отглеждането на детето, включително и в двете жилища за него има обособени самостоятелни стаи.

• Ищцата живее заедно със своята майка и може да разчита на нея и за помощ относно детето. Тя има и друга дъщеря – на 15 години, която е родила дете и сега живее с бащата на същото.

• Ответникът живее само с детето Г.З.. При необходимост може да разчита на помощ относно детето на свидетелката Рупанова, която не работи и със семейството си живее в съседство.

• В темпоралния диапазон от около 4 години, през който страните са разделени и детето живее само с бащата, не се констатират никакви проблеми по повод отглеждането му от него. През това време контактите на детето с майката са били епизодични, но след определяне на привременните мерки по настоящото дело (с определение от 07.11.2025 г.), при което помежду им е формиран конкретен режим на лични отношения, те се виждат редовно и общуват нормално.

• Спрямо ответника са били прилагани мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, по повод прояви на домашно насилие срещу ищцата, извършени през месец април на 2022 г., на работното й място в гр. П., които са се изразили в обиди и заплахи.

• И понастоящем личните отношения между страните са силно влошени, което води до сериозно нарушаване на комуникацията им и по въпросите, отнасящи се до самото дете, а то има добра емоционална връзка и с двамата родители.

• Не получава сигурна доказателствена верификация тезата на ищцата, че в период от около 4 години тя не е имала редовни контакти с детето, заради заплахи от ответника, че той нямало да позволи тя да получи правото да отглежда детето. Данни в тази насока се съдържат само в показанията на свидетелката З., която не е била очевидец на подобни ситуации, а единствено споделя, че ищцата й се е оплаквала от такива заплахи, без да може ясно да посочи в какво всъщност са се изразявали самите заплахи относно виждането на детето от ищцата. Не се установява и заплахите, които са били предмет на производството по ЗЗДН от 2022 г., да са от такова естество.

• И ищцата, и ответникът работят. Тя е ангажирана по трудово правоотношение, на 4-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 550 лв. (281,21 евро). Той осъществява стопанска дейност чрез търговско дружество, като има подписан договор с друго дружество (за периода 01.06.2025 г. – 01.06.2026 г.), за предоставянето на абонаментна услуга, с месечна цена от 1 800 лв. (920,33 евро) без ДДС. Липсва доказателствена информация страните да притежават имуществени

обекти, от които да получават парични доходи, както и да са носители на кредитни дългове.

• По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се

отбележи, че не се събраха сведения някой от тях да е част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно и на детето.

• И двете страни изразяват категорично желание да упражняват

родителските права спрямо детето и то да живее при тях, а самото дете настоява да бъде отглеждано от майката.

Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано решаването на спора за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, показва, че и двамата родители притежават нужния родителски капацитет и са еднакво мотивирани да се грижат за благосъстоянието на детето. Бащата обаче има известна преднина в тази насока, произтичаща от факта, че той вече е създал сигурна и стабилна среда за детето, успявайки за един продължителен период (от 4 години) практически сам да осигурява всичките му базисни потребности и да прави това по правилен начин. Не се установиха обстоятелства, които разумно да обяснят липсата на активно присъствие в живота на детето от страна на майката за същия времеви отрязък. Затова бащата трябва да упражнява родителските права и при него следва да бъде местоживеенето на детето, на адреса му в гр. П., ул. •••.

1.3.) Режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права:

Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС).

Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС).

Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).

Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на фактическите положения, установени по делото, включително възрастта на детето, местоживеенето на майката в същото населено място, емоционалната привързаност помежду им, както и желанието и възможността на същата вече да присъства пълноценно в живота на самото дете, са опора за определянето на режима на лични контакти между тях по следния начин:

• от 17:30 ч. на всеки първи, втори и последен петък от месеца до 19:00 ч. в неделя на същата седмица, с преспиване;

• всяка първа, втора и последна сряда от месеца, за времето от 17:30 ч. до 19:30 ч.;

• 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15 юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната година;

• за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до 18:00 ч на 28 декември, с преспиване;

• за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28

декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;

• за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики петък

до 18:00 ч. на Светли понеделник (понеделник след неделята на Възкресение), с преспиване;

• за пролетната ученическа ваканция, утвърдена от Министерството на образованието и науката, в нечетна година – от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, с преспиване;

• за рождения ден на детето (22 юли), в нечетна година – от 17:00 ч. на предходния ден до 19:00 ч. на следващия ден, с преспиване;

• при осъществяването на режима на лични отношения майката трябва да

взима детето от местоживеенето му при бащата и да го връща там.

1.4.) Издръжка на детето за бъдеще време:

За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).

Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а възможностите на задълженото лице – от доходите, имотното състояние и квалификацията му (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС).

Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката, като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС).

При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). Съобразно Постановление № 243/13.11.2025 г. на Министерския съвет на Република България (обн. в бр. 98/18.11.2025 г. на ДВ), сегашният размер на минималната работна заплата (от 01.01.2026 г.) се равнява на 1 213 лв. (620,20 евро), при което минималната издръжка на едно дете е 303,25 лв. (155,05 евро) – 1/4 от 1 213 лв. (1/4 от 620,20 евро).

При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде доставяна на детето Г.З., трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст; произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да удовлетворява; липсата на конкретни данни за особени потребности, изискващи постоянно по-високо финансово обезпечаване; материалните възможности на родителите; наличието на алиментни задължения на ищцата към другата й непълнолетна дъщеря и отсъствието на подобни сведения за ответника.

Изяснените фактически и правни положения създават база да се приеме, че месечната издръжка, която майката трябва да предоставя на детето следва да се фиксира в размер на минималната такава.

Началният момент на издръжката, присъждана по чл. 127, ал. 2 СК, поначало е от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото разрешение, произтича от обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК е част от мерките относно упражняването на родителските права, когато родителите не могат да разрешат този въпрос помежду си. Ето защо и тази издръжка се определя още като служебна и е предназначена за положение, при което спорът за родителските права е окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от други правила (чл. 127, ал. 3 и чл. 149 СК), като в случая са постановени привременни мерки, важащи и към момента, в чийто обхват е включена и издръжка за бъдеще време на детето.

2.) Относно издаването на паспорт на детето и пътуването му в чужбина, без съгласието на бащата (чл. 127а, ал. 2 СК):

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съдът може да разреши, по реда на чл. 127а СК, пътуването в чужбина на дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител, само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.

В мотивите на цитирания тълкувателен акт са изяснени и най-важните специфики на процедурата по чл. 127а, ал. 2 СК, а именно:

• производството е на спорна съдебна администрация, в чийто рамки съдът

прави преценка за целесъобразност;

• основополагащ критерий е интересът на детето, който се преценява

конкретно за всеки отделен случай, въз основа на фактите, които са установени;

• разрешението може да бъде дадено за:

= определен период от време, в определена държава или в държави,

чийто кръг е определяем, или

= неограничен брой пътувания, през определен период от време, но

също до определени държави;

• разрешението следва и да изключва възможността българската държава

да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, който ще пътува с детето.

И тук съдът не е обвързан от становищата на страните относно брой пътувания, период от време и определени държави, а в рамките на заявеното искане разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения, и до определени държави, част от поисканите, респ. да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави (вж. Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685/2015 г., IV г. о. на ВКС).

Обстоятелствата, изяснени по делото, които са релевантни за извършване на преценка в коментирания аспект, са свързани с: възрастта на детето; упражняването на родителските права от страна на бащата; разширения формат на лични отношения между детето и майката; трайното установяване и пребиваване на майката в страната; намерението й да пътува с детето в чужбина само за почивки и екскурзии.

Ето защо и предвид добрия родителски капацитет на майката и липсата на данни за обратното, трябва да се приеме, че издаването на задграничен паспорт на детето и пътуванията му в чужбина само с майката ще бъде в интерес на същото.

Особеностите на казуса предполагат съдебното разрешение за задграничните пътувания на детето с майката, след като тя не упражнява родителските права, да бъде за държавите, до които се отнася искането й, но за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, и само за времето на режима на лични контакти, постановен с настоящия съдебен акт.

3.) Относно издръжката на детето за минал период (чл. 149 СК):

Право на детето и задължение на родителите е то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие (във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект), чрез създаване на необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и гарантирането на личните му и имуществени интереси (чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 1 СК). Една от проекциите на коментирания механизъм за обезпечаване интересите на детето е предоставянето на ежемесечна парична издръжка от родителя, който не го отглежда (чл. 143, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 1 СК). Отказът спрямо бъдеща издръжка, независимо от начина, по който е направен, е нищожен (чл. 147 СК).

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад, считано от исковата молба (чл. 149 СК), което е изключение от общия принцип, че издръжката се дължи занапред, доколкото същността й се свежда именно до подсигуряване на материални средства за задоволяване на текущи жизнени потребности.

Произнасянето по такава претенция, когато тя е заявена от името на ненавършило пълнолетие дете, предполага изследване на нуждите на правоимащия, възможностите на задълженото лице и евентуалното доброволно доставяне на издръжка, които факти трябва да са относими към претендирания минал период.

С оглед обстоятелствата, анализирани по повод издръжката за бъдеще време, размерът на тази за периода по чл. 149 СК (07.11.2024 г. – 07.11.2025 г.), дължима от майката, докато бащата в отглеждал детето, общо възлиза на исковата сума от 3 228 лв. (1650,45 евро), която кореспондира с минималната издръжка на едно дете през 2024 г. и 2025 г. За визирания период от време не се констатира някакво различие във фактите, детерминиращи нуждите на детето, които издръжката следва да покрива. Не се наблюдават и значими промени досежно възможностите на родителите, включително и спрямо майката.

Въпреки че ищцата е носител на доказателствената тежест за заплащането на издръжката, дължима за минал период, тя не е провела доказване от такъв порядък.

Ето защо исковата претенция за тази издръжка подлежи на цялостно уважаване.

4.) Относно съдебните разноски (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК) и държавните такси, дължими във връзка с присъдените издръжки (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК):

По въпроса дали се дължат съдебни разноски в първоинстанционното производство по чл. 127, ал. 2 и по чл. 127а, ал. 2 СК приложимо е Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че:

• в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,

разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно;

• при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната

жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им;

• при пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване

на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна;

• в останалите случаи разноските остават в тежест на страните, както са ги

направили.

В конкретния казус е изпълнена последната хипотеза, тъй като от първоначалните искови претенции е уважена само тази по чл. 127а, ал. 2 СК, докато онази по чл. 127, ал. 2 от с. к. се отхвърля изцяло, а насрещният иск по чл. 149 СК, заведен от ответника срещу ищцата, също е основателен.

За издръжките, присъдени в полза на детето, които майката дължи, тя трябва да плати съответните държавни такси, чиято обща парична стойност е 289,29 евро.

5.) Относно предварителното изпълнение на решението:

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение подлежи на предварително изпълнение, в частта му за присъдените издръжки.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав