Решение № 5927 от 31.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3414/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 20200774 от 20.10.2021 г., постановено по гр.дeло № 6434/2021 г. на СРС, ІІ Г.О., 177 състав, е осъдено „З.Д. Е.“ АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ •••••••, да заплати на С. А. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ж.к.“••••••• партер, офис Б-12, на основание чл.426, ал.1 КЗ сумата от 150 евро- застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 02.02.2020 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № 0170404003 от 23.01.2020 г. изразяващо се в нараняване на крака на ищеца по време на каране на ски в Република Италия, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен така предявения иск за сумата от 9850 евро- разлика между присъдените 150 евро и пълният претендиран размер на иска от 10000 евро, като неоснователен. С решението на съда е осъдено „З.Д. Е.“ АД, ЕИК •••••••, да заплати на С. А. Д., ЕГН ••••••••••, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 13, 83 евро- законна лихва върху главницата от 150 евро за периода от 08.03.2020 г. до 02.02.2021 г., като е отхвърлен така предявения иск за сумата от 905, 62 евро- разлика между присъдените 13, 83 евро и пълният претендиран размер на иска от 919, 45 евро, като неоснователен. С решението на съда е осъдено „Е.“ АД, ЕИК •••••••, да заплати на С. А. Д., ЕГН ••••••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 36, 07 лв.- разноски по делото съобразно с уважената част от исковете. С решението на съда е осъдена С. А. Д., ЕГН ••••••••••, да заплати на „Е.“ АД, ЕИК •••••••, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 788 лева- разноски по делото съобразно с отхвърлената част от исковете. В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, ІІ Г.О., 177 състав е обжалвано и от двете страни по делото. Ищцата по делото С. А. Д., обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника й адв.К. Л., в частта, с която са отхвърлени предявените от нея обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.426 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищцата част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна- ответник „З.Д. Е.“ АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.М.С. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззивникът- ответник „З.Д. Е.“ АД, гр.София, обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез процесуалния му представител юрк.М.С., в частта, с която са уважени предявените от ищцата обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.426 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съда решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно, по съображения изложени във въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените осъдителни искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна- ищец С. А. Д., чрез пълномощника си адв.К. Л. оспорва подадената от ответника въззивна жалба, като неоснователна. Моли съда, въззивната жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество. Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника- ищец С. А. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника- ответник „З.Д. Е.“ АД, гр.София е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби във връзка с неговата правилност. Безспорно е обстоятелството, че исковата претенция на ищцата се основава на сключен на 23.01.2020 г. от съпругът й Л.Д. с ответника договор за застраховка „Помощ при пътуване-Травълър“, със застраховани лица по полицата ищцата и нейния съпруг, което обстоятелство се установявало от застрахователна полица № 0170404003, със срок на валидност от 31.01.2020 г. до 09.02.2020 г. Ищцата нито твърди, нито установява по делото, че е сключила договор за застраховка с ответника. Същата нито твърди нито установява, че е подписала процесната застрахователна полица. Ищцата изрично е изложила в исковата молба довод, че същата като ползувател на застрахователния продукт не е подписвала декларация, че е запозната с Общите условия за застраховка „Помощ при пътуване-Травълър“, както и че никъде в процесната застрахователна полица не е декларирала, че е съгласна да бъде обвързана с тях. Същата е въвела, като изричен довод в исковата молба обстоятелството, че нейният съпруг Л.Д. е сключил с ответника договор за застраховка „Помощ при пътуване-Травълър“, със застраховани лица по полицата ищцата и нейния съпруг. Последният очевидно е сключил процесния договор за застраховка, на който ищцата основава исковата си претенция, в лично качество, а не като пълномощник на ищцата. В случая очевидно се касае за сключен договор от съпруга на ищцата без представителна власт. От друга страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че поделото е приет за безспорен между страните факта, че процесната застрахователна полица не е подписана от Л.Д.. Видно от протокол от публично съдебно заседание проведено на 12.07.2021 г. по гр.дело № 6434/2021 г. по описа на СРС, 177 състав, на което е присъствал пълномощник на ищцата е постановено определение, с което е приет за безспорен факта, че подписът положен в полето „застрахован“ на процесната полица не е положен от Л.Д.. Видно от протокола от това проведено публично съдебно заседание, пълномощникът на ищцата- адв.К. Л. е направила следното изявление: „ Моят доверител не е подписал полицата. Тя е била подписана от упълномощено от него трето лице“. Доказателства за упълномощаване от страна на ищцата на трето лице за сключване на процесния договор за застраховка не са ангажирани от страна на ищцата. С оглед на което не би могло да се направи обоснован извод, че ищцата е била надлежно представлявана от пълномощник при сключване на процесния договор за застраховка, на който същата основава исковите си претенции срещу ответника по делото. Т.е., не може да се направи обоснован извод за наличие на валидно облигационно отношение възникнало и съществуващо между страните, по силата на така сключения договор за застраховка от 23.01.2020 г. Източници на представителната власт са тези юридически факти, с настъпването на които правната норма свързва пораждането на представителната власт. В гражданското право, за разлика от търговското право, овластяването на едно лице да извършва правни действия от чуждо име и с действие за друг правен субект възниква било по волята на представлявания /доброволно представителство/, било по силата на закона / чл.36, ал.1 ЗЗД/. При доброволното представителство, юридическият факт, който поражда представителната власт, е упълномощителна сделка, определяна в българската правна система като едностранна. За да породи действието си упълномощителната сделка се нуждае от получаване. Извършеното чрез получената едностранна сделка упълномощаване определя обема на представителната власт на представителя и съдържанието на външните отношения с него. Осъществената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представлявания, но само ако представителят е имал надлежно учредена представителна власт. Основната норма, уреждаща изначално липсващата представителна власт е чл.42 от ЗЗД. Другата проявна форма на липсата на представителна власт - превишаване на пределите на овластяването /excessus mandati/, не е законодателно уредено, но е призната в правната доктрина и в съдебната практика за резултираща висяща недействителност. С т.2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД и отговор на въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен. Според приетото в така формираната задължителна съдебна практика договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, респективно извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици - няма обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето от името на което е сключен договорът го потвърди, в съответствие с изискването на чл.42, ал.2 от ЗЗД, освен ако съществува законова забрана. Потвърждението /ратификацията/, което по правното си естество представлява упражняване на потестативно право и е едностранна правна сделка, има обратно действие във времето. Отправено към третото лице потвърждаване, отговарящо на изискванията на чл.42, ал.2, пр.2 от ЗЗД, валидира договора към момента на неговото сключване, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. В процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод, че ищцата С. А. Д. е била надлежно представлявана от пълномощник с валидно учредена представителна власт при сключване на процесния договор за застраховка, на който се основават осъдителните искови претенции срещу ответника, както и относно обстоятелството, че страните са били валидно обвързани от този договор и че същия е породил правни последици. Т.е., не може да се направи обоснован извод за наличие на валидно облигационно отношение възникнало и съществуващо между страните, по силата на процесния договор за застраховка сключен на 23.01.2020 г. Съдебната практика по приложението на чл.42, ал.2 от ЗЗД приема, че ако едно правно действие е извършено от чуждо име без представителна власт, е налице висяща недействителност, която се трансформира в действителност само ако лицето, от чието име действието е извършено, го потвърди. Тогава то поражда правни последици за мнимо представлявания и лицето, с което е договаряно. При отказ за потвърждаване трансформацията отпада окончателно и нищожността от висяща става окончателна и пълна. Съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Следователно, законът регламентира възможността и формата на потвърждаване на сделка, сключена без представителна власт, а наличието или липсата на потвърждение от страна на мнимо представлявания е въпрос на самостоятелна преценка от страна на съда с оглед доказателствата и фактите по делото. При липса на данни за потвърждаване следва да се счита, че такова не е налице, т. е. налице е отказ. В процесния случай, при липса на представено по делото пълномощно за Л.К.Д., респективно за трето упълномощено лице, като упълномощени представители на С. А. Д., при сключване на процесния договор за застраховка от 23.01.2020 г. и при липса на потвърждаване на извършените действия без представителна власт, съдът приема, че процесния договор за застраховка не е породил правни последици за мнимо представляваното лице/ С. А. Д./ и лицето, с което е договаряно - с ответника по делото. В процесния случай, ищцата е следвало на първо място да установи по безспорен начин възникването и съществуването на договор със съдържание, като твърдяния в исковата молба, в това число, че ответникът е страна по твърдяния договор. В настоящия случай по делото за посочените обстоятелства, не са ангажирани, безспорни доказателства, от страна на ищцата, като за същите няма и признание от страна на ответника. В този смисъл представените по делото доказателства не установяват по безспорен начин, наличие на валидно облигационно/ договорно/ отношение между страните по делото. Напротив, ответникът, чрез своя процесуален представител изрично е заявил в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК липсата на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото. При това положение, след като ответникът оспорва съществуването на процесното облигационно /договорно/ правоотношение между страните, оспорвайки изрично качеството си на страна по договора за застраховка, то съгласно разпоредбите на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК изцяло в тежест на ищцата по делото е да проведе, с ангажиране на съответните доказателствени средства, главно и пълно доказване на правопораждащия факт - наличието на валидно облигационно/ договорно/ правоотношение между страните. Въпреки предоставената й възможност от първоинстанционният съд, ищцата не е ангажирала такива доказателства, поради което това обстоятелство се явява недоказано, а следователно - недоказано е и наличието на договорно отношение между страните по делото. С оглед на което съдът намира, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него осъдителни искове с правно основание чл.426, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка същите само на това основание се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне. На следващо място, в процесния случай ищцата за първи път в депозирани по делото пред първата съдебна инстанция писмени бележки е изложила довод за наличие в ОУ на процесния договор за застраховка на неравноправни клаузи, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водели до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Такава клауза според ищцата е тази по чл.7.1.4.6 от ОУ на договора, съгласно която всички разходи за неотложна медицинска помощ, надвишаващи 150 евро се заплащат на медицинското заведение или лекар от застрахователя. Такъв правен довод ищцата не е изложила в исковата молба. Такъв правен довод е изложен за първи път след дадения ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция- в депозирани писмени бележки по делото. Такъв правен довод за наличие на неравноправна клауза в ОУ на договора/ чл.7.1.4.6/ се излага от ищцата отново и във въззивната жалба. Настоящата въззивна инстанция намира, че не следва да обсъжда и да се произнася по така направения от ищцата правен довод заявен за първи път в писмени бележки след дадения ход на устните състезания в първата съдебна инстанция. В този смисъл позоваването от ищцата във въззивната жалба на наведени правни доводи /а не на факти/ изложени за първи път в писмената й защита депозирана пред първата съдебна инстанция е извън процедурата, в която това би било допустимо. Както е посочено в т.11 на ТР № 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г., в която е разяснена същността на писмената защита, за представянето на която съдът при условията на чл.149, ал.3 ГПК, може да определи срок, тя не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по - точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл.149, ал.3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса. В писмената защита, която съгласно чл.149 от ГПК се представя след приключване на съдебното дирене, дори и да се приеме, че тя е продължение на устните състезания по делото, страните могат само да излагат становището си по фактическите и правни доводи, които вече са въведени в хода на производството, но в писмената защита / в отсъствие на противната страна/ съгласно чл.147 от ГПК не могат да се въвеждат нови искания, нови възражения, да изтъкват нови факти или да се представят нови доказателства/Р- 474-2013г. по гр.дело № 1499/11 г. на ІV г.о. на ВКС по чл.290 от ГПК/. С оглед на което в процесния случай, съдът не дължи произнасяне по заявените за първи път в писмената защита правни доводи след приключилите устни състезания по делото. С оглед на което решението следва да бъде отменено, като неправилно в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.426, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу ответника осъдителни искове с правно основание чл.426, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Решението следва да бъде отменено и в частта относно разноските присъдени в полза на ищцата, като вместо него бъде постановено друго, с което ищцата бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК, основателно направени разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на сумата от 125 лв./ от които 25 лв. държавна такса по подадената въззивна жалба и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/. С оглед на изложеното решението, следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищцата част, с която са отхвърлени предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.426, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, включително и в частта относно присъдените в полза на ответника разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като правилно и законосъобразно. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,