Решение № 64 от 8.4.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 932/2025 г.

Производството е въззивно, по реда на чл.341, ал.1 във връзка с глава Двадесет и първа от НПК - за проверка на определение по чл.306, ал.1, т.3 от НПК. Образувано е по жалба от осъдения Д. С. Д., ЕГН-••••••••••, чрез защитника му – адв.П. Г. от АК-Варна, срещу Определение № 1544/18.09.2025г. по ЧНД № 959/2025г. по описа на Районен съд-Русе. Делото пред Районен съд–Русе било образувано по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК по предложение на прокурор при Районна прокуратура – Русе, с твърдение за наличието на предпоставки за приложението на чл.70, ал.7, пр.1 от НК спрямо осъдения Д. Д.. С атакуваното определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК, на основание чл.70, ал.7 от НК РРС постановил отделно изтърпяване на неизтърпяната част от определеното наказание „Лишаване от свобода“, наложено на осъдения Д. Д. по НОХД № 61/2020 г. на РС - Горна Оряховица с остатък, по отношение на който е постановено условно предсрочно освобождаване с Определение 501/23.06.2022 г., постановено по ЧНД № 582/2022 г. по описа на ОС - Варна, влязло в сила на 01.07.2022 г., в размер на 2 месеца и 7 дни „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален Строг режим. В жалбата на осъдения, се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт, като на първо място се заявява, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в производството пред РРС му бил назначен резервен/служебен защитник, без да били налице процесуалните предпоставки, а освен това бил заявил желание да се защитава сам. На второ място се излагат твърдения, че е изтекла давността за изтърпяване на остатъка от наказанието по НОХД № 61/2020 г. на РС - Горна Оряховица определението, както и, че Д. е изтърпял и наложените му пробационни мерки във връзка с УПО. Настоява се за отмяна на това определение. За съдебното заседание осъденият Д. Д., редовно призован, не се явява и не сочи уважителна причина за неявяването си. Защитникът му, също редовно призован не се явява, без уважителна причина. Заявява в писмено становище, че поддържа изложените в жалбата аргументи за отмяна на обжалваното определение. Представителят на Окръжна прокуратура Русе намира жалбата за неоснователна, като предлага определението на Районен съд Русе да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Настоящият въззивен състав като се запозна с изложеното в писмената жалба, взе предвид изтъкнатите в нея доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и след цялостна проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІ от НПК предвид разпоредбата на чл.306, ал.3 от НПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: Установява се от справката за съдимост на Д., че с Присъда №260002/25.05.2021г. по НОХД № 61/2020г., по описа на РС – Горна Оряховица, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на осъдения Д. С. Д. били наложени наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1г. при първоначален строг режим на изтърпяване, наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1г. Присъдата влязла в сила на 12.10.2021г. Наказанието „Лишаване от свобода“ Д. търпял в Затвора – Варна. С протоколно Определение №501/23.06.2022г., постановено по ЧНД №582/2022г. по описа на ОС Варна, Д. бил условно предсрочно освободен, с неизтърпян остатък на определеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 61/2020г. по описа РС Горна Оряховица в размер на 2 месеца и 7 дни. На основание чл.70, ал.6 от НК бил определен изпитателен срок от 2 месеца и 7 дни, след влизане на определението в сила. Определението влязло в сила на 01.07.2022г. С Определение № 56/16.02.2024г. по НОХД № 2286/2023г. по описа на РС- гр. Русе, с което било одобрено споразумение за решаване на досъдебното производство, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, извършено на 03.07.2022г., на Д. Д. било наложено наказание „Пробация“, с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 месеца, при периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца. Определението влязло в сила на 16.02.2024г. При така установените факти правилно районният съд е достигнал до обоснован и съобразен със закона извод, че в случая по отношение на осъдения Д. Д. са налице предпоставките на чл.70, ал.7, изречение първо, предложение първо от НК, съгласно което освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. В конкретния случай осъденият Д. бил условно предсрочно освободен от изтърпяването на остатъка в размер на 2 месеца и 7 дни от наложеното му по НОХД № 61/2020г., по описа на РС – Горна Оряховица, ефективно наказание "Лишаване от свобода", считано от 01.07.2022г., когато влязло в сила определението на съда по ЧНД №582/2022г. по описа на ОС Варна. От същата дата започнал да тече определеният от съда по реда на чл.70, ал.6 от НК изпитателен срок, в размер на 2 месеца и 7 дни. В рамките на този срок, на 03.07.2022г. осъденият Д. осъществил умишлено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което с Определение № 56/16.02.2024г. по НОХД № 2286/2023г. по описа на РС- гр. Русе му било наложено наказание "Пробация". За престъплението по чл.216, ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години. При това положение правилно Районен съд-Русе е приел, че са налице всички предвидени в чл.70, ал.7 от НК материалноправни предпоставки за привеждане в изпълнение на неизтърпяната част от наказанието, в размер на 2 месеца и 7 дни, наложено с Присъда №260002/25.05.2021г. по НОХД № 61/2020г., по описа на РС – Горна Оряховица. Правилно районният съд е определил и първоначален Строг режим за изтърпяване на това наказание, на основание чл.57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС. Непълно несъстоятелни и несъобразени със закона са твърденията в жалбата, че по отношение на неизтърпения остатък от наказанието е изтекла давността за неговото изпълнение, без по същество да се сочи давност с какъв срок и от кой момент е започнала да тече. Според логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.82 от НК, а и съгласно правната теория и съдебна практика, изпълнителска давност започва да тече едва, когато условното предсрочно освобождаване бъде отменено на основание чл.70, ал.7 от НК. Това е така, защото неизтърпеният остатък от наложеното наказание е изпълним не от момента, когато приключи изпълнението на предходната част от наказанието, а впоследствие от момента на влизането в сила на отмяната на условното предсрочно освобождаване с определението по чл.306, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.70, ал.7 от НК. Доколкото условното предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Д. е било отменено с определение, което все още не е влязло в сила, то и давностният срок за изпълнение на остатъка от наказанието му изобщо не е започнал да тече. Неоснователно е и възражението, че Д. не следва да търпи остатъка от наказанието, тъй като вече бил изтърпял наложените му с УПО пробационни мерки. При условното предсрочно освобождаване, в рамките на установения изпитателен срок, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 - 4 от НК, но определените по този ред мерки за осъществяване на надзор не представляват наказание „Пробация“, наложено за извършено престъпление. В този смисъл липсва законово основание за приспадането им от постановеното на основание чл. 70, ал. 7 от НК за изтърпяване отделно наказание. Не е налице и допуснато от Районен съд-Русе процесуално нарушение с назначаването на служебен защитник на осъдения Д., тъй като по този начин се е достигнало до гарантиране в по-пълна степен правата на жалбоподателя в производството, а не обратното. При така изложеното настоящия въззивен състав намира, че атакуваното определение на Районен съд-Русе е законосъобразно и обосновано. Предвид изложеното дотук, съдът