РЕШЕНИЕ

№ 222

гр. Девня, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100259 по описа за 2024 година Предявени са следните искове:

Искове с правно основание чл. 422 ГПК от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, против Г. Г. Г., ЕГН ••••••••••, относно вземания на ищеца против Г. Г. Г. по договор за потребителски кредит №••••••, сключен на 16.08.2016г. между Г. Г. Г. и КРЕДИСИМО ЕИД, ЕИК 175330437, в размер на 1300 лв. главница, 308, 36 лв. договорна лихва от 20.09.2016г. до 20.08.2017г., 637, 13 лв лихва за забава от 20.09.2016г до 23.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се и разноските в настоящето и в заповедното производство Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са:

Между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател и Г. Г. Г., ЕГН •••••••••• в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ••••••••••• на 16.08.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № •••••••• на 16.08.2016г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "Кредисимо" ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе докумети. При кандидатстването за кредита ответникът сам избира да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай Тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. На 16.08.2016 г. длъжникът Г. Г. Г., ЕГН: •••••••••• е сключил Договор за потребителски кредит 719982 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който е получил сумата от 1300 лв., срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 134.03 лева в срок до 20.08.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 oт ОУ страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена, погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. Прилага се извадка от същото къто приложение към исковата молба, а не в цялост, тъй като в него се съдържат личните данни на всички длъжници по договори прехвърлени с договора за цесия от 02.03.2021г. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то се моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, за което се представя и уведомление за цесия за връчване на длъжника. Ответникът Г. Г. Г., ЕГН: •••••••••• не е изпълнил в срок задълженията си по Договор, за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове.

В срокът по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения по реда на чл.47 ГПК особен представител по реда на чл.47 ГПК адв. Я. С.. Твърди, че с оглед на представените доказателства по делото вероятно ответникът се е установил в друга държава-членка на Европейския съюз и приложение следва да намери Регламент № 1215 / 2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Ето защо, ако Г. Г. Г. има местоживеене в държава членка на ЕС, компетентни да разгледат предявените искове ще бъдат единствено съдилищата на тази държава, съответно Девненският районен съд няма да има международна компетентност да разглежда исковете и производството по делото следва да бъде прекратено. Оспорва ищецът да е спазил срокът по чл. 415, ал. 5 от ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Оспорва между „КРЕДИСИМО" АД и ответникът Г. Г. Г. да е сключван твърденият от ищеца договор за потребителски кредит от 16.08.2016 г. Оспорва ответникът Г. Г. Г. да е полагал по какъвто и да е начин подпис върху договор за потребителски кредит с „КРЕДИСИМО" АД от 16.08.2016 г., както и върху Общи условия за предоставяне на кредити и върху Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Възразява, че приложеният по делото документ, озаглавен Приложение № 1 към договор за потребителски кредит, въобще не съдържа подписи. Оспорва ответникът Г. Г. Г. да има издаден електронен подпис. Оспорва ответникът Г. Г. Г. да е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит от „КРЕДИСИМО" АД, да е подавал заявление в тази връзка или да е правил каквито и да е изявления, които да са насочени към сключване на договор за потребителски кредит с „КРЕДИСИМО" АД. Оспорва по отношение на твърдения договор за потребителски кредит да намира приложение Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Оспорва ответникът да е давал предварителното съгласие по чл. 17 от ЗПФУР използването на средства за комуникация от разстояние. Оспорва между „АЙ ТРЪСТ" ЕООД и ответникът Г. Г. Г. да е сключван твърденият от ищеца договор за поръчителство от 16.08.2016 г. Представеният по делото договор не носи подписи на страните. Оспорва ответникът Г. Г. Г. да е полагал по какъвто и да е начин подпис върху договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ" ЕООД от 16.08.2016 г. Оспорва ответникът Г. Г. Г. да е кандидатствал за поръчителство от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, нито да е правил каквито и да е изявления, които да са насочени към предоставяне на поръчителство от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД.Оспорва между „КРЕДИСИМО" АД и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да е сключван договор от 16.08.2016 г. за поръчителство във връзка с договор за потребителски кредит между „КРЕДИСИМО" АД и Г. Г. Г.. Оспорва ответникът Г. Г. Г. да е получавал от „КРЕДИСИМО" АД сумата от 1300 лв. по договор за потребителски кредит. Оспорва представената разписка за извършено плащане от 16.08.2016 г. от „epay.bg" да отразява получаване на сума от 1300 лв. от ответника Г. Г. Г.. Оспорва легитимацията на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД като цесионер по вземане на „КРЕДИСИМО" АД към Г. Г. Г.. Оспорва действителността на представения договор с исковата молба договор за цесия от 02.03.2023 г. поради липса на представителна власт на сключилите го лица по отношение на страните по договора. Оспорва в предмета на представения с исковата молба договор за цесия от 02.03.2023 г. да се включва вземане на „КРЕДИСИМО" АД към Г. Г. Г.. Оспорва представеното от ищеца изображение с ред от таблица да е част от приложение към договора за цесия и да се отнася за прехвърляно на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД вземане. Неясно остава какво е значението на записаната информация в отделните колони на таблицата. Представеното изображение с ред от таблица не съдържа подписи на страните по договора за цесия. Оспорва ответникът Г. Г. Г. да е бил уведомяван за прехвърляне с цесия на вземане на „КРЕДИСИМО" АД към Г. Г. Г. в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Оспорва „КРЕДИСИМО" АД да е упълномощавало „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД или което и да е друго лице да уведомява Г. Г. Г. за извършена цесия на вземания. Особеният представител счита, че уведомяването на длъжник за извършена цесия винаги трябва да е лично до него или до упълномощен от него представител. Уведомяването трябва освен това да е изрично и не може да бъде извършвано чрез искова молба. На следващо място, назначеният от съда особен представител има правомощия единствено за представителство в съдебното производство, но не и в частноправните отношения между страните, поради което не може уведомяването на длъжник да се осъщестявява чрез него. Отделно от горното, не се представят доказателства „КРЕДИСИМО" АД да е упълномощавало „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД или което и да е друго лице да уведомява Г. Г. Г. за извършена цесия на вземания. В условията на евентуалност, в случай че бъде доказано сключване на договор за потребителски кредит между „КРЕДИСИМО“ АД и Г. Г. Г., се правят следните възражения: Прави се възражение, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради липса на предмет. В договора не се съдържа съществената информация за договора за кредит - размер на отпусната по кредита сума, срок на кредита, брой погасителни вноски, размер на погасителните вноски, падеж на погасителните вноски, лихвен процент по кредита, годишен процент на разходите по кредита. Прави се възражение, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Прави се възражение, че договорът за кредит е нищожен поради нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, приложим на основание чл. 3, ал. 3 от ЗПК, Закона за защита на потребителите и всички останали относими нормативни актове. Прави се възражение, че на ответника не е бил предоставян стандартен европейски формуляр за потребителски кредит. В приложеният по делото стандартен европейски формуляр липсва изявление за получаване на екземпляр от ответника. Освен това се прави възражение, че приложеният по делото стандартен европейски формуляр не съдържа цялата необходима информация, а освен това съдържа подвеждаща информация. Оспорва се да са спазени изискванията към формата на договора по чл. 10 от ЗПК, както и да е бил предоставен на ответника екзепляр от договора, общите условия и всички други приложения, които съдържат права и задължения за страните. Приложеният по делото документ, озаглавен Приложение № 1 към договор за потребителски кредит въобще не е подписан, поради което не може да се приеме, че същият може да представлява част от договора. Прави се възражение за допуснати нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗПК- в договорът за потребителски кредит и Общите условия липсват достатъчно разяснения за общия размер на вземането по договора и условията за усвояването му; т. 8 - липсва достатъчна индивидуализация на движимата вещ, предмет на договора, т. 9 - липсват достатъчно разяснения относно условията, приложими по отношение на лихвения процент, включително каква е основата, върху която се начислява, т. 10 - липсват достатъчно разснения относно образуването на годишния процент на разходите по кредита, като остава неясно какво се включва в него; т. 11 - липсват достатъчно разяснения относно условията за погасяване на вземането по договора, изискуемостта на вземането по договора и условията за предсрочна изискуемост; т. 12 липсва достатъчно информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; т. 20 - липсват достатъчно разяснения относно правата на потребителя за отказ от договора. Прави се възражение, че ищецът е упражнил правото си за отказ от договора за потребителски кредит. Прави се възражение, че ответникът е упражнил правата си за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на кредитора на задълженията му по договора. Оспорва се от страна на ответника да е било допуснато неизпълнение на неговите задължения по договор за потребителски кредит. Прави се възражение, че ответникът е заплатил всички свои на задължения по договора за потребителски кредит. Оспорва се ответникът Г. Г. Г. да има каквито и да непогасени задължения към „КРЕДИСИМО" АД или „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Оспорва се Г. Г. Г. да е изпадал в забава за заплащане на задължения към „КРЕДИСИМО" АД или „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Оспорва се да са били налице основания за настъпване на предсрочна изискуемост на вземания на „КРЕДИСИМО" АД или „АПС БЕТА България" ЕООД към Г. Г. Г.. Оспорва се кредиторът да е правил изявление за обвявяване на предсрочна изискуемост на вземания с едностранно изявление. Оспорва се да е било изпращано от кредитора до длъжника съобщение по т. 6 на раздел IX от Общите условия. Оспорват се като неравноправни клаузите на Общите условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Прави се възражение, че дори да се приеме, че има договорена възнаградителна лихва в размер на 41, 24%, то тя противоречи на добрите нрави, тъй като достига четирикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора за кредит, а в практиката на ВКС е прието разрешението, че договарянето на надхвърляне на трикратния размер на законната лихва представлява противоречие с добрите нрави. Поради тази причина уговорката за заплащане на договорна лихва е нищожна. С оглед изложеното, ответникът не дължи въобще договорена възнаградителна лихва по договор за кредит. Прави се възражение, че дори да се приеме, че по договора за потребителски кредит е определен годишен размер на разходите по кредита от 50%, същият е необосновано висок и противоречи на добрите нрави. На следващо място, претенцията за законна лихва върху главницата от 1300 лв. за посочения период е завишена по размер и не отговаря на действителния размер на законната лихва. Отделно от горното се прави възражение за погасяване на всички искови претенции по давност.

Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото и експертно заключение по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Р. С. и експертно заключение по назначената от съда съдебно – техническа експертиза на вещото лице Г. Г.. Съдът намира установителниге искове по чл.422 ГПК за допустими, като предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в указания от съда срок.

От представените по делото договор за потребителски кредит № •••••••••/16.08.2016 г. и приложение № 1 към него се установява, че е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът КРЕДИСИМО ЕАД се задължава да предостави на ответника Г. Г. Г. кредит в размер на 1300 лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне заетата сума до 20.08.2017 г. Уговорено е сумата да се изплаща на дванадесет месечни вноски, като кредитополучателят дължи и лихвен процент равен на 41, 24 %, при годишен процент на разходите от 50, 00 %. В т.11 към раздел VII от Общите условия към договора за кредит е посочена и методиката за изчисляване на годишния процент на разходите. Приложение №1 към договора съдържа погасителен план, а в чл.4 от раздел VIII от Общите условия са посочени условията за плащане и за предсрочно погасяване на задълженията. В чл. 8 от договора за кредит и в т. 4.2 от раздел VIII от Общите условия е посочено, че потребителят има право да се откаже от договора в срок от 14 дни от по - късната дата измежду датата на сключване на договора и датата на която кредитополучателя получи условията на договора и договорната информация.Съгласно чл.4 от договора за кредит същия е обезпечен с поръчителството на ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД срещу уговорено възнаграждение в т. 8 от договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 16.08.2016г. между ответника по делото и АЙ ТРЪСТ ЕООД, като видно от Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство същото се заплаща на двандасет месечни вноски съгласно изготвения към договора за предоставяне на поръчителство погасителен план, идентичен с погасителнияплан по договора за кредит. Последиците от непредоставяне на обезпечение са посочени в чл. 4, ал.2 от договора за кредит от 16.08.2016г., а именно непораждане действие на договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. КРЕДИСИМО ЕАД И АЙ ТРЪСТ ЕООД като цедент прехвърляг своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на цесионера "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Съобщаването на цесията е станало с връчване на исковата молба в хода на исковото производство на процесуалния представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ГПК и съдът намира, че цесията е произвела действие по отношение на ответника. Съгласно Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, I т.отд., на осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици Съдът не приема възражението на процесуалния представител на ответника, че няма данни ответникът да е сключвал процесния договр за кредит както и договор за поръчителство, да е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит, да е правил заявления в тази връзка или да е правил каквито и да е заявления, които да са насочени към сключване на договор за кредит. Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/. Кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират разпоредбите на ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ, в сила по време на датата на сключване на договора на 06.08.2016г.. Съгласно чл.3, ал.1 от закона, в редакцията му към 16.08.2016 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл.13, ал.3 и ал.4 ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска и страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Така разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ, в редакцията му към 16.08.2016 г., съгласно, която електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи. Съгласно Определение № 169/ 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017 г. на І т. о., ВКС електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горното, с дефиницията на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма и с разпоредбите на т. III.11 и т. III.9 от Общите условия на КРЕДИСИМО ЕАД, както и с оглед представените и приети по делото договор за потребителски паричен кредит и договор за поръчителство, съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че процесните договори са били сключени именно от ответнка, които се е съгласил на отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че КРЕДИСИМО ЕАД, в качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. АЙ ТРЪСТ ЕООД, в качеството си на поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя Г. Г. Г.ве за сключването на двата договора от 16.08.2016 г. по реда на чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР.

Доколкото договорът за заем е реален договор, същият се счита сключен не с постигане на съгласие между страните, /едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи/, а когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Поради това с оглед представената копие от разписка за извършено плащане на 16.08.2016г. от ИЗИПЕЙ, съдържаща лични данни на ищеца, с която информация няма основание да се счита, че ИЗИПЕЙ би разполагал в случай, че същата не му е била предоставена именно от кредитополучателя, съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. Последната вноска по договора е с падеж 20.08.2017г и поради това съдът приема, че с настъпване на падежа на последната погасителна вноска, на 20.07.2017г вземанията по договора за кредит са изискуеми.

Съдът констатира и редовна цесия, доколкото процесния договор за прехвърляне на вземания съдържа всички необходими реквизити и отговаря на законовите изисквания. В представеното с молба от 17.02.2025г.извлечение от списък с вземания, съставляващ Приложение №1 към договора за цедиране на вземания са посочени имена на длъжника, ЕГН на длъжника, размер на главница и размер на договорна лихва по договора които изцяло съответстват на данните за кредита, посочени от заявителя в заповедното производство. Ищецът следователно се легитимира надлежно като цесионер и е налице интересът му да установи придобития дълг по отношение на оспорващия ответник. Както вече съдът упомена ответникът следва да се счита за уведомен с за извършена цесия, с получаването на исковата молба и приложенията към нея от особения представител, назначен по реда на чл.47 ГПК.

Настоящият състав намира, че процесния договор за потрбителски паричен заем попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед потребителския му характер, съдът дължи самостоятелна служебна преценка за неравноправни клаузи, а съобразно ТР 1/2020 г. на ВКС - и за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Процесният договор за потребителски кредит №••••••• от 16.08.2016г. и Приложение №1 към него съдържат дата на сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита; размер на лихвения процент; погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор за потребителски кредит и Приложение №1 към него е и посочен процент на ГПР 50, 00%, Съгласно изслушаното и прието по делото експертно заключение по съдебно счетоводната експертиза този размер на ГПР не надвишава 5 пъти размера на законната лихва към датата на подписване на договора Този размер на ГПР обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнагражданието по договора за поръчителство. Видно от Търговския регистър на РБ КРЕДИСИМО ЕАД е собственик на капитала на АЙ ТРЪСТ ЕООД, поради което следва да се приеме, че още при сключване на договора за кредит КРЕДИСИМО ЕАД е знаел за допълнителното възнаграждение за предоставяне на поръчителство и че сключването на договора за поръчителство се явява допълнителна услуга по договора за предоставяне на кредит и условие за негового сключване. Настоящият съдебен състав намира, че поради това размера на това допълнително възнаграждение за поръчителство следва да се включи към ГПР по договора за предоставяне на кредит. Съгласно изслушатага по делото съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Р. С. при добавяне в ГПР до договора за кредит на възнагражданието за поръчителство, то ГПР би бил в размер на 32, 27 % Този размер на ГПР нарушава чл.19 от ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по - висок от пет размера на законната лихва. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз - например Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г., посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както и непосочването на този процент. В чл. 22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено нарушението на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е нужно, за да може размера на ГПР да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. С цел предотвратяване на нелоялно практики и злоупотреба с икономически по-силното положение на кредитните институции, законодателят е предвидил най-тежката санкция като последица от неспазване на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно недействителност на сключения договор, в който случай, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Когато тази недействителност е установена в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл Решение № 50174/26.10.2022 г. по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV гр. отд. на ВКС. Поради изложеното съдът намира, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като ответникът дължи само чистата стойност като не се дължат никакви лихви, включително законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г. на I т. от. на ВКС. Ето защо, в полза на кредитора не следва да се присъжда законната лихва върху чистата стойност на главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Видно от приетото заключение на вещото лице Р. С. няма данни за извършени плащания от ответника по делото. Следователно искът за главница е основателен за сумата от 1300 лв.

Съдът намира направеното възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за главница по договора за частично основателно. Съгласно разпоредбите на Тълкувателно Решение 3/2023г. на ОСГТК на ВКС е налице петгодишен давностен срок на вземанията за главница, а не тригодишен давностен срок както се твърди от процесуалния представител на ответника. Най-старата вноска за главница по погасителен план е от 20.09.2016г., а заповедното производство, образувано като ч.гр.д.№822/2022г., е по заявление депозирано в съда на 08.08.2022г. При това положение съдът приема, че суми за главница се дължат само за времето от пет години назад, т.е от 08.08.2017г в размер от 129, 50 лева за една вноска с падеж на 20.08.2017г.

Съдът намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева, колкото се претендират и от ищеца с представения списък на разноските. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 7, 33 лева за разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 85, 63 лева за разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете Съгласно изложеното съдът