Решение № 84 от 6.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 747/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по жалби, както следва: 1) Въззивна жалба вх. на БлОС № 6825/29.05.2023 г., подадена от „Дафи-С“ ЕООД, гр. Сандански, ул. „Гоце Делчев“ № 13, с ЕИК: 101057432 чрез адвокат П. З. от АК – Благоевград срещу решение № 42/19.04.2023 г., постановено по търг. дело № 13/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което: – жалбоподателят е осъден да заплати на сдружение „Музикаутор“, гр.София, ул. „Будапеща“ № 17, ет. 4, с ЕИК: 831005050 общо сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди (пропуснати ползи) от нарушаването на правата на авторите (членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на България от сдружение „Музикаутор“), върху всеки от обектите за музикално и за литературно произведение, включени във всяка една песен, а именно: по 500 лв. за музика и по 500 лв. за текст (литературно произведение), свързан с музиката на следните музикални произведения, публично изпълнени на 12.11.2021 г. в стопанисван от ответника обект: снек бар „П.“ в гр.•••, ул. „Воден“ № 1: 1. We All Sleep Alone (Уи Ол Слийп Алоун) - Cher (Шер); Композитор и автор на текста: Bongiovi John F (Бонджиови Джон Ф), член на английското дружество PRS, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор и автор на текста: Child Desmond (Чайлд Дезмънд), член на американското дружество ASCAP, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор и автор на текста: Sambora Richard S (Самбора Ричард С), член на американското дружество ASCAP, представляван от сдружение „Музикаутор“; 2. Long Way (Лонг Уей) - 77 Bombay Street (77 Бомбей Стрийт); Композитор: Buchli Esra /Бухли Есра/, член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор: Buchli Joachim (Бухли Йоахим), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор и автор на текста: Buchli Matthias (Бухли Матиас), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор: Buchli Simri-Ramon (Бухли Симри- Рамон), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор: Fessler Thomas (Феслер Томас), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; 3. Im Like A Bird (Айм Лайк Ъ Бърд) - Nelly Furtado (Нели Фуртадо); Композитор и автор на текста: Furtado Nelly Kim (Фуртадо Нели Ким), член на канадското дружество SOCAN, представляван от сдружение „Музикаутор“; 4. Ships (Шипс) - Poker Alice (Покер Алис); Композитор и автор на текста: Midnite Charlie (Миднайт Чарли), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; 5. Quit Playing Games (With My Heart) (Куайт Плейинг Геймс) (Уит Май Xapt); Album Version - Backstreet Boys (Бекстрийт Бойс); Композитор и автор на текста: Sandberg Martin Karl (Сандбърг Мартин Карл), член на шведското дружество STIM, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор и автор на текста: Crichlow Herbert St Clair (Кричлоу Хърбърт Ст Клър), член на шведското дружество STIM, представляван от сдружение „Музикаутор“; 6. Innocent (Инъсънт) - Mike Oldfield (Майк Олдфийлд); Композитор и автор на текста: Oldfield Michael Gordon (Олдфилд Майкъл Гордън), член на английското дружество PRS, представляван от сдружение „Музикаутор“; 7. Guardami Ancora (Гуардами Анкора) - Umberto Alongi (Умберто Анкора); Композитор и автор на текста: Alongi Umberto (Алонги Умберто), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; 8. Nobody Should Die Alone (Нобъди Шулд Дай Алоун) - Bastian Baker (Бастиън Бейкър); Композитор и автор на текста: Kaltenbacher Ваstiеn Nicolas (Калтенбахер Бастиен Николас), член на френското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на иска - 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на цялата сума; която присъдена сума може да бъде изплатена по следната, посочена от ищеца банкова сметка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК IBAN: •••••••••• SWIFT BIC: UNCRBGSF; – постановено е на основание 95б, ал. 1, т. 6 вр. чл. 95в ЗАПСП разгласяване диспозитива на настоящото решение за сметка на „Дафи-С“ ЕООД в два всекидневника - в-к „24 часа“ и в. „Труд“, както и чрез телевизионна организация с национално покритие - БНТ в часовия пояс от 18 ч.до 22 ч.; – жалбоподателят е осъден да заплати на сдружение „Музикаутор“ сумата от 1 450 лв., представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени. Претендира присъждане на разноски. Излага съображения в подкрепа на оплакванията си, че предявените искове били недопустими; че „Дафи-С“ ЕООД не било извършило описаните в исковата молба нарушения и в този смисъл твърденията на сдружение „Музикаутор“ останали недоказани; че неправилно първоинстанционният съд приел, че фактът, че свидетелят нямал вменени с изричен нормативен акт контролни функции или правомощия по установяване и/или контрол на административния нарушения по ЗАПСП, не опровергавал верността на показанията му; че ако се приемело все пак, че „Дафи-С“ ЕООД извършило посочените нарушения, то следвало да се съобрази, че същите не били констатирани по съответния от закона ред, както неправилно било прието от първоинстанционния съд; че ако съдът все пак прецени, че било извършено нарушение по чл. 95а вр. чл. 95 ЗАПСП, то размерът на определения от съда размер на обезщетението бил завишен. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна сдружение „Музикаутор“ е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя и претендирано като разноски по делото. 2) Частна жалба вх. на БлОС № 9528/18.07.2023 г., подадена от „Дафи-С“ ЕООД срещу определение № 333/05.07.2023 г., постановено по търг. дело № 13/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е изменено постановеното по делото решение № 42/19.04.2023 г. в частта за разноските, като вместо сумата от 1 450 лева, присъдени в последния осъдителен диспозитив да се чете: сумата от 2 384 лева или последният осъдителен диспозитив на решението да се чете, както следва: „Осъжда „Дафи-С“ ЕООД да заплати на сдружение „Музикаутор“ сумата от 2 384 лв., представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.“. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени, ведно с произтичащите от това последици. Претендира присъждане на разноски. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна сдружение „Музикаутор“ е подала отговор, с който оспорва частната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното определение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят „Дафи-С“ ЕООД поддържа жалбите си. Представя писмено становище. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна като разноски по делото. Сдружение „Музикаутор“ не е изпратило представител в съдебно заседание. Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбите за процесуално допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледани по същество приема следното: Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по искова молба на сдружение „Музикаутор“ с вх. № 410/14.01.2022 г. срещу „Дафи-С“ ЕООД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи, поради нарушаване на правата на авторите – членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от сдружение „Музикаутор“ върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по 500 лева за музиката и 500 лева за текста (литературното произведение), свързан с музиката в тези песни, както следва: 1. We All Sleep Alone (Уи Ол Слийп Алоун) - Cher (Шер); Композитор и автор на текста: Bongiovi John F (Бонджиови Джон Ф), член на английското дружество PRS, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор и автор на текста: Child Desmond (Чайлд Дезмънд), член на американското дружество ASCAP, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор и автор на текста: Sambora Richard S (Самбора Ричард С), член на американското дружество ASCAP, представляван от сдружение „Музикаутор“; 2. Long Way (Лонг Уей) - 77 Bombay Street (77 Бомбей Стрийт); Композитор: Buchli Esra /Бухли Есра/, член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор: Buchli Joachim (Бухли Йоахим), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор и автор на текста: Buchli Matthias (Бухли Матиас), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор: Buchli Simri-Ramon (Бухли Симри-Рамон), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор: Fessler Thomas (Феслер Томас), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; 3. Im Like A Bird (Айм Лайк Ъ Бърд) - Nelly Furtado (Нели Фуртадо); Композитор и автор на текста: Furtado Nelly Kim (Фуртадо Нели Ким), член на канадското дружество SOCAN, представляван от сдружение „Музикаутор“; 4. Ships (Шипс) - Poker Alice (Покер Алис); Композитор и автор на текста: Midnite Charlie (Миднайт Чарли), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; 5. Quit Playing Games (With My Heart) (Куайт Плейинг Геймс) (Уит Май Xapt); Album Version - Backstreet Boys (Бекстрийт Бойс); Композитор и автор на текста: Sandberg Martin Karl (Сандбърг Мартин Карл), член на шведското дружество STIM, представляван от сдружение „Музикаутор“; Композитор и автор на текста: Crichlow Herbert St Clair (Кричлоу Хърбърт Ст Клър), член на шведското дружество STIM, представляван от сдружение „Музикаутор“; 6. Innocent (Инъсънт) - Mike Oldfield (Майк Олдфийлд); Композитор и автор на текста: Oldfield Michael Gordon (Олдфилд Майкъл Гордън), член на английското дружество PRS, представляван от сдружение „Музикаутор“; 7. Guardami Ancora (Гуардами Анкора) - Umberto Alongi (Умберто Анкора); Композитор и автор на текста: Alongi Umberto (Алонги Умберто), член на швейцарското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“; 8. Nobody Should Die Alone (Нобъди Шулд Дай Алоун) - Bastian Baker (Бастиън Бейкър); Композитор и автор на текста: Kaltenbacher Ваstiеn Nicolas (Калтенбахер Бастиен Николас), член на френското дружество SUISA, представляван от сдружение „Музикаутор“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Предявява и иск ответникът да разгласи на основание чл. 95 б, ал.1, т. 6 ЗАПСП за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Ищцовото сдружение „Музикаутор“ твърди, че като организация за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели притежавало качеството „особен ищец“, при което можело да предявява искове по повод на поверените му права без необходимост да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. На 12.11.2021 г. в стопанисвания от ответното дружество обект, представляващ ресторант (снек бар) „П.“ в гр. •••, ул. „Воден“ № 1, били изпълнени публично посредством озвучаване на запис горепосочените песни и текстове, без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. По този начин ответното дружество нарушило чл. 18, ал. 2, т. 3, пр. ІІ-ро ЗАПСП и причинило вреди на горепосочените автори-правоносители, тъй като те били лишени от възнагражденията за своя творчески труд. В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, тъй като били предявени от нелегитимирана страна. Твърди, че ищецът не сочел доказателства, че имал права за колективно управление, предоставени от авторите на произведенията или от сродни чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство. Макар разпоредбата на чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП да освобождавала ищеца от необходимостта да доказва наличието на индивидуални права на управление, то не го освобождавало от необходимостта да доказва сключените договори за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации. Оспорва исковете и като неоснователни, в каквато връзка излага съображения, че предвидената от законодателя в чл. 95 ЗАПСП отговорност била извъндоговорна и за реализирането й следвало да се прилагат общите правила по чл. 45 и сл. ЗЗД. В случая не бил налице нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като не било налице виновно поведение (действие или бездействие) на ответника, нарушаващо авторското право, което да било довело до причиняване на неимуществени вреди за ищеца, както и че не била налице причинно-следствена връзка между виновно поведение и неимуществени вреди. Възразява и срещу размера на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 95а ЗАПСП, който бил завишен, в каквато връзка излага доводи, че минималният законов размер на обезщетението, въпреки наличието на съавторство съгласно чл. 8 ЗАПСП, следвало да бъде определян за произведение, а не по-отделно за всеки един от неговите автори. В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва възражението на ответника за недопустимост на предявените искове. Навежда доводи, че качеството на процесуален субституент на организациите за колективно управление на права произтичало от закона – чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП, а по аргумент от чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП ищецът нямал задължение да доказва представителната си власт, тъй като цитираната норма установявала по презумптивен начин представителната власт. По същество на спора ищцовото сдружение твърди, че ответното дружество като ползвател на произведение по смисъла на § 2, т. 6 от ПЗР на ЗАПСП следвало да има сключени писмени договори по чл. 58 ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права, каквито обаче то нямало. С използване на процесните музикални произведения ответното дружеството нарушило чл. 18, ал. 2, т. 3, пр. ІІ-ро ЗАПСП и причинило вреди на горепосочените автори-правоносители, тъй като те били лишени от възнагражденията за своя творчески труд, дължимо съобразно чл. 19 ЗАПСП. Използването на авторско произведение без съгласието на автора (чл. 35 ЗАПСП) съставлявало нарушение на авторското право, което пораждало в негова полза право на обезщетение за причинените вреди. За извършеното на 12.11.2021 г. нарушение, сдружение „Музикаутор“ изпратило до „Дафи-С“ ЕООД уведомление изх. № 108-1690/25.11.2021 г. с покана за уреждане в седемдневен срок правата на използваната музика чрез сключване на съответен договор като в противен случай сдружението уведомявало ответното дружество, че ще предприеме действия по иницииране на искова защита за присъждане на парични обезщетения за нарушените права на авторите на текста и музиката на упоменатите в писмото музикални произведения. Ищецът посочва и това, че чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП установявал оборима презумпция за вина при извършване на нарушение на авторското право, при което в тежест на ответника било да я обори. Относно размера на претендираните обезщетения излага съображения, че за всяка от песните ответникът дължи обезщетение поотделно за нарушаване на авторските права на носителите на такива за музиката (композиторите) и за текста на всяка от песните (авторите на текстовата им част). В срока по чл.373 ГПК ответното дружество е подало отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния, както и навежда допълнителни възражения: Описаните от ищеца нарушения не били констатирани по съответния от закона ред съобразно чл. 98 ЗАПСП, при което ищецът си „присвоил“ права на административен орган относно осъществяването на контрол върху спазването на авторските права на своите членове и на членовете на сродни организации, каквито законът не му предоставял, осъществил злоупотреба с право и използване на методи, които били присъщи единствено на административни органи, осъществяващи функции по публичен контрол, каквито не притежавал. В подкрепа на тезата си сочи методът на идентифицирането на музикалните произведения в случая – посоченото мобилно приложение „Shazam“, позовава се на чл. 98, ал. 2, т. 5 ЗАПСП и на решение № 1486/22.10.2020 г. по гр. дело № 2245/2020 г. на САС. Относно размера на претендираните обезщетения излага допълнително доводи, че същият следва да бъде определена на 500 лв. за всяко произведение, а не за всеки един от съавторите. Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 95 чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на исковете поради това, че били предявени от нелегитимирана страна, в каквато връзка твърди: Ищецът не успял в хода на производството да установи по безспорен начин, че имал права за колективно управление, предоставени от авторите на произведенията или от сродни чуждестранни организации, с които имал сключени договори за взаимно представителство. Макар разпоредбата на чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП да освобождавала сдружение „Музикаутор“ от необходимостта да доказва наличието на индивидуални права на управление, то не го освобождавало от необходимостта да доказва сключените договори за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации. Представените от ищеца редица разпечатки от сайтове на английски език не били доказателства по смисъла на ГПК, тъй като представлявали една разпечатка без автор, без подпис. От приложените към исковата молба 4 бр. удостоверения, както и от Регистъра на Министерство на културата на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права, се установява, че ищецът е сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ и е вписано като организация за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 94а, ал. 2 ЗАПСП в Регистъра на Министерството на културата под № 1/13.01.1994 г. и пререгистрирано със заповед на министъра на културата съобразно удостоверение за регистрация № 62-00-0152/27.10.2011 г. и удостоверение № У-62/05.09.2014 г., а от удостоверение с изх. № У-49/26.10.2018 г., издадено от Министерство на културата е видно, че ищецът е вписан в регистъра, воден от Министерство на културата на основание чл. 94г ЗАПСП, като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по управление на права във връзка със следните начини на използване и обекти: възпроизвеждане на музикални произведения, разпространение на записи на такива, публичното им изпълнение, излъчването им по безжичен път, предаването им по кабел/друга електронна съобщителна мрежа и др. След изменение разпоредбата на чл.95а, ал. 3 ЗАПСП (ДВ бр. 21/2014 г., изм. с ДВ бр. 28/2018 г.) и по-късно с приемане на чл.95в ЗАПСП е въведено правило, че за установяване легитимацията на организации за колективно управление на права не е необходимо те да доказват поверените им индивидуални права на управление и съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. Предвидено е също, че в тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК не се прилага. В този смисъл е и практиката на ВКС като с негово определение № 550/12.07.2023 г. по търг. дело № 802/2023 г. на ІІ-ро т.о. обжалваният съдебен акт е допуснат до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, дали за да упражни правото на иск по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП е необходимо организацията за колективно управление на права да представи сключените от нея договори за двустранно представителство със сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, на които са предоставени за управление, съответно защита индивидуални права. В мотивите си, ВКС е изложил съображения, които напълно се споделят и от настоящия съдебен състав, че според чл. 94г, ал. 1 ЗАПСП, министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър води и поддържа публичен регистър на лицата, получили регистрация по чл. 94б за колективно управление на права, който се публикува на интернет страницата на Министерството на културата. Раздел първи от регистъра се води за организации за колективно управление на права, в който едно от вписваните обстоятелства са сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които регистрираната от Министерството на културата ОКУП има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, срокът и територията съгласно договора - чл. 94г, ал. 2, т. 1 и, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. Видно от горните разпоредби, за да се легитимира ищецът като процесуален субституeнт по см. чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП е достатъчно сдружението да е регистрирано в регистъра по чл. 94г, ал. 2, т. 1, вр. чл. 94б ЗАПСП, като когато предмет на исковете са индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени на сродни чуждестранни организации за колективно управление на права (ЧОКУП), единственото условие за възникване на процесуалната суброгация е съответната ЧОКУП да е вписана в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по водената от Министерството на културата партидата на ищеца, в качеството му на ОКУП. Законът свързва легитимацията на ищеца в очертаната хипотеза само с вписванията по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП в регистъра, но не и с представянето на договорите за взаимно представителство, сключени между ищеца и ЧОКУП, въз основа на които е извършено това вписване. Целта на вписването в установен от закона регистър е осигуряването на публичност, поради което вписването винаги има оповестително действие за третите лица, вкл. за съда, като в случая ЗАПСП изрично обуславя правото на иск на ОКУП по чл. 95в, ал. 1 от същия закон именно от вписванията във водения от министъра на културата регистър. В заключение и в отговор на така поставения въпрос, ВКС посочва, че за да се упражни правото на иск по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП от организация за колективно управление на права е достатъчно да е налице вписване на сродната чуждестранна организация за колективно управление на права в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по партидата в този регистър на ищеца, като условие за упражняване на правото на иск не е представянето на сключените между тези организации договори за двустранно представителство. В случая, от служебно извършена от въззивния съд проверка в интернет страницата на ищцовото сдружение: https: //www.musicautor.org/bg/, се установява, че в публикувания списък на организации за колективно управление на права, с които ищецът има сключени договори за взаимно представителство, фигурират организациите, за които в исковата молба се сочи, че представляват авторските права на лицата, чиито твърдени нарушени права са предмет на настоящите искове –английското дружество PRS, американското дружество ASCAP, швейцарското дружество SUISA, канадското дружество SOCAN и шведското дружество STIM. Тези организации са посочени и в публикувания на интернет страницата на Министерството на културата регистър по чл. 94г ЗАПСП, вписванията по който, както и вече бе отбелязано имат оповестително действие за третите лица, вкл. и за съда. А членството на авторите на процесните произведения в тези организации се установява от представеното от ищеца извлечение с превод на български език от базата данни със свободен достъп ISWC (International Standard Musical Work Code). Същевременно, ответното дружество не е представило доказателства, които да опровергават така установените договорни връзки между сдружение „Музикаутор“ и посочените чуждестранните организации за колективно управление на права. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е легитимиран да предяви иск за защита на авторските права на авторите по исковата молба, конкретно посочени по- горе, чиито произведения твърди да са използвани неправомерно. Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с жалбата доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: Ответникът не оспорва, че стопанисва и управлява въпросния търговски обект – ресторант, в частност, че на 12.11.2021 г., а и впоследствие е използвал обекта да осъществяване на търговска дейност. Това се потвърждава и от приетия като писмено доказателства по делото и неоспорен от ответника фискален бон от същата дата, издаден именно от ответното дружество „Дафи-С“ ЕООД и удостоверяващ плащане на цена по отчетена сделка – продажбата на четири броя артикула на стойност 13.30 лв. в снек бар „П.“, гр.•••, ул. „Воден“ № 1. Като писмени доказателства по делото са приети и разпечатки от имейли, изпратени от лицето И. П. до сдружение „Музикаутор“ на 12.11.2021 г. в периода от 12.20 ч. до 12.51 ч. за разпознати чрез програмата „Shazam“/„Шазам“ излъчени в горепосочения търговски обект осем музикални произведения (песни), посочени в исковата молба. Във връзка с оспорване от ответника на истинността на тези писмени доказателства по делото е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т. Х.. Съгласно заключението, на 12.11.2021 г. са получавани имейли на адрес: •••(a)musicpro. org с копие до: •••@ musicpro.org от имейл •••@mail.bg. Писмата са получени в 12: 20, 12: 22, 12: 25, 12: 30, 12: 34, 12: 38, 12: 43, 12: 51 часа. В имейлите се съдържат атрибутите на едно писмо: Subject: тема From: От Date: дата и час, То: До. В имейлите още се намират link /връзка/ със сайта https: // www.shazam.com и link към базата с песни на сайта. Разпознатата от приложението песен и артист/изпълнител, Надпис Ресторант П. Сандански, Discover, explore and share music you love /Откривайте, изследвайте и споделяйте музика, която обичате/, Sent from ту iPhone / Изпратено от моя iPhone, като от имейл •••@mail.bg до ел.поща - •••(a)musicpro. org с копие до: •••@ musicpro.org, конкретните писма са със следните обекти /Subject/Твърди, че в 12: 20 - Wе АП Sleep Alone - Cher; 12: 22 - Lоng Way - 77 Bombay Street; 12: 25 - I’m like A Bird - Nelly Furtado; 12: 30 - Ships - Poker Alice; 12: 34 - Quit Plaing Games With my Heart, album version - Lackstreet Boys; 12: 38 - Innocent - Mike Oldfiield; 12: 43 - Guardami Ancora - Umberto Alfngi; 12: 51 - Nobody Should Die Alone - Bastian Baker. Според вещото лице имейлите съдържат всички атрибути на имейл генериран от приложението „Shazam“/„Шазам“. В съдебно заседание посочва, че на 12.11.2021 г. чрез въпросното мобилно приложение са разпознати процесните песни. Като писмено доказателство по делото е прието и уведомление на сдружение „Музикаутор“ с изх. № 108-1690/25.11.2021 г. до ответното дружество с покана за уреждане в седемдневен срок правата за използвана музика на 12.11.2021 г. чрез сключване на съответен договор като в противен случай сдружението уведомява ответното дружество, че ще предприеме действия по иницииране на искова защита за присъждане на парични обезщетения за нарушените права на авторите на текста и музиката на упоменатите в писмото музикални произведения – предмет и на настоящата искова молба. По делото са събрани и гласни доказателства – разпитан е като свидетел И. П. П., който твърди, че близо 15 години се занимавал в сферата на защитата на и спазването на ЗАПСП. В тази връзка на 12.11.2021 г. посетил заведение в гр. Сандански, между 12: 00 и 01: 00 часа обедно време, а именно Снек Бар „П.“, намиращо се близо до главната улица, в една от пресечките на главната търговска улица на гр. Сандански, като посетил заведението като клиент, за което получил и фискален бон. Потвърждава, че предявеният такъв, намиращ се в кориците на делото на лист 12 бил полученият от него фискален бон. В заведението престоял за около половин, един час и през това време установил, че били изпълнени близо 10-15 произведения, които били под защита на законодателството. За да установи това използвал мобилно приложение „Shazam“/„Шазам“. Установявайки, че ставало дума за използване в обекта на защитени произведения, изпратил от личния си имейл •••@gmail.com електронно писмо до ищеца, с което го информирал за установеното нарушение. Обектът бил озвучен от няколко места, както и имал няколко вградени в окачения таван високоговорители. В показанията си изброява някои от произведенията - „Куайт плейнг геймс (уит май харт)“ на Бекстрийт бойс; „Нобъди шулд дай алоун“ на Бастиън Бейкър; „Шипс“ на Покер Алис; Нели Фуртадо "Айм лайк ъ бърд"; "Инъсънт" на Майк Олдфийлд, „Уардами анкора“ на Умберто Анкора, което е италианско произведение и „Ай ам слипинг алон“ на Шер. Обектът работел, имало и други посетители, като в същият ден като сътрудник на ищеца бил командирован и посетил около 10 обекта в гр. Сандански, в които извършвал проверка за защита на авторските права по същия начин. Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на тези доказателства може да се направи извод, че на посочената дата - 12.11.2021 г. в горепосочения търговски обект били излъчени описаните в исковата молба осем музикални произведения (песни). От представения касов бон се установява, че ресторантът на ответното дружество е бил посетен на посочената дата като държането на касовия бон от страната предполага, че той е бил получен именно на неин представител или служител, тъй като касов бон се издава на лицето, направило покупката. На следващо място от приетите по делото експертиза се установи, че свидетелят П. е изпратил имейли, съдържащи звукови файлове, чието съдържание представлява именно описаните в исковата молба музикални произведения. Имейлите са изпратени до ищцовото сдружение в посоченото време. Поради това и следва да се приеме доказано твърдението на ищеца за нарушение на авторските права от страна на ответното дружество, както е описано в исковата молба. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недоказаност извършване на нарушението. Действително, показанията на разпитания по делото свидетел П. следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК предвид възможната му заинтересованост като служител на ищцовото сдружение, но съобразявайки това, съдът намира, че показанията следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от други данни и доказателства по делото, каквито са приложения фискален бон, установяващ и потвърждаващ твърдението на свидетеля, че е посетил на 12.11.2021 г. въпросното заведение, стопанисвано от ответното дружество, най-вече и заключението по съдебно- техническата експертиза, потвърждаваща размяната на имейли между проверяващия сътрудник П. и сдружение „Музикаутор“, съдържащи музикални произведения, разпознати от приложението „Shazam“/„Шазам“ и момента на извършването им, съвпадащ с посочената дата. Същевременно, ответното дружеството не е ангажирало доказателства, които да опровергават така установеното. Неоснователни са и другите вързажения по въззивната жалба. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, фактът, че свидетелят няма вменени с изричен нормативен акт контролни функции или правомощия по установяване и/или контрол на административни нарушения по ЗАПСП, не опровергава, както верността на показанията му като свидетел, нито повлиява на процесуалната възможност такива факти и обстоятелства да се установяват със свидетелски показания. ЗАПСП не установява изричен и специален ред за установяване на нарушение по този закон, поради което за установяване на такива следва да са приложими общите правила на ГПК. Да се отрече възможността със свидетелски показания да се установява нарушения на ЗАПСП от лица, които нямат изрични контролни функции по закон, означава да се създаде забрана за установяване на определен факт или обстоятелство с определен вид доказателство - гласни такива. Същото важи и за използване на програмата „Shazam“/„Шазам“. Така извършеното от свидетеля разпознаване на процесните песни чрез това приложение не е опорочено, тъй като в ЗАПСП не е предвиден изрично установен начин за установяване на извършено нарушение на авторските права и следователно могат да бъдат използвани всякакви методи, стига информацията, получена чрез използването им, да е в достатъчна степен точна и да идентифицира конкретни произведения и автори. Същевременно, следва да се има и предвид, че разпознаването е извършено не само на база данните, получени от използваното приложение, но и на база на собствени познания в областта на музиката от страна на свидетеля. Относно дължимия размер на претендираното обезщетение следва да се има предвид, че предмет на исковете е защита на авторските права на музикални произведения с текст, които не са посочени изрично в този формат, като закриляни обекти в чл. 3 ЗАПСП. Настоящият съдебен състав споделя застъпеното в правната доктрина разбиране, че песента представлява свързано самостоятелно музикално произведение (песенния мотив) и литературно (песенния текст) произведение, предназначени за съвместно изпълнение (виж. Е. Л., „Авторски и изпълнителни права в музиката“, С.2011 г., стр. 151 и сл.). Ето защо, без значение, че всяка една от песните е създадена от двама или повече автори, не е налице съавторство по смисъла на чл. 8 ЗАПСП, поради което и всеки от носителите на съответното авторско право, било то за музика или текст, може самостоятелно да предяви иск по чл. 95 ЗАПСП. Затова и по предявените от сдружение „Музикаутор“ искове, ответното дружество дължи обезщетение за пропуснати ползи на всеки един автор на текст и автор на музика по всяка една отделна песен, или общо в размер на 8 000 лв. Предвид гореизложеното така предявените искове с правно основание чл. 95 чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП следва да бъдат уважени изцяло, съответно въззивната жалба на „Дафи-С“ ЕООД се явява неоснователна и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и на основание на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По частната жалба на „Дафи-С“ ЕООД с вх. на БлОС № 9528/18.07.2023 г.: Първоинстанционният съд е сезиран с молба на сдружение „Музикаутор“ вх.№ 6995/31.05.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските като в полза на ищеца, вместо присъдените в размер на 1 450 лв. се присъдят действително направените от него в размер на 2 384 лв. Молителят твърди, че с решението искът бил уважен и в полза на ищеца били присъдени разноски в общ размер на 1 450 лв., а действително направените такива били в общ размер от 2 384 лв., от които 880 лв. за държавна такса, 876 лв. адвокатски хонорар, 550 лв. възнаграждения за допусната съдебно-компютърна експертиза и 78 лв. разходи за преводи на документи. Описаните по размер и основание разноски били реално направени от страната, за което имало доказателства по делото. Била допусната техническа грешка в списъка по чл.80 ГПК относно размерите на част от претендираните разноски. С обжалваното определение съдът е уважил молбата като е приел, че списъкът за разноски по чл. 80 ГПК не установявал направени такива по размер и по основание, поради което при направено от страна искане за разноски, съдът дължи с оглед изхода на делото присъждане на действително направените такива, за които до приключване на устните състезания по делото били представени доказателства, а в случая от представените доказателства се установявало, че действително направените от ищеца разноски били в общ размер на 2 384 лв. Настоящият съдебен състав намира определението за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Съгласно константната практика на ВКС представянето на списък по чл. 80 ГПК не установява разноските, нито по основание, нито по размер, а има значение само относно допустимостта на искане за изменение на съдебния акт в частта, присъждаща разноски. Присъждането в полза на страна по делото на направени от нея е разноски е обусловено от изхода на делото и представените доказателства за тяхното извършване и размер, но не и от наличието на списък по чл. 80 ГПК. В случая, от представените от ищцовото сдружение доказателства се установява, че същото е направило разноски, както следва: 880 лв. за държавна такса, 876 лв. адвокатско възнаграждение, 550 лв. възнаграждение за вещо лице и 78 лв. разходи за преводи на документи, или общо в размер на 2 384 лв., поради което и с оглед изхода на делото – исковите претенции са уважени изцяло, то и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени всички направени от него разноски, както и правилно е сторил първоинстанционния съд с обжалваното определение. По разноските в настоящото производство: С оглед изхода на делото, жалбоподателят „Дафи-С“ ЕООД следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да заплати на въззиваемата страна сдружение „Музикаутор“ сумата от 1 320 лв. (хиляда триста и двадесет лева), представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София