Решение № 343 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 42/2026 г.

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Зам.кмет „УТРИ“ в Община Видин против Решение №346/26.11.2025г. по АНД № 1034/2025г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №49/15.08.2025г. на Зам.кмет „УТРИ“ в Община Видин, с което на Н. Р. Х. от гр.Видин е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.34,т.1 от Наредба №1 за опазване и поддържане на обществения ред в Община Видин за нарушение на чл.14,ал.1,т.18 от Наредбата. В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се от касатора, че ВРС е излязъл извън пределите на предоставените му правомощия по чл.63 от ЗАНН като е подменил преценката на административно-наказващия орган. Сочи се, че не е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено в Централна градска частна областен град в активен часови диапазон, с реално въздействие върху обществения реди спокойствие. Сочи се , че съобразно чл.26 от ЗАНН административно-наказателната отговорност се изключва при установена невменяемост, каквато не се установява от представените решения на ТЕЛК. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде потвърдено НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнваграждение. Ответната по касационната жалба страна, чрез назначения си процесуален представител за оказване на правна помощ-адв. Д., оспорва жалбата и моли съда да не я уважава, а решението на ВРС да се остави в сила като правилно. Излага подробни съображения в писмен отговор по касационната жалби и в съдебно заседание. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административен съд Видин приема за установено следното: Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по съществото, същата е неоснователна. Установява се по делото, че спрямо ответницата по касация е съставен АУАН от инспектор в отдел „КООРиО“ при Община Видин за нарушение на чл.14,ал.1,т.18 от Наредба №1 за опазване и поддържане на обществения ред в Община Видин /Наредбата/. Посочено е в АУАНа, че на 05.08.2025г. около 12,30ч. в Централна градска част същата извършвала просия на обществено място, с което си действие пречи на минаващите граждани. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответницата за нарушение на чл.14,ал.1,т.18 от Наредбата, като на основание чл.34,т.1 от Наредбата ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв при предвидени размери на наказанието за ФЛ от 50 лв до 500 лв. От показанията на актосъставителя при въззивното разглеждане на делото се установява, че била с колеги въпросния ден в Центъра, като многократно предупреждавала лицето да не проси и същата ѝ заявила, че ще отиде на църквата и ще продължи да проси. Свидетелката сочи, че впоследствие минали покрай църквата, Н. била там и жените от църквата ги помолили да я изгонят. Извикала я, но тя била агресивна и затова потърсили съдействие на полицията и ѝ написали акт. Свидетелства, че просила и пред гимназията. Районният съд е анализирал и представените медицински документи за лицето, като е установил, че Х. е със 75% ТНР с диагноза лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, а психологическата оценка на същата е, че е лице с интелектуални, личностни и емоционални абнормености и затруднено социално функциониране. При горните обстоятелства районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Приел е, че е нарушен чл.27 от ЗАНН, тъй като не са събрани доказателства за имотното състояние на нарушителя , смекчаващите и утежняващите отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Приел е, че в случая е приложим чл.28 от ЗАНН. Направените от Районен съд - Видин правни изводи като краен резултат са правилни. Наказателното постановление е незаконосъобразно. Същото не отговаря на изискванията на чл.56, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа описание на вмененото нарушение относно неговото място и обективни признаци, от което да се направи извод дали такова е осъществено. Съобразно чл.14,ал.1,т.18 просията следва да е извършена на обществено място. В случая в АУАН и НП като място на извършване на нарушението е посочено ЦГЧ, като наредбата обхваща широк диапазон от улици, които са включени в ЦГЧ. От такова описание на мястото на нарушението не може да се направи извод, че същото е на обществено място. Действително в съдебно заседание се изяснява от актосъставителя, че е извършвала просия пред „гимназията“-вероятно СОУ „Цар Симеон Велики“, и „църкавата“, за която даже не е ясно дали това е „Св.Димитър“ или друга такава, извън ЦГЧ, но конкретните места е следвало да намерят отражение в акта и наказателното постановление. Така посоченото място-ЦГЧ, включваща широк обхват от територия и обекти и нито изпълнява изискванията на закона да бъде посочено мястото на нарушението, нито изискванията на наредбата за установяване дали е извършено самото нарушение-обективен признак от същото, а именно: да е на обществено място. Пропускът е съществено нарушение на изискването за форма на акта и наказателното постановление съобразно чл. 42,ал.1,т.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление без съдът да разгледа спора дали е извършено самото нарушение. За пълнота обаче следва да бъде посочено и следното: От административно-наказващия орган е представена заповед за оправомощаване на Зам.кмета от Кмета на Община Видин за издаване на наказателни постановления, каквато възможност за оправомощаване е предвидена в чл.39 от Наредбата, поради което наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съобразно чл.38 от Наредбата обаче нарушенията на наредбата се установяват с актове, съставени от длъжностни лица в органите на община Видин, кметовете и кметските наместници на населените места, служители на ОДМВР - Видин с полицейски правомощия, РЗИ-Видин, ОБДХ-Видин, РДПБЗН-Видин и други упълномощени със заповед на кмета на Общината лица. В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице в община Видин, каквато възможност предвижда наредбата, но същото следва да е изрично упълномощено да съставя актове за административно нарушение с нарочна заповед на Кмета, каквато не е приложена в административната преписка, поради което не се установява, че процесният АУАН е издаден от оправомощено лице. В тежест на АНО е да установи спазването на административно производствените правила за издаването на наказателното постановление, което не е направено в случая. Следва да бъдат споделени и направените от районния съд изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление с оглед неизясняване на относими обстоятелства, които обосновават извод за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съобразно §.1,т.4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая установеното здравословното състояние на лицето и психологическа оценка не водят до несъмнен извод дори, че деянието е извършено виновно, но наличието на диагноза „лека умствена изостаналост“, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, установени когнитивни дисфункции, мисловен процес с нарушения в изграждането на асоциативни връзки и извършване на логически операции, затруднено социално функциониране, въобще здравословното и психическо състояние на лицето са обстоятелства, които съобразно §.1,т.4 от ЗАНН обосновават извод за маловажен случай. Тези обстоятелства изобщо не са изяснявани от органа в нарушение на задълженията му по чл.53,ал.1 от ЗАНН, като извършеното позоваване за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН е формално. В този смисъл е и обстоятелството, че размерът на наложената глоба е над минималния такъв, предвиден в разпоредбата, при посочените по-горе обстоятелства за здравословното и психическо състояние на лицето и при липса на данни за имотното му състояние, обстоятелства, които органът е бил длъжен да отчете при индивидуализацията на наказанието съобразно чл.27 от ЗАНН. Развитите доводи в жалбата, че съдът няма право да извършва преценка по приложението на чл.28 от ЗАНН не могат да бъдат споделени. Съобразно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС „преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона“. Предвид горното жалбата е изцяло неоснователна. Решението на районния съд е правилно, както поради изложените от него съображения, така и поради всички изложени по-горе от настоящата инстанция доводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин