Решение № 5068 от 5.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7987/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на съделителите Е. С. Г. и А. И. Г., чрез адв. А., срещу решение № 2929/19.02.2024г., постановено по гр.дело № 67449/2022г., по описа на СРС, 163-и състав, с което на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, вр. чл. 34 ЗС е допусната делба на следния недвижим имот: поземлен имот /ПИ/, находящ се в гр.София, район Възраждане, ул. „••••••••, с идентификатор 68134.303.34 по КККР на гр.София, с площ по нотариален акт от 247 кв.м, а по скица на поземлен имот № 15- 1152925/04.10.2022г. - с площ от 261 кв.м, при съседи: ПИ с идентификатори 68134.303.36, 68134.303.41, 68134.303.302, 68134.303.40, и 68134.303.39, 68134.303.38, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот, включващи и разположени в имота: еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор 68134.303.34.1 със застроена площ от 71 кв.м, еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор 68134.303.34.2, със застроена площ от 36 кв.м, сграда с идентификатор 68134.303.34.4, със застроена площ от 8 кв.м, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, и сграда с идентификатор 68134.303.34.5, със застроена площ от 10 кв.м, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, между съделители Ж. В. И., А. И. Г., Е. С. Г., В. Д. К., Г. Д. К., С. Г. М., Л. Г. К. и К. Д. А., при квоти: 5292/9072 ид.ч. за Ж. В. И., 1890/9072 ид.ч. за А. И. Г., 420/9072 ид.ч. за Е. С. Г., 420/9072 ид.ч. за В. Д. К., 140/9072 ид.ч. за Г. Д. К., 140/9072 ид.ч. за С. Г. М., 140/9072 ид.ч. за Л. Г. К. и 630/9072 ид.ч. за К. Д. А.. С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Неправилно бил приложен чл. 8, ал. 4 ЗН и разясненията по ТР № 3/1994г. ОСГТК на ВС и ТР № 1/1998г. ОСГТК на ВКС по отношение наследяването на М. Д. Т., Е. Н. А.а, А. Д. А. и Г. Д. А.а, което довело до неправилно определяне на квотите в правото на собственост между съделителите. Неправилно в полза на съделителя Ж. В. И. били зачетени последиците от извършените откази от наследство. Достоверността на удостоверяванията на отказите от наследство била поставена под съмнение с оглед чл. 1 ЗН и компетентността на съда, в чиято книга отказите се вписвали, а именно този по постоянния адрес на починалия – отказът на Х.П.Т. от наследството на М. Д. Т., отказите на Г. Т.Б. и Д. Т.Б. от наследството на Е.С. Д.. Не било доказано, че Е. Н. А.а, за чиито наследници било представено удостоверение № РВЕ23-УГ01-356/16.01.2023г. е едно и също лице с Е. Д. А.а – приобретател по н.а. от 1941г., респ. същото се отнасяло до оставеното от последната завещание в полза на М. Д. А.а, отнасяло се и до приетите за нейни наследници А. Д. А., Г. Д. А.а, С. Д. А., А. Д. А., Г. Д. А. и М. Д. Т., както и до договора за продажба на наследство от 1974г. По отношение на другият приобретател по нотариалния акт от 1941г. Д. А. И. не било представено удостоверение за наследници, не се изяснило бил ли той в съпружеска връзка с другия купувач Е. Д. А.а с оглед приложимите разпоредби на СК и ЗН. Неправилно СРС не уважил молбата на въззивниците А. И. Г. и Е. С. Г. за изключване от делбата на сгради № 2, 4 и 5, изградени в предната част на имота, откъм улицата, с идентификатори 68134.303.34.4, със застроена площ от 8 кв.м, на един етаж, складова, инфраструктурна сграда, с идентификатор 68134.303.34.2, със застроена площ от 36 кв.м, жилищна сграда на един етаж и с идентификатор 68134.303.34.5 със застроена площ от 10 кв.м, на един етаж, складова, инфраструктурна сграда. Тези сгради били собствени на Е. С. Г., придобити от нея по наследство, давност и владение, продължило повече от 10 години. Тя показала на останалите, че ги владее за себе си, не ги допускала в сградите. Владението й, до исковата молба, било непрекъснато и несмущавано. Сградите били изградени от нея и синът й А. И. Г. със собствен труд и средства, били владяни от тях в продължение на 20 години, правили ремонти. Този адрес бил заявен от Е. С. Г. като неин постоянен такъв още от 2006г., плащала данъци сгради и земя още от 1998г. Позовава се на недопустимост на делбата – ППВС № 2/1982г., т. 1, б. „д“- поземленият имот имал обслужващо сградите значение с оглед принадлежността им на различни собственици. Сочи съдебна практика в същия смисъл. Твърдят, че защитата на ищеца следвало да се осъществи с иск по чл. 108 ЗС – Решение № 296/09.01.2014г. по г.д. № 4456/2013г. I г.о. на ВКС. Молят за отмяна на решението. Не заявяват претенция за разноски пред въззивния съд. Въззиваемият ищец Ж. В. И., чрез адв. Б., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Неприложима в случая била разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН. Имотът останал в наследството на съпрузите Д. А. И., починал на 08.12.1944г. и Е. Н. А.а, починала на 11.06.1974г. Съпрузите имали шест деца и квотите били определени съобразно чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН. Сочените в жалбата наследодатели М. Д. Т., Е. Н. А.а, А. Д. А. и Г. Д. А.а имали живи низходящи, което изключвало приложението на чл. 8, ал. 4 ЗН. Отказът на Х.Т. от наследството на съпругата му М. Т. довел до това наследството й да премине към низходящите й Г. Г., К. С. и Н..С.. Дяловете им, в законосъобразния им размер, били продадени на ищеца Ж. И.. Отказите на Г. и Д. Б. от наследството на Е.С. Д. увеличили дяловете на низходящите на нейния брат Д. С. А. – ответниците К. А. и починалите в хода на делото и заместени от въззивника А. И. Г. първоначални ответници Н. Р. и Г. Х.. Вписванията на отказите било извършено от съответните местнокомпетентни съдилища. За първи път с въззивната жалба въззивниците оспорили идентичността на титуляра по н.а. № 62, том 12/1941г. Е. Н. А.а с Е. Д. А.а, предвид на което това възражение не следвало да бъде обсъждано. Без правно значение била брачната връзка между приобретателите по нотариалния акт Д. А. И. и Е. Д. А.а с оглед датата на прекратяването на брака помежду им със смъртта на съпруга – 1944г., а и това възражение също било направено едва с въззивната жалба. СРС правилно не обсъдил възражението на въззивниците за придобивна давност – същото било въведено във второто съдебно заседание и било преклудирано, още повече че с доклада на делото СРС докладвал като безспорен фактът на наличието на съсобственост между страните и въззивниците не възразили срещу доклада. неуместно било позоваването на ППВС № 2/1982г., т. 1, б. „д“ – в случая не била налице разискваната в постановлението хипотеза, тъй като всички съделители били съсобственици и на дворното място и на изградените в него сгради. Въззивниците изградили сграда незаконно и същата по силата на чл. 92 ЗС принадлежала на собствениците на дворното място. Позовава се на преписка вх. № РВЕ21-ТК00- 86/05.07.2021г. Възражението за придобивна давност било неоснователно. Останалите съделители – въззиваемите В. Д. К., Г. Д. К., С. Г. М., Л. Г. К. и К. Д. А. не депозират писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство не заявяват становище. При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба. Относно правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно текста на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Предвид императивния характер на нормата съдът е длъжен да определи частите на съделителите съобразно правата, които всеки от тях има по закон и да допусне делбата при установените квоти, без да е обвързан от твърденията на страните за частите им в съсобствеността. По делото е представен нотариален акт № 62, том XII, рег.№ 2262, на Г. В. – първи нотариус при Софийски областен съд, от съдържанието на който се установява, че на 08.08.1941г. Д. А. И. и Е. Д. А.а, и двамата от гр. София, придобили посредством покупко-продажба дворно място, находящо се в гр. София, ул. „••••••••, включващо се в парцел 23, кв. 124, местн. „Центъра“ по плана на гр. София, цялото с пространство от 247 кв.м по нотариален акт, а по скица пл. № 35-256 кв.м, заедно с изградените в него постройки, при съседи на дворното място: Г.С., Д.Н., М.Д. и И.К. и ул. „Цариброд“. По делото е представена и записка за вписване на същия нотариален акт. Институтът на съпружеската имуществена общност е въведен в законодателството ни за първи път с влизане в сила на СК от 1968г. . От доказателствата се установява, че смъртта на Д. А. И. настъпила много преди влизането в сила на този СК и в този смисъл бракът не е заварен по см. на чл. 103 СК от 1968г. . Ето защо напълно ирелевантно е възражението в жалбата били ли обвързани от валидна брачна връзка приобретателите по нотариален акт № 62, том XII, рег.№ 2262, на Г. В. – първи нотариус при Софийски областен съд, от 08.08.1941г. По горните мотиви купувачите по сделката, обективирана в нотариалния акт от 08.08.1941г., Д. А. И. и Е. Д. А.а, придобили дворното място, ведно с постройките в него в режим на обикновена съсобственост при равни части – арг. чл. 54 от приложимия към правоотношението Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите от 1904г. , т.е. всеки от купувачите придобил по ½ ид.ч. от имота. Доводите, че представения по делото нотариален акт от 08.08.1941г. не легитимирал наследодателката Е. Н. А.а като собственик, са напълно неоснователни. Твърдението в жалбата е основано на факта, че в нотариалния акт приобретателката по сделката е вписана с имената Е. Д. А.а, а не като Е. Н. А.а, от която съделителите по делото черпят права. Касае се за нотариален акт, издаден в периода 1936 - 1941 г., отразяващ именната традиция в този период, съгласно която след сключването на брак съпругата приема презиме, образувано от собственото име на съпруга й и по този начин нейното презиме и фамилия са идентични с тези на децата - в случая Е. Д. А.а, домакиня от гр. София. Вписването на собственото име като Е. и Е. в различните документи също не е достатъчно да обоснове извод, че се касае до различни лица, доколкото по делото липсват каквито и да било твърдения, а и доказателства/данни, че съществувало лице с имена Е. Д. А.а, което е различно от наследодателя Е. Н. А.а и което да закупило процесния имот (вж. Решение № 1076 от 26.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6189/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова). От представеното по делото удостоверение за наследниците на Д. А. И. се установява, че същият починал на 08.12.1944г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си Е. Н. А.а и шест деца – А. Д. А., Г. Д. А.а, С. Д. А., А. Д. А., Г. Д. А. и М. Д. Т.. С оглед датата на смъртта на Д. А. И., приложими са разпоредбите на ЗН от 1890г. . Оставеният след смъртта на този наследодател имот е дворно място с постройки и има характеристиките на покрит недвижим имот по смисъла на приложимия ЗН от 1890г. . На основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от същия закон, законните деца наследяват баща си без разлика на пол и по равни части на глава, когато всички са в първа степен родство с наследодателя и са повикани да наследяват самостоятелно. Чл. 38 ЗН от 1890г. предвижда, че в случаите като настоящия, когато подир умрелия съпруг са останали три и повече законни деца от различен пол, тогава частта на преживелия съпруг е равна на частта на всяко дете от мъжки пол. Следователно на основание чл. 21 и чл. 38 ЗН всеки от законните наследници на починалия Д. А. И. – съпруга и шест деца, получил по силата на наследственото правоприемство по 1/7 ид.ч. от оставената от общия наследодател ½ ид.ч. от процесния имот, така всяко от шестте деца - А. Д. А., Г. Д. А.а, С. Д. А., А. Д. А., Г. Д. А. и М. Д. Т., придобило по 1/14 ид.ч., а частта на съпругата Е. Н. А.а станала 8/14. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Е. Н. А.а починала на 11.06.1974г., като оставила за свои законни наследници децата си Г. Д. А.а, А. Д. А., Г. Д. А. и М. Д. Т., както и децата на починалите преди нея синове А. Д. А. и С. Д. А.. С акт за нотариално завещание от 31.05.1974г. Е. Н. А.а се разпоредила за след смъртта си с разполагаемата си 1/6 ид.ч. от процесния имот в полза на дъщеря си М. Д. А.а (8/84 ид.ч.). С настъпването на смъртта на Е. Н. А.а останалата в наследството й незавещана част била 40/84 ид.ч. и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН същата преминала към децата й поравно, а към внуците й Д. Н. Д. (син на починалия преди майка си А. Д. А.) и Д. С. А. и Е.С. Д. (деца на сина й С. Д. А.) – по заместване. По наследяване от своята майка всяко от децата Г. Д. А.а, А. Д. А., Г. Д. А. придобило по 40/504 ид.ч., частта на М. Д. Т. по наследство от майка й била 88/504 ид.ч., внукът Д. Н. Д. (дете на А. Д. А.) получил по наследство от баба си 40/504 ид.ч., а внуците Д. С. А. и Е.С. Д. (деца на С. Д. А.) получили по 20/504 ид.ч. От съдържанието на представените по делото удостоверения за наследниците на Д. А. И. и на Е. Н. А.а се установява, че синът им С. Д. А. починал на 20.01.1952г. С оглед датата на неговата смърт приложими са разпоредбите на сега действащия ЗН, редакция изм., бр. 275 от 22.11.1950г., в сила от 1.01.1951г. Починалият С. Д. А. оставил за свои законни наследници В.Д.К. – съпруга и двете си деца – Д. С. А. и Е.С. Д.. Към датата на своята смърт С. Д. А. притежавал 1/14 ид.ч. (36/504 ид.ч.) от правото на собственост върху имота, придобита от него по наследство от починалия му баща. На основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото правоприемство тази част преминала поравно към наследниците му по закон. Съпругата му В.Д.К. починала на 12.04.2001г., при което наследената от нея квота преминала поравно към двете й деца. Така след смъртта на родителите си Е.С. Д. и Д. С. А. притежавали по 18/504 ид.ч. от правото на собственост върху имота-предмет на делбата по наследство от родителите си, а след смъртта на баба си Е. Н. А.а придобили по още 20/504 ид.ч., при което всеки от тях имал по 38/504 ид.ч. Д. С. А. починал на 05.01.2008г., като негови законни наследници били съпругата му Н. И. А.а и двете им деца В. Д. А.а и К. Д. А.. Притежаваните от Д. С. А. 38/504 ид.ч. от правото на собственост върху имота, на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото правоприемство преминали поравно към наследниците му по закон. Съпругата му Н. И. А.а починала на 06.06.2014г., при което наследената от нея квота преминала поравно към двете й деца. Така след смъртта на родителите си В. Д. А.а и К. Д. А. притежавали по 19/504 ид.ч. от правото на собственост върху имота-предмет на делбата. В. Д. А.а починала на 26.06.2019г., като оставила за свои законни наследници децата си – ответниците Н. Д. Р. - дъщеря и Г. Д. Х. - син. По пътя на наследственото правоприемство, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН, притежаваната от В. Д. А.а квота в правото на собственост от 19/504 ид.ч. от имота, преминала поравно към двете й деца, при което всеки от ответниците Н. Д. Р. и Г. Д. Х., придобил по 19/1008 ид.ч. от правото на собственост. Е.С. Д. – сестра на Д. С. А., починала на 08.03.2013г. Същата оставила за свои наследници синовете си Д. Т.Б. и Г. Т.Б.. По делото са приети писмени доказателства, неоспорени от страните – 2 бр. съдебни удостоверения, първото от които издадено на 15.05.2014г. от РС – Бургас, от което се установява, че в особената книга на съда под № 60/15.05.2014г. бил вписан извършен от Г. Т.Б. отказ от наследството, оставено от майка му Е.С. Д., б.ж. на гр. Бургас, починала на 08.03.2013г., а второто –издадено на 05.06.2014г. от РС – Бургас, от което се установява, че в особената книга на съда под № 76/05.06.2014г. бил вписан извършен Д. Т.Б. отказ от наследството, оставено от майка му Е.С. Д., б.ж. на гр. Бургас. На първо място удостоверенията, издадени от РС- Бургас не са оспорени от никоя от страните с отговорите им на исковата молба, а и местожителството на починалата в гр. Бургас се установява и от съдържанието на неоспорените удостоверения за наследници на Д. А. И. и Е. Н. А.а, предвид на което възраженията във върззивната жалба в противен смисъл са неоснователни. Съгласно чл. 48, изр. 2, вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството произвежда действие от неговото откриване. С арг. от същия текст и отказът от наследството произвежда действие от смъртта на наследодателя, като се счита, че отреклият се от наследство никога не е придобивал включени в наследството права и върху него не са преминавали задълженията на наследодателя. Предвид извършените от децата откази от наследството на Е.С. Д., наследството преминало към следващите редове наследници, а именно: Към датата на своята смърт 08.03.2013г. Е.С. Д. нямала живи родители – баща й С. Д. А. починал през 1952г., а майка й В.К. през 2001г., нямала и други възходящи. Живи били децата на починалия й брат Д., а именно В. Д. А.а (починала през 2019г.) и ответникът К. Д. А.. На основание чл. 10, ал. 2 ЗН същите придобили по равно правата на Е.С. Д., като по наследство всеки получил от нея по 19/504 ид.ч. от делбения имот. С това квотата на К. Д. А. станала общо 38/504 ид.ч., а след смъртта на сестра му В., децата й Н. Д. Р. и Г. Д. Х., притежавали по 19/504 ид.ч. По делото са представени два броя договори за продажба на наследство от 05.04.2023г. с нотариална заверка на подписите на договарящите лица, от съдържанието на които се установява, че Н. Д. Р. и Г. Д. Х. се разпоредили в полза на ответника А. И. Г. с правата си от оставеното от наследодателя С. Д. А. наследство. Договорите са такива за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, при което продавачът продава наследството изцяло, без посочване на включените в него предмети, при което е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. По силата на тези две сделки ответникът А. И. Г. придобил общо 38/504 ид.ч. от делбения имот. От съдържанието на представените по делото удостоверения за наследниците на Д. А. И. и на Е. Н. А.а се установява, че синът им А. Д. А. починал на 06.08.1958г. А. оставил за свои законни наследници И. М. А.а – съпруга и Д. А. Д. - син. Към датата на своята смърт А. Д. А. притежавал 1/14 ид.ч. (36/504 ид.ч.) от правото на собственост върху имота, придобита от него по наследство от починалия му баща. На основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото правоприемство тази част преминала поравно към наследниците му по закон. Съпругата му И. М. А.а починала на 23.05.1992г., при което наследената от нея квота преминала към сина Д. А. Д.. По наследство от баба си Е. Н. А.а Д. А. Д. придобил още 40/504 ид.ч., при което притежавал общо 76/504 ид.ч. След неговата смърт, настъпила на 19.05.2001г., по реда на чл. 5, ал. 1 ЗН наследството преминало към единствения му син ответника А. Д. Д., който притежавал 76/504 ид.ч. от правото на собственост върху имота-предмет на делбата. По делото е представен договор за продажба на наследство от 20.03.2023г. с нотариална заверка на подписите на договарящите лица, от съдържанието на които се установява, че А. Д. Д. се разпоредил в полза на ответника А. И. Г. с правата си от оставеното от наследодателя А. Д. А. наследство. Договорът е за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, при което продавачът продава наследството изцяло, без посочване на включените в него предмети, при което е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. По силата на тази сделка ответникът А. И. Г. придобил 76/504 ид.ч. от делбения имот. От съдържанието на представените по делото удостоверения за наследниците на Д. А. И. и на Е. Н. А.а се установява, че дъщеря им Г. Д. А.а починала на 24.08.1978г., оставяйки за свои законни наследници децата си – ответникът Е. С. Г., Д. С. Г. и Г. С. К.. Към датата на своята смърт Г. Д. А.а, по наследство от двамата си родители, притежавала общо 76/504 ид.ч. от правото на собственост върху имота, което право на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН, след смъртта й, преминало поравно към децата й, като всяко от тях придобило по наследство от своята майка по 76/1512 ид.ч. Д. С. Г. починал на 16.12.2006г., като оставил съпруга Г.Н. С. и дъщеря – ответника В. Д. К.. След смъртта и на съпругата Г., всички 76/1512 ид.ч. преминали по наследство към ответника В. Д. К.. Г. С. К. починал на 06.01.2007г., като оставил за свои законни наследници ответниците Г. Д. К. – съпруга и деца С. Г. М. и Л. Г. К.. Притежаваните от него 76/1512 ид.ч., на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, преминали поравно към наследниците му, при което всеки от ответниците Г. Д. К., С. Г. М. и Л. Г. К. придобил по 76/4536 ид.ч. От съдържанието на представените по делото удостоверения за наследниците на Д. А. И. и на Е. Н. А.а се установява, че синът им Г. Д. А. починал на 03.02.1979г. Преди смъртта си с договор за продажба на наследство от 13.11.1974г. Г. Д. А. прехвърлил наследствените си права от своята майка Е. Н. А.а в полза на своята сестра М. Д., предвид на което към датата на своята смърт разполагал единствено с наследените от своя баща Д. А. И. 36/504 ид.ч. от имота. Починалият Г. Д. А. оставил за свои законни наследници съпругата си С. И. А.а и И. Г. А. – син, които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, наследили поравно притежаваните от него 36/504 ид.ч., като всеки придобил по 18/504 ид.ч. (324/9072 ид.ч.). Синът И. Г. А. починал на 24.01.2016г. и бил наследен от Б.К.Ш. – негова майка. По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том II-1, рег. № 2318, дело № 173/2022г. на Ж.Б. – нотариус с рег.№ 3 на НК, с район – СРС, от съдържанието на който се установява, че на 26.10.2022г. Б.К.Ш. се разпоредила посредством извършено в полза на ищеца Ж. В. И. дарение с всичките си 324/9072 ид.ч. от правото на собственост върху процесния делбен имот. По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 50, том II-1, рег. № 2476, дело № 183/2022г. на Ж.Б. – нотариус с рег.№ 3 на НК, с район – СРС, от съдържанието на който се установява, че на 10.11.2022г. С. И. А.а се разпоредила посредством продажба в полза на ищеца Ж. В. И. с всички притежавани 324/9072 ид.ч. от правото на собственост върху процесния делбен имот. От съдържанието на представените по делото удостоверения за наследниците на Д. А. И. и на Е. Н. А.а се установява, че синът им А. Д. А. починал на 02.09.2016г. Преди смъртта си с договор за продажба на наследство от 13.11.1974г. А. Д. А. прехвърлил наследствените си права от своята майка Е. Н. А.а в полза на своята сестра М. Д., предвид на което към датата на своята смърт разполагал единствено с наследените от своя баща Д. А. И. 36/504 ид.ч. от имота. Починалият А. Д. А. оставил за свой единствен законен наследник сина си Н. А. Д., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, наследил притежаваната от баща си квота от 36/504 ид.ч. (648/9072 ид.ч.). По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 50, том II-1, рег. № 2476, дело № 183/2022г. на Ж.Б. – нотариус с рег.№ 3 на НК, с район – СРС, от съдържанието на който се установява, че на 10.11.2022г. Н. А. Д. се разпоредил посредством продажба в полза на ищеца Ж. В. И. с всички притежавани 648/9072 ид.ч. от правото на собственост върху процесния делбен имот. От съдържанието на представените по делото удостоверения за наследниците на Д. А. И. и на Е. Н. А.а се установява, че дъщеря им М. Д. Т. /А.а/ починала на 31.01.1990г. Към датата на своята смърт тя притежавала 204/504 ид.ч. от делбения имот (88/504 ид.ч. – придобити по наследство от майка си, 36/504 ид.ч. – по наследство от баща си и 80/504 ид.ч. придобитиот братята си А. и Г. по договора за продажба за наследство от 13.11.1974г.). М. Т. оставила съпруг Х.П.Т., и дъщери К. Н. С. и Е. Н. Т.. Съпругът Х.П.Т. извършил отказ от оставеното от съпругата му М. Т. наследство, за което по делото е представено удостоверение, издадено от Трети РС – София от 1992г. Така представеното по делото удостоверение не е оспорено от никоя от страните с отговорите им на исковата молба, а и местожителството на починалата в гр. София се установява и от съдържанието на неоспорените удостоверения за наследници на Д. А. И. и Е. Н. А.а, предвид на което възраженията във върззивната жалба в противен смисъл са неоснователни. Съгласно чл. 48, изр. 2, вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството произвежда действие от неговото откриване. С арг. от същия текст и отказът от наследството произвежда действие от смъртта на наследодателя, като се счита, че отреклият се от наследство никога не е придобивал включени в наследството права и върху него не са преминавали задълженията на наследодателя. Предвид извършения от съпруга отказ от наследството на М. Т., на осн. чл. 53 ЗН се уголемили дяловете на децата, при което дъщерите К. Н. С. и Е. Н. Т. наследили майка си при равни права, като всяка получила по 84/504 ид.ч. в правото на собственост. К. Н. С. починала на 10.09.1997г. и била наследена от единствения си син Г. И. Г., който придобил по наследство собствените й 102/504 ид.ч. (1836/9072 ид.ч.). Е. Н. Т. починала на 23.05.2016г. и била наследена поравно от децата си К. К. С. и Н.й К. С., които получили по 51/504 ид.ч. (918/9072 ид.ч.). По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, том II-1, рег. № 2554, дело № 191/2022г. на Ж.Б. – нотариус с рег.№ 3 на НК, с район – СРС, от съдържанието на който се установява, че на 21.11.2022г. Г. И. Г., К. К. С. и Н.й К. С. се разпоредили посредством продажба в полза на ищеца Ж. В. И. с всички притежавани от тях 3672/9072 ид.ч. от правото на собственост върху процесния делбен имот. При произнасянето си настоящият съдебен състав съобрази приложимия към процесните правоотношения и наследяването закон. В случая, по горните мотиви, чл. 8, ал. 4 ЗН не намира приложение в наследяването нито на М. Д. Т., нито на Е. Н. А.а, нито на друго лице от кръга на наследниците. Нито в срока по чл. 131 ГПК, нито до първото по делото о.с.з. пред СРС (с арг. чл. 342 ГПК) е въведено възражение против включването в делбената маса на имоти. Напротив – с отговора на исковата молба въззивникът Е. С. Г. направила изрично признание, че била държател на ид.ч. на останалите съделители и в този смисъл, т.е. признала правата им в съсобствеността. Ето защо възражението й за придобивна давност не следва да бъде разглеждано и обсъждано от съда. Отделно по делото не се установява която и да е от сградите да била построена от нея или сина й – въззивника А. И. Г. въз основа на учредяване на право на строеж и с надлежни строителни книжа, предвид на което всички постройки в имота са собственост на притежаващите дворното място лица. По горните съображения изградените в имота сгради принадлежат на собствениците на дворното място и не е налице хипотезата на недопустимост на делбата, обсъждана в т. 1, б. „д“ от ППВС № 2/1982г. Всеки съсобственик може да иска делба на общия имот – чл. 34 ЗС. Напълно неоснователни са твърденията в жалбата, че делбата била недопустима, а защитата си ищецът следвало да проведе с иск по чл. 108 ЗС. Всъщност резултатът от цитираното във въззивната жалба в подкрепа на тези твърдения Решение № 296/09.01.2014г. по г.д. № 4456/2013г. I г.о. на ВКС е именно допускане на съдебна делба. От представената по делото скица на поземлен имот № 15-1325133/18.12.2023г., издадена от СГКК гр. София, съдът приема за установено, че делбеният имот има следния актуален статут: поземлен имот с идентификатор 68134.303.34, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 15.12.2023г., находящ се в гр. София, район Възраждане, ул. „••••••••, с площ от 261 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 26, кв. 124а, парцел VI-част, при съседи: 68134.303.36, 68134.303.41, 68134.303.302, 68134.303.40, 68134.303.39 и 38134.303.38, ведно с изградените в имота сгради, съгласно представените по делото скици №№: 15-1152902/04.10.2022г., 15- 1152903/04.10.2022г., 15-1152906/04.10.2022г. и 15-1152912/04.10.2022г., издадени от СГКК гр. София, а именно: сграда с идентификатор 68134.303.34.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.303.34, на горния адрес, със застроена площ от 71 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, сграда с идентификатор 68134.303.34.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.303.34, на горния адрес, със застроена площ от 36 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, сграда с идентификатор 68134.303.34.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.303.34, на горния адрес, със застроена площ от 8 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, и сграда с идентификатор 68134.303.34.5, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.303.34, на горния адрес, със застроена площ от 10 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма. От гореописаните доказателства съдът приема, че по делото безспорно се доказа наличието на съсобственост между страните по повод на процесния делбен имот, при следните квоти: 4968/9072 ид.ч. за Ж. В. И., 2052/9072 ид.ч. за А. И. Г., 456/9072 ид.ч. за Е. С. Г., 456/9072 ид.ч. за В. Д. К., 152/9072 ид.ч. за Г. Д. К., 152/9072 ид.ч. за С. Г. М., 152/9072 ид.ч. за Л. Г. К. и 684/9072 ид.ч. за К. Д. А.. При тези квоти процесният имот следва да бъде допуснат до делба. Последното налага обжалваното първоинстанционно решение по чл. 341 ГПК да бъде отменено в частта, в която СРС се е произнесъл по въпроса каква е частта на всеки съделител, като вместо това делбата бъде допусната при гореустановените от въззивния съд квоти. По разноските: При този изход на спора пред въззивния съд право на разноски имат въззивниците. Същите не са заявили претенция за такива, предвид на което с настоящото решение съдът не присъжда разноски. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд