Решение № 773 от 24.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1439/2026 г.

Производството е образувано по жалба на А. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с пост. адрес гр.Варна, ••••, подадена чрез адв. Д. Я. от АК – Варна, срещу НП № 24-8703-001033/09.08.2024год. на ВПД началник сектор в ОДМВР Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“ - Варна, с което за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че същото било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (липсвало пълно точно и ясно фактическо описание на нарушението), било необосновано и била дадена неправилна квалификация, НП не било връчено лично на него, а на баща му и то при нарушение на принципите за бързина и процесуална икономия. Моли НП да бъде отменено вкл. и в частта на отнетите контролни точки. В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер. Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 20.07.2024г., около 18:46 часа въззивникът управлявал л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ••• по бул. „Трети март“ в гр.Варна, в посока към бул. „Ян Хунияди“. На кръстовището с бул. „Република“ последният преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Действията му били възприети от свидетелите Г. П. и Т. Т. и двамата полицейски служители в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна, които към този момент изпълнявали служебните си задължения на територията на ІІІ РУ. Свидетелите спрели въззивника и на място на същият бил съставен АУАН № 1244375/20.07.2024год. за нарушение на чл. 6, т.1, пр.2 от ЗДП за това, че преминава на неразрешен сигнал на светофарната уредба. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения и получил препис от него. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 09.08.2024год., въз основа на него, ВПД началник сектор в ОД МВР Варна, сектор „СПС“ Варна издал процесното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 100лв. Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят Г. П. и свидетеля по акта Т. Т., които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си във връзка с констатиране на нарушението и съставянето на акта с нужната конкретика. Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи и справка за нарушител. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни като всички доказателства са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие. Показанията на свидетелите П. и Т. са такива на свидетели – очевидци, като пряко е възприето от тях, че водачът преминава на неразрешен, червен сигнал на светофарната уредба. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Ясно и недвусмислено от обст. части на АУАН и НП става, че въззивникът е преминал през кръстовището на булевардите „Република“ и „Трети март“ на неразрешен сигнал на светофарната уредба. Вярно е, че при изписване на цвета на светофара е допусната техническа грешка (изядена е една буква при изписване цвета на сигнала на светофара „черен“ вместо „червен“). Горното обаче по никакъв начин не влече извод за неяснота на обвинението първо защото е пределно ясно, че светофара няма черен сигнал и това е написал сам въззивника в жалбата си и второ защото е изписано, че се касае за преминава на неразрешаващ сигнал, което не оставя никакво съмнение за какъв сигнал иде реч. В контекста на изложеното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неяснота на обвинението. Що се касае до другото наведено в жалбата възражение за това, че НП не било връчено лично на въззивника, а на баща му, че било връчено приблизително две години след издаването му съдът намира за нужно да отбележи, че тези факти по никакъв начин не влияят на правото на защита на въззивника. Така или иначе той е получил НП, разбрал е за него и е реализирал правото си на защита с подаването на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От събраните по делото гласни доказателства (показания на свидетели очевидци) се установява категорично, че въззивникът е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, поради което и нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДП е налице. Доколкото нарушението е типично и не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали нарушения от посочения вид от една страна, а от друга и предвид на това, че видно от справката за нарушител въззивникът е системен нарушител на ЗДП и е многократно наказван, като очевидно наложените наказания не са постигнали целения поправителен и превантивен (предупредителен) ефект, нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение в случая. Правилно за това нарушение АНО е наложил на въззивника санкция съобразно нормата на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДП доколкото точно тази разпоредба предвижда наказание за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. В случая АНО е наложил на въззивника наказание във фиксирания в закона действащ към момента на извършване на нарушението размер – глоба в размер на 100лв., поради което и съдът не дължи излагане на становище досежно размера (справедливостта) на наложеното наказание. По разноските. При този изход на делото и с оглед своевременно направено искане от страна на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивникът дължи разноски на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 130лв. до 190лв. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер на 130лв. (66.4 Водим от горното Варненският районен съд