Решение № 3552 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 749/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. И. М. от [населено място] против отказ № ПС-30-09-87/13.03.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за одобряване на заявление с вх. № 2505800003/27.02.2025 г., подадено от М., за получаване на помощно средство – акумулаторна количка по чл. 73 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. З.-К., поддържа, че оспорваният отказ следва да бъде отменен. Поддържа, че отказът не съответства на ЗХУ, тъй като е издаден при стеснително въвеждане на изискванията и заболяванията, при които се отпускат помощни средства, както и че така се ограничава правото на достъп до тези средства, което има за цел да осигури за хората с увреждания един достоен живот, при запазване на човешкото им достойнство и възможност за интегриране в обществото. Сочи се, че здравословното състояние на жалбоподателя позволява придвижване само с акумулаторна количка като условие за достоен и възможно най-независим живот. Претендират се направените от жалбоподателя разноски, без представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – управител на НЗОК, оспорва жалбата със становище от 09.05.2025 г. на гл. секретар на НЗОК, изрично потвърдено от ответника (л.45), а в съдебно заседание от 02.07.2025 г. се представлява от юрк. Д.. В хода на устните състезания се поддържа искане за отхвърляне на жалбата като се сочи, че единственото условие, на което трябва да отговаря лицето, е списъкът със спецификациите, на който административният орган се е позовал. Разноски не се претендират. По делото са представени писмени бележки на 11.07.2025 г. от юрк. Д., които съдът няма да разгледа, тъй като срок за писмени защити по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не е определян. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 2732/11.06.2025 г. и протоколно определение от 02.07.2025 г., които продължава да поддържа. Жалбата е поправена, съгласно дадени указания, и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорващият е лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, в качеството му на заявител, чието искане за получаване на помощно средство е отхвърлено. Отказът е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и е годен за оспорване акт по чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК. Предметът на оспорване е уточнен в съдебно заседание от 02.07.2025 г., съгласно изричното уточнение на ответника, че процесният отказ е постановен на 13.03.2025 г. и същият се индивидуализира в системата на НЗОК като отказ № ПС-30-09-87/13.03.2025 г., както и съгласно изрично изразената воля от процесуалния представител на М., че се поддържа жалбата срещу отказ под № ПС-30-09-87/13.03.2025 г. По отношение срочността на жалбата, съдът намира, че е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК. Този извод съдът прави като отчита, че в оспорвания отказ изрично е посочено от неговия издател - управител на НЗОК, че „може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред управителя на Националната здравноосигурителна каса“, както и че М. се е съобразил с това указание и в указания срок, започнал да тече на 18.03.2025 г. (л.16), е подал „жалба“ (л.10) на 25.03.2025 г. (л.12), по която е издадено писмо изх. № 19-01-762/08.04.2025 г. на управителя на НЗОК. Доколкото нито АПК, нито специален закон предвиждат възможност за провеждане на (само) контрол за законосъобразност от органа, чийто акт се оспорва, то дадените указания до М. по реда на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК съдът определя като неправилни и подвеждащи, а писмо изх. № 19-01-762/08.04.2025 г. на управителя на НЗОК като акт без правна сила и стойност. Връзката между задължението на органа по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК и последиците по чл. 140 от АПК е разгледана в Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС. В мотивите на това решение е посочено, че „както липсата на указания, така и дадените непълни такива се явяват предпоставка за удължаване на срока за оспорване по смисъла на чл. 140, ал. 1 АПК, която е обща норма“. По аргумент на по-силното основание, каквото е погрешно дадените указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК спрямо непълни такива, настоящият съдебен състав приема, че по аналогия с разрешенията, дадени в тълкувателното решение, следва да се приеме, че настоящата жалба е подадена в двумесечния срок по чл. 140, ал. 2 от АПК, доколкото оспорваният отказ е съобщен на 18.03.2025 г. (л.16), а жалбата до съда е подадена на 29.04.2025 г. (л.5). Съгласно правилото на чл. 133, ал. 1 от АПК, спорът е родово и местно подсъден на този съд с оглед постоянния адрес на оспорващия в [населено място]. Не се установяват отрицателни процесуални предпоставки по чл. 159 от АПК за провеждане на съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 24.02.2025 г. от лекарска консултативна комисия (ЛКК) № 01031310042510442 към „Медицински център - 1 - Благоевград“ ЕООД е издаден медицински протокол № 20250224194335 от 24.02.2025 г., с който по отношение на М. е определена необходимост от предоставяне на помощно средство – акумулаторна количка с код 110301 (л.68). Съгласно този медицински документ се установява, а и по делото с протоколно определение от 02.07.2025 г. е обявено за безспорно между страните, че по отношение на М. е установено заболяване с основна диагноза МКБ – М87.0 Асептична идиопатична остеонекроза, с придружаващи заболявания: М16.0 Първична коксартроза, двустранна; С64 Злокачествено новообразувание на бъбрека; М77.1 Латерален епикондилит; М75.0 Адехезивен капсулит на рамото. Анамнезата на М. включва данни, че: „Страданието му датира от дълги години, когато започнал да чувства болки първоначално в лявата, а впоследствие и в дясната тбс. Болките се засилвали с времето. Плануван е за оперативно лечение - тотална смяна на лява тбс, което не е осъществено поради факта, че болния е със сърдечно заболяване и не би понесъл интервенцията. Оплаква се от болки в двете раменни и в двете лакътни стави, датиращи също от години. Лекуван е консервативно - медикаментозно и с локални апликации на кортикостероиди“. Обективното състояние на М. се изразява в: „Спонтанни болки, болки при ходене и натоварване и силно ограничени движения в двете тбс. Болният е трудно подвижен и трудно се придвижва с помощни средства. Болният чувства болки и в областта на раменните и лакътните стави и на двата горни крайника като движението и механиката на същите са силно затруднени - притежава удостоверение за 100 процента инвалидност издаден от ТЕЛК- Благоевград. Притежава и удостоверение от психиатър за пригодност за управление на моторна инвалидна количка.“. По делото е безспорно, че М. не е лице с две бедрени ампутации с противопоказания за протезиране и съдова патология, тежка парапареза и параплегия. Не е спорно, че въз основа на медицински протокол № 20250224194335 от 24.02.2025 г. е подадено заявление по реда на чл. 69, ал. 1 във вр. с ал. 23 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) на 27.02.2025 г. до управителя на НЗОК за одобряване предоставянето на определената от ЛКК акумулаторна количка. Заявлението е регистрирано с вх. № 2505800003/27.02.2025 г. при НЗОК. На 27.02.2025 г. заявлението е разгледано на заседание № 53 на комисия, назначена със заповед № РД-18-130/21.06.2024 г. на ответника (л.17). Съгласно решение на комисията, обективирано в протокол № РД-13-253/13.03.2025 г., е постановен отказ по заявлението на М.. Отказът е мотивиран с това, че данните от медицински протокол № 20250224194335 от 24.02.2025 г. не отговарят на изискванията в утвърден от НЗОК списък-спецификация и по-точно, че М. не е лице с две бедрени ампутации с противопоказания за протезиране и съдова патология, тежка парапареза и параплегия, „които не му позволяват самостоятелно използване на рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и/или др.“ (л.23). Въз основа на изводите на комисията е издаден от ответника сега оспорвания отказ № ПС-30-09-87/13.03.2025 г., с което по същество е отказано одобряване получаването от М. на помощно средство – акумулаторна количка с НЗОК код по спецификация 110301 на стойност, до която НЗОК заплаща, от 3019 лв. (л.9). От фактическа страна този отказ е еднакъв със съображенията на комисията, а от правна е посочено, че е издаден на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ и чл. 69 от ППЗХУ. По делото не се оспорва авторството на оспорвания акт и датата на неговото издаване. По делото не се установява мотивиране на конкретните нужди на М. като лице с увреждания спрямо заявеното помощно средство или негова алтернатива, извън условията към код по спецификация 110301 (л.55-гръб), утвърдена с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г. (л.48). Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт, респ. основателността на жалбата: Оспореният акт е издаден от компетентен орган. По аргумент от чл. 69, ал. 4 от ППЗХУ и факта, че процесното помощно средство е на стойност над 1000 лв., компетентен да се произнесе по заявлението на М. е управителят на НЗОК. При така установеното и при отчитане писмената форма на акта и съответствието му с изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК - посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, актът е надлежно датиран и подписан, съдът намира същия за действителен административен акт като издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Съдът не установи и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на участие и защита на жалбоподателя или неизяснена фактическа обстановка спрямо мотивите на органа за приложимия закон. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира, че същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 5 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗХУ. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от НЗОК. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗХУ, финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват от НЗОК въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗХУ, механизмът за финансиране и стандартите по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване и с наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия, а механизмът за предоставяне и ползване – в правилника за прилагане на закона. Настоящият отказ е обоснован като издаден в изпълнение на спецификация, утвърдена с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г., която определя медицинските условия, на които трябва да отговаря дадено лице, за да има достъп до помощно средство (акумулаторна инвалидна количка) с код 110301. Съдът определя така утвърдената спецификация като подзаконов нормативен акт по см. на чл. 75, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК. Този извод съдът прави като отчита, че спецификацията, в частта, с която се определят медицинските условия, даващи право на достъп до помощни средства, урежда обществени отношения, които се отнасят по задължителен начин за неопределен и неограничен брой адресати, и прилагането на тези условия има многократно правно действие, поради което тези медицински условия намират приложение във всяко обусловено от тях индивидуално административно правоотношение, което възниква след приемането на спецификацията. Изричното законодателно оправомощаване към НЗОК да утвърди спецификация по см. на чл. 73, ал. 1 от ЗХУ е въведено с изменение на тази норма с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2022 г. С тази промяна, на практика се прехвърлят правомощията по регулиране на подзаконово ниво на медицинските условия за достъпа до помощни средства от Министерския съвет на Република България към НЗОК. До влизане в сила на изменението на чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, медицинските условия за достъп до помощни средства се уреждат по правилата на чл. 68, ал. 1 от ППЗХУ (ред. преди ДВ, бр. 50/22 г., в сила от 1.07.2022 г.), според които, в случаите по чл. 73 от ЗХУ медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които хората с увреждания с установена потребност, съобразно вида на увреждането и индивидуалната оценка на потребностите, ползват целевата помощ, са посочени в приложение № 2. Приложение № 2 към чл. 68, ал. 1 от ППЗХУ е отменен с § 16 от ПМС № 144/29.06.2022 (ДВ, бр. 50/22 г., в сила от 1.07.2022 г.), но преди отмяната му именно там се определят медицинските условия за достъпа до помощни средства. Пример за това, който е относим към конкретното дело, е, че медицинските условия, даващи право на акумулаторна инвалидна количка, са смислово еднакво уредени както в т. 12, б. „б“ от Пр. № 2 към чл. 68, ал. 1 от ППЗХУ (отм.), така и в спецификацията под код 110301, а именно, че право на такова помощно средство имат само хора с увреждане на горни и долни крайници, които имат две бедрени ампутации с противопоказания за протезиране и съдова патология, тежка парапареза и параплегия, и ако лицето е физически и психически годно да управлява такава количка. Разликата се състои в уточнението по т. 12, б. „б“ от Пр. № 2 към чл. 68, ал. 1 от ППЗХУ (отм.), че се касае до увреждания, които не позволяват самостоятелно използване на количките по буква "а", т.е. на рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и/или др.“ Следва да се отбележи, че липсващото уточнение в код 110301 от спецификацията е дословно използван при мотивирането от фактическа страна на процесния отказ. Следователно „спецификацията“ не може да бъде определена като друго освен като подзаконов нормативен акт, доколкото характера на акта определя същия, а не наименованието му. В случая „спецификацията“ има (или би следвало да има) характер на наредба по см. на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като чрез нея се определя прилагането на чл. 73, ал. 1 от ЗХУ като нормативен акт от по-висока степен по отношение на медицинските условия за достъпа до помощни средства от хората с увреждания. При така направената квалификация на „спецификацията“, в частта й, с която се определят медицинските условия, даващи право на достъп до помощни средства, и доколкото съдът не установи този подзаконов нормативен акт да е обнародван в Държавен вестник, съгласно абсолютните изисквания на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 ЗНА, то следва да се приеме, че утвърдената с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г. „спецификация“ не е действащо и приложимо право към момента на издаване на процесния отказ. Приложеният от ответника при издаването на процесния отказ необнародван подзаконов нормативен акт създава нежелана от правния ред опасна привидност, за която съдът следва да следи служебно на основание чл. 142, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, вкл. по арг. от чл. 5 от АПК. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че „спецификацията“, утвърдена с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г., е приета не на основание чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, а на основание чл. 56 (ред. ДВ.бр.105/2023 г.) от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат (Наредба № 7/21). С решение № 2310 от 7.03.2025 г. по адм. дело № 9365/2024 г. на ВАС, Петчленен състав, са отменени чл. 56 и чл. 63, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7/2021 г. (изд. от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 28 от 6.04.2021 г.; изм. и доп., бр. 104 от 12.12.2021 г., бр. 49 от 30.06.2022 г., в сила от 1.07.2022 г., бр. 105 от 19.12.2023 г., в сила от 19.12.2023 г.). Отмяната е основана на установено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с неспазване на правилото на чл. 10, ал. 3, т. 9 ЗХУ, изискващо задължително участие на Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания. Това съдебно решение не разглежда материалната законосъобразност на двете норми, поради което настоящият съдебен състав може свободно за целите на косвения съдебен контрол по чл. 5 от АПК и чл. 15 от ЗНА да се произнесе дали към момента на действието си нормата на чл. 56 от Наредба № 7/21 е била легитимно основание, въз основа на което да бъдат определени в „спецификация“ медицинските условия, даващи право на достъп до дадено помощно средство. Според този състав трябва да се прави разлика между правомощието да се определи при какво здравословно състояние (медицински условия) може да се получи държавна подкрепа за конкретно помощно средство и правомощието да се определи какво да е качеството на това помощно средство, а тези две правомощия от друга страна трябва да се отграничат от правомощието да се определи стойността на средството, до която държавата може да подкрепи нуждаещото се от него лице. В тази връзка и на първо място съдът ще посочи, че чл. 56 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7/21 не могат да бъдат легитимно основание за определяне на медицинските условия за достъп до помощните средства, тъй като тази наредба е издадена в тази си част на основание чл. 73, ал. 3 от ЗХУ и като такава дава правомощие на министъра на здравеопазването само да определи „механизмът за финансиране и стандартите по ал. 2“. Както се посочи, съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗХУ, финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват от НЗОК въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. С други думи, чл. 73, ал. 3 от ЗХУ дава възможност с Наредба № 7/21 да бъде уреден механизмът за финансиране и стандартите за качество на помощните средства, но не позволява с тази наредба да се определя „механизмът за предоставяне и ползване“, част от който механизъм е определянето на медицинските условия, при които лицата с увреждания ще могат въобще да се ползват от помощните средства. Следователно като краен извод съдът намира, че министърът на здравеопазването няма правомощие да регулира чрез Наредба № 7/21 „механизмът за предоставяне и ползване“ на помощни средства, респ. че действащите към момента на издаване на процесния отказ чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/21, в частта „медицински условия“ и „необходими медицински документи за предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия“, и чл. 63, ал. 1, т. 7 от Наредба № 7/21 са приети в противоречие с чл. 73, ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗХУ. На второ място, правомощието да се определят медицинските условия чрез „спецификация“ е пряко установено за НЗОК в чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, поради което същото по никакъв разумен и логичен начин няма повод да се обвързва от процесуалния ред (механизъм) за финансирането на достъпа до помощните средства и стандартите за качество, на които тези средства трябва да отговарят, който ред (механизъм) е уреден в раздел IV от Наредба № 7/21. Предвиденото ежегодно остойностяване по см. на чл. 53 от наредбата и провеждането на ежегодна процедура по договаряне на стойности по чл. 56 от наредбата е отклик на винаги непостоянните пазарни условия и постоянното развитие на пазара на помощни средства като продукти, поради което този ред (механизъм) е обясним, но неотносим към необходимостта от трайно регулиране на правилата (медицинските условия), които определят кога едно лице има право на дадено помощно средство. На трето - дори да се приеме, че чл. 56 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7/21 могат да бъдат основание за определяне на медицинските условия, при които възниква правото на достъп до помощните средства, макар че това допускане е в пряко противоречие с целта на раздел IV от наредбата, а именно да се определят само условията и редът за определяне стойността на самите помощни средства, то това не би променило нормативния характер на спецификацията, приета на основание чл. 56 от Наредба № 7/21, или на спецификацията – списък по чл. 63, ал. 1 от наредбата, изготвена „въз основа на спецификацията по чл. 56, ал. 1“. От тук и изводът, че посоченият в чл. 63, ал. 5 от Наредба № 7/21 ред за публикуване на „спецификацията – списък по ал. 1“ на официалната интернет страница на НЗОК е непротивопоставим на реда за обнародване на подзаконови нормативни актове. При тези съображения, оспорваният отказ следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, а преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върната на органа за ново разглеждане, при което да се произнесе по заявлението на М. без да осъществява предварителен контрол по чл. 69, ал. 9 от ППЗХУ за съответствие със спецификация, утвърдената с решение на надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-65/12.06.2024 г., но като съобрази особеностите на конкретното лично положение на М., оценката на неговите нужди, дадена в медицински протокол № 20250224194335 от 24.02.2025 г., и дали това положение и оценка правят необходимо, неподходящо или излишно предоставянето на помощното средство - акумулаторна инвалидна количка. Тази преценка трябва да бъде съобразена и с възможността помощното средство да допринесе за по-пълноценното и изравняващо във възможностите упражняване на правата и свободите на М. като човек с увреждания, респ. да се съобрази дали се създават условия за социалното му приобщаване и способства ли помощното средство за улесняване на неговия живот, грижата за себе си и грижата на другите към него. На основание чл. 174 от АПК, следва да бъде определен 14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение, който съдът намира за подходящ и достатъчен, дори ако се налага служебно събиране на нови доказателства. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 12, 10 лв., представляващи държавна такса и банкови такси за превод по сметка на съда. Жалбоподателят е защитаван безплатно от своя адвокат, поради което не му се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Искане за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на адв. З.-Коцакова не е направено по делото и съдът не дължи служебното им присъждане. При тези съображения, съдът