Решение № 121 от 8.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 262/2026 г.

гражданско дело № 20264300500262 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази: Постъпила е жалба с вх. № 53050/16.04.2026 г. с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК, във връзка с чл. 444, т. 5 и т. 7, чл. 442а, чл. 446 и чл. 3 от ГПК от С. П. С., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••• и настоящ адрес: ••••, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20248790401352 по описа на ЧСИ В. П., срещу действията на ЧСИ В. П. по ИД № 20248790401352, обективирани в Покана за доброволно изпълнение изх. № 09899/12.03.2026 г., изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на възбрани върху абсолютно несеквестируемо имущество, нарушение на защитата на единственото жилище, пълно блокиране на несеквестируем трудов доход, както и поради явна несъразмерност на предприетите изпълнителни мерки, представляващи злоупотреба с право. Моли съдът да ги отмени и да постанови решение на незаконосъобразно наложените възбрани и запори. Изтъква ,че в законоустановения срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК е подал горната жалба. Излага подробни съображения, както следва: I. Насочване на изпълнението върху несеквестируеми земеделски земи (Нарушение на чл. 444, т. 5 от ГПК). Сочи, че с получената призовка за доброволно изпълнение ЧСИ е вписал възбрани върху множество притежавани от него имоти, включително и върху поземлени имоти с идентификатори 62997.23.29 (••••), 62997.50.20 (••••), 62997.72.36 (••••) и 62997.75.21 (••••), всички находящи се в землището на ••••, както и върху Поземлен имот № VI-1116 в кв. 100 по плана на ••••. Сочи, че притежава качеството на регистриран земеделски производител, съгласно изискванията на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържа на регистър на земеделските стопани към Министерство на земеделието и храните, за което представя доказателства. Изтъква ,че основния и на практика единствен източник на доходи за осигуряване на жизнените му нужди и тези на семейство му е обработката на земеделска земя и реализирането на селскостопанска продукция. Изтъква, че съгласно императивната норма и разширителна тълкуване на чл. 444, т. 5 , предл. първо от ГПК, принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху земите на длъжника — физическо лице, което е земеделски стопанин, като несеквестируемостта покрива градини и лозя с площ общо до 5 декара (5000 кв.м.) или ниви или ливади с площ общо до 30 декара (30 000 кв.м.), наред с инвентара и необходимите консумативи за една стопанска година. Излага, че посочените по-горе възбранени имоти имат статут на земеделски земи и тяхната съвкупна площ не надхвърля законово защитения несеквестируем минимум от 30 декара. В тази връзка сочи тълкувателно решение № 2//2013 г. на ОСГТК на ВКС. II. Двойно запориране на несеквестируем трудов доход /нарушение на чл. 446 и чл. 446а от ГПК/. Изтъква, че ЧСИ В. П. е наложил запор едновременно върху трудовото му възнаграждение , което получава от работодателя „Агропродукт С.и“ ЕООД и върху всичките му банкови сметки, като по този начин работодателят му извършва законово допустимите удръжки по чл. 446, ал. 1 от ГПК и превежда несеквестируемия му остатък (който трябва да му гарантира средства за физическо оцеляване по банковата му сметка и същата сума незабавно се блокира от банката въз основа на втория запор на ЧСИ. Изтъква, че по този начин е бил лишен на 100% от доходите му, поради което изисква незабавно вдигане на запора върху банковите ми сметки до размера на постъпващото несеквестируемо трудово възнаграждение, съгласно чл. 446а от ГПК. III. Изкуствено мултиплициране на изпълнителни дела – възражение срещу разноските. Сочи, че взискателят „Б.и 91“ ООД, с ЧСИ В. П., упражнява процесуалните си права недобросъвестно, тъй като срещу него са образувани множество паралелни изпълнителни дела (вкл. ИД № 00777/24, 00778/24, 00779/24 и 1352/24), базирани на различни изпълнителни листи между същите страни. Счита, че това изкуствено раздробяване на вземанията има за цел генериране на дублиращи се такси по ТТРЗЧСИ (за образуване, проучване, възбрани) и адвокатски хонорари за всяко дело поотделно, вместо претенциите да бъдат присъединени по реда на чл. 456 от ГПК. Изтъква, че оспорва начислените по делото такси и разноски като неоснователно завишени и плод на злоупотреба с право. При горните съображения прави искане за спиране на изпълнителното производство, като излага съображения в подкрепа на същото. Моли настоящата инстанция да спре производството по изпълнителното дело, до влизане в сила на съдебното решение по настоящата жалба, да приеме че същата е процесуално допустима и да отмени действията на ЧСИ В. П. по ИД № 20248790401352, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на възбрани върху Поземлени имоти с идентификатори 62997.23.29, 62997.50.20, 62997.72.36 и 62997.75.21 (землището на гр. Роман) , поради абсолютната им несеквестируемост като земеделски земи на земеделски стопанин на основание чл. 444, т. 5 от ГПК. В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от адв. Г. В. Б. - процесуален представител на „Б.и-91“ ООД, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: ••••, със съдебен адрес: ••••, вдясно. Сочи, че в настоящото производство е недопустимо да се декларира качеството на производител, като с жалбата не са представени никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Изтъква ,че представя Уведомление от Министерство на земеделието и храните ОД „Земеделие“ гр. Ловеч, Общ., Служба по земеделие гр. Луковит с изх. № РО-12-02-472-1/17.03.2026г., с което ЧСИ В. П. е уведомен, че лицето С. П. С. с ЕГН •••••••••• няма регистрация като земеделски производител. С оглед на позоваване на длъжника на нормата на чл. 444 т. 5 от ГПК посочва ,че жалбоподателят не е представил нито с жалбата си, нито с последваща молба, след дадени указания с вх. рег.№ 58804/28.04.202бг. при ЧСИ В. П., доказателства в подкрепа на твърдяната от него несеквестируемост. Излага, че в този смисъл към момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретното имущество на длъжника - жалбоподателят не е бил регистриран като земеделски производител и не се установява при налагане на възбраната да е притежавал подобно качество, за да се ползва от разпоредбата на чл. 444, т. 5 ГПК. По отношение на възражението за двойно блокиране на едни и същи средства сочи, че същото е неоснователно и не е подкрепено с доказателства. Изтъква, че С. дължи стотици хиляди левове на доверителя му, като срещу него са образувани и успешно приключили множество искови и заповедни производства, вследствие на които са образувани цитираните в жалбата изпълнителни дела против С. С. с цел вземанията да бъдат събрани. Счита, че запорът върху трудовото възнаграждение и върху банковите сметки на длъжника, представлява законово средство за събиране на дълга. Сочи, че липсват данни, че паричните суми на длъжника в запорираните му банкови сметки представляват изцяло несеквестируемо имущество. В тази връзка изтъква ,че в запорното съобщение до работодателя на длъжника – „Агропродукт С.и“ ЕООД, съдебният изпълнител е забранил на третото задължено лице да изплаща запорираните суми, като е посочил, че става въпрос за изплащане на сумите до посочения в съобщението размер. Излага, че наложените запори са върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие. С оглед на това счита ,че наложеният запор върху банковите сметки е законосъобразен, съразмерен и наложен в рамките на законово представените правомощия на публичния изпълнител, поради което не са налице основанията за невата отмяна. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателят за създаване на „изкуствено раздробяване на вземанията“ предвид множеството образувани изпълнителни дела срещу него, с цел събиране на такси по ТТРЗЧСИ, тъй като изброените изпълнителни дела са образувани в различен период от време, съобразно влизането в сила на съответните съдебни актове по образуваните съдебни дела. Счита, че оспорването на такси и разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения приема, че жалбата следва да се остави без уважение, като неоснователна и да се потвърдят действията на ЧСИ В. П., като искането за спиране на изпълнителните действия по ред на чл. 438 ГПК до приключване на производството по жалбата също се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ПЧСИ П.К. при ЧСИ В. П., рег. № 879. Изтъква, че в кантората на Частен съдебен изпълнител В. П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: ••••, ••••, тел. ••••, по молба на „Б.и - 91“ ООД, ЕИК: ••••, със съдебен адрес: ••••, вдясно, чрез адвокат Г. Б. и въз основа на изпълнителен лист № 260020, от дата 26.06.2024 г., по Търговско дело № 97/2017 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, във връзка с Решение № 260006/28.01.2022 г. на Окръжен съд Ловеч, Търговско отделение, влязло в законна сила на 20.03.2024 г. и подлежащо на изпълнение, на 15.07.2024 г., е образувано изпълнително дело № 20248790401352 срещу С. П. С. ЕГН ••••••••••. Изтъква ,че с молбата за образуване на изпълнителното производство с вх. № 73269/15.07.2024 г. взискателят е посочил като изпълнителен способ извършването на опис на движимо имущество, което е собственост на длъжника, като такъв е бил насрочен за 03.10.2024 г. от 11:00 часа. Сочи, че е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 29299/30.07.2024 г. с включена в нея дата за опис на движимо имущество, която да бъде връчена по месторабота в „Агропродукт С.и“ ЕООД ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: ••••, ••••. Изтъква, че същата е изпратена на основание чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ за връчване по делегация от кантората на ЧСИ М.Г.К., рег. № 823. На 21.08.2024 г. по седалище на работодателя на длъжника, а именно „Агропродукт С.и“ ЕООД, е било залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК /стр. 132 - стр. 141/. Излага, че по изпълнителното дело са били наложени запори на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, както и в „Изипей“ АД и на МПС с рег. № ••••, представляващ лек автомобил, марка Рено ••••, което е собственост на С. П. С.. Сочи, че след извършеното имуществено проучване в имотен регистър, ТД на НАП Велико Търново, Офис Ловеч, АГКК, Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч, Общинска служба „Земеделие“ - Луковит, Дирекция „ Местни данъци, такси и бюджет“ Община Луковит, както и Дирекция „Местни данъци и такси“ - Община Пловдив, е установено какво недвижимо имущество притежава горепосоченият длъжник. Изтъква, че по изпълнителното дело са вписани възбрани в Служба по вписванията - гр. Мездра /стр. 113/, Служба по вписванията - гр. Пловдив /стр. 116/ и Служба по вписванията - гр. Луковит /стр. 118/. Излага ,че с молба с вх. № 21556/17.02.2026 г. /стр. 146 - стр. 150/ взискателят „Б.и - 91“ ООД е посочил като изпълнителен способ извършването на опис, оценка и публична продан на възбранените недвижими имоти - Поземлен имот с идентификатор 20688.501.1116, с адрес на поземления имот: ••••, с площ: 2108 кв. м., предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1116, квартал 100, парцел I, XI, заедно с находящите се в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня и три стопански сгради, както и всички подобрения, трайни насаждения и приращения в имота. Изтъква ,че с резолюция от Помощник-частен съдебен изпълнител П.К. за датата 07.05.2026 г. от 11:30 часа е бил насрочен опис на възбраненото недвижимо имущество в ••••. Сочи, че върху недвижимите имоти в Служба по вписванията - гр. Луковит е вписана възбрана в книга Възбрани, дв. вх. рег. № 1040/26.08.2024 г./, том 1, акт 146 /стр. 118/.Изтъква ,че по изпълнителното дело са постъпили молби за присъединяване с вх.№ 47381/31.03.2026 г. от „Панацея“ ООД ЕИК: ••••••••• /стр. 231 - 236/ и с вх. № 47382/31.03.2026 г. от „Б.и - 91“ ООД ЕИК: ••••. Таксите за описа са внесени на 23.04.2026 г. от взискателя „Б.и - 91“ ООД, което е видно от издадената фактура на 24.04.2026 г. на стр. 295. Таксата за присъединяване на взискател на основание т. 11 от ТТРЗЧСИ е внесена на 16.04.2026 г. от „Панацея“ ООД /стр. 254/. Излага ,че Покана за доброволно изпълнение с изх. № 09899/12.03.2026 г. с включена в нея дата за описа на горепосоченото недвижимо имущество е връчена на С. П. С. на 01.04.2026 г. /стр. 249 и стр. 250/. На същата дата, а именно на 01.04.2026 г. на „Агропродукт С.и“ ЕООД е връчено и Запорно съобщение с изх. № 09902/12.03.2026 г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което С. С. получава от неговия работодател, като със запорни съобщения с изх. № 09909/12.03.2026г. и изх. № 09911/12.03.2026 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника от „Спиди“ АД и „Еконт Експрес“ АД /стр. 196 и стр. 197/. Изтъква ,че на 23.03.2026 г. е депозиран отговор с вх. № 41448/23.03.2026 г. от „Спиди“ АД, от който се установява, че С. П. С. няма сключен с тях договор за куриерски услуги и „Спиди“ АД няма задължения към лицето за изплащане на суми, събирани по услуга „Пощенски паричен превод“ и услуга „Наложен платеж“. Излага, че жалбоподателя има наложени запори по други изпълнителни листове /стр. 225/. Сочи, че с отговор с вх. № 47763/01.04.2026 г. „Еконт Финансови услуги“ ООД са били уведомени, че към 23.03.2026 г. посоченото длъжникът не е клиент на дружеството /стр. 242/. Изтъква, че до взискателя „Б.и - 91“ ООД на 16.03.2026 г. е изпратено по електронна поща Уведомление за опис на недвижимо имущество с изх. № 09920/12.03.2026 г. /стр. 201 и стр. 202/. Същият е бил отменен, за което е изготвен Протокол от 07.05.2026 г. / стр. 343/, тъй като е било установено ,че Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 155, том IV, рег. № •••••, дело № 398 от 2016 год. от датата 10.06.2016 г. /стр. 331/ не е бил вписан в Имотен регистър в книга Прехвърляния - дв. вх. рег. № 1133/10.06.2016 г./, том 3, акт 28, вх. рег. № 1134/10.06.2016 г./ по партидата на лицето С. П. С. ЕГН ••••••••••, а по партидата на дядото на длъжника С. П. С. ЕГН ••••••••••. По отношение на направеното възражение от страна на длъжника, че изпълнението е насочено срещу несеквестеруемо имущество, какво представляват земеделските земи, тъй като е земеделски производител, сочи ,че от наличната по изпълнителното дело справка с вх. № 38646/17.03.2026 г. от Общинска служба „Земеделие“ - гр. Луковит става ясно, че физическото лице С. П. С. не притежава земеделски земи и гори, както и няма регистрирана земеделска техника, която да е вписана при тях, както и че няма регистрация като земеделски производител По отношение на второто възражение на длъжника относно двойното запориране на несеквестируем трудов доход съгласно II точка от жалбата посочва ,че следва да бъде уточнено, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане. Сочи, че с Постановление № 243/13.11.2025 г. на Министерски съвет на Република България минималната месечна работна заплата за страната е определена в размер на 620.20 евро. Изтъква ,че от приложената към делото справка с вх. № 29321/04.03.2026 г. / стр. 185/ С. П. С. е сключил безсрочен трудов договор на 01.04.2022 г. с работодателя „Агропродукт С.и“ ЕООД, като размерът на основното трудово възнаграждение на лицето е 1,213.00 евро. Нетното трудово възнаграждение на длъжника е в размер на 941.26 евро. Излага, че при изчисляване на месечните удръжки от трудовото възнаграждение на С. П. С. на основание чл. 446, ал. 1, т. 2 от ГПК следва да му удържат една трета част от работната заплата, т.е. сумата от 313.75 €, защото служителят получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата и лицето има деца, които издържа. Изтъква, че към момента не е получавал писмен отговор от работодателя относно запорно съобщение с изх. № 09902/12.03.2026 г., което е връчено на 01.04.2026 г. и не са превеждани суми от работодателя на длъжника по настоящото изпълнително дело, независимо от нормата на чл. 508 ал. 1 от ГПК, която сочи ,че в едномесечен срок от получаване на съобщението третото задължение лице, в конкретния случай работодателя трябва да съобщи на съдебния изпълнител дали признава за основателно вземането, върху което се налага запорът, готово ли е да го плати, дали има претенции от други лица върху същото вземане, дали е наложен запор по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, както и дали превежда суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата. Изтъква, срокът е изтекъл на 08.04.2026 г.. Сочи, че по изпълнителното дело няма и никакви постъпления. Изтъква ,че с молба с вх. № 21556/17.02.2026 г. взискателят „Б.и - 91“ ООД /стр. 146 - стр. - 150/ е посочил редица изпълнителни способи, сред които налагане на запори на банкови сметки, както и запор върху трудово възнаграждение при наличие на регистрирано трудово правоотношение, страна по което е длъжникът, които са законово средство за събиране на дълга по настоящото изпълнително дело. Излага ,че размерът на дълга се е увеличил, тъй като по делото са присъединени и вземанията на взискателите „Панацея“ ООД и „Б.и - 91“ ООД по следните изпълнителни дела: 20218790400709, 20238790400890, 20248790400776, 20248790400777, 20248790400412, 20248790400778 и 20248790400779. Присъединените вземания на взискателя „Панацея“ ООД по част от горепосочените изпълнителни дела са обективирани в издадените на основание чл. 456 от ГПК Удостоверения със следните изх. номера: с изх. № 13135/31.03.2026 г. по изпълнително дело № 20218790400709, с изх. № 13139/31.03.2026 г. по изпълнително дело № 20238790400890, с изх. № 13141/31.03.2026 г. по изпълнително дело № 20248790400776, както и с изх. № 13146/31.03.2026 г. по изпълнително дело № 20248790400777 /стр. 232 - 235/. Изтъква, че присъединените вземания на взискателя „Б.и - 91“ ООД по останалата част от горепосочените изпълнителни дела са обективирани в издадените на основание чл. 456 от ГПК Удостоверения с изх. № 13150/31.03.2026 г. по изпълнително дело № 20248790400412, с изх. № 13151/31.03.2026 г. по изпълнително дело № 20248790400778 и с изх. № 13154/31.03.2026 г. по изпълнително дело № 20248790400779 /стр. 238 - стр. 240/. Излага ,че от Удостоверение с вх. № 31227/06.03.2026 г. /стр. 187/ се установява, че длъжникът има и непогасени публични задължения, които са присъединени по чл. 458 от ГПК по настоящото изпълнително дело. Сочи, че целта на наложените запори на трудово възнаграждение и на банкови сметки на длъжника е обезпечаването на вземанията на взискателите, както и събирането им в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20248790401352. С оглед на гореизложеното, счита, че възражението срещу разноските и изкуственото мултиплициране на изпълнителни дела в точка III от жалбата е неоснователно, защото всички разноски по горепосочените изпълнителни производства, както и вземанията на взискателя „Б.и - 91“ ООД, присъединения взискател „Панацея“ ООД и присъединения взискател НАП ще се събират по изпълнително дело № 20248790401352. По отношение на искането за спиране на изпълнението счита ,че е неоснователно. При горните съображения моли настоящата инстанция да остави жалбата без уважение. Настоящата инстанция като съобрази изложеното в жалбата, приема че компетентен да я разгледа е Ловешкия окръжен съд. Същата е подадена от длъжника по изпълнителното дело на основание чл. 435 ал. 2 т. 2 и т. 7 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. От приложените към делото доказателства, съдът приема за установено следното: Изпълнително дело № 1035/2024 г. по описа на ЧСИ В. П., с рег. № 879, с район на действие Окръжен съд гр. Ловеч е образувано на 15.07.2024 г. по молба на адвокат Г. В. Б. – процесуален представител на „Б.и- 91“ ООД, ЕИК: ••••, със съдебен адрес: ••••, вдясно, въз основа на изпълнителен лист № 260020, от дата 26.06.2024 г., по Търговско дело № 97/2017 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, Търговско отделение, във връзка с Решение № 260006/28.01.2022 г. на Окръжен съд Ловеч, Търговско отделение, влязло в законна сила на 20.03.2024 г.срещу С. П. С., ЕГН ••••••••••, с което е осъден да заплати на дружеството сумата от 3003,70 лева разноски по ч.гр. д. № 432/2017 г. на Районен съд – гр. Луковит, 4116,86 разноски по т.д. № 97/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч, 3498,36 лева по в.т.д. № 160/2022 г. на АС Велико Търново и 2625 лева по гр.дело № 1129/2023 г. на ВКС – първо ТО. С молбата е направено искане да се извърши справка в БНБ за налични банкови сметки на името на длъжника, в НОИ за регистрирано трудово правоотношение и се наложи запор на същите, както и да бъде извършена проверка в КТИ към областна дирекция „Земеделие „ – гр. Ловеч за налична на името на длъжника селскостопанска техника и при наличието на такава, да бъде наложен запор, да се насочи изпълнението, чрез насрочване на опис на движимото имущество на длъжника и на налични превозни средства. Прави се искане и образуваното дело да бъде присъдинено към изпълнително дело № 709/2021 г. с взискател „Панацея“ООД , ЕИК ••••••••• със същия длъжник. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 01.04.2026 г. /л. 249 от изпълнителното дело/ в която е посочено ,че дължи на взискателя неолихвяема сума в размер на 8,870.96 €, включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по изпълнителното производство, включително следващата се такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента на изготвянето на поканата за доброволно изпълнение е в размер на 763.83 €, а така също присъединените публични вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата, които към датата 06.03.2026 г. са в размер на 363.02 €. Освен това в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че на С. са наложени запори на банковите му в сметки в „Юробанк България" АД, „Изипей" АД, запор върху вземания от третите задължени лица „Спиди" АД и „Еконт Експрес" АД, запор на МПС с per. № ••••, лек автомобил, марка Рено, модел ••••, както и запор върху трудово възнаграждение, което получава от „Агропродукт С.и" ЕООД ЕИК: ••••, седалище и адрес на управление: ••••. Уведомил го е ,че в случай на неизпълнение на задължението, на 07.05.2026 г. от 11:30 часа ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, чрез опис на недвижимо имущество с адрес: ••••, ••••, а именно: Поземлен имот с идентификатор 20688.501.1116, както и сгради с идентификатори 20688.501.1116.1, 20688.501.1116.2, 20688.501.1116.3, 20688.501.1116.4 и 20688.501.1116.5./впоследствие по отношение на този имот с постановление отменено от ЧСИ насрочения опис/, както и че са вписани възбрани върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20688.501.1116, както и Сгради с идентификатори 20688.501.1116.1, 20688.501.1116.2, 20688.501.1116.3, 20688.501.1116.4 и 20688.501.1116.5 - с адрес: ••••, ••••/ по отношение на който е отменен насрочения за 07.05.2026 г опис – Постановление л. 343/, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI-1116 в кв. 100, по плана на ••••, както и всички подобрения, трайни насаждения и приращения в имота, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62997.23.29, с адрес: г••••, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62997.50.20, с адрес: ••••, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62997.72.36, с адрес: ••••, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62997.75.21, с адрес: : ••••, 1/2 /една втора идеална част/ от АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в урбанизираната територия на ••••, с административен адрес: ••••, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.540.186.1.1, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1, и заедно с 0.931 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. От приложената към делото справка /л. 218/ рег. № РД-12-02-472- 1/17.03.2026 г. е видно ,че длъжникът няма регистрация като земеделски производител. По молба на взискателя към изпълнително дело 1352/2024 г. са присъединени изп. д. № 412/2014 г., изп. дело № 778/2024 г. и изп. дело № 779/2024 г. и трите по описа на ЧСИ В. П./л. 237 от изпълнителното дело/ Съгласно разпоредбата на чл. 444 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено срещу длъжника физическо лице по отношение на вещи, които са му необходими за неговата издръжка и това на семейството му . Съгласно алинея 5 на същия текст несеквестеруеми са земите на длъжника – земеделски стопанин. В чл.446 от ГПК е определен размерът, който следва да се удържи от трудовото възнаграждение на едно лице или на други доходи от труд, чийто размер е над минималната работна заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 446а ал. 3 от ГПК когато от основанието за постъпилите суми в банката е видно,че то представлява възнаграждение за работа, тя изпълнява запора до размера на минималната работна заплата. Съобразявайки посочените по-горе факти и разпоредби на ГПК, съдът приема за неоснователни възраженията направени с жалбата. Безспорно вписването на възбрана на посочените по-горе земеделски земи, представлява насочването на принудително изпълнение по отношение на тях. Съгласно приложената към делото справка е видно ,че длъжникът не е регистриран като земеделски производител, поради което посочените земеделски земи, върху които е наложена възбрана, излизат извън обхвата на чл. 444 ал. 5 от ГПК и могат да бъдат обект на принудително изпълнение. По отношение на наложените запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника съдът приема, че същите са законосъобразни, тъй като запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника е един от способите за принудително събиране на вземанията на взискателя, като третото задължено лице следва да се съобрази със разпоредбата на чл. 446 от ГПК, относно размерът на удържаната сума/това обстоятелство е посочено в запорното съобщение л. 252 от изпълнителното дело/. Тези доводи са валидни и по отношение на налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като третото задължено лице, също следва да съобрази размерът на удръжката с изискванията на чл. 446 от ГПК. Наложените запори се явяват частично несеквестеруеми до размерът на посочените в чл. 446 суми. Съдът приема, че не е и налице мултиплициране на изпълнителните дела, тъй като както бе посочено, същите с разпореждане /л. 237 от изпълнителното производство/ са обединение в едно изпълнително дело, а именно 1352/2024 г. по описа на ЧСИ В. П., с рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч. Размерът на дължимата от длъжника сума съгласно приложения изпълнителен лист по изпълнителното дело е 13243,92 лева /6771,51 евро/, направените разноски съгласно ТТРЧСИ са в размер на 387,99 евро с ДДС. Към делото е приложено и адвокатско пълномощно, от което е видно ,че е платена сумата от 1099 евро. Същата е съобразена с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /изм. бр.14/18.02.2025 г./ Съобразявайки посоченото по-горе , както и разпоредбата на чл. 79 от ГПК съдът приема ,че общата дължима сума е в размер на 8248, 28 евро с ДДС. Таксата по чл. 26 от ТТРЧСИ се събира при изпълнение на парично вземане..По делото не се установява да е налице изпълнение на същото. Предвид размера на дълга ЧСИ В. П. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 73а от ГПК. Следва да се посочи, че таксите и разноските определени по-горе са за извършени действия по настоящото изпълнително дело, като не е налице несъразмерност на предприетите изпълнителни мерки. При горните съображения съдът приема ,че направеното възражение, относно определените в Покана за доброволно изпълнение разноски се явява частично основателно, като следва да се отменят действията на ЧСИ В. П., рег. № 879 с район на изпълнение Окръжен съд – гр. Ловеч, обективирани в Покана за доброволно изпълнение, изх. № 09899/12.03.2066 г. /л. 249 от изпълнителното дело/ като се намали размерът на присъдените такси и разноски до сумата от 8248, 28 евро и се отмени определената такса по чл. 26 от ТТРЧСИ в размер на 763,68 евро. При този изход на процеса следва да се отмени Определение № 404/20.05.2026 г. за спиране на изпълнението. Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът