Решение № 8971 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 268/2026 г.

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.190 от ЗУТ. Образувано е по съединени жалби на С. С. М. , И. Д. М. и В. Д. М. , срещу издадената от кмета на Община Варна Заповед № 4722/30.12.2025 г. за прокарване на временен път и Заповед № 0297/30.01.2026 г. също издадена от кмета на Община Варна , с която се допуска поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г. в смисъл издадената скица с изх. № 43/26.01.2026 г. да се счита за неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г. В подадената жалба срещу Заповед № 4722/30.12.2025 г. са релевирани доводи , че същата е издадена от некомпетентен орган , поради което била нищожна. В условията на евентуалност са изложени съображения, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се , че диспозитива на заповедта бил неизпълним , поради липсата на точни координати и граници. Навеждат се и доводи , че административният орган не се бил произнесъл по направеното във възражението предложение за друг вариант за достъп до имота на С. А. , който бил икономически най-изгоден , защото се засягала много малка част от ПИ с идентификатор № 10135.2552.1157. Иска се постановяване на съдебно решение за обявяване на оспорената заповед за нищожна и връщане на преписката на компетентния орган за ново разглеждане , а в условията на евентуалност се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. В жалбата насочена срещу Заповед № 0297/30.01.2026 г. , с която е допусната поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г., жалбоподателят излага доводи за нищожност с аргумента , че не била издадена от компетентен адм. орган. Твърди се още , че заповедта била издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се , че не ставало ясно коя скица представлява неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г. на кмета на Община Варна - тази посочена в самата заповед с изх. № 678/01.12.2025 г. или скица с изх. № 43/26.01.2026 г. посочена в заповедта за проправка на графичната част. Навеждат се и доводи, че не било отстранено противоречието в текста на разпоредителната част на Заповед № 4722/30.12.2025 г. и на Заповед № 0297/30.01.2026 г. за поправка на графичната част на цитираната заповед , доколкото и двете скици с изх. № 678/01.12.2025 г. и с изх. № 43/26.012.206 г. били посочени като неразделна част от първоначалната заповед от 30.12.2025 г. Иска се постановяване на съдебно решение за обявяване на оспорената заповед за нищожна и връщане на преписката на компетентния орган за ново разглеждане , а в условията на евентуалност се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбите се поддържат от упълномощения адвокат М. Т. , която в определеният от съда срок не представя поисканата от нея писмена защита. Ответникът – Кмета на Община Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Г. И. , в съдебно заседание и с представеното от същата писмено становище с.д. 4518/05.03.2026 г. , изразява такова за отхвърляне на жалбите като неоснователни и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – С. Н. А. , чрез упълномощения адв. М. С. изразява становище за неоснователност на жалбите. Изложени са от нея доводи , че Заповед № 4722/30.12.2025 г. на кмета на Община Варна и Заповед № 0297/30.01.2026 г. на кмета на Община Варна били издадени от компетентен орган. Сочи , че с Решение № 10-8 по Протокол № 10 от 24.10.2025 г. , Комисията за определяне на трасе за достъп по процедура за прокарване на временен път е допуснала прокарването на временен път с ширина 3.50 м. до имота на А., като съществуващ път [ПИ] се разшири на север и се засегне част от [ПИ] покрай южната му граница. Изложени са съображения , че засегнатата част от [имот номер] е с площ от 88 кв.м. , като допуснатия временен път следва изцяло трасето на уличната регулация съгласно ПУП – ПУР на [жк], одобрен през 2012 г. Оспорва твърдението на жалбоподателите за липса на произнасяне по искането им да се разгледа предложеният от тях във възражението друг вариант за достъп до имота на А. с аргумента , че е налице произнасяне на Комисията в Решение № 11-5 по Протокол № 11/27.11.2025 г. , както и че такова произнасяне има в оспорената заповед , в която е посочено , че предложеният от тях вариант за временен път обозначен на КК с идентификатор № 10135.2552.956 от западната страна на имота не съществува , същият е с голяма денивелация, залесен е с дървета , ще се наложи да се засегнат общо шест поземлени имота и трасето е по-дълго. Излагат се доводи за спазване на изискването временните пътища да не засягат заварени сгради и постройки , както и дълготрайни декоративни дървета. Изложено е още , че видно от скицата към Заповед № 4722/30.12.2025 г. , трасето на временния път е повдигнато в зелен цвят , като са налични и осевите точки на временния път , а площта на трасето е изрично определена на 88 кв.м. , които са в границите на повдигнатия в зелен цвят временен път. Претендира присъждане на съдебни разноски. След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното : Със заявление с рег. № АУ116539ВН/21.10.2025 г. , С. Н. А. отправя до кмета на Община Варна искане за прокарване на временен път до [ПИ] във връзка с предстоящо изработване на ПУП и необходимост от осигуряване на постоянен транспортен достъп до имота. Документът който заявителя С. А. прилага към сезиращото кмета на Община Варна искане е [НА]/*г. , т. *, д.*на СВ – Варна /л. 54-56 от административната преписка/ , от съдържанието на който се установява , че с него е изповядана нотариално покупко – продажба на недвижим имот , с която А. купува имот с идентификатор №*, с площ по скица [рег. номер].м. , а по предходен нотариален акт с площ [рег. номер].м. Назначената със Заповед № 1891/16.06.2025 г. на кмета на Община Варна /л.59 от административната преписка/ Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път , приема решение по т.10-8 от Протокол № 10 от 24.10.2025 г. /л.47-49 от административната преписка/ , според което от западната страна на имота има път представляващ [ПИ] със средна ширина от 3 м. , образуван вследствие урегулиране на [ПИ] , но видно от Ортофото от 2022 г. , същият не е отворен на място. Посочено е , че този път може да се продължи като се премине през северозападния ъгъл на [ПИ] , като при това трасе ще се засегнат приблизително 300 кв.м. , но трябва и да се разшири на север до ширина 3.50 м. , като ще се наложи да се засегнат още пет поземлени имота. Прието е , че този вариант не е икономично изгоден , трасето е дълго , има денивелация и се засягат много поземлени имоти. Посочено е , че от източната страна на имота има пътека представляваща [ПИ] , която достига до [ПИ] – съседен на имота на заявителката. Тази пътека може да се разшири на север през [ПИ] , следвайки трасето на уличната регулация , като при този вариант ще се засегнат 88 кв.м. Комисията е посочила , че това трасе е по-икономично изгодно , като се засяга по-малко площ от един поземлен имот. Комисията е взела решение да уважи заявлението на С. А., като е допуснала процедура за прокарване на временен път с ширина 3.50 м. до [ПИ] по КК на [населено място] , [жк] , като съществуващ път представляващ [ПИ] се разшири на север и се засегне част от [ПИ] покрай южната му граница. Посочени са засегнати части от имот с идентификатор № ••– 88 кв.м. След подадено възражение от С. С. М. , И. Д. М. и В. Д. М. е постановено от Комисията решение № 11-5 по Протокол № 11/27.11.2025 г. /л.27-30 от административната преписка/ , в което е изложено , че не съществува пътя обозначен в КК с идентификатор № ••и намиращ се от западната страна на имота , същият е с голяма денивелация , залесен е с дървета и трасето е по-дълго. Посочено е , че временния път допуснат с Решение № 10-7 по Протокол № 7/2025 г. следва изцяло трасето на уличната регулация и е по-икономично изгоден и лесен за изпълнение на място. Процедурата по прокарване на временен път завършва след изготвяне и влизане в сила на оценка за обезщетение на засегнатите части от имота и наличните подобрения и насаждения. Решение № 11-5 по Протокол № 11/27.11.2025 г. на Комисията е възприето от кмета на община Варна , който е издал обжалваната заповед № 4722/30.12.2025 г. с явяващата се неразделна част от нея скица № 678/01.12.2022 год. Заповедта е съобщена на С. М. , И. М. и В. М. на 08.01.2026 г. , видно от известията за доставяне на л. 14 от административната преписка. Жалбата до АС-Варна срещу заповедта е приета в Община Варна с рег. № РД26001354ВН/20.01.2026 год. След образуване на настоящото дело е назначена и изготвена от вещото лице инж. С. С. А. съдебно -техническа експертиза (СТЕ) , според заключението на която са налични два варианта съобразени с изискванията на чл. 190, ал. 3, пр.2 от ЗУТ за достъп до имота на заинтересованата страна с идентификатор № •••. Вещото лице е изготвило Комбинирана скица № 1 към СТЕ на която показва вариант на временен път ползващ частта от ПИ с идентификатор № 10135.2552.956 и части от следните ПИ – от [ПИ] – 24 кв.м. , от [ПИ] – 7 кв.м. , от [ПИ] – 6 кв.м. , от [ПИ] – 10 кв.м. , от [ПИ] – 8 кв.м. , от [ПИ] – 14 кв.м. Посочено е от вещото лице , че общо засегнатите имоти са 6 броя , за които уличната регулация по ПУП-ПУР на [жк] не е приложена. Вещото лице е изготвило Комбинирана скица № 2 към СТЕ на която показва вариант на временен път ползващ частта от ПИ с идентификатор № 10135.2552.956 и части от следните ПИ – от [ПИ] – 24 кв.м. , от [ПИ] – 7 кв.м. , от [ПИ] – 6 кв.м. , от [ПИ] – 11 кв.м. , от [ПИ] – 41 кв.м. Посочено е от вещото лице , че засегнатите имоти са 5 броя , за които уличната регулация по ПУП-ПУР на [жк] не е приложена. Вещото лице е направило заключение , че засегнатите площи от тези два варианта са близки до варианта на трасето за временен път предложен с оспорената Заповед № 4722/30.12.2025 г. на кмета на Община Варна , като предложените нови варианти засягат дървесна растителност 2 броя дъб и бадем , попадащи в [ПИ] представляващ общински път , като броя на засегнатите имоти не е един , а 6 броя във вариант 1 и 5 броя във вариант 2. В изготвените от вещото лице Комбинирани скици № 1 и № 2 е посочено , че проектът за достъп до [ПИ] е с ширина на временния път от 3.5 м. и дължина от 132 м. , като по Комбинирана скица № 1 общата засегнатата площ на поземлените имоти е 69 кв.м. , докато по Комбинирана скица № 2 общата засегнатата площ на поземлените имоти е 89 кв.м. Според вещото лице и в двата варианта има денивелация и естествен наклон. В издадената от кмета на община Варна Заповед № 0297/30.01.2026 г. , с която е допусната поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г. в смисъл издадената скица с изх. № 43/26.01.2026 г. да се счита за неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г. е посочена като правно основание за нейното издаване разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК. Подадената до АС-Варна жалба срещу тази заповед е приета в Община Варна с рег. № РД26003111ВН/11.02.2026 год. При така установените обстоятелства , съдът намира от правна страна следното: Жалбите на С. С. М. , И. Д. М. и В. Д. М. срещу двете горепосочени заповеди са процесуално допустими – същите са подадени пред надлежния съд , при спазване на предвидения в разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок за обжалване и при наличие у жалбоподателите на правен интерес от съдебно оспорване. Разгледани по същество , съдът намира жалбите за неоснователни по следните съображения : Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ , при липса на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти , временните пътища се прокарват въз основа на заповед на кмета на общината , т.е. последният е компетентния адм. орган. В случая оспорената Заповед № 4722/30.12.2025 г. е издадена от кмета на Община Варна , който се явява териториално и материално компетентния адм. орган по издаването на заповеди от рода на обжалваната. Неоснователно е възражението на жалбоподателите , че заповедта не била издадена от кмета на Община Варна , тъй като била подписана от лице , чието име не било посочено в заповедта. В Заповед № 4722/30.12.2025 г. много ясно с печатни букви е изписано името на кмета на Община Варна Б. К. , който лично се е разписал , с което се опровергават наведените от жалбоподателите твърдения. С оглед последното , съдът намира обжалваната заповед № 4722/30.12.2025 г. за валиден административен акт като издадена от компетентен административен орган. Обжалваната заповед съдържа подробно и мотивирано изложение на фактическите и правните основания за издаването й , поради което предписаната от закона писмена форма е спазена. Жалбоподателите са уведомени чрез С. М. за започналото административно производство , като на 7.11.2025 г. са подали възражение / л. 31 от административната преписка / срещу Протокол № 10/24.10.2025 год. Възражението е разгледано от Комисията назначена със Заповед № 3611/28.10.2025 г. на кмета на Община Варна /л. 58 от административната преписка/ като с постановеното от нея Решение № 11-5/27.11.2025 г. същото не е уважено. Комисията е обосновала своето решение с факта , че не съществува пътят обозначен в КК с идентификатор № 10135.2552.956 и намиращ се от западната страна на имота , че същият е с голяма денивелация, залесен е с дървета и трасето е по-дълго. Посочено е , че временният път допуснат с Решение № 10-7 по Протокол № 7/2025 г. следва изцяло трасето на уличната регулация и е по-икономично изгоден и лесен за изпълнение на място. С. П. № 11/27.11.2025 г. на Комисията е постъпило заявление /възражение/ с вх. № АУ116539ВН_007ВН/10.12.2025 г. от С. М. , В. М. и И. М. , за което с писмо рег. № АУ116539ВН_008ВН/16.12.2025 г. на директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна подателите са уведомени , че заявлението им няма да бъде докладвано отново в Комисията за определяне достъп до имоти , тъй като няма нови факти и обстоятелства. Предвид тези обстоятелства, неоснователно е възражението на жалбоподателите затова, че административният орган не се бил произнесъл по искането им да се разгледа предложеният от тях във възражението друг вариант за достъп до имота на С. А.. Неоснователно е и следващото възражение на жалбоподателите за допуснато процесуално нарушение , поради съществуваща неяснота във волеизявлението на адм. орган. Точно обратното - словесно и цифрово в оспорената заповед са посочени идентификаторите на процесните имоти, които са засегнати от прокарването на временния път , посочена е и засегнатата площ. В тази връзка , следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на ОСГК на ВС , според което не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване , както и че е възможно мотивите да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт , както и същите да са изложени допълнително , когато с това се постигат целите , които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В случая, оспорената заповед е издадена въз основа на решенията по Протокол № 10/24.10.2025 г. и Протокол № 11/27.11.2025 г. на Комисията , в които се съдържат релевантните факти. По тези съображения съдът намира , че не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените , които да представляват основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Съдът намира , че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.190, ал. 1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици , преди тези улици да са открити , общината може да прокарва временни пътища , които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно чл.190, ал.3 от ЗУТ , временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план , съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин , че да не засягат заварени сгради и постройки , както и дълготрайни декоративни дървета. Нормата на чл. 190 от ЗУТ предвижда учредяване на самостоятелен законен сервитут за временен път през чужд имот при определени предпоставки. Целта е чрез временен път да бъде осигурен за ограничен период от време транспортен достъп до имоти , които не разполагат с такъв – до момента , в който достъпът се осигури по траен начин чрез откриване на все още неоткрити нови улици , проектирани съгласно ПУП. За територията предмет на заповедта за прокарване на временен път е налице влязъл в законна сила ПУП-ПУР на [жк], одобрен през 2012 год. , съгласно който [ПИ] има лице на [улица]-1734-1733-2592-1717-727. Планът не е приложен и към момента [ПИ] няма лице /изход/ към улица съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ , поради което административният орган по реда на чл. 190, ал. 1 ЗУТ има правомощието да разреши прокарването на временен път по искане на неговия собственик. От разпоредителната част на административния акт и скицата към него е видно , че трасето преминава през един имот – [ПИ] , който принадлежи на жалбоподателите по делото. Неоспореното от страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза дава информация , че са налични още два варианта съобразени с изискванията на чл.190, ал.3, пр. 2 от ЗУТ за достъп до имота на заинтересованата страна с идентификатор № 10135.2552.1156. Вещото лице е установило , че засегнатите площи от тези два варианта са близки до варианта на трасето за временен път предложен с оспорената Заповед № 4722/30.12.2025 г. на кмета на Община Варна , като предложените нови варианти засягат дървесна растителност 2 броя – дъб и бадем , попадащи в [ПИ] представляващ общински път. Вещото лице е показало на изготвена Комбинирана скица № 1 към СТЕ вариант на временен път ползващ частта от ПИ с идентификатор № ••и части от шест броя поземлени имота – от [ПИ] – 24 кв.м. , от [ПИ] – 7 кв.м. , от [ПИ] – 6 кв.м. , от [ПИ] – 10 кв.м. , от [ПИ] – 8 кв.м. и от [ПИ] – 14 кв.м. , като общата засегната площ на засегнатите имоти е 69 кв.м. Вещото лице е показало на изготвена Комбинирана скица № 2 към СТЕ вариант на временен път ползващ частта от ПИ с идентификатор № 10135.2552.956 и части от пет броя поземлени имота – от [ПИ] – 24 кв.м. , от [ПИ] – 7 кв.м. , от [ПИ] – 6 кв.м. , от [ПИ] – 11 кв.м. , от [ПИ] – 41 кв.м., като общата засегната площ е 89 кв.м. Според заключението на вещото лице и двата варианта имат естествен наклон и денивелация , като всеки от предложените варианти е за временен път за достъп до [ПИ] с ширина от 3.5 м. и дължина от 132 м. В съдебно заседание вещото лице А. дава заключение , че предложените от него два други варианта не са по-икономично осъществими в сравнение с варианта по обжалваната заповед , като изрично заявява , че няма такъв вариант , който да е по-икономично осъществим от този който е със заповедта на кмета. Съобразно така установените обстоятелства за изследване на всички обективно възможни варианти за временен път, съдът намира за изцяло обоснован изложеният в оспорената заповед извод , че предложеният с нея временен път , освен съответен на материално- правните изисквания на чл.190, ал.3 от ЗУТ , е и единственият целесъобразен и най-икономично осъществим. Този временен път е разположен изцяло в трасето на уличната регулация по влезлия в сила ПУП както се изисква от нормата на чл.190, ал.3, пр. І от ЗУТ , проектиран е при законово допустимата ширина от 3, 5 метра и възможно най-късата дължина приблизително от 34 м. , с което са удовлетворени изискванията на чл.6 от АПК - засегнат от прокарването му е само един имот с идентификатор № * за разлика от двата варианта на вещото лице , според които в единия случай засегнати са 5 броя имоти , а в другия 6 броя имоти. Въпреки , че според представената от вещото лице К. С. № 1 , общо засегнатата площ на поземлени имоти с № 1150, № 1151, № 1152, № 1153, № 1157 и № 5709 е 69 кв.м. , т.е. по-малка от тази определена с обжалваната заповед , то както визираният с нея вариант , така и другият по Комбинирана скица № 2 не са по-икономично осъществими , т.е. те не удовлетворяват изискванията на чл.6, ал.4 от АПК. Причината е в посочената в оспорената заповед и потвърдена в съдебно заседание от вещото лице голяма надлъжна и напречна денивелация на терена разположен от западната страна на [ПИ]. Дадено е от вещото лице заключение , че съществуването на тази денивелация предполага техническо усложнение на изпълнението предвид необходимостта от изграждането на подпорни стени , което въпреки отсъствието на точна икономическа сметка , със сигурност би оскъпило прокарването на временен път по тези искани и от жалбоподателите варианти. В този смисъл и като има предвид броя на засегнатите субекти , съдът намира , че вариантите за които настояват жалбоподателите засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на целта за осигуряване временен достъп до път на [ПИ] , т.е. същите са в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал.2 от АПК. В тази връзка абсолютно несъстоятелни са доводите на жалбоподателите повдигнати и в подадената след приключване на делото тяхна молба с.д. 14507/6.07.2026 г. за възобновяване на съдебното дирене, затова че от западната страна на [ПИ] имало отворен път. Посочените в обжалваната заповед обратни факти са установени в последното съдебно заседание , когато вещото лице е заявило следното : „Отворен…., но пътя на терен не е проходимо“. Освен вече споменатата голяма денивелация , от западната страна на [ПИ] липсва необходимата широчина от 3,50 м. , именно което налага показаното в СТЕ разширяване в северна посока със засягането съответно на пет и шест други имота , а освен това , ако трасето бе проходимо , то в него нямаше да попадат посочените широколистни дървета. Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите за значително нарушаване ползването на собственият им имот с оглед предходно и недоказано в този процес отнемане на площ , тъй като е безспорно обстоятелството , че временният път изцяло попада в трасето на улицата по предвидения ПУП-ПУР на [жк], одобрен 2012 год. По тези съображения за спазване на материално-правните изисквания на чл.190 от ЗУТ и чл.6 от АПК , съдът намира , че обжалваната Заповед № 4722/30.12.2025 г. представлява материално-законосъобразен адм. акт , като отсъствието и на останалите основания за оспорване по чл.146 от АПК , налага жалбата срещу нея да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на оспорената Заповед №0297/30.01.2026г. на Кмета на Община Варна , с която е допусната поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г. , като издадената скица с изх. № 43/26.01.2026 г. да се счита за неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г. , съдът приема следното : Компетентен да издаде заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за прокарване на временен път е кметът на общината. Оспорената заповед за поправка на очевидна фактическа грешка в производство по чл.190 от ЗУТ е издадена в хипотезата на заместване съгласно чл.39, ал.2 от ЗМСМА. В случая с нарочна заповед № К-003/23.01.2026 г. на кмета на община Варна е наредено в периода от 26.01.2026 г. до 30.01.2026 год. включително , функциите на кмет на община Варна да се изпълняват от П. П. – заместник-кмет на община Варна. Това лице е и издател на оспорената заповед за поправка на очевидна фактическа грешка , поради което същата е издадена от компетентен адм. орган и противно на доводите на жалбоподателя представлява валиден адм. акт. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки допуснати в административния акт се поправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване. Законодателят не е установил специални правила за провеждане на процедурата за поправка на очевидна фактическа грешка. Единствено е въведено задължение за административния орган да уведоми заинтересованите страни за извършената поправка , което в случая е сторено. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване , като поправянето предполага разкриване на тази вече формирана воля , а не изменение на административния акт чрез промяна и допълване на неговите мотиви , поради извършени допълнителни административнопроизводствени действия. Поправката на очевидна фактическа грешка или отстраняването на допуснати непълноти в акта , въпреки използвания от законодателя термин решение за поправяне , респективно за допълване , става чрез издаването на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение , т. е. втората заповед няма самостоятелно съществуване и значение , а се инкорпорира в основната първа заповед. Акцесорният административен акт има по дефиниция ограничено съдържание и с него не може да се изменят правата и задълженията на адресата по главния акт. Съдът намира , че в случая производството по чл. 62, ал. 2 от АПК е изпълнено коректно от административния орган като действително е допусната очевидна фактическа грешка в графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г. , в която липсват номера на идентификаторите на имотите. Допуснатата грешка предизвиква несъответствие между словесното волеизявление на адм. орган и графичното му представяне в скицата явяваща се неразделна част от акта , което за улеснение следва да бъде поправено. Поправката не засяга фактическите и правни изводи на административния орган , както и смисъла и същността на направеното от него волеизявление , което остава същото , а именно : за разрешаване прокарването на временен път с ширина 3.5 м. до [ПИ] по КК на [населено място] , [жк] , собственост на С. Н. А. , като от път [ПИ] се завие на запад и следвайки трасето на уличната регулация по ПУП-ПУР се разширява пътеката , като се навлиза в частта от [ПИ] по КК на [населено място] , който в КР е записан като собственост на Д. И. М. , общо засегната площ 88 кв.м. Номерата на идентификаторите на имотите в Скица изх. № 43/26.01.2026 г. към Заповед № 0297/30.01.2026 г. на кмета на община Варна нямат промяна , както към момента на издаване на Заповед № 4722/30.12.2025 г. , така и към момента на издаването на Заповед № 0297/30.01.2026 г. , т.е. непосочването им в Скица изх. № 678/01.12.2025 г. , която е неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г. се дължи на техническа грешка , а не на обективна липса на идентификатори на имотите. По тези съображения за липсата на допусната промяна както относно фактите изложени в обстоятелствената част на предходната поправена заповед , както и в нейната разпоредителна част, съдът намира за изпълнен фактическия състав на чл.62,ал.2 от АПК , а не този на чл. 62, ал. 1 от АПК , поради което възражението на жалбоподателите за издаване на заповедта за поправка след подаването на жалбата до съда се явява ирелевантно за нейната законосъобразност. Неоснователно е и твърдението в жалбата , че не ставало ясно коя скица представлява неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г. на кмета на община Варна - тази посочена в самата заповед с изх. № 678/01.12.2025 г. или скица с изх. № 43/26.01.2026 г. , посочена в заповедта за поправка на графичната част. В тази връзка, много ясно със Заповед № 0297/30.01.2026 г. на кмета на община Варна е направена поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г. , като изрично в заповедта за поправка на графичната част е посочено , че Скица с изх. № 43/26.01.2026 г. следва да се счита за неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 год. В този смисъл, налице е проследимост на действията целени със заповедта от 30.01.2026 г., поради което твърденията в жалбата за липса на яснота са неоснователни. В обобщение на гореизложеното , съдът намира , че Заповед № 0297/30.01.2026 г. , с която е допусната поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г. е постановена при отсъствието на основанията за оспорване по чл.146 от АПК , поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора , сторените от жалбоподателите разноски следва да останат за тяхна сметка , а съгласно чл.143, ал.3 АПК ответника има право на разноски , като в това отношение заявената от него претенция е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт И. процесуално представителство по делото. Т. следва да се присъди съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102.26 евро. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК право на разноски има и заинтересованата страна С. Н. А. , поради което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да й заплатят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ евро , съгласно представеният Договор № 5/12.03.2026 г. за правна защита и съдействие. Предвид изложеното , съдът