Решение № 159 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 560/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268, ал.1 от ДОПК. Делото е образувано по жалба на Б. А. К. от гр.Дунавци срещу Решение № МД-02-1445-1/05.12.2024г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Видин, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 1417/2024г. на жалбоподателя портив писмо № МД-02-1445/06.06.2024г. на главен специалист „Публичен изпълнител“ в Дирекция „МДТ“ при Община Видин по искане за отписване по давност с вх.№ МД-02-1169/26.04.24 година, като неоснователно. От административния орган е изпратена преписката във връзка с издаденото решение. Жалбата е допустима като подадена от адресат на решението-заявител, в 7 – дневния срок за оспорване на решението-решението е съобщено на жалбоподателя на 09.12.2024г., а жалбата е постъпила в АдмС-Видин на 13.12.2024г. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С АУЗД №АУЗ5504000033-1/20.01.2023г., връчен лично на жалбоподателя на 25.01.2023г., са установени задължения на жалбоподателя за данък върху превозните средства. Видно от протокол изх.№384/13.03.2024г. от орган по приходите в Община Видин служебно са отписани като погасени поради изтичане на абсолютна давност задължения за 2013г. Видно от Заявление № 10-0083/13.03.2024г., подадено до ЧСИ от Община Видин, изпълнението по влезлия в сила АУЗД е възложено на частен съдебен изпълнител. Във връзка с издадения АУЗД от жалбоподателя до Община Видин е подадено Искане с вх. № МД-02-1169/26.04.2024г. за отписване на задължения на основание чл.173, във вр. с чл.171 от ДОПК, които е индивидуализирал в искането, поради погасяването им по давност. Изрично неколкократно е посочено в искането-възражение, че се иска отписване на задълженията на основание чл.173 от ДОПК. Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Видин, се е произнесъл с Решение № МД-02-1169-1/07.05.2024г., с което е оставено без разглеждане Възражение с вх.№ МД-02-1169/26.04.2024г. на Б. А. К. срещу АУЗД 5504000033-1/20.01.2023г. и е оставил същото без разглеждане като просрочено. Това решение е обжалвано в АС Видин, като същото е отменено с Определение №831 от 30.05.24 год. по адм.д. 249/24 год. по описа на съда /приложено по делото/, като съда е указал на административния орган, че следва да се произнесе по направеното искане за отписване на задължения по давност. Следва произнасяне с писмо № РД-02-1445 от 06.06.2024 г. на гл. специалист „Публичен изпълнител” в Дирекция „Местни данъци и такси” в община Видин, по искане вх.№ МД-02-1169 от 26.04.2024 г. на жалбоподателя, за отписване по давност на задължения за местни данъци и такси, както и лихви върху тях (по реда на чл.173, ал.1 от ДОПК), което писмо е обжалвано пред АС Видин. С определение № 1514/20.11.24 год. по описа на АС Видин е изпратил на компетентния горестоящ административен орган: директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Видин, за произнасяне по жалбата на Б. А. К. от гр. Дунавци, ул.”Средец” № 20, обл. Видин, против писмо № РД-02-1445 от 06.06.2024 г. на гл. специалист „Публичен изпълнител” в Дирекция „Местни данъци и такси” в община Видин, по искане вх.№ МД-02-1169 от 26.04.2024 г. Следва поизнасяне с Решение № МД-02-1445-1/05.12.2024г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Видин, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 1417/2024г. на жалбоподателя портив писмо № МД-02-1445/06.06.2024г. на главен специалист „Публичен изпълнител“ в Дирекция „МДТ“ при Община Видин по искане за отписване по давност с вх.№ МД-02-1169/26.04.24 година, като неоснователно. Последното е предмет и на настоящето дело. С процесното решение на административния орган отново се разглежда АУЗД 5504000033-1/20.01.2023г., неговото връчване и се сочи, че същия е влязъл в сила административен акт, както и че жалбата срещу него е просрочена. Описва задълженията на лицето от 2014 година до 2017 година.Сочи, че 5 годишната давност се прилага по възражение и публичния изпълнител няма задължение да следи дали публичното вземане не е с изтекла погасителна давност към датата на издаване на АУЗ. В жалбата на К. се сочи, че преди съставянето на АУЗ вече е била изтекла погасителната давност по отношение на задълженията за периода от 2014 година до 2017 година, включително, като счита, че с това правото на ответника за принудително събиране на задълженията, включително и за съставяне на АУЗ е погасено. Както вече съда един път е написал на органа изрично и недвусмислено заявителят е отправил искане по чл.173 от ДОПК за отписване на погасени по давност публични вземания, а не е оспорил АУЗД по реда на чл.152 и сл. от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ. Предвид горното, като отново е изложил мотиви за просрочие на обжалването на АУЗД, органът е постановил неправилно решение. Същият се е произнесъл по искане, с каквото не е сезиран, поради което решението му следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Мотивите на настоящето решение са противоречиви, същите съдържат както произнасяне по допустимост, така и произнасяне по основателност. В случаите, когато принудителното изпълнение на публичните общински вземания се извършва по реда на ГПК, по аргумент от разпоредбите на чл.7, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.3 от ЗМДТ компетентен да се произнесе по искането по чл. 173, ал. 1 ДОПК, каквото жалбоподателят е направил, е орган по приходите в общината, който след като извърши проверка на фактите, въз основа на които длъжникът твърди изтекла погасителна давност, ще приеме възражението и ще обективира факта на погасяване на задължението в протокол по чл. 50 ДОПК, респ. ще постанови отказ за отписване на задължението, в случай, че липсва такова погасяване, каквито доводи макар и откъслечни има изложени. В случая е видно и че органът по приходи е упражнил това свое правомощие в хипотезата на служебно отписване на задълженията съобразно чл.173, ал.2 от ДОПК- за 2013г., за останалите следва да се произнесе, без да се занимава с въпроса за преклузията на жалбата срещу АУЗД, тъй като такава жалба напрактика няма и никой не твърди, че има. Жалбоподателят е отправил изрично искане за отписване и на други публични общински вземания-упражнил е възражение за погасяване на същите по давност, компетентен да се произнесе по което е органът по приходите в общината, който акт се обжалва пред директора на дирекция МДТ при Община Видин, респ. този акт пред съда. Това е различна процедура от тази по обжалване на АУЗД и именно по нея трябва да се движи производството. Доводи относно допустимостта на жалбата срещу АУЗ, както и това дали е влязъл в сила и т.н. не са предмет на искането за отписване по давност. Органът следва да обсъди основателността на искането, т.е. налице ли са условията предвидени в чл.172, ал.2 ДОПК, спирана ли е давността, има ли основание да се погасят и задълженията от 2014 година до 2017 година, както твърди К., ако не защо и т.н. В тази връзка така описаните по – горе мотиви са противоречиви, тъй като не съответстват следващата се процедура. Съдът намира мотивите на органа за неубедителни, неясни, противоречиви и без достатъчна конкретика. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или заинтересовани от него своевременно да организират защитата си. Липсата им всякога съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяната на акта- чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 АПК. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Съобразно приложения договор за правна защита и съдействие е посочено безплатно адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, за което дължимите разноски за него са в минимален размер 1000. 00 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Съдът