Решение № 367 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 565/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 304 от 24.10.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 1078/2024 г. по описа на Ловешки районен съд, първи състав е изменил Наказателно постановление № 11-2400165/20.11.2024 г., издадено от Д. Н. К. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище [населено място], с което на „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, офис 5, представлявано от управителя П. Н. П., е наложено на основание чл. 85, ал. 4, във връзка с чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, административно наказание – имуществена санкция в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 28, ал. 7, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1000 /хиляда/ лева. Така постановеното Решение № 304 от 24.10.2025 г. е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д. № 1078/2024 г. по описа на РС Ловеч, чрез управителя П. П.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон. Изтъква, че наказващият орган не е намерил и предоставил никакво доказателство, че е взел пари от хората, тъй като няма такива случаи. Сочи, че се касае за техническа грешка при изписването на договора, а и са разширили обхвата на договора с търсещото работа лице, като може да предоставя услуги и извън обхвата на наредбата. Сочи също и че не е съобразена и разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД, като изтъква доводи в този смисъл. Изтъква, че от вмененото нарушение няма настъпил вредоносен резултат, а проверките на ДИТ Ловеч срещу агенцията са преднамерени и целенасочени и имат за цел да унищожат компанията. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч. В съдебно заседание дружеството-касатор, редовно призовани, се представляват от управителя П. П.. Последният пледира за решение, с което се уважи касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира, че е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Счита, е неправилно е глобено дружеството, тъй като наказващият орган по никакъв начин не е доказал, че са поискани и взети пари от хората. Сочи, че по никакъв начин не е изследвано това обстоятелство. Ответната страна, редовно призована, не изпращат представител. С писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Д. оспорват жалбата като неоснователна и пледират съдът да потвърди решението на РС Ловеч. Изтъква, че районният съд е обсъдил всички относими по случая доказателства и е отговорил аргументирано на всички доводи и възражения на страните. Изложил е съображения по същество на спора. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 130 лева или превалутиран размер от 66,47 евро. Алтернативно е заявено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Окръжна прокуратура [населено място], редовно уведомени, не изпращат представител. Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съгласно нормата на чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С обжалваното решение, първи състав при РС Ловеч е изменил наказателно постановление № 11-2400165/20.11.2024 г., издадено от Д. Н. К. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище [населено място], с което на „Агенция без граници Джоб Зоун“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, офис 5, представлявано от управителя П. Н. П., е наложено на основание чл. 85, ал. 4, във връзка с чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, административно наказание – имуществена санкция в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 28, ал. 7, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1000 /хиляда/ лева. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че при извършената фактическа проверка на 08.08.2024 г. в офиса на трудовия посредник "Агенция без граници Джоб Зоун" ЕООД и такава по документи на 23.08.2024 г. в офиса на ДИТ Ловеч, по повод постъпил сигнал за незаконосъобразно извършване на посредническа дейност по наемане на работа, инспектори от Д"ИТ" Ловеч установили, че дружеството, в качеството си на регистриран с удостоверение № 3119 от 01.02.2021 г. посредник по наемане на работа за чужбина/други държави, е представил договори сключени на 16.07.2024 г. с лицата Д. Г. Д. и М. П. Д., за посредническа дейност за наемане на работа в чужбина, и двамата като възложители, и "Агенция без граници Джоб Зоун" ЕООД, представлявано от управителя П. П., като посредник. В договорите, в нарушение на изискванията на чл. 4, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), във връзка с чл. 2, ал. 1 от същата, са включени клаузи вменяващи задължения на възложителите (търсещите работа лица) да заплатят превода на договорите и свързаните с тях придружаващи ги документи. С оглед на така установеното от инспекторите на ДИТ Ловеч при документалната проверка, на 25.10.2024 г., на "Агенция без граници Джоб Зоун" ЕООД, представлявано от управителя П. П. бил съставен АУАН № 11-2400165, а на 20.11.2024 г. било издадено обжалваното в настоящето производство наказателно постановление под същия номер. Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 7, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР). Прието е, че нарушението се изразява в договаряне с търсещите работа лица на финансови условия за предоставяне на посредническа услуга в нарушение на чл. 4, т. 1 от НУРИПДНР - посредникът предоставя посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 безплатно – без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице. Предвид на това, спрямо дружеството (касатор в настоящето производство), на основание чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева. Районният съд е приел, че с оглед установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП. Приел е още и че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по същество е приел, че административното нарушение е доказано. Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо кредитира писмените доказателства, въз основа на които е приел, че административното нарушение е доказано. Безспорно е, а и касаторът не оспорва факта, че в представените заверени копия на договори между касатора и лицата М. Д. и Д. Д. се съдържат клаузи с финансов характер. В чл. 4, т. 8 от процесните договори е посочено, че посредникът е длъжен "…да предостави на Възложителя преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощени от него лица, както и превод на този договор на български език. Индивидуалния договор за наемане на работа съдържа данни за датата и мястото на сключване на договора, срока на договора, както и данните по чл. 30 и чл. 31 (всички алинеи) от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /обн. ДВ, бр. 49 от 27.06.2003 г. изм., ДВ бр. 88 от 09.10.2010 г. /. Превода на съответните договори и документи се заплащат от Възложителя". А в чл. 4, ал. 11 от договори е записано, че посредникът е длъжен "…да предостави на възложителя извлечение от действащото законодателство на чуждата държава, регламентиращо наемането на работа на чужди граждани в нея, преведено на български език, информация за работодателя, информация за климатичните условия, културата, бита и обичаите на чуждата държава, което се удостоверява с подпис на Възложителя. Превода на съответните договори и документи се заплаща от Bъзложителя". Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 28, ал. 7, т. 2 от ЗНЗ, посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т.2 и 3, се извършва безплатно – без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от страна на търсещите работа или наетите на работа лица. Посочената от наказващия орган като привръзка на нарушената норма разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 4 от от НУРИПДНР гласи, че посредническият договор между посредника и търсещото работа лице съдържа финансовите условия за предоставяне на посредническата услуга, съгласно изискванията на ал. 4, т.е. това е един от задължителните реквизити от съдържанието на посредническия договор. Така, както е формулирана посочената като нарушена разпоредба на чл. 28, ал. 7, т. 2 от ЗНЗ е императивна, като въвежда правилото на безплатна посредническа дейност, без пряко или косвено да се събират такси или други плащания от търсещите работа лица. Съответно, за да е налице нарушение на така въведеното правило, то посредника следва да е събрал от търсещото работа лице някаква такса или въобще плащане, свързано с оказваната посредническа услуга. Иначе казано, за да е налице нарушение на тази разпоредба следва да е установено някакво реално плащане по договора. Именно в това се изразява изпълнителното деяние на нарушението – в нарушаването на така въведеното с нормата императивно изискване, което може да стане само с установено и безспорно доказано фактическо плащане от страна на търсещото работа или наето лице. Това в обсъждания случай не е установено. Разпитаните по делото свидетели – служители на ДИТ Ловеч сочат, че в хода на проверката, а в последствие и в хода на образуваното административнонаказателно производство, не е изследвано това обстоятелство (извършено фактическо плащане), тъй като за тях нарушението се изразявало в уговорена клауза в договора, в нарушение на изискванията за съдържанието му. Последното обаче, би било нарушение само на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НУРИПДНР, в някоя или няколко от посочените в същата 7 хипотези, регламентиращи задължителното съдържание на посредническите договори. В обстоятелствената част и в диспозитива на обжалваното НП, като изпълнително деяние на нарушението е записано нарушение „…изразяващо се в договаряне с търсещите работа лица финансови условия за предоставяне на посредническа услуга….“, а не, че е осъществена възмездна посредническа услуга, в какъвто смисъл би следвало да бъде изпълнителното деяние на нарушението по чл. 28, ал. 7, т. 2 от ЗНЗ. Ето защо, настоящата инстанция счита, че при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като е налице противоречие между обстоятелствена част и цифрова квалификация на нарушението. На практика, нормите на чл. 28, ал. 7, т. 2 от ЗНЗ и тази по чл. 23, ал. 2 от НУРИПДНР, в някоя от седемте хипотези на последната, съставляват състави на отделни нарушения. Изпълнителните деяния, с които се осъществяват нарушения на двете са различни – в единият случай нарушаване правилото за безплатна посредническа услуга посредством установено плащане, а в другия – в липсата на някой или няколко от задължителните реквизити в сключения посредническия договор. В частност, разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 4 от НУРИПДНР може да е привръзка към нормата на чл. 28, ал. 7, т. 2 от ЗНЗ само когато е налице реално, фактическо плащане от страна на търсещото работа лице към посредника въз основа на сключения между тях договор за посредническа услуга. В случая, в НП е описано изпълнителното деяние на нарушение по чл. 23, ал. 2 от НУРИПДНР, но същата е само привръзка, а не основен състав на нарушението, а като цифрова квалификация е посочена нормата на чл. 28, ал. 7, т. 2 от ЗНЗ. Категорично това е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя (касатор в настоящето производство), което личи и от проведената му линия на защита в съдебното производство, вкл. и пред настоящата инстанция. От една страна същият не отрича за наличието на клаузи в посредническите договори, които предвиждат възмездни услуги по тях, като твърди, че същите са плод на техническа грешка при изписването на договорите и че реално тези клаузи не са били приведени в действие, позовавайки се и на чл. 26 от ЗЗД, а от друга страна твърди, че не е получавал никакви плащания от възложителите по договорите и че актосъставителя и наказващия орган по никакъв начин не са изследвали тези обстоятелства. Противоречието между обстоятелствена част и цифрова квалификация на вмененото на санкционираното лице нарушение винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на проведеното съдебно производство и което като крайна последица води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление на процесуално основание. Между посочените в обстоятелствената част факти и цифровата квалификация на деянието следва да съществува пълно единство, за да се прецени и дали са били осъществени всички елементи от обективната страна на състава на нарушението, както и доколко действията или бездействията на привлеченото към отговорност лице са съставомерни. Противоречието и несъответствието между посочените обстоятелства при извършване на нарушението и дадената му цифрова квалификация съставляват неправилно приложение на съответния материален закон и като последица винаги водят до нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като, на практика то не знае какво точно нарушение му е вменено и съответно не може пълноценно да упражни правото си на защита. Не на последно място, препятстват и съда в преценката му осъществен ли е състав на административно нарушение и дали лицето, чиято отговорност е ангажирана е авторът му. С оглед цялостният контрол за законосъобразност, който първоинстанционният съд дължи на обжалваното пред него НП и като не е съобразил по-горе описаното неправилно приложение на материалния закон, потвърждавайки наказателното постановление в тази му част, намалявайки само размера на наложената имуществена санкция, съставът при РС Ловеч е постановил неправилно решение и като такова следва да бъде отменено, съответно отменено и провереното наказателно постановление. По тези съображения решението на РС Ловеч, с което е изменено НП № 11-2400165/20.11.2024 г., издадено от Д. Н. К. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище [населено място], следва да се отмени и вместо него се отмени изцяло така издаденото НП. При този изход на делото и тъй като касаторът не е претендирал разноски, то такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, във връзка с чл. 63в и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав