Решение № 526 от 17.11.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 680/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на ••• гр. •••, подадена чрез пълномощника адв. О. Д. от АК - Пловдив срещу решение № 67/19.03.2025г. постановено по гр.д. № 657/2024г. на ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ответника – ••• гр. ••• иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 1862, 75 евро, представляваща заплатена от ищеца глоба, наложена му от органите на полицията на ФРГ с разпореждане за отнемане на стойността на приходите от деянието по § 29а от ЗАН, ведно със законната лихва върху нея от 02.08.2024г. до окончателното й заплащане, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 72, 04 лв. – обезщетение за забава върху дължимата главница от 12.06.2024г. до 02.08.2024г. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изтъква се, че наложената на жалбоподателя глоба, чийто репариране се търси по делото, представлява пряка и непосредствена вреда от поведението на ответника по натоварването на стоката в камиона. Посочва се, че последният нито е изисквал, видно от отразеното в ЧМР – товарителницата, нито в действителност е обезопасил товара с наличните в ремаркето 16 броя транспортни колани. Изтъква се, че разпитания по делото служител на изпращача е признал, че процесното МПС е отговаряло на заявените от тях изисквания за превоз и че не са изискали в заявката същото да има противоплъзгащи гуми. Оспорва се от жалбоподателят наличието на последните да е въведено като задължително оборудване на ремаркето с вътрешен или международен акт. Допълва се, че служители на изпращача са извършвали товареното на стоката и че водачът на т.а. не е допуснат да участва в този процес, а единствено е видял, че последният ред палети изглежда добре закрепен. Акцентира се, че при укрепването на товара служителите на ответника са използвали само 4 бр. транспортни колани и че тяхна е преценката, че товара може да се превози без противоплъзгащи гуми. В тази връзка се изтъква, че изместването на товара по време на транспорт, за което е санкциониран превозвачът от службите в Германия се дължи на неправилното му натоварване и укрепване, а не на неправилно шофиране на водача на т.а. По тези съображения жалбоподателят счита, че след като поведението на изпращача е в причинна връзка с наложената му глоба за разместване на товара, то негова е отговорността да му възстанови платената й стойност. С тези доводи жалбоподателят иска от ВТОС да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови ново, с което да уважи предявените от него искове. С отговора на въззивната жалба, подадена в срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК, ответната страна по нея оспорва жалбата и заема становище за нейната неоснователност. Изтъква се, че задължение на превозвача е да осигури правилното транспортиране на стоката от момента на приемането й и уговорката, че същата ще се товари от изпращача не го освобождава от него. Допълва се, че след като е имало разместване на стоката по време на движение в тежест на превозвача е да отстраните същото и да укрепи товара. Акцентира се, че отразеното в ЧМР – товарителницата, че изпращачът не препоръчва поставянето на транспортни колани има само указателен, но не и задължителен за превозвача характер, доколкото отговорността за опазване на товара при транспорт е негова. На следващо място се възразява, че наложената на превозвача санкция в Германия, видно от описаното в акта за това, касае оборудването на самото ремарке относно вида на резетата, щепсалните профили на същото или липсата на пояси на палетите, а не само липсата на противоплъзгащи гуми. В тази връзка въззиваемата страна счита, че единствено превозвачът има вина за разместване на стоката по време на транспорт и че наложената и платена глоба е последица единствено и само от собственото му виновно поведение. По тези съображения се иска от ВТОС да потвърди обжалваното решение изцяло, а в условията на евентуалност да се отчете наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от изпращача и да се намали претендираното обезщетение. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: Първостепенният съд е бил сезиран с иск по 79 ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1862, 72 евро, с левова равностойност 3643, 22 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди във връзка с изпълнението на договор за международен автомобилен транспорт № 93560/05.02.20224г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до изплащането й и лихва в размер от 72, 04 лв от 12.06.2024 г. до 02.08.2024 г., поради наложена на дружеството с „разпореждане за отнемане на стойността на приходите от деянието, съгласно параграф 29а от Закона за административните нарушения“ от дата 07.05.2024 г., издадено от Полицейско управление Райнпфалц, „Централна служба за налагане на глоби“ санкция, която е заплатена на 11.06.2024 г., както и лихва за забава върху него в размер на72, 04 лв. за периода от 12.06.2024 г. до 02.08.2024 г. Ищецът сочи, че процесния договор за превоз е сключен между него и спедитора •••, който е действал от свое име и за сметка на доверителя си – товародателят-ответник по делото и е имал за предмет осъществяване на международен транспорт на храна за животни по дестинация България – Великобритания. Ищецът изтъква, че на 08.02.2024г. в изпълнение на договора негов служител с автокомпозиция в състав влекач рег. №••• и ремарке ••• е пристигнал на адреса на товарене в гр. •••, както и че ответникът – изпращач сам натоварва и укрепва товара съгласно вида на опаковките-картонени кутии, положени в палети, стречовани със стреч фолио върху всеки палет като всяка двойка палети е захваната една за друга с транспортни колани. Ищецът твърди, че с оглед естеството и характера на това ответникът изрично му е указал превоза да се извърши без допълнително поставени колани, което обстоятелство изрично е вписано в графа 16 на съставената ЧМР – товарителница – „не се препоръчва поставянето на колани, съгласно изискването на изпращача“. Ищецът допълва, че е осъществил възложения му транспорт и товарът е приет без забележки от получателя в гр. Ливърпул, което е удостоверено в ЧМР – товарителницата. Уточнява обаче, че по време на извършване на превоза на 16.02.2024г. в 10, 40 часа на територията на Германия, товарната композиция е спряна от патрул на автомагистрален полицейски участък Карлсруе, на км. 633 от федералната автомагистрала № 6, тъй като товара от 48 палета фураж за птици се е изместил по време на транспорта и е счупил дървените резета в ремаркето поради неизползването на никакви помощни средства за обезопасяване. Ищецът допълва, че за това нарушение компетентната полицейска служба е издала Разпореждане за отнемане стойността на приходите от деянието съгласно параграф 29а от ЗАНН в размер на 1869.25 евро, която сума е платена на 11.06.2024г. Смята, че заплащането на глобата представлява пряка и непосредствена вреда за него, произтичаща от неправилното натоварване на товара, поради което изпращача следва да му заплати обезщетение в размер на платената санкция, както и лихва за забава за периода от 12.06.2024г. до 02.08.2024г., тъй като не е възстановил същата след покана. Претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба ответникът признава, че ищецът е осъществил процесния превоз на стоки и не оспорва обстоятелството, че на същия е наложена глоба в исковия размер, която е заплатена от него. Ответникът обаче оспорова налагането на санкцията да е в причинна връзка с негово поведение, вкл. поради това, че натоварването на стоката не е било в съответствие с изискванията за превоз в Германия. Ответникът възразява, че превозвачът не е възразил срещу начина на товаренето и укрепването на стоката и че същият е приел, че тя е добре обезопасена и без използването на товарни колани. Допълва, че неизползването на такива колани е било препоръчително, а не задължително условие при извършване на превозва, поради което ищецът е можел да постави колани, ако е сметнал за нужно, тъй като отговорността за правилното транспортиране на стоките е негова като превозвач. Ответникът възразява и че в съставения акт от полицията в Германия е посочено, че не са били изпълнени изискванията към оборудването на превозното средство, поради което не начина на товарене, а неизрядностите на камиона са причина за разместването на стоката. В тази връзка възразява, че твърдяната вреда е пряка и непосредствена последица от поведението на самия ищец, който и друг път е превозвал необезопасени товари, видно от констатациите в акта. По тези съображения ответникът смята, че няма никаква вина за налагането на глоба на ищеца, няма противоправно поведение, както и липсва причинна връзка между действията му и настъпилата за ищеца вреда. Моли съда да отхвърли исковите претенции, алтернативно да бъде намалено обезщетението, поради съпричиняване. Претендира за направени разноски. При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. В тази връзка по делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, като възлагането на транспорта е извършено от спедитор, действащ от свое име, но сметка на ответника – товародател /заявка № ••• В изпълнение на поетите по договора задължения на 08.02.2024г. ищецът - превозвач е изпратил на адреса на товарене в гр. ••• автокомпозиция в състав - влекач рег. № ••• и ремарке с рег. № •••, с водачи свид. С. и съпругата му. Съгласно изискванията на изпращача камиона бил снабден с три броя групажни дъски и имал 16 комплекта колани. В съставената за превоза ЧМР – товарителница, в графа 16 – специални споразумения между изпращача и превозвача, било вписано, че не се препоръчва поставянето на коланите съгласно изискването на изпрачаща. Служителите на ответника, без водачите на камиона да присъстват на този процес, натоварили стоката – кашони с фураж за птици, която била подредена в палети, като четири били единични, а останалите на два етажа, предварително стречовани с фолио един за друг. За укрепване на товара били използвани групажните дъски и 4 двойки колани, които били прекарани през горния ред палети, като по този начин били връзвани помежду си по 6 палета, без същите да са закрепени някъде към камиона. Отгоре стоката не можела да се укрепи, тъй като била в кашони и те се мачкали, а нямали и нужната упора и здравина. На пода на ремаркето нямало противоплъзгащи гуми, а страничните дъски не били в пълен комплект, като липсвали по 2-3 от страна. След натоварването, при затварянето на вратите на ремаркето и пломбирането им, свид. С. видял, че коланите са вързани и стегнати и всичко е наред и неправил възражение пред служителите на ответника за начина на товарене /показания на свид. Р./. При осъществяване на превоза, товарната композиция били спряна на 16.02.2024г. от служители на полицията в Германия, тъй като цялата каросерия на ремаркето била опасно изместена на дясно, което представлявало нарушение на правилата за движение по пътищата относно товара. С разпореждане на Централна служба за налагане на глоби при полицейско управление Райнпфалц е постановено отнемане стойността на приходите на превозвача в размер на 1859, 25 евро, тъй като превозвания товар бил нестабилен, изместил се е по време на транспортния курс /първите пет палета от долния ред от към задните вреди – свид. С./ по причина динамичните сили на движение, респективно се е притиснал масивно към страничната дясна част на каросерията /брезента/ и извън него. Полицейските служители констатирали, че товарът е бил необезопасен - без стелки за плъзгане, стягащи колани и т.н, че дървените резета, които били с неизрядна подредба и прекалено малко на брой, били счупени и излезли от страничните джобове, че с оглед стоящото на криво ремарке се превишавала максимално допустимата ширина на превозното средство с 15 см., както и че липсвали щепселни профили, пояси за палетите и по 3 бр. разпънки на всяка страна. Наред с наложената санкция на водача на камиона било разпоредено да обезопаси товара, като в следващите 2 дни на място дошъл екип на засегнатото предприятие, била поправена каросерията на ремаркето и товарът бил натоварен наново. На пода на ремаркето са поставени подложки против плъзгане и допълнително всеки ред от товара бил обезопасен със затягащ се колан, дефектните резета били сменени, щепселният отвор/джоб/ на долната странична стена бил нитован наново. След укрепването на товара автокомпозицията продължила пътя си до дестинацията за разтоварване, а ищцовото дружество заплатило наложената му имуществена санкция в размер на процесната сума с платежно нареждане от 11.06.2024г. По делото липсват доказателства ответникът да е канен да заплати процесната сума. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Правната уредба на облигационните отношения, свързани с договора за превоз на товари се съдържа в чл. 367 и сл. ТЗ, в чл. 49 и сл. ЗАП и в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. По аргумент от разпоредбите на чл. 293, ал. 1 и чл. 367 ТЗ, както и чл. 50, ал. 2 ЗАП респ. чл. 4 Конвенция ЧМР договора за превоз е неформален консенсуален договор, като писмената форма е за доказване, а не за действителност. До доказване на противното, товарителницата обективира съдържанието на сключения между превозвача и товародателя /изпращач/ договор за превоз, но не е форма за действителност. Същественото съдържание на този вид договор включва задължението на превозвача да превози от едно място до друго определен товар с определен вид транспортно средство срещу задължението на изпращача да му плати възнаграждение /навло/. Когато мястото на приемане на стоката за превоз и мястото за доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща по Конвенция ЧМР, се касае за международен превоз на стока, който се урежда от правилата на тази конвенция /чл. 1 от нея/. Безспорно се установи по делото, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, чийто източник е процесния договор за международен автомобилен превоз на товари, материализиран в представената по делото ЧМР товарителница от 09.02.2024 г. По общото правило на чл. 63 ал. 1 ЗЗД, всяка от страните по него следва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на друга страна да изпълнява своите задължения. Доколкото задълженията се установяват, за да бъдат изпълнявани, всяко непълно или неточно изпълнение на длъжника, поражда правото на кредитора да претендира обезщетение за претърпяна загуба или пропусната полза, или да иска реално изпълнение. За да възникне задължение за плащане на обезщетение от договорно неизпълнение е необходимо да се установят елементите от фактическия състав на договорната отговорност по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД – наличие на валидно облигационно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение, виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорно задължение на ответника, настъпили вреди и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При доказана недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени вреди. Според константната практика на ВКС преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вреди се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или на трето лице или на непреодолима сила, те са косвени.Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо и достатъчно условие за настъпването й в обичайна среда. Предвидимите вреди са по – тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да бъдат известни на страните при сключването на договора. В случая ищецът твърди да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наложената му глоба в Германия за разместване на товара по време на движение, поради неправилното му натоварване от изпращача и в нарушение на изисквания за това, действащи в чужбина. При международния автомобилният превоз на товари задълженията на изпращача, за които той отговаря пред превозвача, са посочени в чл. 7, пар. 1, чл. 10, чл. 11, пар. 2, чл. 12, пар. 5, б. а, чл. 22, пар. 2 от Конвенция ЧМР респ. чл. 54 и 66 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ и чл. 370 ТЗ. Понастоящем по делото не е спорно, че натоварването на стоката е станало в пределите на страна и е извършено от изпращача, в съответствие с чл. 57 ЗАП. Водачът обаче е задължен пряко да наблюдава подреждането на товара с оглед на опазването му и осигуряване безопасността на движението и е длъжен да провери неговото видимо състояние и това на опаковката /арг. чл. 58 и чл. 59 ЗАП/. Нещо повече съгласно чл. 3 от Наредба № 7 от 27 април 2018 г. за укрепване на превозваните товари /Наредба № 7/, преди натоварването водачът е длъжен да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8 от същата наредба и да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването. Също така съгласно чл. 4, т. 5 и 6 от Наредба № 7 водачът на автомобила присъства задължително при товаренето и укрепването на товара и следи за спазване на следните изисквания - разполагането на закрепващите приспособления да се извършва с оглед осигуряване на равномерно разпределение на инерционните сили, възникващи в процеса на движение и следи за използването на закрепващите приспособления за обезопасяване по начин, непозволяващ повреждането на товара и на самите тях. Отделно от това съобразно чл. 5 от Наредба № 7 по време на превоза водачът е длъжен да проверява периодично обезопасяването на товара, а в случай на екстремно спиране или други необичайни действия, възникнали по време на движение, да провери обезопасяването на товара на най-близкото безопасно място и да управлява превозното средство внимателно, като избягва рязкото изменение на посоката на движение и рязкото спиране и потегляне. В случая е безспорно, че служителите на ответника са натоварили процесната стока по гореописания начин, както и че съгласно вписването в графа 16 от ЧМР – товарителницата не се препоръчва поставянето на товарни колани по изискване на товародателя. В тази връзка след като ищецът е имал яснота за вида на опаковане на стоката /в кашони/ и за начина на транспортирането им /в палети/, обстоятелство, което следва и от трайните търговски отношения между страните, за които показания дава свид. С., превозвачът респ. неговият водач е бил длъжен да приложи най- подходящите методи за обезопасяването на товара. В конкретния случай това е включвало използването на противоплъзгащи подложки, което е поискано от свид. Р., но те не са били налични в ремаркето. Дори последните да не са част от задължителното оборудване на товарния камион, при уговорените условия за укрепване на товара, дължимата от превозвача грижа на добрия търговец е изисквал осигуряването на такива в изпълнение на законовото му задължение да обезопаси товара и да осигури безопасността на движението. Противно на възраженията на жалбоподателя изискването за неизползването на товарни колани не е императивно поставено условие от изпращача, а се касае за препоръка, с която превозвачът се е съгласил, след като водачът на товарния автомобил не е вписал в товарителницата никакви забележки към опаковката или към натоварването на стоката. Водачът не само е имал възможност, но и е бил длъжен да извърши оглед на укрепването на товара и след като не е направил резерви за начина на подреждането му, чрез вписване на възражение срещу него в ЧМР – товарителницата, то превозвачът не може да претендира вреди от ненадлежното му закрепване от изпращача, доколкото в случая налагането на глобата за движение с изместен товар не е пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. В тази връзка съдът съобрази, че наложената от полицията в Германия санкция е поради това, че е констатирано движение на товарния автомобил, докато товарът се е бил придвижил странично надясно, което е създавало опасност от падането му, а от там и за движението. Следователно не е налице едно внезапно събитие, при което товарът се е преместил инцидентно, а продължително шофиране с вече изместен товар, което събитие е било или пренебрегнато или е останало незабелязано от водача, който е професионален шофьор. Обстоятелството, че товарът е бил наклонен надясно показва, че изместването му е било в полезрението на шофьора и без същият да спира движението на превозното средство. Единствено водачът на товарния автомобил може да бъде отговорен за това да следи по време на курса дали товарът остава обезопасен и ако бе спрял своевременно след изместването на товара, санкцията щеше да бъде избегната. Следователно от събраните по делото доказателства не се установява с нужната сигурност наличието не само на виновно неизпълнение на задълженията на изпращача, но и наличието на изискуемата от фактическия състав на договорната отговорност по чл. 82 ЗЗД причинно – следствена връзка между неизпълнението и вредата. В тази насока следва да се отчетат и констатациите на полицейските органи във Федерална република Германия, че самото ремарке е имало липси, дефекти и повреди по обезопасителните системи, което е довело за разместването на товара и е наложило тяхната поправка на място. Все в тази връзка, предвид това състояние на ремаркето не може да се приеме за доказано, че налагането на глобата на превозвача е предвидима вреда при сключване на договора за превоз, с оглед начина на натоварване и укрепване на стоката. Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че по делото останаха недоказани в своето кумулативно наличие елементите от фактическия състав на договорната отговорност по чл. 82 ЗЗД - неизпълнение на договорно задължение на изпращача и настъпили от него предвидими вреди за кредитора. Предвид на това предявения иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната претенция за лихва, още повече, че за да възникне вземане за нея, длъжника следва да бъде поставен в забава с поканването му за плащане, каквото обстоятелство не се твърди и не се доказва по делото. До същите правни изводи и краен резултат по спора е достигнал Павликенският районен съд с обжалваното решение, поради което то следва да се потвърди като правилно. При този изход на делото претенцияата на въззивника за разноски за две инстанции се явява неоснователна. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски по водене на делото пред въззивна инстанция. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на разноските, което следва да бъде уважено частично и адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано от 900 лв. до 670 лв. – делото не представлява фактическа и правна сложност и този размер на възнаграждението се явява справедлив и обосновано с оглед правната сложност и материалния интерес по делото, както е и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,