Решение № 168 от 25.6.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 129/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 10831/23.12.2025 год. на ДСИ при РС *, от М.Ф.Р.Б., чрез пълном., мл.експерт Р.Т., срещу Постановление от 17.11.2025 год. по изп.д. № 20071620401090/2007 год. год. на ДСИ при ЛРС Е. С., с което е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно. Излага се, че Държавата е била конституирана като присъединен взискател за частно държавно вземане с постановление от 23.08.2022 год. по горното изпълнително дело, за сумите, изплатени от Община * по реда на Наредбата за определяне реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (НОРИДПИ) в размер на 4635 лева, заедно със законната лихва върху всяка платена вноска. Постановлението от 23.08.2022 год. било получено в МФ на 07.11.2025 год. и с молба от същата дата държавата била поискала да бъде проучено имущественото състояние на длъжника и ако се открие секвестируемо имущество да бъдат предприети изпълнителни действия. По делото било установено, че длъжникът Г.Н. е починал на 08.01.2024 год. Съдебният изпълнител неправилно бил приел, че от този момент по делото липсва длъжник и е прекратил производството. Падежът на изплатените вече суми за издръжка бил настъпил преди смъртта на лицето, поради което попадал в пасива на наследството му и приелите наследството наследници ще следва да отговарят за задълженията според дяловете, които получават. Вземането на държавата срещу длъжника по изпълнителното дело за заплатените вече издръжки е частно държавно вземане и за него следва да намерят приложение общите правила. Иска се отмяна на обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са писмени мотиви на ДСИ при ЛРС Г.В., в които се изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага съображения, че тъй като задължението за издръжка е прекратено с навършване пълнолетие на детето – 05.03.2016 год., то правото на присъединения взискател да сочи изпълнителни способи е погасено на 05.03.2018 год. Съдът като прецени доводите на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, прима за установено от фактическа и правна страна следното: Изп.д. № 1090/2007 год. на ДСИ при ЛРС е образувано по молба от 15.08.2007 год. на К.Б. от гр. *, като майка и законен представител на малолетната тогава Е.Н., ЕГН ••••••••••, въз основа на Изпълнителен лист от 27.11.2006 год., издаден по Решение от 02.12.2005 год. по гр.д. № 354/2005 год. на РС *, срещу Г.Н., ЕГН •••••••••• от гр. *, за заплащане на месечна издръжка в размер на 45 лева, считано от 23.06.2005 год., ведно с лихвата върху всяка просрочена вноска. Считано от 19.05.2008 год. до 18.03.2014 год., издръжката е заплащана по реда на НОРИДПИ от Община *. Видно от приложената справка от Община *, изплатената по този ред сума е в общ размер на 4635 лева. С постановление на ДСИ от 23.08.2022 год. като взискател е присъединена Държавата чрез Община *, като постановлението е връчено на МФ на 07.11.2025 год. С молба от същата дата МФ е поискало проучване имуществото на длъжника Г.Н. и в случай, че бъде открито имущество – предприемане на действия по изпълнение. При справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника е установено, че Г.Н. е починал на 08.01.2024 год. и негов наследник по закон е дъщеря му Е.Е.. Данни за имущество не са установени. С обжалваното постановление от 17.11.2026 год. съдебният изпълнител прекратил производството по изпълнителното дело. Постановлението е връчено на МФ на 12.12.2025 год. Относно жалбата съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл. 433 ГПК. Съгл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, които са изрично изключени от приложното поле на тази норма. Присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата. Навършването на пълнолетие на детето, което има право на издръжка (взискател по изпълнителното дело), съгл. чл. 150 СК е основание за прекратяването й. При навършване на пълнолетие издръжката се прекратява по силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжка губи силата си щом детето навърши 18 години. (т. 16 от Постановление № 5/16.11.1970 год. на Пленума на ВС). В настоящия случай изпълнителното дело е било образувано за принудително събиране на парични вземания за издръжка на дете, поради което преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл до датата на навършване пълнолетие на детето – 05.03.2016 год. След тази дата, поради отпадане на основния елемент от фактическия състав на изключението, предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, срокът за искане и предприемане на действия по изпълнителното дело е започнал да тече. Нормите на чл. 152, ал. 7 СК и чл. 14, ал. 1 НОРИДПИ (на които се позовава и жалбоподателят) изрично и еднозначно постановяват, че Държавата е присъединен по право взискател за частното държавно вземане за заплатената от нея чрез общината издръжка по образуваното изпълнително дело. Затова Постановлението или друг акт на съдебния изпълнител за конституирането на държавата, има констативно, а не конститутивно действие – т.е., само прогласява настъпилото по закон присъединяване на кредитор. Предвид това Постановлението от 23.08.2022 год. на ДСИ при РС *, с което е конституирана като взискател за събиране на частното държавно вземане Държавата чрез Община * е неотносимо. Неотносимо е също, че това постановление е връчено на Държавата чрез Министерство на Финансите едва на 07.11.2025 год., с разпореждане на ДСИ от 27.06.2025 год. Това е така, защото в настоящия случай двугодишният срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече, считано от датата на навършване пълнолетие на детето – 05.03.2016 год. и е изтекъл на 05.03.2018 год. Макар Държавата да е била конституирана изрично едва с Постановлението на ДСИ от 23.08.2022 год., като присъединен по право взискател тя е имала възможността още преди конституирането си да насочва изпълнението срещу имущество на длъжника като активно посочва изпълнителни способи. По делото няма данни това да се е случвало. Няма данни и другият взискател да е искал изпълнителни действия, които да ползват присъединеният такъв съгл. чл. 457, ал. 2 ГПК. Затова производството по делото се е прекратило по силата на закона още считано от 05.03.2018 год. (т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 год. по тълс.д. № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС). Към него момент длъжникът е бил жив, видно от приложената справка, той е починал на 08.01.2024 год. По изложените съображения, обжалваното постановление е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, ОС Монтана