Решение № 2906 от 16.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10694/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника “О.Б.” АД срещу решение № 12396/13.07.2023 г. по гр.д. № 56265/2022 г. на Софийски районен съд, 55 с-в, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца “Т.К.М.” АД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 17 710.19 лева, събрана в периода 16.02.2022г.- 15.09.2022г. без основание от особената банкова сметка на ищеца, открита в “О.Б.” АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба– 17.10.2022г., до окончателното плащане. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Не се оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но се излагат доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част досежно извода на съда за нищожност на клаузата на чл. 2, ал. 2 от Рамковия договор за откриване на особена сметка, поради противоречието й със закона. Намира, че разходите на банката за управление на сметката са вземане, възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което не е налице изискване заплащането на таксите да се извършва след разрешение на съда, а е достатъчно единствено съгласието на синдика - каквото е обективирано в подписания договор. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и цялостно отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна /ищец в производството/ -“Т.К.М.” АД /в несъстоятелност/, представлявана от адв. Г., упълномощен от синдика Гюров след дадено разрешение от съда по несъстоятелността, подава отговор с искане постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установена по делото следната, безспорна между страните, фактическа обстановка: Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 17 710.19 лева, за която се твърди, че е събрана от ответното дружество в периода 16.02.2022 г.- 15.09.2022 г. без основание от особената банкова сметка на ищеца, открита в “О.Б.” АД. По така предявения иск, съгласно правилото на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже разместването на имуществените блага, а в тежест на ответника е да установи наличието на валидно правно основание за получаване и задържане на сумата в посочения размер. За установяване на спорните по делото обстоятелства, пред първоинстанционния съд са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че на 19.06.2017 г. между „О.Б.“ АД и синдика на ищцовото дружество /обявено в несъстоятелност/ е сключен рамков договор за особена сметка № 41407/19.06.2017 г., по силата на който е открита банкова сметка – IBAN: BG •••••••. Договорът е сключен от дружеството, представлявано от синдика. Като титуляр на сметката е посочено дружеството – „Т.К.М.“ АД /в несъстоятелност/. В чл. 1, ал. 2 от рамковия договор е указано, че сметката е предназначена за съхранение на парични средства, платими на виждане и за изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, свързани с ползването на конкретни платежни услуги. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че чрез сметката по ал. 1, срещу възнаграждение, Банката предоставя на клиента възможност да ползва платежни услуги в съответствие със ЗАУПС при представяне на разрешение на съответния окръжен съд /съд по несъстоятелността/ за всеки отделен случай, както следва; 1. внасяне на пари в наличност по разплащателната сметка; 2. теглене на пари в наличност от разплащателната сметка; 3. изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по разплащателната сметка на клиента при банката или при друг доставчик на платежни услуги, като изпълнение на директни дебити; изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи; 4. спомагателни услуги – превалутиране и други. Уговорено е, че банката начислява и плаща лихва върху средствата по сметката по ред и в размер, определени в Бюлетин за лихвите. Постигната е уговорка /чл.2/, че за откриване, обслужване, извършване на операции по сметката и за закриване, както и за предоставяне на други услуги и справки, клиентът дължи на банката такси и комисионни съгласно действащата Тарифа, както и други извършени разходи, като банката има право да събира едностранно от сметката всички суми /лихви, такси, комисионни и разноски и други/, дължими от клиента по изпълнение на сключения договор, независимо от техния предмет и в съответствие с чл. 21 от Наредба № 3/2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, за което клиентът дава своето съгласие с подписването на договора /виж чл. 2, ал. 2 от рамковия договор/. Предоставено е право на банката да удържи дължимите такси от преведените на клиента суми преди да завери сметката. В чл. 3 от договора е уговорен начина на разпореждането със средства /платежни нареждания/ – само по разпореждане на синдика или упълномощено лице, или след акт на съда по несъстоятелността. По същия начин е уреден въпроса за таксите и събирането им в Общите условия /чл. 7 и чл. 8 от тях, л. 40-44/. Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че по посочената по-горе банкова сметка на 20.01.2022 г. е постъпила сума в общ размер на 4 440 000.00 лева. Признава се от ответника и се доказва по делото, че в срока на действие на сключения рамков договор от страна на ответника едностранно е събрана сумата 17 710.19 лева за периода 16.02.2022 г.-15.09.2022 г. - такса, определа по размер въз основа клаузата по т. 1.12. от „Тарифа на О.Б. АД за лихвите, таксите и комисионите за корпоративни клиенти“. Указано е, че таксата се дължи месечно, като не се прилага по сметки на бюджетни организации и на ЧСИ. Установява се, че за постъпилата по банковата сметка сума в размер на 4 440 000.00 лева синдикът е изготвил частична сметка за разпределение по реда на чл. 721, ал. 2 ТЗ, която е одобрена от съда по несъстоятелността с определение от 15.07.2022 г. /л.21-24/. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, както и когато констатира, че е налице нищожност, произтичаща пряко от правна сделка или от доказателствата по делото - обстоятелство, за което страните са уведомени в определението на съда по реда на чл. 267 ГПК и им е предоставена възможност да ангажират становища. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира следното: Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В конкретния случай, по делото от значение за правния спор е клаузата на чл. 2, ал. 2 от Рамковия договор и идентичната на нея клауза на чл. 8, ал. 3 от Общите условия към него. С тях клиентът - дружество, обявено в несъстоятелност, дава съгласието си банката да упражни едностранно правото си да събира от сметката всички суми /лихви, такси, комисионни и разноски и други/, дължими от дружеството по изпълнение на сключения договор, независимо от техния предмет и в съответствие с чл. 21 от Наредба № 3/2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. На първо място следва да бъде посочено, че банката има право да начислява такса за съхранението на парични средства при нея, като съгласно чл. 21 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти е предвидена възможност при платежни операции с директен дебит – той да бъде осъществен при предварително дадено съгласие в посочената там форма. В конкретния случай, между страните по спора е уговорено задължение за заплащане на такса в посочения в цитираната по-горе Тарифа размер, като с подписването на рамковия договор е дадено съгласие от страна на синдика и за директно дебитиране на сметката - едностранно от банката /чл. 2, ал. 2 от Рамковия договор/ Така посочената договорна клауза обаче влиза в пряко противоречие с императивните законови разпоредби, уреждащи производството по несъстоятелност, а именно чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ /алтернативно - чл. 722, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 723, т. 4 ТЗ/. Съображенията за това са следните: Безспорно е в случая, че вземането на банката за заплащане на дължимата месечна такса за управление и поддръжка на особената сметка на несъстоятелния търговец, е вземане с облигационен характер, което е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност /с Решение № 95 от 30.10.2013г. по дело № 67/2011, Окръжен съд - Хасково/ и което по своята същност представлява разход във връзка с управлението на масата на несъстоятелността. В принципен план, съгласно разпоредбата на чл. 721, ал. 1, вр. ал. 2 от ТЗ синдикът изготвя частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, като нормата на чл. 722, т. 3, вр. чл. 723, т. 4 от ТЗ предвижда, че разноските по несъстоятелността, включително и разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата, попадат и се изплащат в предвидения в цитираната разпоредба ред за изплащане на вземанията при разпределение на имуществото. От друга страна в общия случай /какъвто е и процесният/, разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата, представляват вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, които с оглед разпоредбата на чл. 639 от ТЗ следва да получат плащане на падежа. Това плащане обаче всяко се извършва след изрично разрешение на съда по чл. 658, ал. 1, т. 9 от ТЗ, макар и без изготвяне на сметка за разпределение. Когато плащане на падежа не е осъществено, удовлетворяването следва да се извърши по реда на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, описан по-горе /в този смисъл и Определение № 321 от 17.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1225/2020 г., II т. о., ТК/. С оглед на това, независимо дали възникналото вземане в полза на банката се изплаща доброволно на падежа, или подлежи на предявяване по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ и включване в допълнителен списък с вземания за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ, търговският закон, с императивни правила урежда необходимостта от предварителна съдебна санкция. При съобразяване на изложеното, клаузата на чл. 2, ал. 2 в сключения между страните Рамков договор, уреждаща възможност за банката едностранно да дебитира особената сметка на несъстоятелния търговец и да удържа уговорената в нейна полза такса, без дадено от съда разрешение по реда на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, респективно /при неплащане на падаже/, без спазване на процедурата по чл. 722 ТЗ, се явява противоречаща на закона и, поради това - нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, всички суми, който банката е получила въз основа на недействителната клауза /17 710.19 лева/ се явяват предадени при начална липса на основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При достигане до еднакъв краен извод за основателност на предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а подадената въззивна жалба - отхвърлена като неоснователна. Относно разноските във въззивното производство: С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски, които съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, удостоверяващо реалното заплащане на уговорения хонорар, възлизат на сумата от 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав намира за неоснователно с оглед правната сложност на делото и предвид обстоятелството, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер, под минималния такъв, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV - Г въззивен състав