Решение № 1131 от 28.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2397/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба на "ПОЛИМИКС ВАРНА“ ООД, ЕИК 206818846, чрез АД „ Л. и партньори“, ЕИК 177279211,чрез адв.Й.Л., АК Хасково против електронен фиш № •••••••••• за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна Инфраструктура". С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на санкционния акт, поради което се моли за отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Прави се анализ на съдебната практика, че не следва да се издава ел. фиш по чл.179 ал.3б от ЗДвП по смисъла на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, а следва да се прилага общата процедура по ЗАНН.Навеждат се доводи и практика за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН, във вр.чл.10б ал.7 от ЗП в сила от 01.01.2024 г.Навеждат се доводи и се представя практика относно: липса на отбелязване на административния орган, издал акта, мястото на извършване на нарушението,че е неуточнено изпълнителното деяние, че не са спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на ел.фиш,че липсват доказателства за изправност на техническото устройство. Навеждат се доводи за несъответствие на нормата с правото на ЕС – Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г. В открито съдебно заседание по делото дружеството-жалбоподателят, редовно призовано, не се представлява.Депозирана е молба от адв. Л.,ХАК, в която подробно се излага становище по същество на делото, моли се за отмяна на ел.фиш и се претендират разноски. Административнонаказващият орган не се представлява. Депозирана е молба от юк Стоянов, в която се изразява подробно становище по жалбата против ел.фиш, иска се същия да бъде потвърден изцяло и по размер и се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: ППС – специален автомобил МАН ТГС с рег.№•••, с технически допустима максимална маса 42000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке е било засечено на 21.03.2025 г. в община Варна, по път А-5 км 6+683, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.Засичането е извършено с устройство № 10171, представляващо елемент от електронната система за събирано на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-5 км 6+683. Движението на посоченото превозно средство е било регистрирано като нарушение в електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, като било прието, че за същото изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна декларация за преминаването. На дружеството „ПОЛИМИКС ВАРНА“ ООД, в качеството му на собственик на когото е регистрирано ППС бил съставен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №•••••••••• за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на осн. чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП като му е наложена имуществена санкция в размер на 1278.23 евро. Електронният фиш е връчен на 22.05.2026 г. и е обжалван с жалба от 29.05.2026 г. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените по делото писмени доказателства – Електронен фиш,Обратна разписка за връчване на Електронен фиш,Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв ЗДвП,Справка за собственост на МПС,Статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство ,Протокол №28765/2021 от заседание на УС на Агенция “Пътна инфраструктура“, Заповед № РД -11-983/13.09.2021 г. на утвърждаване на образец на ЕФ и приложение №2 към нея,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. Съдът кредитира в цялост посочените по-горе писмени доказателства, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси. От правна страна: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Електронен фиш № 8504351911 е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 10 от ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Съгласно чл. 167а от ЗДВП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол по отношение заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси. В хипотезата за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДВП законодателят е предвидил в чл. 179, ал. 3б от ЗДВП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева /1278.23 евро за собственик /юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от ЗП, каквато санкция е наложена на жалбоподателя, в качеството му на собственик. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП. Адресат на електронния фиш, респективно административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС. С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДВП е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на съответната тол такса. Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДВП имуществена санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДВП е в размер 2500 лева. Същевременно съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в настоящото производство. Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. По аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, следва да е предвидена в закон. Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – 11.03.2022 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В този смисъл, нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното - такова п о чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г. / законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то съдът намира за недопустимо то да се санкционира с ел. фиш. Последвалото изменение на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в предишната й редакция нормата не е предвиждала възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от НК. По отношение размера на наложената глоба по казуса, съдът съобрази и решение на СЕС по дело C-61/23 от 21.11.2024 г. по преюдициалното запитване отнасящо се до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88), изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. (ОВ L 269, 2011. С решението си СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на определена инфраструктура, е решил, че посоченото изискване в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с фикисиран размер. Доколкото санкционните норми в чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването правото на Съюза, съдът счита, това е основание за отмяна на ЕФ. В тази насока е и съдебната практика на административните съдилища, които са се произнасяли по идентични казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23. Поради гореизложеното съдът намира, че издаденият ЕФ следва да бъде отменен. По разноските: На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 336 евро, доколкото същите са съобразени с минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение,съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възнаграждението следва да бъде платено от въззиваемата страна АПИ. Предвид изложеното и на осн.чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът