Решение № 401 от 27.3.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2132/2022 г.

Производството е по реда на ЗОДОВ. Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от незаконното обвинение на ищцата Р. К. П. ЕГН •••••••••• в престъпление, по отношение на което наказателното производство е прекратено. Цената на предявения иск е 150 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се законната лихва върху посочената сума, считано от 17.06.2021г.- когато е влязло в сила постановление на СП за прекратяване на наказателното производство водено по ДП №•••г. Ищцата излага следните факти и обстоятелства: През ••• г. е заемала длъжността ••••.На 23 юли 2013 г. Окръжна прокуратура - ••• е образувала досъдебно производство с твърдения за извършени от нея престъпление по чл.282, ал.1, пр.2, във връзка с ал.1, вр.чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс, както и престъпление по чл.304б от Наказателния кодекс. На 9 юли 2014 г. е задържана от ••• за 24 часа. На 10 юли 2014 г. срещу нея са повдигнати обвинения за длъжностно престъпление, както и за получаване на подкуп. Определена й е постоянна мярка за неотклонение „подписка“. Отстранена е от длъжността •••• с решение на Пловдивския окръжен съд. С Решение № •••, ••• предсрочно е прекратил пълномощията й като ••••. С обвинителен акт от 26.06.2015 г. на Окръжна прокуратура - ••• делото е внесено в Окръжен съд - •••, като спрямо Р. П. са били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.282, ал.1, пр.2, във връзка с ал.1, вр.чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс, както и престъпление по чл.3046 от Наказателния кодекс.С разпореждане на ••• окръжен съд № 4199/08.12.2015 г., потвърдено с определение №38/ 18.01.2016 г. на ••• апелативен съд, съдебното производство е било прекратено и делото - върнато на Окръжна прокуратура - ••• за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С обвинителен акт от 05.07.2016 г. на Окръжна прокуратура - ••• делото отново е било внесено в Окръжен съд - •••. С присъда № 95/10.11.2017 г., постановена по НОХД № 1590/2016 г. съдът е признал ищцата на невиновна по повдигнатите й обвинения.С решение №179/21.06.2018 г., постановено по ВНОХД № 67/2018 г. по описа на ••• апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ••• окръжен съд от стадия на разпоредителното заседание. След връщане на делото на първоинстанционния съд е образувано НОХД № 1207/2018 г. по описа на •••ОС. С определение от 25.10.2018 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал разследването на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление от 29.11.2018 г. на Окръжна прокуратура - ••• досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура.С постановление от 12.03.2019 г. на Специализирана прокуратура - •••• провеждането на разследването е било възложено на следовател при Следствен отдел към Специализираната прокуратура и образувано под № ••• г. С обвинителен акт на СП от 04.12.2019 г. делото отново е било внесено в ••• с повдигнати спрямо ищцата обвинения за извършване на горепосочените престъпления.По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № ••• г., XV състав, по описа на ••• - ••••.С определение от 04.02.2020 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Определението на първоинстанционния съд е било потвърдено от ••• по ВНОХД № ••• г., като са били дадени задължителни за изпълнение от страна на прокуратурата указания. С постановление от 7 юни 2021 г. ••• е прекратила воденото против Р. П. досъдебно производство № ••• г. В мотивите на постановлението е прието, че след анализ на фактическата обстановка от правна страна, не можело да се изведе категоричен и обоснован извод за осъществяване на състава на престъпленията, за извършването на които г-жа П. е била привлечена в качеството на обвиняема. Според прокурора, не са били налице съставомерните признаци на престъпленията, предмет на наказателното производство. Ищцата твърди, че воденото срещу нея наказателно производство е широко отразено в медийната среда. В дните след задържането й водещи национални и местни медии обширно са отразявали повдигнатите й обвинения. Повдигнатите срещу ищцата обвинения са довели и до образуване на производства срещу нея по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.Ищцата твърди, че в резултат от воденото срещу нея наказателно производство, е претърпяла сериозно увреждане на правната си сфера.Търпяла е неимуществени вреди: психоемоционален стрес, силен и постоянен страх, срам, притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, чувство за вина, злепоставяне.Психическото й състояние се е влошило. След излизането й от ареста, психичното състояние на ищцата рязко се влошило: тя се чувствала като мъртва, не искала да общува с никого, загубила желание за живот. Постоянно плачела. От ведър, контактен човек и изключително деен човек, тя се е затворила в себе си и комуникирала трудно дори с близки приятели и със семейството си. Лесно се изморявала, чувствала, че е в депресия много дълъг период от време. Изпитвала отчаяние и безнадеждност за бъдещето си, както и несигурност за това дали ще успее да се реализира в друга сфера. Всяко процесуално- следствено действие, извършвано с нейно участие и всяко съдебно заседание с нейно участие са били изключителен стресов фактор, с последици, продължаващи понякога дни наред. В продължение на години и до настоящия момент, ищцата е загубила съня си, като безсънните нощи са изключително тежки и изморителни за нея, тъй като през това време умът й възпроизвежда целият ужас на преживяваното.Наказателното преследване е оставило дълбока емоционална травма, която я е променило безвъзвратно. Производството е продължило девет години, при изначална липса на елементите на съответните престъпни състави, през които негативното въздействие върху психиката й са я променили завинаги.Повдигането на обвинение и воденото наказателно производство са се отразили негативно на ищцата и в професионален план - тя е отстранена от длъжност като ••• и не се завръща повече към своята професия, свързана с управление на •••. Изградените с годините професионална позиция и авторитет са сринати за едно денонощие. В продължение на години ищцата живее напълно изолирано в къщата си в ••••, общувайки само с най-близките си, като през 2019 г. решава да замине в град ••••, за да се опита да започне нов живот. За съжаление обаче интернет-пространството е изпъстрено с множество статии за обвиненията срещу нея и всеки би могъл с един клик да достигне до това съдържание, което продължава да причинява на ищцата силно притеснение, чувство за безпомощност и малоценност.От особено значение за интензитета на понесените от ищцата неимуществени вреди са нейният социален статус, заеманата от нея длъжност в услуга на ••• и постигнатите резултати. Повдигането на обвинения и воденето на наказателното производство не само е прекратило нейната ••• дейност, но и всяка обществена и професионална дейност, свързана с нейното образование и квалификации. През всичките тези години многократното призоваване за разпит като свидетели на всички ••• на ••• и ••• в ••• на гр. ••• допълнително е увеличило унижението, на което ищцата е била подложена. Ищцата твърди, че изключително тежко е преживяла отражението на делото върху емоционалното и психологичното състояние нейната дъщеря. Чувствала силно безсилие и вина за това, че дъщеря й изживява изключително тежко обвиненията срещу майка си и това се отразява на детето физически и психически. Вместо да бъде родител, който да се грижи и подкрепя детето си, ищцата се превърнала в човек, нуждаещ се от постоянна подкрепа, за да продължи да живее. В допълнение, ищцата изпитвала страх, че широкото медийно отразяване на наказателното дело срещу нея би могло да рефлектира отрицателно върху бъдещото на дъщеря й. Страх, притеснение и вина ищцата изпитвала и по отношение на майка си, която също изключително тежко преживявала проблемите на дъщеря си, което, от своя страна, се отразило на здравословното й състояние. Твърди, че описаните неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с повдигнатите й обвинения за умишлени престъпления и с воденото срещу нея наказателно производство, и съизмерява същите със сумата в размер на 150 000, 00 лева., която сума претендира да й бъде заплатена, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство -17.06.2021г. до окончателното й изплащане. Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва частично основателността на изложеното в исковата молба. Твърди, че претенцията е завишена по размер. От събраните по делото доказателства съдът установи следното: От материалите по ДП №••• по описа на СО-СП, пр. пр. №••• се установява, че досъдебното производство е образувано на 13.07.2013г. Със Заповед за задържане на лице рег.№••• ищцата в настоящото производство на 09.07.2014г. е задържана за срок от 24 часа. На 10.07.2014г. Р. П. е привлечена като обвиняема за извършени от нея престъпления по чл. 282 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и престъпление по чл. 3046 ал. 1 от НК На 10.07.2014г. спрямо Р. П. е взета мярка за неотклонение „ парична гаранция „ в размер на 5 000 лева. С определение постановено по чнд № 1101/2014г. по описа на ••• мярката за неотклонение парична гаранция е отменена и на Р. П. е взета мярка за неотклонение „ подписка“. С протоколно определение, постановено по чнд № ••• по описа на •••, влязло в законна сила на 22.07.2014г. ищцата в настоящото производство е отстранена от заеманата от нея длъжност: ••••. С обвинителен акт от 26.06.2015г. на ОП - ••• делото е весено в Окръжен съд – ••• по посоченото по-горе обвиненине. С разпореждане № 4199/08.12.2015г. по нохд № 1202/2015г. по описа на •••, влязло в сила на 18.01.2016г. /потвърдено с определение № 38/18.01.2016г. по внчд № 21 /2016г. съдебното производство е било прекратено и делото - върнато на ОП - ••• за отстраняване на подробно указаните от съда допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. С обвинителен акт от 05.07.2016г. на ОП - ••• делото е било внесено отново в Окръжен съд - ••• - с повдигнати спрямо ищцата отново същите обвинения. С присъда № 95 10.11.2017г. постановена по нохд № 1590/2016г. по описа на ••• съдът е признал подсъдимата П. за невинна по така повдигнатото й обвинение и я е оправдал. С решение № 179/21.06.2018г. постановено по внохд № 67/2018г. по описа на •••, I н.с., влязло в законна сила на същата дата, оправдателна присъда е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на •••: от стадия на разпоредителното заседание. По новообразуваното нохд № 1207/2018г. по описа на ••• с определение от 25.10.2018г. съдът е прекратил съдебното производство и го е върнал на ОП - ••• за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. С постановление от 29.11.2018г. на ОП - ••• досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура. С постановление от 12.03.2019г. на СП провеждането на разследването е било възложено на следовател при СО - СП, където досъдебното производство е било заведено като ДП № ••• по описа на СО - СП, и е било водено под ръководството и надзора на СП. С обвинителен акт на СП на 04.12.2019г. делото е било внесено в ••• с повдигнати спрямо П. обвинения за извършване на горепосочените престъпления, като е било образувано нохд •••, XVc., по описа на •••. С определение от 14.02.2020г. по посоченото нохд съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора на основание чл. 249 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения. Определението на първоинстанционния съд е било потвърдено и от ••• по внчд 262/2020г., като са били дадени задължителни за изпълнение от страна на Прокуратурата писмени указания. С постановление от 07.06.2021г. на прокурор при СП е прието, че на основание чл.24, ал.1 т.1 от НПК досъдебното производство водено срещу ищцата в настоящото производство следва да бъде прекратено. В мотивите на постановлението е установено, че П. не е осъществила състава на престъплението по чл.283 от НК.За деянието по чл. 304Б, ал.2 от НК е установено, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Постановлението за прекратяване на производството е влязло в законна сила на 18.06.2021г. От събраните гласни доказателства се установи следното: Свидетелката Д.- дъщеря на ищцата, посочва, че след освобождаването на ищцата от ареста, същата не е приличала на себе си, видяла един „смачкан“ човек, съсипан, остарял човек. От момента на задържането, ищцата се променила, като тази промяна-според свидетелката, е продължила през всичките девет години, през които е било висящо производството, но тази промяна не е била към добро. Свидетелката твърди, че се ищцата се е променила дотолкова, че се изолирала от целия свят. Затворила се е в къщи, преустановила контакти с всичките си познати, близки, включително и майка си. От чувство за срам, вина, че е обвинена в нещо лошо, не е излизала дори до магазин да си купи хляб. Мислила си е, че всички я е обвиняват, че целият свят се е обърнал срещу нея. Живеела в страх да не се извърши отново обиск. Свидетелката посочва, че извършеният обиск, след задържането е бил много драматичен за семейството на ищцата. Нарушил им се сънят, имали си много безсънни нощи от страх да не спре кола, да не влезе някой. Свидетелката твърди, че освен, че не се е виждала с никой, ищцата не е отговаряла и на телефонни позвънявания. Сменила си е номера, тъй като си мислила, че всяко позвъняване от някого е свързано с делото. Това безпокойство е вследствие и на обстоятелството, че делото е било широко отразено в медиите-ежедневно, години наред. Свидетелката посочва, че след като делото приключило с оправдаването на ищцата, тя не се е възстановила психически. Твърди, че през всичките девет години, докато се е водел процеса, живота на ищцата се е преобърнал и е било много трудно да го стартира отново. Посочва, че разговорите за водения процес ги избягват, тъй като спомена за събитията водят до сълзи. Твърди, че професионалния й живот е приключил изцяло: била е •••• в града, ••• е ••••, имала е активен обществен живот, и всичко, което е градила през годините е приключило в момента, в който е била обвинена. Свидетелката твърди, че след като е било образувано делото, името й е било опетнено и ищцата е нямала смелостта, достойнството да се върне на предишната си работа като •••, който да •••. Твърди, че през целия период на водения процес ищцата е била в едно постоянно състояние на страх, уплаха, притеснение.Притеснявала се е освен за себе си, но и за близките си. В показанията си свидетелят В.К. посочи, че познава ищцата от ••• по повод организиране на следдипломната й квалификация, а впоследствие съвместно са •••• •••• в ••••.Посочва, че ищцата е ••• самостоятелно и 10 •••, е през 2002г. отново съвместно са ••• •••, но ••• му е продължило до 2017г., до когато, и след събитията с ищцата, свидетелят го е ••• сам, тъй като след ареста й и повдигането на обвинение ищцата е спряла да работи с него. Свидетелят посочва, че ищцата е имала намерение да ••• още ••••, но след случилото се е спряла изцяло да работи по тях. Свидетелят твърди, че много трудно е контактувал с ищцата, тъй като се е затворила в дома си в ••••, сменила си е телефонния номер, отказвала е срещи. Посочва, че ищцата е ••• много •••, била е позната на хора от цялата страна, които непрекъснато са се обаждали и са го питали какво се случва с нея. Свидетелят твърди, че ищцата е ••• •••, на която не е ••• името си. На въпроса, защо не е посочила •••, тя му отговорила, че се срамува от името си. В заключението на комплексната съдебно психиатрична-психологична експертиза, експертите д-р Д. К.- ••• и Б. Д.-••• са категорични, че въздесйтвията които ищцата е понесла за периода от 2013г. до приключване на наказателния процес излизат извън рамките на нейната личностова поносимост и ищцата ги възприема особено травматично, като стресът от относимите към наказателния процес стресови въздействия, е придобил характеристиките на хроничен. Експертите смятат, че разстройството се е проявило с емоционални и вегетативни симптоми, водещи до промени в поведението. Първите включват емоционална лабилност, тревожност, повишена раздразнителност и др., вторите са свързани с преживявания за собствена малоценност, несправяне и безпомощност, както и близките, водещи до понижено самочувствие и себеуважение.Третата група са телесни проявления на повишена тревожност-разстройства на съня и апетита, промени в артериалното налягане, главоболие, сърцебиене и др. Тези симптоми, според експертите са причинили на ищцата субективен дискомфорт, снижавали са възможностите й за справяне в ежедневието, затруднявали са социалното й функциониране. Публикациите в пресата са силна емоционална доминантна за ищцата и е с висок стресогенен потенциал, поради което тя е спряла да се среща с близките си, не се е информирала, и е отказвала да се информира за публикациите. Поредицата публикации в медийното пространство, продължили месеци, са причинили не само чувство на обида, публично унижение и невъзможност да се осъществи какъвто и да е контрол върху ситуацията, но е довело до реален риск от коренни промени и загуби в личен и професионален план. Вещите лица са категорични, че събитията и медийното преекспониране на образа на ищцата, е причина за тР.та промяна на стереотипа за продължително време, и е довело до промяна на планове, активности и снижаване на качеството на живот. Вещите лица твърдят, че и към момента у ищцата се демонстрира наличие на стрес и ситуитивна тревожност, свързана с коментиране на темата. Твърдят, че с висота степен на увереност може да се предположи, че реакцията й в първия момент е била много по-интензивна, до степен да предизвика твърдените от нея вегетативни промени, проявяващи се в тревожност, сомато вегатативни реакции, инсомния и др. Поведението на ищцата след травмата разкрива елементи от ПТСР с промени на всички нива- личностово, социално и професионално, и е в причинно следствена връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Предявеният иск е основателен и доказан в претендирания размер. Ищцата е търпяла вреди, за чието овъзмездяване следва да се определи обезщетение в размер на 150 000, 00 лева. Съображенията на съда за това са следните: Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Обезщетение се дължи за действително претърпени от ищцата вреди, при наличието на пряка причинна връзка между тях и незаконното обвинение за престъпления от общ характер, като размерът се определя по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото лице негативни преживявания - страх от наказанието, притеснения как ще приключи процеса и чувство за несправедливост, в случай, че е убеден, че е обвинен без никакво доказателство или ако е бил осъден без достатъчно доказателства или при допуснати нарушения в хода на наказателното производство. Във всички случаи от момента на привличането й като обвиняема и предявяване на обвинението на 10.07.2014г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство на 18.06.2021г. ищцата П. е търпяла тези вреди, за които не необходимо да се сочат и събират нарочни доказателства. Става дума за обичайни, предвидими и независещи от някакви други обстоятелства или особености на психиката и личността на пострадалия неимуществени вреди, които е логично да настъпят и съдът приема, че са настъпили като последица от незаконното обвинение за престъплението, за което се е водело наказателно производство. В този смисъл е утвърдената съдебна практика. В обобщение съдът приема, че вследствие на незаконно повдигнатите на ищцата обвинения са накърнени основни нейни права като гражданин на Република България – правото й на лична свобода съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституция на Република България за времето на задържането й на 09.07.2014г. по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа; правото й на личен живот съгласно чл. 32, ал. 1 от КРБ, правото й на неприкосновеност на жилището й съгласно чл. 33, ал. 1 от КРБ предвид извършения обиск в същото на 19.09.2014г.; правото й на труд съгласно чл. 48, ал. 1 от КРБ за времето на отстраняването й от длъжност от •••, в резултат на което в неимуществената й сфера са настъпили негативни последици, които са обичайни в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – причинени са й емоционални и психологически терзания, неудобства и лишения; накърнено е името й; променен е обичайният й ритъм на живот. Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата да поправи тези вреди. В конкретният казус обаче от ангажираните гласни доказателства и заключението на комплексната съдебнопсихиатрична - психологична експертиза се установи по несъмнен начин, че ищцата е преживяла болки и страдания, които са по-големи, по-интензивни, по- различни от обичайните, които едно лице понася, в случаите, когато е незаконно обвинено, и това се дължи на следните обстоятелства: На първо място: професията й на •••. Видно от събраните по делото писмени доказателства, относими към професионалната биография на ищцата, същата, считано от ••• е заемала длъжността ••• впоследствие ••• на •••. Не са необходими специални знания, за да се приеме по един категоричен начин, че определени професии, които изискват завишено отношение към справедливост, чест, достойнство, професии, на които обществото възлага и очаква създаване на модел за поведение, характеризиращ се с безукорно поведение, честност, морал и пр., каквито са •••, в хипотеза като настоящата – при повдигнато обвинение за извършване на престъпление, същите биха проявили повишена сензитивност и по-висока степен на чувствителност към такава ситуация. На второ място: обществена личност, разпознаваема в една изключително широка сфера на обществения живот, тази на •••. От ангажираните гласни доказателства и събраните писмени доказателства, се установява, че ищцата е ••• на множество ••••, ••• материали, •••, •••. Участвала е в различни национални и международни •••, •••, ••• и ••• на поредица събития. На трето място: длъжността, която е заемала: ••••. Отново, свързана с разпознаваемост в обществото и висока степен на отговорност за действията и постъпките си. Общественото положение на ищцата и длъжността, която е заемала, предполагат по-висока критичност към собственото и на останалите поведение, съответно въздействието върху неимуществената й сфера представлява сериозно засягане на личността и достойнството на ищцата, изразяващо се в търпенето на болка и страдание в по-голям обем. Не на последно място: от психологичния й статус на жена, успяла да изгради кариера, сама грижеща се за дете и полагаща грижи за майка си. Задържането под стража, обвинението в извършване на престъпление, са довели до срив в представата й за успял и реализирал се човек. В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на св. Д.-дъщеря на ищцата, чийто показания съдът приема като достоверни, тъй като са подкрепени от останалия доказателствен материал по делото. Съобразно указанията на ТР №3/22.04.2005г. постановено по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.11 и установената тР. съдебна практика при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се преценят и: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; отражение на случилото се върху ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Пак според съдебната практика като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането; следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване; обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално за всички неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на приключилото срещу него незаконосъобразно наказателно преследване. От установеното по делото, че ищцата е обвинена в извършването на две умишлени престъпления, като обвиненията касаят изпълняваната от ищцата длъжност •••, че наказателното производството е продължило почти пълни седем години, т.е съдът приема, че същото е продължило извън времевите граници на „ разумен срок“, , както и че по отношението на едното от деянията, за което й е било повдигнато обвинение е изтекла абсолютната давност, за ангажираността на ищцата при запознаването със събраните доказателства по досъдебното производство и провеждането на необходимите процесуално-следствени действия събрани в 340 тома; ищцата е задържана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в дома й и в присъствието на близките й е извършен обиск; спрямо ищцата са взети две мерки за неотклонение – „задържане под стража“, а впоследствие – „парична гаранция“, отменена и взета трета мярка за неотклонение „ подписка“, като е наложена и друга мярка за процесуална принуда – отстраняване от заеманата от ищцата длъжност •••. Съобразно изложеното по-горе, относно професията, длъжността, която е заемала и общественото й положение на •••, ••• на събития, ••• и пр., съдът приема, че честта и достойнството на ищцата са засегнати в изключително висока степен, търпенето на болката е в по-интензивна степен от незаконното обвинение в извършването на престъпление. Незаконното обвинение в извършването на престъпление като ••• на ••• е засегнало в изключителна степен емоционално-психологичното състояние на ищцата: затворила се в себе си, затворила се е в дома си, плачела, не спяла, изпитвала чувство на срам, безпокойство, сменила е номера на телефона си, отказвала контакти с близките си, преустановила е всякакви занимания и дейности. Назначените експерти в процеса твърдят, че и към настоящият момент у ищцата се демонстрира наличие на стрес и ситуитивна тревожност, свързана с коментиране на темата.Ищцата е получила и преходни здравословни проблеми – главоболие, безсъние. За настъпилите промени в социалното функциониране на ищцата, в начина й и в качеството й на живот, в засягане на честта и достойнството й, за отражението в семейството й и въздействието на връзката с членовете на семейството й, за въздействието върху ценностната й система, в съответствие с критерия за справедливост съдът намира, че дължимото обезщетение за тяхното репариране следва да е в размер на 150 000 лева.По изложените по- горе съображения, при определяне на този размер на обезщетението, съдът съобрази по-значителния интензитет и голямата продължителност на страданията, чувството за срам и неудобство от опетняването на името, преживеният шок, безпокойство и стрес, общественото положение на ищцата, и проявения от този факт интерес от медии и интернет платформи. В случая, образуваното наказателно производство срещу ищцата е от категорията дела „с висок обществен интерес”, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение -чл. 39 – 41 от Конституцията на РБ, чл. 10 ЕКЗПЧОС. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство е влязло в законна сила на 18.06.2021г., поради което от следващия ден – 19.06.2021г. ответникът дължи и законната лихва върху обезщетението, което ще следва да заплати за неимуществените вреди поради незаконното обвинение на ищцата Р. П.. По претенцията за разноски: На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати: на ищеца сумата от 10 лева разноски за заплатена по производството държавна такса, а в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 660, 80 лева бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебно психиатрична- психологична експертиза. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 4 000, 00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съдът