Решение № 24 от 6.2.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 353/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на „С.Л.“ ООД, с която срещу „Ф.-А.М.К.“ ЕООД са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1, вр. чл. 356, ал. 2 от ТЗ за заплащане на следните суми:

1. сумата от 5120,00 лв., от които 1280,00 лева главница по фактура № 0000054743/19.07.2022 г. и 3840,00 лева главница по фактура № 0000055353/08.08.2022 г., представляващи възнаграждение по спедиционен договор за извършен международен превоз на стоки, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното погасяване на задълженията;

2. сумата от 571,02 лв., представляваща обезщетение за забава, от които 247,47 лв. върху сумата от 3840,00 лв. по фактура № 0000054743/19.07.2022 г. за периода 03.08.2022 г. до 22.03.2023 г., 21,33 лв. върху сумата от 2560,00 лв. за периода 23.03.2023 г.- 21.04.2023 г., 11,02 лв. върху сумата от 1280,00 лв. за периода 22.04.2023 г. до 22.05.23 г., 291,20 лв. върху 3840,00 лв. за периода 23.08.2022 г. до 22.05.2023 г.;

Ищецът заявява в исковата молба, че по силата на договор за международен превоз на пратки от 12.12.2017 г., ответникът като възложител е възложил на ищеца да извърши в периода 02.04.2020 г. до 12.11.2020 г. 19 отделни превоза на стоки от Китай до Б.. Посочва, че е изпълнил задълженията си по договора и е извършил възложените доставки. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение за доставките в размер на общо 21 032,60 лева. Затова иска от съда да осъди ответника да му заплати процесните суми.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор. Твърди, че в хода на процеса е изплатил процесната сума от 21 032,60 лева. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.

Предявил е насрещен иск за осъждане на ищеца по първоначалния иск да му заплати сумата от 13524 лева – вреди от неизпълнение на договора за превоз.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1, вр. чл. 356, ал. 2 от ТЗ.

Съгласно чл. 367, ал. 1 от ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар като за неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор /чл. 367, ал. 2 от ТЗ/. Според чл. 356, ал. 2 от ТЗ доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаването на иска следва да се установи: 1. наличие на валиден спедиционен договор, по който ищецът е спедитор, а ответникът възложител; 2. ищецът да е изпълнил задължението си по договора в количествено и качествено отношение; 3. размерът на уговореното възнаграждение;

По делото не се спори, че между страните е сключен спедиционен договор за международен превоз на стоки. Спедиционният договор урежда отношенията между доверителя (товародател) и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя. По своето правно естество процесният договор представлява и търговска сделка, от характера на относителните (субективните) търговски договори, тъй като двете страни по него са търговци, поради което по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 288 от ТЗ за процесното облигаторно правоотношение следва да се прилагат правните норми за търговските сделки. Следователно между страните е налице валидно договорно правоотношение по спедиционен договор. Налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

Основното задължение на ищеца в качеството му на спедитор е да организира изпращането на товара, като съответно сключи договор за превоз, с цел превозване на товара от мястото на товародателя до мястото на товарополучателя. Следователно чрез спедиционния договор той се задължава спрямо доверителя да обезпечи изпращането на товара. Законът не конкретизира в какво се изразява това основно задължение и чрез каква поредица от действия то следва да се изпълни надлежно. Съгласно чл. 365, ал. 1 от ТЗ спедиторът трябва да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоза, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори. Следователно спедиторът трябва да изпълни поръчката на доверителя си относно посочените обстоятелства, така както тя му е била предоставена от доверителя. Спедиторът действа по указанията на своя доверител и няма право да се отклонява от тях. Той е длъжен да спази поръчката при сключването на превозния договор. Ако превозният договор има съдържание, различно от поръчката на доверителя, спедиторът отговаря в случай на вреди.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договора ищецът е извършил организирането на международен превоз на стоки по възлагане на ответника с направление Б.-Г. и Б.-А.. Условие на възложителя е било камионът, с който ще се извърши превоза да е с полезна височина 2,90 м. и дължина 7,60 м. В изпълнение на спедиционния договор ищецът е сключил договор за транспорт по заявка № 520220691 от 28.07.2022 г. с третото лице „ГИВ Т.“ ООД за превозване на товар алуминиеви конструкции с обща маса 2,5 тона и срок за доставка „по възможност найбързо“. Страни по договора за превоз са спедиторът (който действа от свое име) и превозвача независимо от това, кой е посочен в товарителницата като изпращач. Видно от представената по делото международна товарителница превозът е извършен и стоките са доставени в гр. Л., А.. Това се установява и от показанията на свидетеля А. А., който е бил шофьорът на камиона, извършил превоза. Ищецът в качеството си на спедиторът е спазил поръчката на ответника и е сключил от свое име договор за превоз с трето лице – превозвач, съобразявайки вида на камиона и направлението на превоза. Следователно ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е налице втората предпоставка за уважаване на иска.

По делото не се спори, че ответникът е заплатил сумата от 2560 лева - част от задължение по фактура № 0000054743/19.07.2022 г. за сумата от общо 3840 лева с ДДС за доставката на стоки по направление Б.-Г.. Не се спори, че е останал неплатен остатък от 1280 лева по тази фактура, което задължение не се оспорва от ответника и искът се признава в тази част.

По делото е представена и фактура № 0000055353 от 08.08.2022 г. също за сумата от 3840 лева с ДДС за доставката на стоки по направление Б.-А.. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че фактурата е осчетоводена при ищеца, но не е била осчетоводена при ответника и дружеството не е ползвало данъчен кредит по нея. Именно задължението по тази фактура се оспорва от ответника с твърдения, че ищецът не е изпълнил задължението си по доставката на стоки по направление Б.-А. качествено и в срок.

Основният довод на ответника за недъжимост на възнаграждението по договора е именно настъпването на този инцидент по време на превоза и причинените от това вреди. Както беше изложено обаче съдът счита, че ищецът е изпълнил задълженията си по спедиционния договор качествено и в срок, а ответникът му дължи заплащането на възнаграждението по договора.

По изложените съображения искът е основателен и следва да се уважи в пълен размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ:

Според чл. 309а, ал. 1 от ТЗ когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно за уважаване на иска за мораторна лихва следва да се установи: 1/ наличието на главен дълг и 2/ изпадането на длъжника в забава за неговото изплащане.

Ищецът е признал иска и за лихвата за забава по отношение на задължението по фактура № 0000054743/19.07.2022 г.

По отношение на задължението по фактура № 0000055353 от 08.08.2022 г. по делото се установи наличието на главен дълг. Налице е първата предпоставка.

Според чл. 303а, ал. 3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая фактура № 0000055353 от 08.08.2022 г. е изпратена на ответника по имейл на 09.08.2022 г. и ответникът е изпаднал в забава на 24.08.2022 г. Ищецът претендира заплащане на лихва за забава за периода от 23.08.2022 г. до 22.05.2023 г. върху главницата 3840 лева. Налице и втората предпоставка за уважаване на иска. Размерът на мораторната лихва, определен от заключението на вещото лице е в размер на 313,93 лева. С оглед диспозитивното начало и обстоятелството, че ищецът претендира сума в помалък размер, то искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 291,20 лева, но за периода от 24.08.2022 г. до 22.05.2023 г.

По насрещния иск с правно основание чл. 362, ал. 1, вр. чл. 373, ал. 1 от ТЗ:

Съгласно чл. 362, ал. 1 от ТЗ спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвач. Според чл. 373, ал. 1 от ТЗ превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3. Той отговаря и за вредите, които се дължат на забава при изпълнение на превоза /ал. 2/.

Следователно за уважаване на предявения иск следва да се установят следните предпоставки: 1. наличие на валиден спедиционен договор, по който ответникът е спедитор, а ищецът възложител; 2. ответникът е извършил сам превоза и има качеството и на превозвач; 3. при извършването на превоза е причинена вреда от повреждане на товара и вреда от забава при доставката; 4. какъв е размерът на вредите;

Както стана ясно по делото не се спори по първата предпоставка – страните са сключили спедиционен договор.

По делото се установява от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Т.И., А. А., Б.Е. и Т.К., че по време на транспортирането на стоките е настъпил пътен инцидент, при който камионът се е наклонил и е паднало едно от колелата. Това е наложило превеждането на камиона в сервиз за отстраняване на повредата. Според свидетеля А., който е бил шофьор на камиона, причина за инцидента е неправилното укрепване на товара. Алуминиевите профили и стъклопакети са били укрепени с тиксо и това е довело до тяхното разместване, оттам и накланяне на каросерията на камиона. Настъпилият инцидент е наложил изпращането от страна на ответника и на негови служители – свидетелите Е. и К. да пренаредят товара. Отделно част от товара е претърпял и повреждане

Както стана ясно от представената по делото заявка № 520220691 от 28.07.2022 г. се установява, че спедиторът е сключил договор за превоз с третото лице „ГИВ Т.“ ООД, който е извършил превоза. От тук следва изводът, че спедиторът не е имал качеството на превозвач и не отговаря за вредите, настъпили по време на превоза. По арг. от чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), която е приложима за процесния договор за превоз, именно превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Спедиторът би могъл да отговаря за причинените вреди, в случай, че се е отклонил от поръчката по арг. от чл. 365, ал. 2 от ТЗ. Такова отклонение обаче не се установява по делото. Доколкото спедиционният договор представлява разновидност на комисионния договор, то за доверителя по спедиционния договор е съществувало правото да иска от спедитора да му прехвърли правата си спрямо третото лице – превозвача след узнаването за настъпилия пътен инцидент. Впоследствие спедиторът е извършил отчетната сделка като е предал превозваната стока на получателя и всички документи във връзка с превоза и е уведомил доверителя. Следователно ищецът по насрещния иск е следвало да насочи своята претенция към превозвача, а не спрямо спедитора. Поради изложеното насрещният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски съобразно уважената част от иска – в пълен размер. Ищецът е заплатил 227,64 лева за държавна такса и 350 лева за депозит за вещо лице. Ищецът е бил представляван и от адвокат, но не е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 577,64 лева за разноски.

При този изход на делото ответникът няма право на разноски.

Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република Б. е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1,95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Б.. Поради това в диспозитива на решението сумите следва да бъдат посочени в евро.

Мотивиран от посоченото, съдът