Решение № 441 от 8.5.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3727/2024 г.

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове - първият от тях с правна квалификация чл. 135 ЗЗД - за обявяване на недействителна по отношение на ищеца П. М. Х. продажба, извършена с нот.акт № 112, том II, дело № 170 от 20.04.2022г. от Н. П. К. на С. Г. Д./негова племенница/ на дворно място в •••••, с площ от 977кв.метра, в това число придаваеми от улицата 15кв.метра, урегулирано в УПИ ••••• кв.14, заедно с всички постройки и подобрения в имота, които са жилище с РЗП от 106 кв.метра, жилище,- лятна кухня, с РЗП от 25кв.метра, второстепенна сграда - стопанска с РЗП от 28кв.метра и второстепенна сграда с РЗП от 36кв.метра, при граници на имота: улица, УПИ ••••• УПИ •••••, УПИ •••••, с продажна цена от 3500 лева, платени в брой. Твърди, че ищцата е сключила на 27.04.2021г. предварителен договор с прехвърлителя му - Н. П. К. за същия имот - за сумата от 9200 лева, платени в брой при сключване на договора, с уговорка за окончателното прехвърляне на имота до 30.06.2021г., която не била спазена от ответника К.. Оттам произлизал правния интерес на ищцата да предяви иск за обявяване недействителността на продажбата на същия имот, извършена с атакувания нотариален акт, с която се увреждали интересите на ищцата. Предявен е и иск от П. М. Х. против Н. К. П. с правна квалификация чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителния договор между тях от 27.04.2021г. за продажбата на съшия недвижими имот. След като атакуваната продажба между Н. П. К. и С. Г. Д. бъде обявена за недействителна спрямо ищеца, то Н. П. К. се явявал собственик на имота и ищцата претендира да бъде обявен за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор. В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от Н. П. К., в който ответникът изцяло оспорва претенцията и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че не е подписвал представеният от ищцата предварителен договор поради служебен ангажимент. В случай, че съдът приеме иска за допустим, то моли да го отхвърли като неоснователен. В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от назначения особен представител на ответника С. Г. Д.. Счита, че предявените искове са допустими, като евентуално обявената недействителност на продажбата не засяга правата на третото лице, ако то ги е придобило добросъвестно и възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Ответницата С. Г. Д. била придобила възмездно процесния недвижим имот на 20.04.2022г. срещу продажна цена от 3500лева. Исковата молба била вписана не по-рано от 21.08.2024г., затова и искът по чл.135 ЗЗД не можел да се противопостави на правата, придобити от ответницата. Тя действала добросъвестно, не е целяла да увреди кредитора, не знаела за съществуването на такъв предварителен договор между ищеца и първия ответник. Моли за отхвърляне на предявения иск по чл.135 ЗЗД като неоснователен, а доколкото той е обуславящ по отношение на иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД, то и вторият иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като бъдат оставени без уважение претенциите за присъждане на разноски, направени от ищеца. В исковата си молба ищцата твърди, че на 27.04.2021 г. бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между нея (купувач) и Н. П. К. (продавач). Видно от договора К. се задължил да продаде на ищцата дворно място, находящо се в с. •••••, община Стара Загора, с площ от 977 кв. м., в това число придаваеми от улицата - 15 кв. м., урегулирано в УПИ •••••, кв. 14, заедно с всички постройки и подобрения в имота, които били: жилище с РЗП от 106 кв. м., жилище - лятна кухня, с РЗП от 25 кв. м., второстепенна сграда - стопанска с РЗП от 28 кв. м. и второстепенна сграда с РЗП от 36 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ •••••, УПИ •••••, УПИ •••••. В договора била уговорена продажна цена - 9200 лв., като изрично било вписано, че сумата била платена в брой при подписване на договора и същият служил за разписка за платената сума (чл. 2, т. I от договора). В чл. 4 от договора бил предвиден срок за сключване на окончателен - 30.06.2021г., при избран от страните нотариус. В договора изрично било вписано, че същият служи за покана за сключване на нотариален акт найкъсно до 30.06.2021г. Между страните било уговорено владението да бъде предадено след сключване на окончателен договор - чл. 5. Въпреки тези уговорки ответникът К. не изпълнил задълженията си по предварителния договор. Нещо повече - на 20.04.2022г. (видно от справка в имотния регистър за физическо лице - Н. П. К.) ответникът К. продал на ответницата С. Г. Д. същия този недвижим имот. Последната била племенница на Н. К., дъщеря на сестра му Р. П.а Д.. Относно иска по чл. 135 от ЗЗД сочи, че имала интерес покупкопродажбата между Н. П. К. и племенницата му С. Г. Д. да бъде обявена за недействителна спрямо нея. В съдебната практика (Определение № 284 от 23.02.2023г. по ч.гр.д. № 4716/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС и цитираните в него) било възприето следното: когато обещан с предварителен договор имот бил продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката била увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор. Поради това и за кредитора по предварителния договор бил налице правен интерес да предяви отменителния иск и съответно успешното му провеждане давало възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор. Прието било също, че в този случай връзката на обусловеност била обратна - производството по чл. 135 от ЗЗД се явявала преюдициално спрямо производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Настоящият случай бил точно такъв. 1. П. М. Х. била кредитор на Н. П. К. относно задължението да бъде обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на имот; 2. Извършената на 22.04.2022г. продажба на имота на друго лице било увреждащо действие на длъжника К. спрямо кредитора на задължението за прехвърляне на имота, тъй като ответникът К. се лишил от правото на собственост върху имота; 3. Ответникът К. формирал знание, че уврежда кредитора си - то произтича от факта, че имал задължение да сключи окончателен договор с ищцата до 30.06.2021г., но въпреки това прехвърлил собствеността върху имота на трето лице и 4. Действието по прехвърляне на имота от Н. К. на С. Г. Д. било възмездно, но счита, че с оглед обстоятелствата по делото безспорно било налице знание у С. Д. за увреждането. Последното се извеждало от следните обстоятелства: 1/ Близката роднинска връзка между тях; 2/ Макар Н. К. документално да бил прехвърлил имота на С. Д., твърди, че и към момента К. продължавал да живее в имота със семейството си (т.е. продажбата била само документална), поради което безспорно С. Д. била наясно (което се извеждало от действията й да остави чичо си в имота) било намерението на собственика да осуети обещаната продажба на третото лице - ищцата; 3/ Племенницата - купувач С. Д. никога не била живяла в процесния недвижим имот; 4/ Символичната сума, за която бил закупен имота от С. Д.; 5/ Жената, с която Н. К. живеел на семейни начала и от която има дете - М. Д. Г., също била длъжник на ищцата, за което бил издаден изпълнителен лист от 20.06.2022г. по гр.д. № 2/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора. Образувано било изпълнително дело срещу нея, но задълженията все още не били погасени. Това било още едно доказателство за дейността на близките на ответника К., насочена към неизпълнение на признати със съдебен акт задължения срещу ищцата. Изводът бил, че била налице една цялостна дейност на Н. К., с помощта на негови близки, която била насочена към неизпълнение на поети договорни (и удостоверени със съдебен акт) задължения, която прераснала в извършеното прехвърляне на имота на близка роднина на ответника с единствената цел, съзнавана и от двете страни по сделката, да бъде увредена ищцата и да се осуети възможността за сключване на окончателен договор. Намира, че всички предпоставки на иска по чл. 135 ЗЗД били налице (и ще бъдат доказани в хода на процеса), поради което същият следвало да бъде уважен и договорът за покупко-продажба между Н. П. К. и С. Г. Д. да бъде обявен за недействителен по отношение на ищцата. По иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД: След като покупко-продажбата между Н. П. К. и племенницата му С. Г. Д. бъде обявена за недействителна спрямо ищцата, следвало да се приеме, че в отношенията между П. Х. и Н. К. последният се явявал собственик на имота (съобразно и цитираната практика на ВКС) и това давало възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор. Въпреки, че ищцата била изправна страна по договора (заплатила цялата дължима сума още на 27.04.2021г.) до 30.06.2021г. не било извършено предвиденото сключване на окончателен договор чрез нотариален акт. Ето защо били налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск. За уважаването му било нужно да се установи, че бил сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, точно изпълнение на поетото от ищцата задължение по договора, настъпил падеж за сключване на окончателния договор, както и, че продавачът бил собственик на процесния имот. Намира, че цитираният договор бил валиден, като същият играел ролята и на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Т.е. от текста на договора се установявало както валидното му сключване, включително уговорки за всички съществени условия на договора за покупко-продажба на недвижим имот (описание на имота според актуалния му статут, цена), точно изпълнение на поетото от ищцата задължение за плащане на цена, а така също и настъпил падеж за сключване на окончателния договор. След успешното провеждане и на първия предявен иск по чл. 135 от ЗЗД - в отношенията между страните ответникът Н. К. следвало да се счита за собственик на процесния имот. Следователно всички елементи от фактическия състав и на този предявен иск били налице. Моли съдът на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да обяви за недействителен спрямо П. М. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес в •••••, договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с № от вх. per. 4018 от 20.04.2022г., дв.вх.рег. № 4002, том 12, акт № 95, 2022г., № от описна книга 2224/20.04.2022г., по силата на който Н. П. К., ЕГН ••••••••••, с адрес:с.•••••, община Стара Загора продал на С. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••• дворно място, находящо се в с. •••••, община Стара Загора, с площ от 977 кв. м., в това число придаваеми от улицата - 15 кв. м., урегулирано в УПИ •••••, кв. 14, заедно с всички постройки и подобрения в имота, които са: жилище е РЗП от 106 кв. м., жилище - лятна кухня, с РЗП от 25 кв. м., второстепенна сграда - стопанска с РЗП от 28 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 36 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ •••••, УПИ •••••, УПИ •••••. Моли на основание чл.19,ал.3 от ЗЗД да бъде обявен спрямо Н. П. К., ЕГН ••••••••••, с адрес в с.•••••, община Стара Загора за окончателен предварителния договор за продажба на недвижим имот от 27.04.2021г., сключен между Н. П. К. и П. М. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес в •••••, за продажбата на дворно място, находящо се в с. •••••, община Стара Загора, с площ от 977 кв. м., в това число придаваеми от улицата - 15 кв. м., урегулирано в УПИ •••••, кв. 14, заедно с всички постройки и подобрения в имота, които са: жилище с РЗП от 106 кв. м., жилище - лятна кухня, с РЗП от 25кв.м., второстепенна сграда - стопанска с РЗП от 28 кв. м. и второстепенна сграда с РЗП от 36 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ •••••, УПИ •••••, УПИ •••••. В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от Н. П. К., в който ответникът счита иска за недопустим и напълно неоснователен. Оспорва иска, като заявява, че наведените в него фактически обстоятелства не отговарят на обективната действителност. Твърди, че не е присъствал на подписването на упоменатия в исковата молба предварителен договор. От описаните в исковата молба обстоятелства на които претенциите на ищцата се базират счита, че следните обстоятелства не отговаряли на действителното положение, а именно: Не бил подписвал представеният от ищцата предварителен договор за покупко-продажба, поради служебен ангажимент. На упоменатата дата бил на работа в гр. Карлово, обл. Пловдив, за което твърдение представя по делото нотариално заверена декларация. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прекратено настоящото производство, като му бъдат присъдени и разноските по делото. Евентуално, ако съдът приеме, че иска е допустим и го разгледа по същество, моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Възразява срещу изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения. В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от назначения особен представител на ответника С. Г. Д. адв.К.. Счита исковете за допустими, ако са съединени при условията на кумулативност, т.е. ако ищецът бил кредитор на длъжника по предварителен договор по отношение на недвижим имот, прехвърлен от длъжника на трето лице. С уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД можело предварителният договор да се обяви за окончателен, т.е. обуславящо било решението по иска по чл.135 от ЗЗД. В този смисъл счита, че предявените при условията на съединяване искове са допустими. Съгласно правилото на чл.135,ал.1,изр.3 от ЗЗД обявената недействителност не засягала правата на третото лице, ако то ги придобило добросъвестно и възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. С. Г. Д. придобила възмездно процесния недвижим имот по силата на Нотариален акт № 112, том II, per. № 1395, дело № 170 от 20.04.2022 г. на нотариус Пламен И. с per. № 308 в регистъра на Нотариалната камара, срещу продажната цена от 3 5 0 0 лв. Покупко - продажбата била вписана в служба по вписванията с вх.per.№ 4018 от 20.04.2022г. Исковата молба била вписана не по-рано от 21.08.2024г., когато същата била заведена в регистратурата на съда. Ето защо счита, че предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД не може да се противопостави на правата, придобити от ответника. Изцяло в тежест на ищеца било доказването на елементите от фактическия състав на правото по чл.135 от ЗЗД, а именно: качеството си на кредитор на длъжника; извършеното увреждащо действие на длъжника и субективния елемент. В хипотезата на чл.135 от ЗЗД на доказване подлежало “знанието за увреждане” на кредитора. Знанието на третото лице при възмездна сделка също се доказвало от кредитора - ищец. В конкретния случай счита, че ответницата /представлявана от него в производството/ действала добросъвестно при придобИ.ето на процесния недвижим имот, като същата от субективна страна не целяла да увреди кредитора, най-малкото поради обстоятелството, че същата не знаела за съществуването на сключен предварителен договор, имащ за предмет придобития възмездно от нея недвижим имот. Твърдяло се в исковата молба, че С. Г. Д. била племенница на първия ответник Н. П. К., като това обстоятелство също следвало да бъде доказано от ищеца. В конкретния случай не била налице и презумпцията, уредена в чл.135, ал.2 от ЗЗД, съгласно която била налице знание за увреждането у третото лице, когато то се намирало в определена родствена връзка с длъжника. Според посочената разпоредба знанието за увреждане се предполагало, ако третото лице бил съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Кръгът от родственица бил очертан изчерпателно от законовата разпоредба и не можело да се прилага разширително. Ето защо в случая била неприложима презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД и в тежест изцяло на ищеца било да установи чрез пълно и пряко доказване наличието на знание у ответницата, че продавачът имал задължения към кредитора и че с извършената сделка длъжникът увреждал кредитора. В писмения отговор на исковата молба, подаден от ответника Н. П. К. се твърди, че той не бил подписвал представения от ищцата предварителен договор за покупко-продажба. Извършено било фактическо оспорване на автентичността на предварителния договор, от който ищеца черпи правата си и по-конкретно на автентичността на подписите в договора на продавача Н. П. К.. Направеното оспорване било своевременно с оглед разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК, тъй като било извършено с отговора на съдопроизводственото действие, с което документът бил представен. Следвало в първото открито съдебно заседание по делото ищецът да заяви дали ще се ползва от оспорения документ, като в случай, че той заяви, че ще се ползва, да бъде открито производство по проверка истинността на документа. Доколкото се оспорвала истинността на частен документ, който не носил подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване истинността пада върху страната, която го представила. Намира, че предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен. Доколкото искът по чл.135 от ЗЗД бил обуславящ по отношение на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД и вторият предявен кумулативно съединен иск се явявал също неоснователен. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове, като остави без уважение претенциите за присъждане на разноски. В съдебно заседание ищцата не се явява, вместо нея се явява адв.К. от АК Бургас, който изцяло поддържа исковата молба. Прави искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът Н. К. се явява лично, заедно с адв.С. от АК Хасково, който моли да се отхвърли иска против него като недоказан и неоснователен. Претендира направените разноски. Представя писмена защита. В съдебно заседание ответницата С. Д. не се явява, като за нея се явява назначеният й с определение на съда № 1004/ 02.05.2025г. особен представител адв.К. от АК-Стара Загора, който моли да се отхвърлят исковите претенции като недоказани и неоснователни. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 235 от ГПК, намери за установено следното: Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото копие и оригинал на: Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, на 27.04.2021г. страните Н. П. К. и П. М. Х. се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът се задължил да прехвърли срещу договорената цена в размер на 9 200 лева ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. •••••, община и област Стара Загора, с площ от 977.00 кв.м. / деветстотин седемдесет и седем квадратни метра /, в т.ч. придаваеми от улица 15.00 кв.м., урегулирано в УПИ ••••• /••••• за имот планоснимачен номер •••••/ в кв. 14 /четиринадесет/, ЗАЕДНО с всички постройки и подобрения в имота, които са: ЖИЛИЩЕ с РЗП от 106.00 кв.м. /сто и шест квадратни метра/; ЖИЛИЩЕ - ЛЯТНА КУХНЯ с РЗП от 25.00 кв.м. /двадесет и пет/; ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА - СТОПАНСКА с РЗП от 28.00 кв.м. /двадесет и осем/ и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА с РЗП от 36.00 кв.м. /тридесет и шест/, при граници на имота: улица; УПИ •••••, УПИ •••••; УПИ •••••. Видно от договора цялата сума в общ размер на 9 200 лева е заплатена в брой при подписването му и същия служи за разписка на платената сума, като продавача заявява и потвърждава с подписа си получаването на сумата. Договорът е сключен с краен срок за изпълнение на задължението за сключване на окончателен – 30.06.2021г. Страните са изписали собственоръчно имената си на двете страници на документа и са се подписали. Видно от Справка №1112209/19.08.2024г. на 20.04.2022г. Н. П. К. като купувач е прехвърлил с продажба на С. Г. Д. следния имот: Поземлен имот, парцел - •••••, площ по док. - 977.000 кв. м.,, в т.ч. придаваеми от улица 15 кв. м., заедно с всички постройки: жилище с РЗП от 106 кв. м.; жилище- лятна кухня с РЗП 25 кв. м.; второстепенна сграда- стопанска с РЗП от 28 кв. м. и второстепенна сграда с РЗП от 36 кв. м., обл. СТАРА ЗАГОРА, общ. СТАРА ЗАГОРА, с. •••••. От представения по делото Нотариален акт за продажба на имот № 112, том 2, рег. № 1395, дело № 170 от 2022г. се установява, че на 20.04.2022г. пред Галина Грудева – помощник-нотариус по заместване на Пламен И. Нотариус с рег. № 308 на НК София с район на действие: Районен съд – Стара Загора лицата Н. П. К., продавач и С. Г. Д., купувач сключили договор за покупкопродажба на недвижимия имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село •••••, община и област Стара Загора, с площ от 977,00 кв, м. (деветстотин седемдесет и седем квадратни метра) в т.ч. придаваеми от улица 15,00 кв.м. (петнадесет квадратни метра), урегулирано в УПИ VI-59 (••••• за имот планоснимачен номер •••••) в кв. 14 (квартал четиринадесети), ЗАЕДНО с всички постройки и подобрения в имота, които съгласно удостоверение зa данъчна оценка са: ЖИЛИЩЕ с РЗП от 106,00 кв. м. (сто и шест квадратни метра), ЖИЛИЩЕ - ЛЯТНА КУХНЯ с РЗП от 25,00 кв. м. (двадесет и пет квадратни метра); ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА - СТОПАНСКА с РЗП от 28,00 кв. м. (двадесет и осем квадратни метра) и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА с РЗП от 36,00 кв.м. (тридесет и шест квадратни метра), при граници на имота: улица; УПИ •••••; УПИ •••••; УПИ •••••, за сумата от 3 500 лева, изплатена изцяло в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт. Приложени по делото са скица № 3411/02.10.2024г. и Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО009594БЦ/17.09.2024г. за процесния имот. Видно от Справка НБД за лицето С. Г. Д., същата е с поС.ен адрес ••••••••••••••••• и със същия настоящ адрес. От направената справка за трудови договори не се установиха данни за действащи такива. Видно от писмо изх. № 10-11-17157/01.10.2025г. от Община Стара Загора е посочено, че за описания имот няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ на хартиен носител, имало представен нотариален акт от трети лица, заведен в системата и на това основание служебно била създадена партида за имота на С. Г. Д.. По делото е представен и приет като доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 170, том 3, рег. № 3703, дело № 279 от 2019г. От него е видно, че на 30.07.2019г. пред Пламен И. Нотариус с рег. № 308 на НК, с район на действие: Районен съд – Стара Загора лицата М.А.М, лично и като пълномощник на А.Т.М. и на П.Т.М., продавачи и Н. П. К., купувач сключили договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, за сумата от 3 370 лева, изплатена изцяло в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт. От приложените Справки НБД Население се установява, че лицето Р. П.а Д. е сестра на ответника Н. П. К. и същата е майка на ответницата С. Г. Д.. От същата справка се установява, че лицето М. Д. Г. има две деца – И. М.Д. и С. М.Й.. Видно от Изпълнителен лист № 483 от 20.06.2022г. лицето М. Д. Г. е осъдена да заплати на П. М. Х. сума в размер на 16 000 лева, представляваща сбор от суми, предоставени й на заем в периода 14.03.2019г. до 16.07.2019г. Към настоящото дело е приложено гражданско дело № 2/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, което е приключило с постановено и влязло в сила Решение № 344/09.05.2022г. По същото дело ищец е П. М. Х., а ответник - М. Д. Г., искът е бил предявен с правно основание чл.240 от ЗЗД за връщане на сума, дадена като заем на ответницата. С Решението ответницата М. Г. е осъдена да заплати на П. Х. сума в размер на 16000 лв., представляваща сбор от суми предоставени й на заем в периода 14.03.2019г. до 16.07.2019г. с: платежно нареждане за кредитен превод от 14.03.2019г. за сумата от 2500лв, вносна бележка от 16.04.2019г. за сумата от 1000лв, платежно нареждане за кредитен превод от 13.05.2019г. за сумата от 2000лв, платежно нареждане за кредитен превод от 28.05.2019г. за сумата от 2000лв, вносна бележка от 14.06.2019г. за сумата от 4000лв, вносна бележка от 16.07.2019г. за сумата от 4500лв, ведно със законна лихва от 30.12.2021г. до окончателно то изплащане на сумата. Искът е отхвърлен в частта, в която се претендират сумите от 100лв., предоставена с вносна бележка от 26.10.2018 г. и сумата от 545 лв., предоставена с вносна бележка от 26.01.2021г., като неоснователен. М. Д. Г. е осъдена също да заплати на П. М. Х. и направените деловодни разноски в размер на 1793,69лв., съразмерно на уважената част от иска. За изясняване на обстоятелствата по делото на основание чл. 176 ГПК ответникът Н. К. е дал обяснения в съдебно заседание. Страната излага данни, че се познава с М. Г. и живеят във фактическо съжителство в с. ••••• от 10-15 години. С нея имали общо дете – И.. След предявяването му в съдебно заседание на процесния предварителен договор заявява, че не бил полагал той подписа под него. Потвърждава, че ответницата С. Д. е негова племенница. Към момента той живеел в процесния имот заедно със семейството си. Твърди, че С. Д. към момента живеела в с.•••••, след продажбата на имота не била живяла в него, посещавала го няколко пъти. Битовите сметки плащал лично той, докато данъците плащала С.. По отношение на собствеността на движимите вещи в имота твърди, че били собственост на С., били й прехвърлени заедно с продажбата на имота. С нея нямал сключен договор за наем. Първоначално процесният имот бил на бащата на П., от когото ответникът го закупил, половината пари дал на него и половината на племенниците му в Нова Загора през 2019г. По делото са разпитани свидетелите М.П.Б., С. К. Б., Л.Г. Б.а, И. М.Д. и Т.С.С.. В показанията си свидетелят М.Б. съобщава, че познавал и двете страни по делото покрай бащата на П. - М.. С. не познавал. С М. работили заедно в периода 2014-2018 г. в кооперацията в с. •••••, като самият свидетел работил в нея от март 2014 г. до ноември 2023 г., близо 10 години. Съответно Н. го познавал покрай М., с който ответникът имал лични отношения. Виждал Н. много пъти в дома на М. и покрай него си помагали взаимно. П. идвала в Стара Загора при баща си и се виждали с Н.. Тя живяла във Варна, но работила преди около Бургас. Имало период, в който живеела при родителите си малко преди и по време на Ковида. Н. започнал да живее заедно със семейството си в процесния имот около Ковид като предполага, че в имота в с. ••••• и към момента живеел Н.. Не бил виждал друг човек да живее в имота. Свидетелят съобщава: „Чувал съм, че имат някакъв предварителен договор.“ Знаел, че ищцата помагала на Н. и семейството му финансово много пъти. Не знаел тя какво работи. В показанията си посочва още,че Н. не е имал намерение да връща пари на ищцата. Търсили му парите или къщата, а той не си погасявал задълженията. В неофициален разговор между Н. и кмета Н. К. бил чувал, че ответникът го питал „Какво иска тая жена от мен? Пари няма да й дам!“. От показанията на свидетеля С. К. Б. се установява, че не познавал ищцата П., а дядо й А. М.ов и баща й М. А.ов. Когато се прибрал през 2017 г. от Англия М. бил председател на кооперацията в село •••••, където свидетелят имал в собственост вила. След Ковид със съпругата си заживяли в селото. Ответника го познавал от дете. Свидетелят заедно със съпругата си около 9 години пребивавали в ЮАР, след което се преместили да живеят и работят в Англия. Не знаел дали Н. е имал отношения с бащата на П.. Тогава не бил в страната. Като се прибрал в имота в ••••• започнал да контактува с Н. за помощ. Споделя, че ответникът не бил женен, но имал отношения с жена на име М.. Н. един ден дошъл в дома на свидетеля и му споделил, че получил съобщение и му казал: „Направо не мога да спя“, че последната седмица на април, бил разписал нещо и казал, че не можел да се сети, защото ходил в чужбина и не съвпадало. Стигнали до извода, че в тази последна седмица на април 2021г. в понеделник ответника отишъл у тях и заедно заминали за Карлово да изчистят таванска стая на апартамента на родителите на съпругата му. От понеделник до четвъртък били там. Свидетелят съобщава, че не познавал П.. Не познавал и С., племенницата на ответника. По делото е дала показания и свидетелката Л.Г. Б.а. Излага подробен разказ относно познанството си с ответника Н.. С. сочи, че не познава, а единствено, че Н. имал сестра и племенница. Същият имал трима братя, които живеели в селото. Съдът не обсъжда в останалата част показанията на свидетелката, тъй като същите не касаят релевантни за делото факти, а касаят отношения със свидетел по делото – свидетеля С. Б.. Разпитан е по делото като свидетел и лицето И. М.Д. – син на ответника Н. К.. Посочва в показанията си, че майка му се казва М. Д. Г.. Съобщава, че заедно с майка си и баща си живеели заедно в имота от 2019, 2020г. Имал сестра - С. М. Д.. Потвърждава, че С. Г. е племенница на баща му и тя живеела в •••••. От показанията на свидетеля Т.С.С. се установява, че познавал П. от много години, работили заедно на Златни пясъци. Бил запознат, че имало договор за имот, сключен между П. и Н.. Отрича познанство с ответника, но го бил виждал, тъй като веднъж с Г., в края на 2023г. - синът на П. пътували заедно от София към Варна и се отбили в Стара Загора да се види с ответника. Срещата им била на бензиностанция ОМВ. Там господинът върнал регистрационни номера на някакъв автомобил на Г., при което чул, че Г. го попита за някакъв имот, който човекът трябвало да прехвърли, защото бил платен и го попитал кога щяло да стане това. Той отговорил, че бил прехвърлил имота на друго лице и ако искал да си го получат, трябвало да платят още 8 хиляди лева, при което се обадили някаква жена по телефона, която била собственик на имота. Жената била пусната на високоговорител, като тя казала, че имотът бил неин, но щяла да направи това, което Н. кажел. Г. споменал, че е бил измамен. Уговорката относно сделката с имота била друга. Имало някакви документи, които разменяли. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Т.С., тъй като те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и няма данни за евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. Съдът кредитира с доверие показанията и на другите свидетели по отношение познанството им със страните. Никой от свидетелите не е присъствал на сключването на договора и на уговорките помежду им. Свидетелите споделят свои впечатления от разговорите с всеки от страните. Показанията на свидетеля Стратиев се потвърждават от приетите като писмени доказателства Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2021г. и Нотариален акт за продажба на имот № 112, том 2, рег. № 1395, дело № 170 от 2022г. Във връзка с откритото производство по оспорване на документа Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2021 г. по отношение на автентичността на подписа и изписването на имената от страна на заявения като Продавач в същия Н. П. К. - ответник по делото, съдът е назначил съдебно-почеркови експертизи. Вещото лице по първоначалната експертиза в заключението си посочва, че ръкописният текст „Н. П. К.“, положен под машинописния текст на лист първи и на лист втори на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2021г., е изпълнен собственоръчно от лицето Н. П. К.. Заключено е, че ръкописният подпис, положен от името на Н. П. К. след ръкописния текст „Н. П. К.” на лист първи в Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 27.04.2021г., не е изпълнен от Н. П. К.. По отношение на двата нечетаеми елемента, положени с помощта на синя химикална паста след ръкописния текст „Н. П. К.”, на лист втори на Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 27.04.2021г., се посочва в експертизата, че са несъпоставими с ръкописните подписи, изпълнени от Н. П. К.. В съдебно заседание вещото лице, изготвило експертизата прави уточнението, че имало елементи, които съвпадат с изписването на главната буква „Н“, но били недостатъчно, за да даде отговор дали имената и подписът са на един и същ човек. Експертите имали специален термин - „автоподлог“, когато лицето умишлено измени текст или подпис, той трябва да има елементи от неговия подпис, вкарани вътре. В тази връзка вещото лице посочва, че такива елементи на умишлено изменение на текста или подписа не се установяват. По отношение на авторството на положения подпис вещото лице сочи, че са му били необходими повече свободни образци на подписи за сравнителен материал. По делото е назначена повторна съдебно-почеркова експертиза, като от заключението на вещото лице по същата се установява, че изписаните три имена на л. 1 л. 2, както и положения подпис на л. 1 от името на Н. П. К. в „Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 27.04.2021г.“, са изпълнени от него. Положения подпис на л. 2 от името на Н. П. К., вещото лице прави заключение, че е несравним, поради липса на общи и частни признаци в представения сравнителен материал. Не са се констатирали признаци за умишлено изменение на подписа на л. 1 от ответника. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по повторната съдебно-почеркова експертиза като компетентно и добросъвестно изготвено, което отговаря на поставените въпроси, поради което я кредитира изцяло. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД е установена от законодателя с оглед защита интересите на кредитора от съзнателните действия на длъжника, които го увреждат. Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. За да може да упражни правата си по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ищецът трябва да установи качеството си на кредитор с вземане, което е валидно възникнало и е съществуващо. С иска по чл. 135 от ЗЗД разполага лице, което има качеството на кредитор на длъжника независимо от вида на вземането му – парично или непарично. Титуляр на това право е и купувачът по предварителния договор, който на общо основание е легитимиран чрез уредения в чл. 135 от ЗЗД Павлов иск да получи защита срещу увреждащите го действия на длъжника, посредством които последният се е разпоредил с предмета на предварителния договор в полза на трето лице. Предварителният договор поражда задължение за сключване на окончателен договор, но насрещното му право е не притезание, а преобразуващо право да се иска по съдебен ред сключването на окончателния договор. Съдът в настоящото производство е сезиран с конститутивни искове в условията на кумулативност, като двата иска са в отношенията на преюдициалност. Съединяването на конститутивните искове по чл. 135 ЗЗД и по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е допустимо при условията на кумулативност, ако ищецът е кредитор на длъжника по предварителен договор по отношение на недвижим имот, прехвърлен от длъжника на трето лице. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД може предварителният договор да се обяви за окончателен, т. е обуславящо е решението по иска по чл. 135 ЗЗД. Тази хипотеза е приложима и в настоящия случай. От ангажираните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. •••••, община и област Стара Загора, с площ от 977.00 кв.м. / деветстотин седемдесет и седем квадратни метра /, в т.ч. придаваеми от улица 15.00 кв.м., урегулирано в УПИ ••••• /••••• за имот планоснимачен номер •••••/ в кв. 14 /четиринадесет/, ЗАЕДНО с всички постройки и подобрения в имота, които са: ЖИЛИЩЕ с РЗП от 106.00 кв.м. /сто и шест квадратни метра/; ЖИЛИЩЕ - ЛЯТНА КУХНЯ с РЗП от 25.00 кв.м. /двадесет и пет/; ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА - СТОПАНСКА с РЗП от 28.00 кв.м. /двадесет и осем/ и ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА с РЗП от 36.00 кв.м. /тридесет и шест/, при граници на имота: улица; УПИ •••••, УПИ •••••; УПИ •••••. Документът/предварителен договор/ е оспорен относно неговата автентичност, и във връзка с откритото производство по чл.193, ал. 3, предл. 1 ГПК, като съдът е разпределил тежестта на доказване истинността на документа върху страната, която го оспорва – ответника. Именно той следва да ангажира доказателства, че посоченият предварителен договор всъщност не е подписан от него. За доказване не твърденията си ответникът е поискал назначаване на съдебно-почеркова експертиза. По делото е назначена първоначална експертиза, според заключението на която ответникът е автор на саморъчното изписване на името си на двата листа на оспорвания документ. По отношение на подписа съдът е приел, че са били нужни допълнителни сравнителни материали за анализ, поради което бе назначена повторна съдебно-почеркова експертиза.Съгласно заключението на същата, ответникът е автор на саморъчното изписване на името си на двата листа от предварителния договор, както и че той е положил подписа на първия лист. На втория лист и в двете експертизи бе установено, че не е положен подпис, а нечетаеми елементи. Съдът намира, че от съществено значение е подписването на тази част от договора, съдържаща съществените му елементи. На лист 1 в Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот присъстват следните елементи на договора: страни, предмет, цена, начин на плащане и разноските, срокове за изпълнение, както и датата на сключване. Именно на този лист, съдържащ съществените елементи на договора, по делото бе установено по категоричен начин, че са положени собственоръчно името и подписа на лицето Н. П. К. – ответник. Поради това, съдът приема, че страните валидно са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот на 27.01.2021г. срещу определената в договора цена от 9 200 лева, заплатена в брой при подписването му. Договорът се ползва с формална доказателствена сила. Предварителният договор следва да съдържа всички уговорки за съществените условия на окончателния договор. При договора за продажба такива са уговорките за вещта и цената. С оглед формирания извод, че процесният предварителен договор е валиден, действащ и съответно обвързващ за страните, съдът намира за доказана първата предпоставка от фактическия състав на Павловия иск – качеството кредитор. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. В разглеждания случай кредиторовият интерес на ищеца е останал неудовлетворен, тъй като ответникът в качеството си на продавач по сделката се е лишил от собствеността върху вещта. По този начин се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по договора с ищеца. В този смисъл съдът намира и втората предпоставка от фактическия състав за доказана. Основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловена от субективен елемент - наличие на знание /представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда свой кредитор. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, а е достатъчно простото знание на длъжника, че има кредитори и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните интереси. В разглежданата хипотеза съдът намира, че към датата на сключване на процесната сделка с третото лице, ответникът е знаел, че е длъжник на ищеца, предвид липсата на отправено или получено от него изявление за разваляне на предварителния договор. Ответникът сам е подписал предварителния договор за продажба, което води до извода, че при сключване на сделката с племенницата си, е знаел, че има кредитор по предварителен договор и че отчуждаването на имота го уврежда. Знанието на насрещната страна по сделката в случая също подлежи на доказване. По делото безспорно се доказа родство между страните, сключили увреждащата сделка – приобретателката С. Д. е племенница на прехвърлителя Н. К.. По делото също се установи факта, че приобретателката никога не е живяла в процесния имот, не получава добиви от вещта, а прехвърлителят Н. К. от 2019г. до момента живее в имота заедно със семейството си и плаща битовите сметки. Върховният касационен съд в практиката си е приел, че наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца и др.) имат значение и ако бъдат доказани, могат да залегнат в основана на фактически извод за наличието на знание. Така е и според Решение № 13 от 19.02.2015г. по гр. д. №4606/2014 г. на ВКС, IV г.о. При липса на преки доказателства доказването на субективното отношение може да бъде установено чрез поредица от установени факти, която в своята взаимна връзка косвено да водят до несъмнен извод за наличието му, например когато приобретателят не се е нанесъл и не ползва имота–така Решение № 218-2013-III ГО, Решение № 2016- I V ГО, Решение № 189- 2018-IV ГО на ВКС. В случая приобретателката е племенница на прехвърлителя /дъщеря на сестра му Р. П.а Д./, същата е придобила имота с нот.акт от 20.04.2022г. при посочена в него продажна цена от 3500 лева платени в брой и никога не се е нанесла да живее в имота, където е продължил да живее продавачът Н. П. К. със семейството си. По същото време срещу М. Д. Г./съжителка на ответника К. и майка на сина му И./ е водено дело от ищцата, препис от исковата молба по което е получен на 26.01.2022г., подаден е писмен отговор на 14.02.2022г., проведено е съдебно заседание на 07.04.2022г. и е постановено решение на 09.05.2022г., с което ответницата е осъдена да заплати на ищцата 16000 лева – сбор от суми, предоставени й в заем в периода от 14.03.2019г. до 16.07.2019г., ведно със законната лихва и сумата от 1793,69 лева направени по делото разноски, което решение не е обжалвано, влязло е в законна сила и по него е издаден изпълнителен лист от 20.06.2022г. Ответницата С. Д. е близък роднина на прехвърлителя, същата не се е нанесла да живее в имота, оставила прехвърлителя да живее в него, без да се ползва от добивите от имота, като съдът приема, че у нея е налице знание за увреждане на кредитора – ищцата по делото. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД и обявяване на недействителна спрямо ищцата П. сделката между Н. и С., настъпват с обратно действие правните последици от недействителността. Съдът следва да разгледа и да се произнесе по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3 ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Предварителният договор е вид организационна сделка, самостоятелен договор, който задължава страните по него, в определен или определяем срок, при определени условия, да сключат окончателен договор. В случай, че някоя от страните по него се отклони от поетото задължение, за изправната страна възниква потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД - на основание предварителния договор да иска сключване на окончателен такъв/иск за обявяване на предварителния договор за окончателен/. Изискване за валидност на предварителния договор е същият да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, както и ако за окончателния договор се изисква нотариална форма, същият да е сключен в писмена такава. В конкретния случай съдът намира, че договорът е сключен в изискуемата от чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма и съдържа уговорки относно всички съществени условия на проектирания окончателен договор. Недвижимият имот е описан по начин, позволяващ неговата индивидуализация. Съгласно чл. 19 ал. 2 ЗЗД, също така, предварителният договор следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор - в случая- индивидуализацията недвижимия имот и продажната цена. По този начин съдът достига до извода, че предварителният договор по настоящото дело, чието обявяване за окончателен се иска, отговаря на формалните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде предявен само от изправната по предварителния договор страна – страна, която е изпълнила задължението си или има готовност да го изпълни. Установи се по делото, че ищцата е изпълнила изцяло задължението си - заплатила е продажната цена в размер на 9 200лв. Ето защо и за нея е възникнало потестативното право да иска обявяване на предварителния договор от 27.04.2021г. между страните за окончателен. Искът е предявен след конкретно определената дата /30.06.2021г./ в предварителния договор между страните за сключване на окончателен такъв. Съгласно чл. 363 ГПК когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Тази разпоредба безспорно вменява на съда в това производство задължението на нотариуса по чл. 586, ал.1 ГПК - да провери дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. В хода на съдебното дирене по настоящото производство се установи, че към момента на сключване на предварителния договор ответникът - продавач е бил собственик на недвижимия имот. От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №170, том 3, рег. № 3703, дело № 279 от 2019г., се установява че на 30.07.2019г. пред Пламен И. Нотариус с рег. № 308 на НК лицата М.А.М, лично и като пълномощник на А.Т.М. и на П.Т.М.,/продавачи/ и Н. П. К./купувач/ сключили договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, за сумата от 3 370 лева, изплатена изцяло в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт. Праводатели на ответника Н. К. са лицата М.А.М, А.Т.М. и П.Т.М.. Този документ доказва собствеността на процесния имот, а именно, че изключителен собственик към момента на сключване на предварителния договор е бил ответника Н. К.. За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ответникът трябва да е титуляр на правата, които ще бъдат прехвърлени със съдебното решение, тъй като последното се явява деривативно основание за придобИ.е право на собственост. При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за обявяване за окончателен на предварителния договор от 27.04.2021г. се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен. Налице са предпоставките на чл. 362, ал. 1 от ГПК и чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. На основание чл. 364,ал.1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата разноските за прехвърляне на имота върху договорената цена, които са както следва: нотариална такса, определан по тарифата за нотариалните такси в размер на 150,10лв., равностойни на 76,74евро по сметка на Районен съд Ст. Загора, местен данък в размер на 3% от продажната цена по предварителния договор – съгласно чл.46,ал.2 ЗМДТ – в размер на 276лв., равностойни на 141,12евро по сметка на Община Стара Загора и 10лева, равностойни на 5,11евро по сметка на Агенция по вписванията, като следва да бъде наредено вписване на възбрана върху имота до размера на тези суми – общо 222,97евро, като не следва да бъде издаван препис от решението от представяне на вносните бележки за заплащането на определените суми. На основание чл. 115, ал. 2 ЗС следва да бъде указано на ищеца, че в 6- месечен срок от влизане на решението в сила същото подлежи на вписване. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на 2 436,48 лева, равностойни на 1 245,75 евро, изразяващи се в заплатена държавна такса (100 лева) и заплатени депозити за вещи лица по назначените експертизи в размер на 2 336,48 лева. Воден от горните мотиви, съдът