Решение № 100 от 13.5.2025 г. на Районен съд - Добрич по дело № 185/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „...“... ЕИК..., представлявано от С. П. С. – управител, депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно постановление № 08-2400277/282, издадено на 09.01.2025 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414в, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 300 лв. С жалбата се иска отмяна на обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно, като се излагат доводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения и противоречия с материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основание и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира обжалваното Наказателно постановление като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и доводите на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му на оспорваното Наказателно постановление. Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното: В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели /един при констатиране на нарушението и втори при съставяне на акта/ и след изпратена по надлежния ред покана до представляващия жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен аспект. От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът установи следното: Във връзка с депозиран в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич сигнал от работник за неизплатено обезщетение, на 05.09.2024 г. от св. Е. К. И. - главен инспектор и св. Е. И. К. - ст.и. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич била извършена проверка на „...“..., със седалище гр. Д., ж.к. „.... В хода на проверката се установило, че Дружеството извършва дейност с код по КИД 2008 - 43.29 „Изграждане на други инсталации“, като командирова работници в чужбина. На 05.09.2024 г. до ел. поща office@abcelectric.bg, обявена в интернет страница на дружеството, била изпратена призовка № ПР 2434136/05.09.2024 г. за представяне на документи, като получаването е потвърдено на същата дата. На 17.09.2024 г. в 11: 17 часа от ел. поща на работодателя са получени болничен лист на В.З.Д., назначена на длъжност „главен счетоводител“, Договор от 14.08.2024 г. за извършване на строително- монтажни работи /СМР/ в Г. и молба за удължаване срока за представяне на документи, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност от главния счетоводител и невъзможността на управителя, изпълняващ обект в Г., да се яви лично. В тази връзка на работодателя е изпратено писмо изх. № 24087206/26.09.2024 г., с което е определен нов срок за представяне на исканите документи - 17.10.2024 г. в 10: 00 часа. На указаната нова дата в 19: 06 часа от ел. поща на работодателя е получено ел. съобщение за второ удължаване срока за представяне на документи, като към съобщението е прикачен болничен лист на В. Д.. На 18.10.2024 г. в 03: 01 часа от ел. поща на дружеството са получени платежни нареждания за изплатени заплати за периода м. януари - м. август 2024 г. на освободените работници А. В. А., Г. Г. Г., Д. Х. Й., Ж. Г. Г., И.З. Т. и С. Г. В. На 19.11.2024 г. в 22: 34 часа отново по ел. поща са получени ведомости за работни заплати за периода от м. януари 2024 г. до м. август 2024 г. Съгласно платежно нареждане, на 10.09.2024 г. са преведени 1 200 лв. на И. З. Т. с ЕГН: ••••••••••, назначен на длъжност „...“, като основанието за превода, посочено в нареждането, е платен отпуск. Проверяващите инспектори установили от съдържанието на представените ведомости за заплати, че 1 200 лв. са начислени на лицето във ведомостта за месец юни 2024 г. Работникът е освободен по силата на заповед № 0013, считано от 11.07.2024 г., като в нея е посочено, че му се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 1 200 лв. С оглед на изложеното по-горе проверяващите приели, че „....“ ООД в качеството си на работодател не е изплатило обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на И. З. Т., с ЕГН: ••••••••••, назначен на длъжност „...“ и освободен от 11.07.2024 г., като нарушението е отстранено в хода на проверката. Нарушението било извършено на 03.09.2024 г., установено - на 19.11.2024 г. и доказано от приложените по преписката писмени доказателства. В резултат на констатираното, на 06.12.2024 г. св. И. в присъствието на св. К. и св. С. И. Г., и след покана по надлежния ред до представляващия нарушителя, образувал процесното административно-наказателно производство, като съставил АУАН № 08-2400277, в който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ. За санкциониране на извършителя, предвид констатираното по-горе нарушение, на 09.01.2025 г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, издал НП № 08-2400277/282, в обстоятелствената част на което възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, чр. Чл. 415а, ал. 1 от НК на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни е непротиворечиви: Е. К. И., Е. И. К. и С. И. Г., както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 08-2400277/282 от 09.01.2025 г., ведно с обратна разписка; Копие на имейл по електронна поща от Е. И. от 04.02.2025 г.; Копие на ел. кореспонденция от 31.01.2025 г.; Копие на ел. кореспонденция за връчване на НП; Копие на АУАН № 08-2400277/06.12.2024 г., ведно с обратна разписка – 2 л.; Копие на ел. кореспонденция от 01.11.2024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 11.12.2024 г. за връчване на АУАН; Копие на заявление за регистриран документ от информационната система на ИА „ГИТ“; копие на Протокол за извършена проверка № ПР243413б/29.11.2024 г. – 6 л.; Копие на ел. кореспонденция за връчване на протокол за извършена проверка и покана за съставяне на АУАН от 29.11.2024 г.; Копие на призовка № ПР243413б/05.09.2024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 05.09.2024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 17.09.2024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 17.10.2024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 18.10.2024 г.; Копие на писмо с изх. № 2408720626.08.2024 г., ведно с преводно нареждане; Копие на писмо с изх. № 24095303/05.11.2024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 15.11.2024 г.; Копие на разчетно-платежна ведомост на „...“.. от месец 06.2024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 19.11.2024 г.; Копие на Писмо с изх. № 24100629/29.11.2024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 03.13.2024 г.; Копие на констативен протокол № 24102197/06.12.024 г.; Копие на ел. кореспонденция от 09.12.2024 г. – 2 л.; Копие на снимков материал на „...“... – 2 л.; Копие на трудов договор № 055/27.12.2024 г.; Копие на Заповед № 0013/11.07.2024 г. за прекратяване на Трудов договор № 066/27.12.2024 г. При гореописаната фактическа обстановка, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА: Не се спори между страните, че жалбоподателят е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ. Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е законово гарантирано с разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, който гласи: „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“ А съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ „Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.“ Т. е. правопораждащ юридически факт за изплащането на процесното обезщетение е актът за прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, със Заповед № 0013/11.07.2024 г. трудовото правоотношение, възникнало между работодателя (в случая жалбоподателя) и работника И. З. Т. е прекратено, считано от 11.07.2024 г. Именно в тази заповед е посочено и дължимото на работника обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 1 200 лева. С оглед посочения в чл. 228, ал 3 от Кодекс на труда срок за изплащане на обезщетението, съдът намира, че правилно е определена и датата на извършеното нарушение. Това е така, защото последният ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, е 31.08.2024 г., който е почивен, т. е. счита се първият работен ден, след като на работодателя се даде един ден за изпълнение на задължението. В т. см съдът намира възражението на жалбоподателя за погрешно определена дата на извършеното нарушение за необосновано и недоказано. В същото време, пак от събраните доказателства по делото, се установява, че с Преводно нареждане от 10.09.2024 г. (л. 31) работодателят е изплатил дължимата сума в размер на 1 200 лева по сметка на И. З. Т.. Съдът споделя изводът, направен от административно-наказващия орган, че доколкото нарушението е отстранено в хода на проверката или веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работника, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекс на труда. Т. е. законосъобразно, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ, административ-нонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца. В разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ се предвижда облекчен състав при налагане на санкция в подобни случаи. Законодателят е предвидил като предпоставка за приложение на тази законова разпоредба кумулативното наличие на две предпоставки - нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса, от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В тези случаи, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В настоящият случай правилно наказващият орган е приел, че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки, а именно- от нарушението не са произтекли вредни последици за работника и същото е отстранено веднага след установяването му. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в случая привилигированата норма е неприложима, доколкото в обжалваното Наказателно постановление е посочено, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, а като дата за установеното нарушение е посочена 19.11.2024 г. Действително, датата на отстраняване на нарушението в случая предхожда посочената в обжалваното Наказателно постановление и в АУАН дата на установяване на нарушението. В случая обаче, видно от доказателствата по делото и от показанията на св. И. – водещият проверката инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, срокът на проверката е бил удължаван два пъти по искане на работодателя и всъщност посочената дата 19.11.2024 г. отразява края на проверката и макар да се приема за дата на установяване на нарушението, не е пречка в случая административно- наказващият орган да приеме, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекс на труда, което е изцяло в интерес на нарушителя. Нещо повече, нарушението е отстранено още в хода на проверката, преди да бъде съставен самият АУАН. По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 415в, ал. 1 от КТ е в размер от 100 до 300 лв. Наложената от административно-наказващия орган имуществена санкция е в размер на 300 лева. Административно-наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в максимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП следва да бъде изменено единствено в санкционната част, тъй като не са събрани доказателства за извършени предходни нарушения на КТ от жалбоподателя, като на основание чл. 415в ал. 1 от КТ размера на наложената „имуществена санкция“ следва да бъде минимален на 100 /сто/ лева, а в останалата част - потвърдено. Наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането па общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима. С оглед изхода на производството, а именно - изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. На въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждеие в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели – трима, поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева. Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът