РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330113235 по описа за 2024 година Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, против К. А. Х., ЕГН ••••••••••, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1866.99 лева- главница; сумата от 230.85 лева – договорна лихва за периода от • – 30.06.2019 г., както и сумата от 1013.37 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от • - 09.04.2024 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит •••, сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от •, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.04.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3172/10.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6379/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ р.с.

В исковата молба и уточненията към нея, ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит •••, Договорът бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на ЗПФУР. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1866.9 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва, на 6 месечни вноски, с ГЛП 41.24 % и ГПР – 50 %, с падеж: 30.06.2019 г. Във връзка с договора за кредит, ответникът предоставил обезпечение под формата на поръчителство. За тази цел на • бил сключен договор между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на цитирания договор, срещу заплащането на възнаграждение, „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да отговаря солидарно с ответника за погашението на сумите по договора за кредит.

Тъй като ответникът не заплащал редовно задълженията си по договора за кредит, поръчителят заплатил на 23.02.2021 г. изцяло дължимите по договора суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва. С факта на плащането, поръчителят встъпил в правата на кредитора по основното кредитно правоотношение. Изтъква се, че с Приложение № 1 от 23.02.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 02.03.2021г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили на ищеца вземанията по договора за поръчителство и договора за кредит. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Заявява се, че от страна на ответника не били извършвани плащания нито по договора за кредит, нито по договора за поръчителство. Твърди се, че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по посочените договори, поради което дължи и мораторна лихва върху главницата в горепосочения размер.

В тази връзка било образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 6379/2024 г., по описа на РС – Пловдив, ІХ гр. с., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Посоченото обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.

С оглед изложеното е направено искане така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител – адв. Гавазова-Божкова, с който оспорва изцяло исковете, както по основание, така и по размер.

Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, като навежда доводи, че с удовлетворяването от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, „Кредисимо“ ЕАД е изгубил качеството кредитор по договора за потребителски кредит, тъй като е удовлетворен от поръчителя. Освен това, сочи, че в представения договор за цесия от 02.03.2021 г., не е конкретизирано, че са прехвърлили на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, именно вземанията си срещу ответника. Оспорва се и връчването на цесия.

На следващо място, оспорва, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, както и между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, са сключени договорите за кредит и за поръчителство. Оспорва и и, че ответникът е приел всички условия в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние, както и, че му е отпуснат кредит в посочения размер.

Оспорва, че „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимата сума по договора за кредит в пълен размер към „Кредисимо“ ЕАД и че е встъпило в правата на кредитора по договор за цесия.

На следващо място, се излагат съображения за недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство, които съдържали неравноправни клаузи, а вземанията, произтичащи от тях, били погасени по давност.

Твърди се, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не отговарял на действителния. В този смисъл се поддържа, че като не е оповестил действителен ГПР в договора, кредиторът е нарушил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обосновавало извод за недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 ЗПК. С оглед изложеното се твърди, че и договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен, предвид наличието на взаимовръзка между двата договора.

В случай, че договорът за кредит не бъде приет за недействителен, ответната страна възразява, че падежът за всички вноски и лихви е изтекъл. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедентите по кредитното правоотношение и по договора за поръчителство, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит •••, за което е получено съгласие, чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период; наличие на валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство от •, в който е уговорено възнаграждение за поръчител и неговия размер; плащане от страна на поръчителя на дължимите по договора за кредит суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва. По отношение на претенциите за мораторна лихва ищецът следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото обезщетение за периода на забавата. Ищецът следва да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като да установи твърденията и възраженията в отговора, вкл. за недействителност на договора и за изтичане на предвидения в закона давностен срок, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

При така разпределената доказателствена тежест, исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.

В конкретния случай не са представени и приложени по делото документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. Не се установява съдържанието на изпратените имейли.

От представения по делото договор не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като ищецът изрично посочва, че същият е част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на ответника за сключването му се удостоверява, след изпращане от Клиента на кредитодателя на съгласие за сключването на Договора за кредит и Общите условия, който отговор, съдържа съгласието на кредитополучателя за сключване на договора, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по банкова сметка или офис на Изипей.

Липсват, както разпечатки, така и информация за изпратена от страна на ответника заявка. Липсват доказателства по делото, че действително е направено такова искане от ответника.

Освен това липсват и категорични доказателства, че доставчикът на финансовата услуга от разстояние е уведомил ответника своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В конкретния случай, ищецът не е доказал изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и ответника е постигнато съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит •••, както и, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника е сключен Договор за поръчителство от • Освен гореизложеното не се удостоверява получаването на сумата от потребителя.

Приложените справки – извлечения от системите на „Кредисимо“ ЕАД /л.121/ и на „Ай тръст“ ЕООД /л.117/ не удостоверяват изплащане на заемната сума на ответника.

Липсата на доказателства за тези твърдени обстоятелства е била изрично указана на ищеца с доклада на делото, съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК. Въпреки тях, в проведеното о.с.з. не бяха представени доказателства, нито бяха направени доказателствени искания.

Съдът приема, че липсват доказателства за всички основни елементи на фактическия състав на претенциите. Няма документи, които да носят подписи или да обективират изявления на ответника, за да се приеме, че е обвързан от твърдяното правоотношение, с включените в него права и задължения.

За сключването на договора, потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се доказва.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника, който в настоящия случай се представлява от особен представител, чието възнаграждение е заплатено от ищеца, поради и което не се претендират, нито се установява да са направени разноски и такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът