Решение № 2280 от 28.3.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 10427/2018 г.

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №10427 / 2018 г по описа на СГС е образувано по въззивн а жалб а на И.Ц.П. ЕГН •••••••••• ••• срещу решение №373379 от 28. 0 3.2018 г постановено по гр.д. №60264 /201 5 г на СРС, 124 състав, с която е прието за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.1 49 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ••• срещу П., че същият дължи сумата от 1105, 82 лева – незаплатена топлинна енергия за апартамент №46 в гр.София ж.к. ••••••••за периода м.05.201 2 г – м.04.20 1 4 г; ведно със законната лихва върху посочен ата главниц а от 22. 05.201 5 г до окончателното изплащане на сум ите; и сумата от 193, 48 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 3 0. 06.201 2 г – 11. 05.201 5 г; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28. 05.201 5 г по ч.гр.д.№ 28317 /1 5 г на СРС, 124 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС. Въззивни кът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като не е потребител на топлинна енергия. Повече от 20 години въззивникът е във фактическа раздяла със съпругата си, която също не ползва имота. Имотът не се ползва за нужди на семейството, поради което въззивникът дължи само половината от разходите за топлинна енергия. Въззив аемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Третото лице “Т.с.” ЕООД ••• не взема становише по въззивната жалба. Въззивн ата жалб а е допустим а. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.04.2018 г, поради което жалбата от 19.0 4.201 8 г е подадена в срок. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалб ата и доказателствата по делото, въззивния т съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Решението на СРС е правилно. Правилно СРС е прие л, че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ. Не се спори, че топлофицираният имот е съпружеска имуществена общност. Съгласно чл.24 ЗС съпружеската имуществена общност е бездялова, като всеки от съпрузите е собственик на целия имот. Няма основание да се счита, че всеки от съпрузите дължи по ½ от задълженията за топлинна енергия. От показанията на св.Л.Ч.не може да се заключи, че въззивникът не ползва имота, напр.чрез трето лице; като въобще по делото липсват данни дали имотът се ползва или не се ползва. Налага се изводът, че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения, СЪДЪТ