Решение № 735 от 8.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3175/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. ••••••••••••••••••••••••, срещу „КК Профит “ ООД, ЕИК 160062915, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 68, партер, с искане да бъде обявен за окончателен Предварителен договор, сключен на 01.06.2011г., за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.531.4684.2.77 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с адрес ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• в сграда с идентификатор 56784.531.4684.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.4684, с предназначение на самостоятелния обект: •••••• в жилищна или вилна града или сграда със смесено предназначение, на едно ниво с площ от 51,01 кв.м, ведно с 0,932 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 56784.531.4684.2.70, 56784.531.4684.2.69, 56784.531.4684.2.76, под обекта и над обекта - няма. Ищцата твърди, че на 01.06.2011г. е сключила предварителен договор с ответното дружество (с предишно наименование „Консултанска кантора Профит“ ЕООД), по силата на който страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко- продажба, с който ответното дружество да прехвърли на ищцата правото на собственост върху собствен на дружеството недвижим имот, подробно описан в исковата молба, срещу уговорена продажна цена в размер на 33 348,98 лв., платима съгласно уговореното в договора към датата на окончателното му сключване. Твърди, че падежът за окончателно сключване на договора е определен на 01.06.2021г., като до момента имотът не е продаден. Въз основа на изложените твърдения е формулирано искане сключеният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот да бъде обявен за окончателен. Претендира разноски. Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество на основание чл.50, ал.2 от ГПК. В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил. Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното: По допустимостта на иска. Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество. По основателността на иска. От представения по делото препис от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, се установява, че ищцата и ответното дружество са сключили на 01.06.2011г. договор, по силата на който ответното дружество, в качеството му на продавач, се е задължил на продаде на ищцата, в качеството й на купувач, следния недвижим имот: ••••••, находящо се на първия етаж, ••••••••••••••••••••••••••••••, със ЗП 51,01 кв.м., при граници: изток – междублоково пространство, запад – вътрешен коридор на сградата, север – стая на ел. табла, юг- •••••••••••••, отгоре – ап.4 и ап.5, ведно с 0,932 % идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата. Договорена е покупна цена в размер на 33 348,98 лв., платима не по- късно от датата на сключване на окончателен договор. Страните са договорили, че окончателният договор ще бъде сключен на 01.06.2021г. Установява се от представените писмени доказателства - нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 21/ ••.••.••••г., том *, рег. № ••••, дело № ••/•••• на нотариус И.И., рег. № •••, район на действие Районен съд- Пловдив, вписан под акт № •••, том ••, дело №••••/•••• на СВ- Пловдив, че ответникът- продавач по предварителния договор, е собственик на описания в предварителния договор недвижим имот. Установява се от приетата по делото като писмено доказателство Схема №••-••••••••-••.••.••••г.., издадена от АГКК, че недвижимият имот, предмет на предварителния договор, е със следното описание съгласно действащата КККР на гр. Пловдив: СОС с идентификатор 56784.531.4684.2.77 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с адрес ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• в сграда с идентификатор 56784.531.4684.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.4684, с предназначение на самостоятелния обект: •••••• в жилищна или вилна града или сграда със смесено предназначение, на едно ниво с площ от 51,01 кв.м, ведно с 0,932 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 56784.531.4684.2.70, 56784.531.4684.2.69, 56784.531.4684.2.76, под обекта и над обекта - няма. От представените по делото писмени доказателства – Удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община Пловдив, и Справка на ТД НАП – Пловдив /л.40-л.41/, се установява, че ответното дружество няма публични задължения към НАП и към Община Пловдив за местен данък и такса битови отпадъци за процесния недвижим имот. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен валиден предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, точно изпълнение на поетото от негова страна задължение по договора, настъпил падеж за сключване на окончателния договор. Ищецът следва да докаже, че продавачът е собственик на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, към датата на съдебното решение. Представеният по делото предварителен договор е в установената от закона писмена форма и съдържа уговорки за съществените условия на договора за продажба на недвижим имот /чл.19, ал.1 и ал.2 ЗЗД/. Установи се, че страните са договорили дата, на която следва да бъде сключен окончатленият договор – 01.06.2021г. Установи се от представените писмени доказателства, че ответникътпродавач по предварителния договор, е собственик на описания в предварителния договор недвижим имот. С оглед така представените писмени доказателства съдът намира, че предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи, като се обяви за окончателен сключения на 01.06.2011г. предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот. С оглед разпоредбата на чл.364, ал.1 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноските по прехвърлянето, като заедно с това се нареди вписване на възбрана върху недвижимия имот до тяхното издължаване. Следващите се по прехвърлянето на процесния имот разноски са данък, дължим на основание чл.44, ал.1 ЗМДТ и дължимата на основание чл.87 във вр.чл.85 ЗННД нотариална такса. Съгласно чл.46, ал.2, т.1 ЗМДТ основа за определяне на дължимия се за придобиване на недвижимо имущество по възмезден начин данък е оценката на имуществото в левове към момент на прехвърлянето, като имуществото, когато се касае за прехвърляне на недвижими имоти, се оценява по уговорената цена, а в случай че тя е по- ниска от данъчната оценка – по последната. В настоящия случай продажната цена (33 348,98 лв.) е по- ниска от данъчната оценка (39 801,53 лв.). На основание чл. 364, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 47, ал. 2, чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ и чл. 35, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Пловдив, ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Община Пловдив местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин в размер 610,51 евро (3 % върху сумата от 20 350,20 евро/ 39801,53 лв.). Ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- Пловдив на основание чл.87 ЗННД нотариална такса в размер на 203,96 евро (398,91 лв.), определена по реда на чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД /160,50 лв. + 0,8 на сто за горницата над 10 000 лв., която в случая е в размер на 29 801,53 лв./, както и такса за вписване на възбрана в размер на 7,67 евро (15 лв.) На основание чл. 364, ал. 2 ГПК следва да се укаже в диспозитива на решението, че препис от него ще бъде издаден, само след представяне от ищцата на документи, удостоверяващи заплащане към съда на разноските по прехвърлянето, както и на дължимия към община Пловдив данък при придобиване на имущество по възмезден начин. В частта за разноските. С оглед изхода от спора – уважаване на предявения иск, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за настоящото производство в размер на 814,19 евро (1592,42 лв.). Мотивиран от горното, съдът