Решение № 59 от 28.4.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 127/2026 г.

Производството е по реда на чл.20,ал.1 от ЗЕЕЗА . Същото е образувано по жалба на процесуалния представител на лицето, чието предаване се иска А. Ч.- адв.Н. Х. АК-Разград срещу Решение от 14.04.2026г. на Окръжен съд-Разград по ЧНД№ 106/2026г. оп описа на същия съд, с което е допусната екстрадиция на Ч. А. /C.A./, с бащино име Р. и майчино име И., роден на 15 март 1951 г. в село Улупънар, община Баназ, област Ушак, Република Турция, ЛНЧ ••••••••••, гражданин на Република Турция, за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, наложено му с влязла в сила присъда № 2014/75-К по дело № 2012/227-Е от 09.04.2014 година на 6-ри Тежък наказателен съд в град Измир, потвърдена с решение № 2014/12290-К по дело № 2014/6354-Е от 06.11.2014 година на 14-то наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република Турция. С решението е взета спрямо Ч. А. (C.A.) мярка за неотклонение "Задържане под стража" до фактическото му предаване на съдебните власти на Република Турция. С жалбата се навеждат доводи за допуснато от съда процесуално нарушение- молбата за екстрадиция не отговаря на изискванията на чл.9 от закона, като лисва оригинал, или заверено копие от присъдата; неправилно приложение на материалния закон-наличие на основания за отказ от екстрадиция, т.к. са налице данни, че процесът спрямо лицето е бил задочен, като не са налице гаранции по чл.8,т.4 от ЗЕЕЗА и са налице основания за отказ по чл.7,т.4 и 5 от ЗЕЕЗА. Жалбата се поддържа от лицето, чието предаване се иска и неговия защитник. Молбата е да бъде отменено решението и се постанови отказ от предаване на турския гражданин. Представителят на Апелативна прокуратура предлага на съда да потвърди решението на ОС-Разград като правилно и законосъобразно. Съдът след като се запозна с материалите по делото и становището на страните достигна до следните фактически и правни изводи: Предмет на делото е произнасяне по молба за екстрадиция на турския гражданин А. Ч., чиято самоличност не се оспорва, издадена от компетентен орган, с искане за предаването му за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" за срок от двадесет и пет години, наложено му с влязла в сила присъда № 2014/75-К по дело № 2012/227-Е от 09.04.2014 година на 6-ри Тежък наказателен съд в град Измир, потвърдена с решение № 2014/12290-К по дело № 2014/6354-Е от 06.11.2014 година на 14-то наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република Турция. Начинът на предаване на молбата за екстрадиция съответства на изискванията на закона- чл.9,ал.2 от ЗЕЕЗА. Искането от съдебните власти на Република Турция до Министерство на правосъдието е постъпило с писмо № КО 54-66-33/31.03.2026г. на МВнР на РБ, Дирекция "Консулски отношения" с приложена към него нота № Z-2026/20108158/41687316 от 27.03.2026г. на Посолството на Република Турция в София. Към искането е приложена молба за екстрадиция на турския гражданин А. Ч. за предаване въз основа на ЕКЕ и ЗЕЕЗА на РБ за изпълнение на влязла в сила присъда. В настоящото производство следва да се съобрази наличието на формалните предпоставки на чл.5 и 6 от ЗЕЕЗА, издадена ли е от компетентен орган, налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение по чл.7 и 8 от ЗЕЕЗА, както и дали има основания за отлагане на екстрадицията, или за временна екстрадиция на исканото лице. Исканото лице Ч. А. (C.A.) с бащино име Р. и майчино име И. е турски гражданин, роден на 15 март 1951 г. в село Улупънар, община Баназ, област Ушак, Република Турция, ЛНЧ ••••••••••. От приложените документи се установява, че срещу него е издадена заповед за задържане на Главната Републиканска прокуратура от 05.01.2015 година и е постановена присъда № 2014/75-К по дело № 2012/227 Е от 09.04.2014 година на 6-ри Тежък наказателен съд в град Измир, потвърдена с решение № 2014/12290-К по дело с вх. № 2014/6354-Е от 06.11.2014 година на 14-то наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република Турция, с която е наложено наказание 25 години лишаване от свобода за извършено престъпление “Квалифицирано сексуално насилие над дете“ по чл. 103/1-а от Наказателния закон 5237 на Република Турция, свързано с чл. 103/2 от Наказателния закон 5237 на Република Турция, чл. 103/3 от Наказателния закон 5237 на Република Турция, чл. 103/4 от Наказателния закон 5237 на Република Турция, чл. 43/1 от Наказателния закон 5237 на Република Турция, чл. 62/1 от Наказателния закон 5237 на Република Турция, чл. 53/1 от Наказателния закон 5237 на Република Турция, 63/1 от Наказателния закон 5237 на Република Турция. Препис от присъдата е изпратена след постановяване на процесното решение и беше приета от настоящия съд. С оглед изложеното е видно, че искането за екстрадиция на турския гражданин е внесено с цел изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", определено с влязъл в сила съдебен акт, чиито срок е не по-малък от четири месеца. С оглед на това правилно и законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл.5,ал.2 от ЗЕЕЗА за екстрадиция на поисканото лице. Налице е и предпоставката на чл.5,ал.1 от ЗЕЕЗА. Видно от мотивите на постановената присъдата, извършеното престъпление намира своя аналог в НК на РБ в чл.149,ал.2,т.4 вр.ал.1 и чл.152,ал.4,т. вр. ал.1 от НК. Касае се за нееднократни действия, извършени в продължителен период от време. На следващо място правилно и законосъобразно съдът е приел, че са налице и останалите основания за предаването на турския гражданин. Молещата страна - Република Турция е направила своето искане за екстрадиране на Ч. при спазване на всички предпоставки на закона. Искането е направено с писмена молба от съдебните власти на Република Турция чрез Министерство на правосъдието на РБ, отдел "Международен". Към него са били приложени изискуемите документи по чл.9 от ЗЕЕЗА - заверено копие от съдебния акт, с който е осъдено поисканото лице/ представен допълнително/, съдържащ описание на престъплението, за което се иска екстрадиция, времето и мястото на извършването му, правната му характеристика, приложимия закон и заверен превод от заповед за задържане, с която спрямо поисканото лице е определена мярка за неотклонение "Задържане под стража". Както вече бе отбелязано, от описанието на извършените деяния е видно, че те представляват престъпление и съгласно НК на РБ, което изпълнява изискванията на чл.5 от Закона, тъй като се касае за престъпления, които се наказват от законите на молещата и замолената страна с лишаване от свобода повече от една година и за които е постановен влязъл в сила съдебен акт, с който е определено наказание "лишаване от свобода", не по-малко от четири месеца. Лицето е турски гражданин, не се ползва с имунитет по отношение наказателната юрисдикция на РБългария, няма българско гражданство и не му е предоставено убежище от РБългария към момента на получаване на искането за екстрадиция. Правилен е извода на първостепенния съд, че давността за изпълнение на наказанието не е изтекла. Замолената държава е уведомена, че съгласно чл. 68/1 на Закон №5237 от Турския наказателен кодекс срокът на предвидената погасителна давност на наложеното наказание е 20 години и тя изтича на 06.11.2034г. По възраженията на защитата. Видно от представените документи след постановяване на решението, приети от настоящия съд: препис от постановената присъда №2014/75-К на 6- ти тежък наказателен съд град Измир, съдебно досие и заповед за арестуване са изпълнени изискванията на чл.9,ал.3 от ЗЕЕЗА. По отношение наличието на основание по чл.7,т.5 от ЗЕЕЗА правилно първоинстанционния съд е отбелязал, че престъпленията, за които е бил осъден турският гражданин по характера си са изцяло криминални, а не политически или военни, поради което не може да се приеме, че изпълнението на наложеното наказание се налага по дискриминационни подбуди, свързани с неговия етнически произход. От текстовете по НК на Република Турция е видно, че наложеното наказание не е смъртно и изпълнението му не е свързано с насилие, изтезание или нечовешко и унизително отношение към лицето. Съдът, в който е било разгледано делото на чуждия гражданин, не е извънреден. В тази връзка липсват основания замолената държава да изисква гаранции по чл.7,т.8 от ЗЕЕЗА. Задържането на исканото лице е постановено при условията на действащ закон, при спазване на процесуалните правила и от компетентен орган. Липсват основания съдът на замолената държава да изисква и гаранциите по чл.8,т.4 от ЗЕЕЗА по следните съображения. Макар присъдата, издадена от компетентен орган на молещата държава да е била постановена задочно, не е изпълнено другото кумулативно предвидено изискване на чл.8,т.4 от ЗЕЕЗА - поисканото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него. Видно от материалите по делото, Ч. е бил задържан преди съдебния процес и е присъствал лично, както и неговите защитници при започване на делото и прочитане на обвинителния акт, като същия е дал обяснения. Единствено присъдата е била съобщена в отсъствието на осъденото лице поради факта, че същия не се е явил без уважителна причина. В тази връзка правилно е прието от проверявания съд, че осъденото лице е знаело за воденото срещу него наказателно производство въз основа на обективните данни и че е участвало в съдопроизводствени действия в съдебна фаза. В подкрепа на същото е и изявлението на исканото лице пред първоинстанционния съд, че неговият брат е получавал адресираните до Ч. призовки и му е съобщавал за тях. От изложеното следва извода, че исканото лице е било надлежно лично информирано за започналия спрямо него наказателен процес и естеството на обвиненията, като в негово присъствие е бил прочетен обвинителния акт, като сам се е отказал от правото си да участва в процеса, респ. на обявяване на осъдителна присъда. Възраженията на защитника и исканото лице, че последното не е извършило престъплението, в което го обвиняват компетентните органи на молещата държава и че в тази насока липсват доказателства, са неотносими към настоящия правен спор по повод наличната молба за екстрадиция. Тези доводи са свързани с вината на исканото лице и касаят същността на повдигнатото обвинение, по което ще се произнесат компетентните съдилища на молещата държава. Органите на изпълняващата държава нямат правомощието да събират и проверяват доказателствата в подкрепа на обвинението, което се поддържа срещу исканото лице от прокуратурата на издаващата държава, нито да събират и посочват оневиняващи доказателства. С оглед на това българският съд, сезиран с молба за екстрадиция на исканото лице, не е компетентен да обсъжда основателността на повдигнатото срещу лицето обвинение, както и да цени събраните в негова подкрепа доказателства. В допълнение следва да се отчете и това, че не са налице и останалите факултативно или императивно предвидените основания за отказ от екстрадиция, предвидени в чл.8 от ЗЕЕЗА и чл.7 от същия закон, тъй като деянието не е подсъдно на български съд, респективно на територията на РБ нито е водено НП за същото престъпление, нито е налице влязла в сила присъда. Не са налице и предпоставките за отлагане на екстрадицията, поради факта, че липсват данни на територията на РБ срещу исканото лице да се провежда неприключило НП, или да е постановена влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение. Съдът намира, че не са налице и предпоставките на чл.7, т.4 и 5 от ЗЕЗЗА, налагащи отказ от екстрадиция, имайки предвид, че Турция е член на Съвета на Европа и следователно е обвързана от решенията на ЕСПЧ. На следващо място с молбата за екстрадиция турските съдебни власти са дали необходимите гаранции, че ще бъдат спазени основните човешки права и свободи на поисканото за екстрадиция лице с оглед ангажиментите на Република Турция като страна по Европейско Споразумение за човешките права и произтичащата от това възможност в процеса на изпълнение на наказанието осъденият да сезира при нарушения Европейския съд за правата на човека - правораздавателен орган на Съвета на Европа, действащ на основание КЗПЧОС. По този начин не се препятства юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека по индивидуални жалби за нарушени права по Конвенцията от граждани на Турция и не се препятства възможността за контрол върху спазването на правата със създадената с конвенцията международна система за нейното прилагане, включително и върху правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода. В този смисъл се явява неоснователно възражението, че при допускане на искането има опасност посочените по-горе права на осъденото лице да не бъдат спазени. Няма данни и това, че заради етноса на турския гражданин ще се отнесат към него в противовес с турското и международно законодателство. Няма доказателства и за твърденията на лицето, че същият би подложен на унизително и нечовешко отношение в Турция. С оглед на всичко гореизложено, ВАпС намира, че сочените в жалбата и поддържани от защитника на турския гражданин Ч. възражения са неоснователни и не обуславят отмяна на крайния акт на решаващата съдебна инстанция. По отношение мярката за неотклонение на Ч. "задържане под стража", на осн. чл.17,ал.7 от ЗЕЕЗА същата следва да се изпълнява до фактическото му предаване на молещата държава. На основание чл.20,ал.4 от ЗЕЕЗА заверен препис от решението на апелативния съд следва да се изпрати в срок от 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на ВКПр за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията. По изложените съображения, съдът