Решение № 1094 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2525/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 884284-F868288/14.04.2026г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ДЖИ ПОЙНТ ГРУП“, ООД, ЕИК:206668695, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Родопи“ №22, ет.3, представлявано от Д.Б.К., ЕГН:•••••••••• и Л. И. Г., ЕГН:••••••••••, на осн. чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. §5, ал.1 от ПЗР на ЗВЕРБ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 520 /петстотин и двадесет/ евро, за нарушение на чл.26, ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 т.4 от ЗДДС. По съображения изложени в жалбата, се иска от съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява от процесуален представител. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище от адв. М. К. – М., в което се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави искане за отмяната му. Релевират се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендират са разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ценова, която излага съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Моли за потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски за адвокат. Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. При извършена на 09.01.2026г. от служители на НАП проверка в търговски обект – студио за лазерна епилация, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №144, стопанисвано от жалбоподателя „ДЖИ ПОЙНТ ГРУП“, ООД, ЕИК:206668695, било установено, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 на Наредба № Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е извършило нарушение на същата, като в издадения фискален касов бон с №0009018 от 09.01.2026г. на стойност 58,80 евро от въведеното в обекта фискално устройство не се съдържали задължителните реквизити съгласно чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. но МФ. Фискалният бон съдържал реквизит „услуга“, като липсвало наименованието на услугата. Установено било, че фискалното устройство поддържало функция за регистриране на продажбите по видове и количество. Прието било, че нарушението е извършено на 09.01.2025г. в гр.Пловдив, като не е довело до неотразяване на приходи. Проверката била констатирана и документирана с ПИП сер.АА №0223763/09.01.2026г. С оглед на горното свидетелката Г. Р. Ж. – инспектор в НАП при ЦУ съставила на дружеството „ДЖИ ПОЙНТ ГРУП“, ООД, ЕИК:206668695 АУАН №F868288/23.01.2026г., като квалифицирала нарушението по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. но МФ. АУАН бил съставен в присъствието на представляващ дружеството, който го подписал без възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на осн. чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. §5, ал.1 от ПЗР на ЗВЕРБ било наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 520 /петстотин и двадесет/ евро, за нарушение на чл.26, ал.1 т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 т.4 от ЗДДС. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителката Г. Р. Ж., която поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: От събраните по делото доказателства категорично се установява, че от страна на жалбоподателя е извършено административно нарушение на чл.26, ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 т.4 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС редът за издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с наредба на министъра на финансите - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По силата на чл.26, ал.1, т.7 от цитираната наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Съгласно посочената норма, в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. От събраните по делото доказателства става ясно, а не се оспорва и от жалбоподателя, че в издадения фискален касов бон с №0009018 от 09.01.2026г. на стойност 58,80 евро от въведеното в обекта фискално устройство не се съдържали задължителните реквизити съгласно чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. но МФ, тъй като фискалният бон съдържал реквизит „услуга“, а липсвало наименованието на услугата. При това положение е очевидно извършеното административно нарушение. По въпроса за маловажността на конкретния случай: Неправилен е изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно §1, ал.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължение от съответния вид. Налагането на санкция не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за първо по ред нарушение, отстранено в изключително кратък срок след констатирането му – още преди издаване на НП, което е индиция за това, че целта на закона е била постигната със самото констатиране на нарушението, при което съвсем достатъчно е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Броят на задължителните реквизити във фискалната касова бележка също е един от критериите за укоримост на деянието, като в настоящия случай липсва единствено наименованието на услугата, като всички останали реквизити са били налице. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение, от което не са настъпили каквито и да е вреди последици. Вярно е, че за съставомерността му не е необходимо да са настъпили такива, но тези обстоятелства, несъмнено имат значение при преценката дали се касае за маловажен случай. По делото няма данни дружеството-жалбоподател да е наказвано друг път за подобно нарушение или за каквото и да е друго нарушение на Закона за ДДС или други закони, правно регулиращи отношения свързани с дейността на обекта. По време на проверката, която е започнала във връзка със спазване на разпоредбите на чл.15 и чл.20 от ЗВЕРБ не са били констатирани други нарушения. От събраните по делото доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай. Всичко изложено налага извод, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция. Тъй като наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението, по този начин е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен случай на административно нарушение, при което да се използва правомощието по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д от ЗАНН разноски се полагат на жалбоподателя, който претендира такива за представителство от адвокат в размер на 350 евро. Направено е възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, бил е даден ход в едно съдебно заседание, в което е бил разпитан в качеството на свидетел единствено актосъставителят, като процесуалният представител на жалбоподателя не е участвал лично в съдебното заседание, а е депозирал единствено писмено становище. Ето защо и съдът намира, че възражението се явява основателно и следва да се присъди възнаграждение ориентирано към минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това и счита, че следва да се определи в полза на жалбоподателя разноски в размер на 210 евро, който размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Присъждането на по-висок размер би противоречало на принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС. За пълнота следва да се посочи, че действително свободата на договарянето позволява страните по дела да уговарят и заплащат неограничени размери на адвокатските възнаграждения. Това обаче не може да става за сметка на насрещната страна в спора. Предвид на това НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 210 евро, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат. Водим от горното, съдът