Решение № 559 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5021/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Е. М. М. – ••••••, подадена чрез адв. С. И., против НП № 000118- 78/26.11.2025год. на и.д. директор на РИОСВ Варна, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на осн. чл.155, ал.1 от ЗУО. В жалбата въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – визира нарушения на чл. 42, ал.1 т.1 и т.5 от ЗАНН, както и на чл. 57 от ЗАНН - сочи, че липсвали дата на нарушението, не била посочена нарушената законова норма, АУАН бил издаден след изтичане предвидения в нормата н чл. 34 от ЗАНН давностен срок. Оспорва изобщо извършването на нарушение от негова страна. В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата, а и в представена писмена защита. Отправя искане за присъждане на разноски. В производството въззиваемата страна също се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. За ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. На 23.04.2025год. в присъствието на служител на Община ••••, С. Я. гл. експерт в РИОСВ Варна извършила проверка по сигнал на ПИ 04426.3.48 находящ се на територията на община ••••. В хода на проверката било установено, че в имота имало струпани битови и строителни отпадъци. Констатациите от проверката били обективирани в КП № 021256/23.04.2025год. екземпляр от който бил връчен и на представителката на Община ••••. В протокола на осн. Чл. 120 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) били дадени предписания да се изчисти допуснатото нерегламентирано замърсяване с отпадъци описани в констативната част на протокола като писмено се уведоми РИОСВ – Варна и се предостави снимков материал. Кото отговорен за изпълнение на предписанието бил определен кмета на община ••••. Посочен бил и срок за изпълнение - 29.05.2025год. На 30.05.2025год. кмета на община •••• уведомил писмено директора на РИОСВ Варна, че община •••• е предприела мерки за почистване на сметището като първоначално бил установен собственика на имота Държавен фонд земеделие и били предприети действия по уведомяването му. С писмо директора на ОД „Земеделие“ Варна бил уведомил, че е била извършена проверка на място и замърсяването било установено, но ОД „Земеделие“ – Варна не разполагало с техника и ресурс, с които да извози отпадъците и молел за съдействие от Общината. В писмото кмета на Община •••• посочил, че предстояло подписване на договор с фирма разполагаща с необходимите лицензи и техника за превозване на отпадъците. Посочил също така, че поради обема на отпадъците приблизителния срок за почистване на сметището е една година. На 17.06.2025год. служители на РИОСВ Варна, съвместно със служител на Община ••••, отново извършили проверка на същия поземлен имот и установили, че е налице замърсяване на терена със строителни и битови отпадъци. На 19.08.2025год. св. Я. съставила срещу въззивника АУАН № 000118 в който посочила, че същият в качеството си на кмет е нарушил разпоредбите на чл. 155, ал.1 от ЗУО вр. чл. 120 от същия закон, тъй като на 30.05.2025год. на територията на Община •••• в ПИ 04426.3.48, в качеството си на отговорно лице - ••••••, не е изпълнил предписание дадено с КП № 021256/23.04.2025год. на РИОСВ Варна, а именно да се почисти допуснато нерегламентирано замърсяване с отпадъци описано в констативната част на протокола като писмено се уведоми РИОСВ – Варна и се представи снимков материал. Даденото предписание е със срок на изпълнение 29.05.2025год. Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от въззивника лице - С. Й., което го и подписало. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмено възражение срещу АУАН в което оспорвал собствено виновно поведение от една страна – твърдял, че имотът бил собственост на министерство на земеделието и храните и не можел да бъде квалифициран като такъв по смисъла на чл. 19, ал.3, т.15, респективно не можело да се вменява в задължение на кмета да организира почистването му. Отделено от това посочил, че нормата на чл. 155, ал.1 от ЗУО е бланкетна и следвало да бъде запълнена с конкретно съдържание пряко кореспондиращо към изпълнително деяние индивидуализация и белези на административно нарушение, което в случая не било сторено и на него не му било ясно какво е конкретното нарушение за което е привлечен към адм. наказателна отговорност. Възражението не било прието и на 26.11.2025год. и.д. директор на РИОСВ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 155, ал.1 от ЗУО вр. чл. 120 от същия закон и на основание чл. 155, ал.1 от ЗУО му наложил адм. наказание глоба в размер на 500лв. В НП наказващия орган изложил становище и по отношение на направеното възражение срещу АУАН като посочил, че отговорността на наказателноотговорното лице се ангажира за бездействие чрез което не е предотвратено изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места и/или създаването на незаконни сметища и не е организирано почистването им. Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани С. Я. – актосъставител и И. В. – служител на Община •••• присъствала по време на проверката на място на 17.06.2025год. Св. Я. сочи, че на именно тя е извършила проверката на 23.04.2025год. при която е било установено замърсяване и е дала предписание на въззивника (кмета на Община ••••) за почистване на имота в срок до 29.05.2025год. Заявява, че замърсяването е било от битови и строителни отпадъци на площ от около 2 дка. Заявява още, че преценката за срока за изпълнение на предписанията е субективна. Св. В. на свой ред сочи, че работи в Община •••• от 2024год. като ст. инспектор по опазване на околната среда. Заявява, че през месец март 2025год. са получили сигнал от кмета на с. •••• към който имало писмо от РИОСВ и сигнал на гражданин за замърсяване и по този повод са ходили на място с юристката на Община •••• и кмета на общината и са констатирали наличието на отпадъци. Направили справки и установили, че имота на който са отпадъците е на ДФЗ и са изпратили писмо да вземат мерки за почистването на телена. Отговорено им било, че нямат такава възможност и искат съдействие. Твърди, че общината също нямала техника която да се използва и трябвало да се сключи договор с фирма. Сключен бил договор и с фирма която да постави камери на подхода към парцела. Заявява, също така, че общината била ограничена от бюджета, както и от въведения график от сметището на което се депонирали отпадъците от Община •••• и обективно не е имало възможност предписанието да бъде изпълнено в срока. Като писмени доказателства към АНП са приложени пълномощно от Е. М. към С. Й., Констативен протокол № 021256/23.04.2025год., писмо от кмета на Община •••• до директора на РИОСВ Варна изх.№ ОП- 2789/1/22.08.2025год.КП № 021392/17.06.2025год. Заповед № 134/30.07.2024год. на директора на РИОСВ, Заповед № 30/15.02.2023год. на директора на РИОСВ, Заявление от Е. Е. за ползване на платен годишен отпуск и Заповед № 1159/22.10.2025год. за разрешаването му, Доклад от П. Д. - зам. министър на околната среда и водите до министъра на ОСВ Допълнително в хода на съдебното следствие от страна на защитата са представени писма от кмета на община •••• до директора на РИОСВ Варна и до директора на ОД „Земеделие“ Варна, писмо от директора на ОД „Земеделие“ адресирано до кмета на с. •••• и на с. •••• с приложени към него протокол от извършена проверка и снимков материал, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Както показанията на двете разпитани по делото свидетелки така и всички приобщени писмени доказателства съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи. Съдът в изпълнение на императивно вмененото му задължение за цялостен контрол на НП относно законосъобразността му, обосноваността и справедливостта на наложеното наказание прие за установено от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и се явява допустима и е приета от съда за разглеждане по същество. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в хода на адм.наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно: налице е пълна неяснота във волята на актосъставителя и АНО досежно това за какво нарушение е ангажирана отговорността на въззивника, коя норма същият е нарушил и за какво му е наложена санкция. Посочената като нарушена норма на чл. 155, ал.1 от ЗУО е бланкетна такава (предвижда санкция за нарушения на ЗУО) и следва да бъде запълнена с конкретна правна норма която регламентира конкретно правило за поведение. В случая бланкетния състав е бил запълнен от актосъставителя и АНО с нормата на чл. 120 от ЗУО. Адресати на тази норма обаче са контролните органи. Съгласно посочената разпоредба при извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения. Очевидно е, че нормата вменява правила за поведение на контролните органи – при извършване на проверки да съставят КП, да издават предписания и/или да съставят АУАН. С нормата не се вменява задължение за изпълнение на предписание, за да се приеме, че неизпълнението представлява нарушение. Липсата (не посочването) на конкретна нарушена правна норма в АУАН и НП представлява нарушения на чл. 42, ал.1, т.5 съответно чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които нарушения сами по себе си са съществени и са достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на привлеченото към адм.наказателна отговорност лице. Още повече, че в случая още във възражението си срещу АУАН въззивникът е посочил горните обстоятелства и е заявил, че не му е ясно коя норма е нарушил и за какво е наказан. При наличие на подобно възражение, В НП наказващия орган место да изясни горните обстоятелства задълбочава неяснотата като посочва „отговорността на наказателноотговорното лице се ангажира от административнонаказващия орган за бездействие, чрез което не е предотвратено изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места и/или създаването на незаконни сметища и не е организирано почистването им“. Очевидно е, че в НП наказващия орган цитира диспозицията на чл. 19, ал.1 т. 15 от ЗУО, която правна норма не фигурира нито в АУАН нито в НП нито пък такова фактическо обвинение е било повдигнато с АУАН. Там от фактическа страна е посочено, че въззивника като кмет не е изпълнил дадено предписание в срок. Отделен е въпроса, че за нарушение нормата на чл. 19, ал.1 т.15 от ЗУО в закона е предвиден специален състав на нарушение – чл. 151, ал.2 т.6 от ЗУО. В края на краищата за какво нарушение и при какви приети за установени факти е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, коя правна норма е нарушил и за какво точно нарушение е наказан може само да се гадае. Горното налага отмяна на НП на процесуално основание без изобщо да се обсъжда се обсъжда приложението на материалния закон доколкото е налице пълна неяснота във волята на АНО. За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да отбележи, че доколкото в АУАН и НП от фактическа страна е посочено, че въззивникът не е изпълнил в срок дадено предписание, то ако и да се докаже такова деяние, същият би осъществил състава на нарушение по чл. 156, ал.1 от ЗУО. Съгласно посочената разпоредба за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. С други думи налице е специална норма предвиждаща санкция, и то значително по-тежка в сравнение с предвидената в бланкетния състав на чл. 155 от ЗДП глоба в размер от 500лв. до 3000лв., за неизпълнение на предписания като субект на нарушението може да бъде както ФЛ (в това число и кмета) така и ЮЛ. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счита, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено. По разноските. При този изход на делото своевременно направената претенция на въззивника за присъждане на разноски следва да бъде уважена. Такива му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 230евро, както и липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната страна, то разноските следва да му бъдат присъдени в пълен размер.