Решение № 1974 от 4.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 611/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.и.“ срещу решение № 18477/10.11.2023 г. по гр.д. № 17857/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗК „Л.И.“ АД сумата в размер на 497, 45 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „БМВ 730“ с рег. № ••••, вследствие на ПТП, настъпило на 01.07.2019 г. поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път I-8 в района на 25 км. с посока на движение към гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2023 г., до погасяването, както и сумата в размер на 153, 22 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г. Жалбоподателят - Агенция „П.и.“, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че по делото не е доказан твърденият механизъм на ПТП, настъпването на застрахователно събитие и основанието за заплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че водачът на увреденото МПС е допринесъл за настъпване на ПТП, което обстоятелството не е съобразено от първоинстанционният съд. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските. Ответникът по жалбата – ЗК „Л.И.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи: Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „Л.И.“ АД с искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу Агенция „П.и.“, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца: сумата в размер на 497, 45 лв., представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2023 г., до погасяването; сумата в размер на 153, 22 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г. Ищецът – ЗК „Л.И.“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на републикански път I-8, в района на 25 км., с посока на движение към гр. София, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил „БМВ 730“ с рег. № ••••, на стойност 487, 45 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът - Агенция „П.и.“, като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума – 487, 45 лв., както и за сумата в размер 10 лв. – ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е сумата в общ размер на 497, 45 лв., поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 153, 22 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Не се спори между страните относно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил, застраховател по която е ищецът, че на 22.07.2019 г. застрахователят е изплатил на застрахованото лице сумата в размер на 487, 45 лв., че отговорни за поддръжката на процесния пътен участък са служители при ответника. Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.М.Д.. Свидетелят Д. сочи, че е претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил. Същото е реализирано на пътя за гр. София след границата със Сърбия, като свидетелят Д. е преминал с управлявания от него автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което се е повредила една от гумите на автомобила. Видно от протокол за ПТП № 1503552/01.07.2019 г., на 01.07.2019 г., около 04: 50 часа, лек автомобил „БМВ 730“ с рег. № ••••, се е движил по републикански път I-8, км. 25, с посока към гр. София, като МПС е попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС – щети по задна дясна гума и джанта. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно: наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя, необозначена по начин, позволяващ избягването й. Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите, удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 544, 22 лв. Ответникът (въззивник в настоящото производство) не е ангажирал никакви доказателства, оборващи механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и потвърден с показанията на свидетеля С.М.Д., който е управлявал автомобила при настъпван на ПТП, поради което и във връзка показанията на свидетеля С., заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 01.07.2019 г., около 04: 50 часа, лек автомобил „БМВ 730“ с рег. № ••••, се е движил по републикански път I-8, км. 25, с посока към гр. София, като МПС е попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС – щети по задна дясна гума и джанта. С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по отношение на застрахованото МПС. Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП въззивникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенция „П.и. като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу въззивника. Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, както и обусловеният от него иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло. Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът