Решение № 609 от 27.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 2009/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№ 44651/21.10.2025г. по описа на БРС, подадена от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, чрез Алина Конкьова – Директор, с адрес: гр. Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.89, до вх.А, против Решение № 2177 от 07.10.2025г. постановено по гр.д.№ 4195/2025г. по описа на Бургаския районен съд. С посоченото решение е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК, с предмет установяването между страните, че Ф. М. Е., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, дължи на Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас, БУЛСТАТ 1210150560314, с адрес гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, бл. 89, сумата от 150 лв. – главница, дължима съобразно Заповед № 0201-РД01- 0035/16.01.2024 г. на директора на ДСП - Бургас за възстановяване на получена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по реда на чл. 10б от Закона за семейните помощи за деца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 10,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 13.09.2023 г. до 11.03.2024 г., за които вземания е издадена Заповед №854 от 13.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1599/2024 г. по описа на РС- Бургас. С въззивната жалба се изразява становище за неправилност на постановеното решение. Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че не е налице влязъл в сила административен акт по чл. 14, ал. 3 от ЗСПД поради неспазена процедура за връчване по чл. 18а, ал. 7 - 9 от АПК. Въззивната страна счита, че доводите на съда не намират опора в закона, освен това противоречат и на трайно установената съдебна практика по такива казуси - както на БРС, така и на редица други районни съдилища в страната, сезирани във времето от ДСП – Бургас по реда на чл.417, т.7 от ГПК. На първо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗСПД, заповедта за възстановяване се съобщава писмено на лицето, т.е. не е възможно устно уведомяване по чл. 18а, ал. 7 от АПК. На следващо място се твърди, че е налице противоречие в мотивите на съда, който от една страна е посочил, че има посочен от ответника адрес, но въпреки това е приел, че процедурата по връчване не е спазена. Сочи се, че според чл. 18а, ал. 8 от АПК, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал.1-6 (а в случая това очевидно не е възможно), съобщаването се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната. Видно от заявление - декларация вх. №ЗСПД/Д-А/9622/03.08.2022 год., страната е посочила адрес, на който адрес заповедта за възстановяване е изпратена двукратно с придружително писмо, което и двата пъти е върнато. Изтъква се, че законът не въвежда задължение при посочен от самата страна адрес, да се пристъпва към връчване по настоящ/постоянен адрес/месторабота, към този начин на съобщаване се пристъпва при липса на посочен от лицето адрес. Затова счита, че в случая разпоредбата на чл.18а, ал.8, т.1 от АПК не намира приложение. Сочи се също, че не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че липсва вменено длъжностно задължение за връчване на съобщения и документи съгласно правилата на процесуалните закони, поради което е изведен извод, че чл.18а, ал.9 АПК е неприложим. В обобщение е направен извод, че в случая поради невъзможността съобщаването да се извърши по реда на чл. 18а, ал.7-9 от АПК и предвид извършеното връчване чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в ДСП - Бургас съгласно чл. 18а, ал. 10 от АПК, следва да се приеме, че процесната заповед е връчена редовно и е влязла в сила, тъй като не е обжалвана в законоустановения срок. В допълнение на изложеното се посочва, че ДСП - Бургас е подавала десетки заявления по чл. 417 от ГПК до БРС и до други районни съдилища в страната, по които е издавана заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 7 от ГПК, като няма нито един отказ за издаване на заповед за изпълнение, нито решение за отхвърляне на иск по чл. 422 от ГПК, вкл. когато административният акт е връчен чрез обявление. Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски пред двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Антоанета Стаматова – особен представител на Ф. М. Е., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 20, ет.1, офис 3. С отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че за да се пристъпи към изпълнение на административния акт, административният орган следва да удостовери, че е съобщил акта на неговия адресат при спазване на реда по чл. 18а АПК, че същият не е обжалван и е влязъл в законна сила. В процесния случай не бил спазен реда на връчване на заповедта, предписан в чл. 18а, ал. 1-10 АПК. Поддържа се становище, че за да се пристъпи към съобщаване на заповедта за възстановяване на получената семейна помощ от 150 лв. чрез залепване на уведомление на таблото за съобщения в ДСП- Бургас, т.е. по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е следвало да са изчерпани всички други способи за връчване по чл.18а, ал. 1-9 АПК. Сочи се, че съгласно чл. 18а, ал. 8 АПК, ако няма възможност индивидуалния административен акт да бъде връчен по реда на ал. 1-6, то се извършва на последния посочен от страната адрес, който в случая е посочения такъв в заявлението- декларация, подадено до директора на ДСП- Бургас на 03.08.2023г. за отпускане на еднократна семейна помощ за ученик, записан в осми клас. В исковата молба било посочено, че на посочения адрес двукратно с препоръчана поща са били изпращани писма за връчване на заповедта за възстановяване на получената помощ, но писмата били върнати с отбелязване „преместен“. Изтъква се, че съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, цитирана в решението на първоинстанционния съд, връщането на препоръчаното писмо от адреса, с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл.18а, ал.8, т.2 АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на чл.18а, ал.9. Още повече, че административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал.9, според която ако страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. В съобщението следвало да бъде посочено, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая административният орган пристъпил директно към връчване по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК чрез залепване на таблото за уведомления в ДСП- Бургас без да изчерпи всички предходни възможности за връчване, поради което според процесуалния представител на ответницата не може да се приеме, че заповедта е връчена. Цитира относима съдебна практика. Намира за ирелевантни аргументите във въззивната жалба за невъзможност за спазване на реда за връчване, поради липса на призовкар или връчител, назначен от административния орган, който да извършва действията по връчване чрез залепване на уведомления, както и твърдението, че до този момент ДСП- Бургас няма нито един отказ за издаване на заповед за изпълнение, нито отхвърлен иск по чл. 422 ГПК, вкл. и когато административния акт бил връчен чрез обявление. Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Пред въззивната инстанция процесуалните представители на страните поддържат жалбата и съответно- отговора. По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно е, че по ч.гр.д.№1599 по описа за 2024г. на РС- Бургас е издадена заповед № 854 от 13.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която на ответницата Ф. М. Е. е разпоредено да заплати на ищеца Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас сумата от 150 лв., представляваща главница, дължима съобразно Заповед №0201- РД01-0035/16.01.2024г. на Директора на Д“СП“- Бургас, за възстановяване на получена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по реда на чл.10б от ЗСПД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 12.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10,09 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 13.09.2023г. до 11.03.2024г., както и разноските за заповедното производство в размер на държавната такса от 25лв. За сумата, посочена в заповедта, на 14.03.2024г. срещу ответницата е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 317/2024г. по описа на ДСИ Мая Синкова. Видно от поканата за доброволно изпълнение и разписката за връчването й, заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията си в едномесечен срок от уведомлението /получено на 27.05.2025г./, което последният е сторил на 12.06.2025г. На същата дата по заповедното производство са депозирани доказателства за предявяването на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК. Следователно искът е допустим. На основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск за съществуването на задълженията на ответницата по отношение на ищеца за сумите, посочени в заповедта за изпълнение. В исковата молба се твърди, че на ответницата е подала заявление- декларация до директора на Д „СП“- Бургас за отпускане на еднократна семейна помощ по чл.10б, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца за детето Б. Ф. Е., което било записано в осми клас на учебната 2023/2024г. Със заповед на Директора на Д“СП“ Бургас № ЗСПД/Д- А/9622/15.08.2023г. на ответницата била отпусната помощ по чл.10б, ал.1 ЗСПД в размер на 300 лв. След влизане в сила на заповедта за отпускане на помощта, на 12.09.2023г. по банков път, по посочената от заявителя сметка в „Инвестбанк“ АД била изплатена полагащата се половина от помощта, както и 110 лв. месечна семейна помощ по чл.7, ал.1 ЗСПД за м.август 2023г. Общо за месец септември 2023г. на ответницата били изплатени семейни помощи в размер на 260 лв. На основание чл.34г, ал.1 от ППЗСПД останалата половина от семейната помощ по чл.10б от ЗСПД следвало да бъде изплатена на ответницата в началото на втория учебен срок, в случай, че детето продължава да посещава учебни занятия. При извършена служебна проверка и подадена по служебен път информация от МОН до АСП било установено, че детето има 6.50 неизвинени отсъствия през м.ноември 2023г. На основание чл.14, ал.3 във връзка с чл.10б, ал.7, т.3 от ЗСПД и чл.34е, ал.1, т.3 от ППЗСПД, със заповед №0210-РД01-0035/16.01.2024г. на Директора на ДСП- Бургас било наредено възстановяване на получената първа половина в размер на 150 лв. от отпуснатата помощ, ведно със законоустановената лихва, дължима от 13.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението. Двукратно заповедта била изпращана по пощата на адреса на лицето, но писмата били връщани невръчени, с отбелязване, че лицето е преместено. По тази причина заповедта била връчена по реда на чл.18а от АПК, чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения на таблото в ДСП- Бургас на 30.01.2024г. След изтичането на 7- дневният срок, на 7.02.2024г. обявлението било свалено, с което съобщението се смятало за връчено. Тъй като не били предприети действия по оспорване на заповедта, последната влязла в сила на 21.02.2024г. По пощата до адреса била изпратена и покана за доброволно изпълнение, която била получена лично от Ф. Е. на 26.02.2024г. До момента установеното с влязло в сила заповед за възстановяване частно държавно вземане не било погасено, поради което продължава да се дължи изцяло, ведно с лихвите. Сочи се, че ДСП- Бургас е предявила вземането по реда на чл.417 ГПК, но тъй като издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.46, ал.5 ГПК, заповедният съд е указал на кредитора да предяви установителен иск против длъжника. По тази причина ДСП- Бургас е предявила иска за установяване на процесните вземания против ответницата Ф. М. Е. за сумата от 150 лв. – главница, дължима на основание Заповед № 0201-РД01-0035/16.01.2024 г. на директора на ДСП- Бургас за възстановяване на получена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по реда на чл. 10б от Закона за семейните помощи за деца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 10,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 13.09.2023 г. до 11.03.2024 г., за които вземания е издадена Заповед №854 от 13.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1599/2024 г. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени доказателства. Тъй като ответницата не е била открита на посочения в исковата молба адрес- ••• /според данни на живущото на адреса лице, което се е представило за нейна бивша свекърва ответницата напуснала адреса и трайно заживяла в чужбина/, регистриран като неин настоящ адрес от 2007г. и като неин постоянен адрес от 2014г., както и предвид обстоятелството, че за ответницата няма регистрирани действащи трудови договори, на основание чл.46, ал.7 от ГПК районният съд е назначил особен представител на ответницата- адв. Антоанета Стаматова. В срока по чл.131 ГПК адв. С. е представила отговор на исковата молба, с който е оспорила иска като неоснователен. Сочи се, че заповедта, с която на ответницата е било разпоредено да възстанови получената еднократна помощ не е била връчена редовно на ответницата, тъй като административният органи пристъпил директно към връчване по реда на чл.18а, ал.10 от АПК чрез залепване на таблото за уведомления в ДСП- Бургас, без да изчерпи предвидения в чл.18а, ал.1-9 АПК ред за връчване, с което допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, нарушаващо правото на защита на ответницата. По тази причина намира, че заповедта не е влязла в сила, не е произвела действие и не може да служи като основание за уважаване на претенциите на ищеца за връщане на платената семейна помощ. На следващо място се оспорва валидността на заповедта, тъй като не било ясно дали същата е издадена от компетентно лице, натоварено с функциите на Директор на ДСП- Бургас. На следващо място се сочи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ДСП- Бургас е изискала от МОН потвърждение на информацията относно допуснатите от ученичката Б. Ф. Е. отсъствия през месец ноември 2023г. и че е получила такова. Развити са и доводи, че от представените доказателства било видно, че детето Б. Ф. Е. /за което е отпусната помощта/ на 20.09.2024г. е родило детето И. Б. Е., поради което допуснатите отсъствия от училище в периода, в който същата е била в болничен поради бременност и раждане, несъмнено се дължали на сериозна уважителна причина. В тази връзка процесуалният представител на ответницата счита, че Директорът на ДСП- Бургас е допуснал съществено нарушение при преценката относно наличието на предпоставките за издаване на процесната заповед. Според него заповедта не е валидна, не обвързва ответницата, поради което същата не дължи връщане на получената еднократна помощ. Иска се искът да бъде отхвърлен, а издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена. По делото са приети писмени доказателства. С обжалваното решение съставът на Районен съд Бургас е приел, че за да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи наличието на влязъл в сила административен акт, по който допускането на изпълнението да е възложено на гражданските съдилища, размера на претенцията си, както и настъпване на падежа на задължението на ответницата. Намерил е, че по делото не е установена първата предпоставка от фактическия състав, необходим за уважаване на предявения иск- влязъл в сила административен акт. Приел е, че с оглед писмените доказателства и твърденията на ищеца се установява, че не е била спазена надлежно регламентираната в чл.18а, ал.1 и сл. от АПК процедура по връчване на административни актове, с което същата била опорочена, от което следвало, че административният акт не е редовно връчен на ответницата и не е придобил стабилитет. Съдът е посочил, че съобщението за акта е било изпратено на посочения в обратната разписка адрес, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на ответницата, а така също е бил посочен от самата ответница като адрес за кореспонденция в рамките на административното производство. Не били спазени правилата, установени в чл. 18а, ал. 8 - 10 от АПК, а именно, след като съобщението не е могло да бъде връчено поради това, че страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, административният орган следвало да приложи чл. 18а, ал. 9 АПК и да извърши връчването чрез залепване на уведомление. В тази връзка съдът е посочил, че съдебната практика категорично приема, че за да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Приел е, че връщането на препоръчаното писмо с отбелязване „преместен“, не обосновава извод за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 1 АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на ал.9. Освен това административният орган изобщо не приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал. 9. Също така липсвали справки за месторабота, изискуеми по чл.18а, ал.8, т.1 от АПК. Като се е позовал на формираната практика на ВАС: Решение № 3330 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2021 г., I о, Определение № 1509 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 615/2025 г., I о., Определение № 1560 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2025 г., VI о., Определение № 10622 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2023 г., VI о. и др., районният съд е счел, че органът не разполага с възможност да пристъпи директно към залепване на обявление по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, при положение, че не е изчерпал всички останали, възможни способи за връчване на лицето. Посочил е още, че в според константната практика на административните съдилища в този случай не е налице влязъл в сила административен акт и същият не е породил присъщите му последици, включително гражданско-правни /Определение № 1560 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2025 г., VI о., и Решение № 3330 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2021 г., I о./. Подчертал е, че връчването на поканата за доброволно изпълнение до ответницата също не обуславя редовното връчване на административният акт, след като за административният орган съществува задължение за връчване на последния именно на ответницата. Счел е за ирелевантни доводите на ищеца, че не разполага с капацитет да извършва връчване чрез залепване на уведомление, понеже не разполага с призовкар или връчител, като е развил конкретни съображения в тази насока. В заключение съдът е посочил, че предвид липсата на влязъл в сила административен акт по чл.14, ал.3 от ЗСПД, който да обуславя задължение на ответницата да възстанови получената по реда на чл.10б от ЗСПД еднократна помощ не са налице всички предпоставки за пораждане на отговорността на последната по иска за главницата, поради което е отхвърлил иска за главницата, както и акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане. При проверката на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че решението на Бургаския районен съд не страда от пороци, водещи до извод за неговата нищожност или недопустимост. Същото е постановено по допустими искове, от законен съдебен състав, в предвидената от закона форма. Решението отговаря на изискванията за съдържание, установени в чл.236 ГПК. Правораздавателната воля на съда е ясна и разбираема. По същество: От фактическа страна по делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на 3.08.2023г. ответницата Ф. Е. е подала заявление- декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от ЗСПД, за детето си Б. Ф. Е., която за учебната 2023/2024г. е била записана като ученичка в осми клас на Професионална техническа гимназия- гр.Бургас. В заявлението - декларация ответницата е посочила за свой настоящ адрес •••. Със Заповед №ЗСПД/Д-А/9622/15.08.2023г., на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПД на Ф. М. Е. е отпусната еднократна помощ за дете в размер на 300 лв., от която 150 лв. са били изплатени. Съгласно справката от Интегрираната информационна система на АСП по отношение на Б. Ф. Е., през м.септември 2023г. Бистра имала 0,50 отсъствия от училище, през м.октомври 2023г.- 1 отсъствие, през м.ноември 2023г.- 6,50 отсъствия, през м.декември 2023г.- 1 отсъствие, през м.януари- 0,50 отсъствия. Неотносими са доводите на процесуалния представител на ответницата, че отсъствията са се дължали на уважителни причини- отпуск за бременност и раждане на детето И. Б. Е., тъй като видно от ЕГН , последният е роден на 20.09.2024г., след процесния период. Със Заповед № 0201-РД01-0035/16.01.2024г. на Директора на ДСП- Алина Конкьова /подписана с електронен подпис от Алина Конкьова/, издадена на основание чл.14, ал.3 от ЗСДП, на ответницата Ф. М. Е. с ЕГН •••••••••• и настоящ адрес гр. Бургас, ул. ••• е наредено да възстанови получената по реда на чл.10б от ЗСПД еднократна помощ за едно дете, записано в осми клас за учебната 2023/2024 г., в размер на 150 лв. От мотивите на заповедта е видно, че след извършена служебна проверка в Интегрираната информационна система на АСП и справка в МОН е било установено, че детето Б. Ф. Е. е допуснало 6.50 неизвинени отсъствия през м.ноември 2023г., потвърдени с файл на МОН за м.декември., поради което на основание чл.10б, ал.7, т.3 от ЗСПД същата следва да бъде върната. Неоснователно е възражението на процесуалният представител на ответницата, че по делото не става ясно дали заповедта е издадена от компетентен орган. Повод за това възражение е наличната в преписката по делото заповед на Директора на ДСП- Бургас Конкьова за заместването й от различни лица, в случай, че същата ползва годишен отпуск или отпуск за временна нетрудоспособност. Доколкото заповедта за възстановяване на получената еднократна помощ е подписана с електронен подпис на Алина Конкьова, а не с ръкописно положен подпис от лице, чиято самоличност е неизвестна, настоящата инстанция намира това възражение за несъстоятелно, още повече че липсват данни към момента на издаване на заповедта директора на ДСП- Бургас да е ползвал отпуск поради болест или временна нетрудоспособност. Не следва да бъде обсъждано възражението на процесуалния представител на ответницата за допуснато при издаването на заповедта съществено нарушение на административно- процесуалните правила, понеже не било спазено изискването на чл.17, ал.6 от ППЗСП за потвърждаване на подадената информация по електронен път от МОН. В настоящото гражданско производство съдът не разполага с компетентност да проверява материалната законосъобразност на административния акт, при положения, че ответницата се явява участник в административното производство /така- чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК/. Не се спори, че заповедта е изпратена до ответницата по пощата, с обратна разписка. От известието за доставяне е видно, че съобщението и заповедта са били изпратени на посочения в заявлението- декларация адрес- ••• на 22.01.2024г., като същото е върнато от пощенския служител на 23.01.2024г. с отбелязване, че адресатът е преместен. На 25.01.2024г. пратката отново е била изпратена на същия адрес, като на 26.01.2024г. отново е била върната с отбелязване на пощенския служител, че адресатът е преместен. Безспорно е също, че на 30.01.2024г. на таблото за обяви на ДСП- Бургас е поставено обявление, съгласно което ответницата се уведомява за издадената заповед за възстановяване на отпуснатата еднократна помощ. О обявлението е посочено, че ответницата може да получи заповедта на посочен в обявлението адрес в гр.Бургас, в 7- дневен срок то поставяне на обявлението, след изтичането на който заповедта се смята за връчена. Посочено е още, че заповедта за възстановяване на получената сума може да бъде обжалвана пред директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“- Бургас или по съдебен ред пред административния съд по реда на АПК в 14- дневен срок. За поставянето на обявлението на посочената дата е съставен протокол, подписан от служители на ДСП- Бургас /социални работници/. На 7.02.2024г. е съставен констативен протокол, в който е отразено, че на 7.02.2024г. обявлението до лицето Фани М. Е. е свалено. В него е посочено също, че до 6.02.2024г. ответницата не се е явила в ДСП- Бургас за връчване на заповедта за възстановяване на помощ. Протоколът е подписан от двама социални работници При така установените факти, настоящият състав на Бургаския окръжен съд намира, че административният акт за възстановяване на получената от ответницата сума в размер на 150 лв., представляваща еднократна помощ по чл.10б от ЗСПД за ученици, записани в осми клас, е надлежно връчен на ответницата по реда на чл.18а, ал.10 от АПК. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че при връчването на процесната заповед на ответницата ДСП- Бургас не е изчерпала реда, предвиден в чл.18а, ал.8-10 от АПК. По делото по несъмнен начин се установява, че административният орган е предприел действия по уведомяването на ответницата по пощата на постоянния й и настоящ адрес, който съвпада със заявения от нея в заявлението- декларация адрес: •••. И двата пъти- на 22.01.2024г., както и на 25.01.2024г., пратката е върната невръчена с отбелязване от пощенския служител, че адресатът се е преместил. В конкретния случай не намира приложение цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, която в съответните казуси е постановена в хипотезата, в която известието за доставяне е било върнато с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. Според настоящия съдебен състав, удостовереното от пощенския служител в съответствие с изискванията на чл.14 от Община правила за условията за доставка на пощенски пратки на Комисията за регулиране на съобщенията, във връзка с чл.51 и чл.53 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД, че лицето се е преместило от адреса, дава основание да се приеме, че то не може да бъде намерено на адреса, поради което не е било необходимо да бъде залепвано уведомление на вратата или на пощенската кутия, съгласно изискването на чл.18а, ал.9 АПК. В този смисъл са Определение №8830 от 12.10.2022г. по адм.д.№8980/2022г. на ВАС, Четвърто отделение и Определение №12016 от 6.12.2023г. по адм.д.№10308/2023г. на ВАС, Трето отделение. Ето защо в случая ДСП- Бургас основателно е пристъпила към уведомяване на ответницата по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, чрез поставяне на обявление на таблото, което се удостоверява посредством съставения протокол. Обявлението е поставено на 30.01.2024г. Седемдневният срок за разгласяване на обявлението е изтекъл на 6.02.2024г., поради което следва да се приеме, че заповедта е била връчена на ответницата на 7.02.2024г. Тъй като няма данни заповедта да е била обжалвана от ответницата в предвидения от закона 14- дневен срок от връчването, Бургаският окръжен съд приема, че заповедта е влязла в сила на 21.02.2024г. Покана за доброволно изпълнение на задължението, произтичащо от влязлата в сила заповед е била връчена лично на ответницата по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на 26.02.2024г. Няма данни ответницата да е заплатила доброволно задължението, респективно- да е оспорила по административен или съдебен ред заповедта за възстановяване на получената еднократна помощ. Следователно, към датата на образуване на заповедното производство /12.03.2024г./ и издаването на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК задължението на ответницата е било изискуемо. В заключение въззивната инстанция приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на изискуемо вземане на ищеца против ответницата за сумата от 150 лв. , ведно със законната лихва, считано от 13.09.2023г. Ето защо, Бургаският окръжен съд приема, че искът за главницата е основателен и следва да бъде уважен. Тъй като правните изводи на първата и въззивната инстанция не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново, с което искът бъде уважен. С оглед изхода на делото на въззивника се дължат разноски за двете инстанции- 460,16 евро /включващи платените държавни такси за производството пред БРС- 75 лв., както и 400 лв. възнаграждение за особен представител на ответницата; 25 лв.- държавна такса за въззивната инстанция, 400 лв. (равняващи се на 204,52 евро)- възнаграждение за особен представител на ответницата/. На ищеца следва да се присъдят и разноските за осъществяваното от юрисконсулт процесуално представителство пред първата и въззивната инстанция, в размер на 50 лв. /равняващи се на 25,56 евро/ за всяка от инстанциите, или общо 51,12 евро. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ДСП- Бургас и разноските за заповедното производство- 25 лв. или 12,78 евро – държавна такса. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 от ГПК, Бургаският окръжен съд