Решение № 91 от 5.6.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 756/2025 г.

наказателно дело № 20252150200756 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба вх. № 10910/05.11.2025 г. от И. С., воден на ••• г. в Украйна, гражданин на Украйна, чрез адв. В. П. от БАК, със съдебен адрес в гр. Несебър, ул. „И. Вазов“ № 23, ет. 1, срещу наказателно постановление № 25-0304-000385/12.05.2025 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева. Изложени са бланкетни оплаквания за противоречието на НП с материалния закон и издаването му в нарушение на процесуалните правила, като се моли за отмяната му в цялост. Насрещната страна не взима становище по постъпилата жалба. В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. П. от БАК, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на постановлението. Прави оплаквания за несъставомерност на деянието поради недоказаност на обстоятелството, че жалбоподателят към датата на проверката е имал качеството „водач на МПС“, възразява се за допуснато съществено неотстранимо процедурно нарушение чрез неосигуряване на преводач на жалбоподателя-чужд гражданин. В допълнение се аргументира неяснота в описанието на деянието, дадено от наказващия орган, водещо до невъзможност да се разбере, дали се ангажира отговорността му за отказ да даде проба за алкохол или за наркотици, което били две самостоятелни нарушения на закона. Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното: На 25.04.2025 г., около 22,30 часа, в общ. Несебър, к.к. Слънчев бряг, на алеята до х-л „Тракия Плаза“, при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № •••, собственост на О. С. от Украйна, жалбоподателят – украински гражданин – предприел маневра на заден ход, ударил друг паркиран автомобил марка „Фолксваген пасат“ с рег. № КА4084АХ. Въз основа на подаден сигнал на очевидец на мястото на инцидента бил изпратен автопатрул по КАТ в състав св. М. М. и полицейски служител Р.П.. Св. М. установил паркиралото на криво МПС – допряно в л.а. марка „Ауди“ - в спряло състояние, като на предна лява седалка /шофьорско място/ спял жалбоподателят. По снети на място от св. М. сведения от сигналоподателя, последният заявил, че докато пушил на терасата видял автомобилът, в който бил установен С., да удря неговия. След като събудили жалбоподателя полицаите пристъпили към проверка и установяване самоличността му, но поради неадекватното му състояние и липсата на документи го задържали. По-късно на място пристигали полицейски служител Т.С., който владеел руски език, както и съпругата на задържания жалбоподател. Със съдействието на полицай С. била осъществена комуникация на руски език с жалбоподателя и жена му, като последната открила в автомобила документи, съгласно които се установила самоличността на С.. По повод инцидента, полицаите отвели жалбоподателя в РУ Несебър, където съставили нужните документи с участието на преводач от руски на български език и обратно, вкл. АУАН Серия G A № 3673210/26.04.2025 г. АУАН бил предявен на водача от актосъставителят М., чрез преводача Томи Тасев и на руски език, но последният отказал да го получи. Въз основа на АУАН Серия GA № 3673210/26.04.2025 г. е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия G A № 3673210/26.04.2025 г., заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, докладна записка по случая на ст.пол. Б. С., заповед за задържане на лице рег. № 304зз143/25.04.2025 г., протокол за обиск, както и от показанията на свидетеля М.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Следва да се посочи, че независимо че актосъставителят не е пряк очевидец на настъпилото ПТП, от установената поредица от факти логически се достига до извода, че именно жалбоподателят С. е управлявал едно от участвалите в сигнализирания инцидент МПС-та. Безспорно е, че полицаите са били изпратени на местопроизшествието по сигнал за ПТП, като св. М. лично е възприел местоположението на участниците в него – паркиран автомобил и друг – спрял накриво и опрян в него, в който на седалката на водача спял жалбоподателят. В този смисъл и при отсъствие на доказателства в обратна посока, съдът приема за житейски и логически обосновано сигнализираното ПТП да е настъпило при управление на МПС-то, в което е установен С. и от самия него, доколкото е бил сам в колата и на шофьорското място. В допълнение, по делото бе събрано и косвено доказателство в подкрепа на този извод – с показанията на св. М. бяха възпроизведени събрани от него сведения от сигналоподателя, който заявил, че докато пушил на терасата си видял как автомобилът, в който е установен да спи жалбоподателя, удря неговото МПС. При това положение, съдът приема за установен факта, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № •••, собственост на О. С. от Украйна, непосредствено преди пристигане на полицейските служители на мястото на проверката. Относно извършената маневра /на заден ход/ съдът основава фактическия си извод на подробните показания на актосъставителя, почиващи на личните му възприятия за местоположението на участвалите в ПТП автомобили. Св. М. заяви, че на място установил паркирани в посока към морето автомобили, като единствено този, в който се намирал С. бил с обратна ориентация – леко на една страна, опял със задната си част другото МПС. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че отсъстват доказателства за посоченото в НП обстоятелство, че е управлявал МПС към датата и часа на проверката и че е осъществил маневра на заден ход с, която осъществил ПТП с друго паркирано МПС. Същото не се подкрепя с нито едно доказателство и остана голословно заявено. Съдът намира за недопустимо и неотносимо към предмета на спора представено от наказващия орган сведение на С.Г.. Същото съставлява недопустими свидетелски показания в писмена форма, които и по същество са ирелевантни към процесния пътен инцидент и извършената по повод него проверка от служителите на МВР. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Несебър, ОДМВР Бургас, който безспорно е разполагал с териториалната и материална компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, което не се оспорва и от жалбоподателя. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Нарушението на това задължение за водача е скрепено със санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП /в редакция към 25.04.2025 г., изм. изцяло, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г./, която предвижда наказание „Глоба“ във фиксиран размер от 20 лева. В актуалната си редакция и след посоченото по-горе цялостно изменение на чл. 183, ал. 2 от ЗДвП хипотезата на т. 11 с идентично съдържание е систематически преместена в т. 4, като предвидената глоба е увеличена до размер от 50 лева. Същевременно, легалната дефиниция на понятието „водач“ се съдържа в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, съгласно която „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Доколкото по делото се установи, че процесната проверка е била предприета спрямо С., след като е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № •••, собственост на О. С. от Украйна, съдът счита, че същият от правна страна е имал визираното в нормите на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 2 от ЗДвП особено качество на „водач“ на МПС. В случая констатираното от наказващия орган маневриране на заден ход без осигурена безопасност на движението, резултирали в причиняване на ПТП, е съставомерно административнонаказателно нарушение и е правилно квалифицирано по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, съответно подведено под санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, действала към датата на деянието. Нарушението е правилно санкционирано по отменената редакция на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и при съобразяване на чл. 3 от ЗАНН, съгласно който приложим за деянието е законът действал по време на извършването му, ако до санкционирането му не е влязъл в сила по-благоприятен такъв. В случая предвидения по действалата по време на извършителството уредба глоба в по-нисък размер, предвид което и този закон се явява по-благоприятен за дееца нарушител. Предвидената от закона санкция глоба е във фиксиран размер, предвид което не стои въпроса в случая за несправедливост или несъразмерност на наказанието. Във връзка с оплакването за нарушение на чл. 21, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, следва да се посочи, че в ЗАНН липсва правна уредба за процесуалните действия, предприемани в хода на административнонаказателното производство спрямо лица - чужденци. Препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН касае единствено производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Същевременно, с разпоредбите на чл. 395а и сл. от НПК е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Текстовете на самата директива /пар. 16 от Преамбюла/ предвиждат, че в някои държави-членки, орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, какъвто е случаят - например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, директивата следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, транспонирането на директивата с приемането на Глава Тридесета "а" от НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по ЗАНН е изцяло в унисон с цитираната норма. Горното налага извода, по аргумент от противното, че когато производството не е пред съд, а се развива пред съответните контролни органи, компетентни да извършат пътнотранспортна проверка, правилата на директивата и на цитираната глава от НПК не следва да се съблюдават стриктно. Това не означава, че в административнонаказателното производство не следва да се съблюдават правата на лицата, които не владеят български език, но дори и част от правилата на чл. 395а - чл. 395з от НПК да не са спазени, това не следва да се приема за съществено процесуално нарушение, стига за наказаното лице да е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В тази връзка няма пречка действията, които следва да предприеме, да му бъдат обяснени на разбираем от него език, както и при констатирането на нарушение от страна на проверяваното лице да му се състави АУАН по ЗАНН, който да му бъде преведен и разяснен на разбираем от него език. При такава ситуация и в съответствие с пар. 16 от преамбюла на директивата не е необходимо дори да се назначава преводач или да се извършва писмен превод на АУАН. Достатъчно е да се направи устно резюме, което впрочем е напълно допустимо според чл. 395а, ал. 3 от НПК, като с оглед спецификата на производството по проверка и при съблюдаването на директивата е допустимо това резюме да се направи и без присъствието на защитник. С оглед на изложеното, следва да се отбележи, че компетентният да образува производството служител е осигурил на жалбоподателя преводач на разбираем за него език, доколкото свидетеля М. посочи пред съда, че С. и жена му говорили руски език, съответно са комуникирали с полицай Т. С. и преводача Томи Тасев на руски език. Несъмнено правата на жалбоподателя са запазени и доколкото същият е упражнил правото си на жалба срещу процесното НП, упълномощил е действащ български адвокат да го представляват пред съда, предвид което оплакването в обратния смисъл се явява несъстоятелно. За пълнота следва да се отбележи, че съдебният състав намира, че в конкретната хипотеза на нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид изричната забрана на чл. 189з от ЗДвП за квалифициране на нарушенията по ЗДвП като маловажни. Дори да се приеме, че посочената разпоредба е противоречаща на КРБ и не обвързва съда в осъществяване на конкретна преценка с оглед случая, съдът намира, че същият не се явява маловажен. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По делото не бяха събрани доказателства, които да отличават процесното нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП от общия случай. Напротив, въпреки че е разполагал обективно с възможността да предвиди ситуацията, с оглед факта, че е маневрирал на паркинг измежду спрели МПС-та и при липса на други участници в движението, жалбоподателят не е положил нужните усилия да предотврати опасностите при извършването . В допълнение съдът намира, че предвиденото в закона наказание не се явява прекомерно тежко или явно несправедливо спрямо тежестта на случая и личността на нарушителя. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този краен извод на жалбоподателя не се следват разноски за производството, предвид което и искането му в този смисъл не следва да бъде разглеждано. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Несебърският районен съд