Решение № 120 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 1440/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК. Делото е образувано по жалба на К. А. П., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••• чрез адв. Е. К.П. против мълчалив отказ на кмета на Община Кърджали по заявление ••••• за издаване на удостоверения и скици по реда на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, които са предпоставка за издаването на решение по чл. 11 от ППЗСПЗЗ относно имоти подлежащи на възстановяване находящи се в границите на урбанизирани територии с искане за да се отмени отказа и да се задължи кмета на Община Кърджали да издаде исканите удостоверение и скица относно имоти подлежащи на възстановяване находящи се в границите на урбанизирани територии. Жалбоподателската твърди, че с посоченото заявление е поискала от кмета на община Кърджали да й бъдат издадени удостоверения и скици по реда на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ на имоти, чиято собственост й е възстановена по силата на Решение ••••• на Поземлена комисия-Кърджали, които са предпоставка за издаването на решение по чл. 11 от ППЗСПЗЗ. В законоустановения срок административния орган не се е произнесъл, поради което счита, че е налице мълчалив отказ. Твърди, че са налице всички предпоставки за издаване на заявените удостоверения и скици, като намира оспорения мълчалив отказ за незаконосъобразен и иска неговата отмяна. В предвидения срок е постъпил отговор от Община Кърджали, с който счита подадената жалба за недопустима и неоснователна. Излага съображения, че, за да бъде издадено удостоверение и скица за имоти, подлежащи на възстановяване, находящи се в урбанизирани територии в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК е необходимо да е проведена процедурата по възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, която включва междинни производства по определяне застроена площ на имотите, намиращи се в урбанизирани територии и приключва с издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Сочи, че в случая имотите на жалбоподателката не могат да бъдат идентифицирани и същата трябва за своя сметка да инициира изработване на помощен план с описаното съдържание в чл. 13а, ал. 1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, който да се приеме от комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ назначена от кмета на общината. Заявява, че след определянето на имотите, за които ще се проведе процедурата по чл. 11, ал. 1от ППЗСПЗЗ от комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ техническата служба на общината със свое решение определя застроената част, респективно свободната от застрояване, чието решение се одобрява със заповед на кмета, след влизането в сила на която се издават удостоверенията и скиците по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и по чл. 13а, както и че специалният ППЗСПЗЗ не предвижда издаване на заповед от кмета за изработване или одобряване на помощен план или на заповед за одобряване решението на комисията по чл. 13а. ал. 5 от ППЗСПЗЗ, поради което непроизнасянето по подадената молба с peг. •••••, подадена от К. А. П., не може да се квалифицира като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, поради което не е налице и годен административен акт, който да бъде обжалван. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката моли да се уважи жалбата по изложените съображения. Ответникът моли да се отхвърли иска, като недопустим и неоснователен. Съдът, като взе предвид подадената жалба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по преписката намира, че в случая става въпрос за мълчалив отказ на кмета на Община Кърджали да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ във връзка с производство по чл. 11 от ППЗСПЗЗ по заявено от жалбоподателката със заявление ••••• Актовете на кмета, както и отказите да бъдат издадени такива (мълчаливи или изрични) по заявления за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ са индивидуални административни актове, тъй като са от значение за признаване на реституционни права по ЗСПЗЗ и подлежат на обжалване. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, отговаря на предвидената форма и съдържание и е допустима, поради което на основание чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от АПК е изпратена на Община Кърджали за писмен отговор в 14-дневен срок. Със заявление ••••• до кмета на Община Кърджали жалбоподателката е посочила, че е собственик на имот-земеделска земя, който е включен в границите на гр. Кърджали и който следва да й бъде възстановен по реда на чл. 11 от ПЗСПЗЗ, като за да подаде заявление до Общинска служба земеделие е необходимо на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ да й бъде издадено удостоверение и скица на посочените имоти. Към заявлението са приложени заверени преписи на пълномощно с нотариална заверка на подписа, удостоверение за наследници на А.С. П., Решение ••••• на Поземлена комисия Кърджали, писмо с изх. ••• на ОСЗ Кърджали за нива от ••• в землището на •••, протокол •••••. на ПК Кърджали отнасящ се за същия имот и писмо с изх. ••••• на ОСЗ Кърджали за описаните имоти. По делото не се спори, че действия от страна на административния орган по подаденото заявление не са извършвани, както и че до приключване на устните състезания пред РС-Кърджали, ответникът не се е произнесъл по искането на жалбоподателя. Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5-6 ППЗСПЗЗ е законно следствие от проведената процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Преди приемането на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ в настоящата и редакция, възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ се извършва от общинските служби по земеделие само въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. След въвеждане на изискването застроената и незастроената част от имотите да се определят с нарочен административен акт по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и 6 не е отпаднало като изискване, но всъщност няма самостоятелно значение. Тяхното съдържание следва пряко от заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Нещо повече, издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 не може да се осъществи, ако не е издадена заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тази заповед от своя страна притежава графична част, поради което сама по себе си съдържа необходимата информация /а именно изброената в чл. 13, ал. 5 и, ал. 6 ППЗСПЗЗ/ за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и обезсмисля издаването на отделно удостоверение и скица. Независимо от това, след промяната на чл. 11, ал. 4ППЗСПЗЗ разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ не са отменени, което създава объркване в практиката и впечатление, че съществува самостоятелна административна услуга за издаване на документите по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Това обаче не е така и в случая не става въпрос за административна услуга. Разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ следва да се тълкуват систематично с тази на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Не на последно място, независимо как молителят квалифицира искането си /която квалификация не обвързва съда/, неговата цел е да бъде опредЕ. незастроената част от имота, която може да му бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. По действащото законодателство това може да стане само чрез издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, а скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 5 и 6 нямат самостоятелен характер. Ето защо исканията за издаване на такива удостоверения и скици трябва да се възприемат като искания за определяне на застроената и незастроената част от подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти, т. е. като искания за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съответно отказите по тези искания, било то изрични и мълчаливи, винаги съставляват актове по смисъла на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г./. (Определение № 26 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 29/2015 г., 5-членен с-в.). По изложените съображения, в настоящия случай съдът приема, че искането на К. А. П. за издаване на удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на наследствените и имоти, обективирано в заявление ••••• до кмета на Община Кърджали, представлява искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и незастроената част от имотите, съответно жалбата й е срещу мълчалив отказ на кмета на Община Кърджали да издаде такава заповед. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. В настоящия случай, жалбоподателката - молител по административните производства е поискала издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 и скица и съответно определяне на застроената част от наследствени имоти, които попадат в границите на урбанизираната територия от компетентния орган кмета на Община Кърджали. Заявлението с ••••• до кмета на Община Кърджали е подадено на 07.10.2025 г. Административният орган не е поискал от жалбоподателката отстраняване на нередовности и/или допълнителни документи, съответно указания за ангажиране на такива. В предвидения 14- дневен срок кметът на Община Кърджали не се е произнесъл по подаденото заявление, а жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК. По подаденото от жалбоподателката – заявител заявлението с ••••• до кмета на Община Кърджали няма образувано производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, не е проведено и производство по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ помощните плановете по ал. 1 и 2 се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината, в състав: представители на службата по кадастъра, на общинската служба по земеделие и на техническата служба на общината, като изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. В случаите, когато изработването на плановете е възложено от заинтересуваните собственици, разходите са за тяхна сметка. В тази връзка неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че заинтересованите лица следва да внесат такъв помощен план. Дори практиката на ответника да е такава, е следвало изрично да бъдат дадени указания на заявителя за представяне на изработен помощен план, което не е направено. Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Както се посочи издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5-6 от ППЗСПЗЗ е законно следствие от проведената процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Определянето на застроената и незастроената част от имотите се определят с нарочен административен акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и 6 следва пряко от заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 не може да се осъществи ако не е издадена заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При тези данни и след като е бил сезиран със заявление от 07.10.2025 г. с искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и удостоверения и скици, административният орган е бил длъжен да се произнесе по искането в законоустановения срок с изричен акт, съдържащ изискуемите реквизити, предвид установеното в закона изискване застроената и незастроената част от имотите да се определят с нарочен административен акт. Като не се е произнесъл с изричен акт, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Кметът на Община Кърджали е бил задължен да предприеме съответните действия по задвижване процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в съответните законоустановени срокове и издаване на исканите документи, които са предпоставка за реституция на имотите. Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. От събраните по делото доказателства се установи, че по подаденото от жалбоподателя заявление административният орган, до когото са адресирани, не е постановил акт в съответствие с изискванията на закона. Разпоредбата на чл. 59 АПК регламентира съдържанието на акта, когато се издава в писмена форма, както и че административни актове, изразени чрез действие или бездействие, се издават само когато това е предвидено в закона. Законосъобразното постановяване на индивидуален административен акт изисква изрично произнасяне със задължителното по чл. 59 от АПК съдържание. В случай на недопустимост на искането в някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 2 АПК или при неотстраняване на недостатъците по чл. 30, ал. 2 АПК, административният орган е длъжен да издаде съответния акт, като изричният му отказ да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Преценката относно допустимостта на направеното до него искане е от компетентността на административния орган, до когото искането е направено, като на съдебен контрол подлежи именно тази преценка, обективирана в изричен акт. Приетите за разглеждане мълчаливи откази не позволяват на съда да се произнесе по същество за тяхната законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради което преписките следва да се върнат на компетентния административен орган за решаване на въпроса. Компетентният орган следва да установи осъществени ли са предпоставките (конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени последици) и да се произнесе със съответен акт. Правнорелевантните факти при проверка на законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до незаконосъбразност на оспорените мълчаливи откази, с оглед липсата на мотиви дали искането на жалбоподателя е допустимо или не, основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на административния акт, респ. необходимостта от съответни съгласувания с други административни органи, като същите не могат да бъдат заместени в хода на съдебното производство. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалвания мълчалив отказ е незаконосъобразен по заявление ••••• и следва да се отмени, а преписката следва да се върне на административния орган да се произнесе по направените искания. По разноските: Предвид изхода по спора право на разноски има само жалбоподателят на основание чл. 143, ал. 1 АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 20.11.2025 г., в който е посочено възнаграждение в размер на 511,29 евро (1000 лева) платени в брой, като договорът служи като разписка за платената сума. Претендира се и платената държавна такса в размер на 5,11 евро. В срок е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатска работа минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, както в настоящия случай, е 1000 лева, т.е. 511,29 евро, поради което настоящият състав не счита, че възнаграждението е прекомерно. В случая делото не е с минимална фактическа и правна сложност, като отделно от това са проведени и две съдебни заседания. Така мотивиран, съдът, на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 5 и чл. 174 от АПК