Решение № 5698 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 605/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 220, вр. чл. 19б от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС). Образувано е по жалба от „БЛЕКСИ ХОРИЗОН“ ЕООД, към настоящия момент ООД, ЕИК 207879600, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Х. Ж. Н., гражданин на Франция, подадена чрез адв. М. А., против Решение с рег. индекс № 32-48111/13.02.2026 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна към митническа декларация MRN 25BG002005151085R5/12.11.2025 г., с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стока № 1 по митническата декларация, коригирано е общото количество на стоката от 10 660 чифта на 9 768 чифта, определена е нова митническа стойност на посочената стока и са установени за досъбиране мито в размер на 5 315,50 евро (10 396,22 лв.) и ДДС в размер на 7 353,64 евро (14 382,46 лв.), общо 12 669,14 евро (24 778,68 лв.), ведно с лихва за забава. В жалбата се поддържа, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалноправните разпоредби. Според жалбоподателя твърдените от митническите органи съмнения за занижаване на митническата стойност са останали недоказани. Поддържа се, че органът не е посочил конкретните обстоятелства, въз основа на които са възникнали съмненията в декларираната стойност, нито доказателствата, въз основа на които е изключено приложението на договорния метод. Твърди се, че тежестта да докаже наличието на основателни съмнения е върху митническия орган, като бланкетното позоваване на по-ниска стойност спрямо други вносове не е достатъчно, за да бъде изключена договорната стойност по смисъла на чл. 70 от МКС и чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В жалбата се излага, че още с подаване на митническата декларация дружеството е представило достатъчно доказателства — фактури, пътна товарителница, декларация за външен транзит на Общността и други документи, с които е обоснована договорената и реално платена, съответно подлежаща на плащане цена. Наред с това, на 09.12.2025 г. е представен договор за покупка № ZSW86674/01/JUN/2025 г., като самият митнически орган е приел, че стоките по този договор съответстват като количество, единична цена и обща стойност на декларираното в митническата декларация. Поради това, според жалбоподателя, административният орган е следвало да приеме, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70, § 1 от МКС. Оспорва се изводът на митническия орган, че фактурата не е обвързана с договора, тъй като същият не бил посочен в нея. Жалбоподателят сочи, че законът не въвежда изискване във фактурата задължително да бъде отбелязан договорът, по който е издадена. Сочи се още, че самите митнически органи са констатирали съответствие между договора и фактурата по отношение на количество, единична цена и обща стойност. Възразява се и срещу довода за липса на търговско досие по сделката — оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактура или кореспонденция, доколкото в съвременния търговски оборот договарянето може да бъде извършено и чрез електронна комуникация, телефон, приложения за съобщения или по друг неформален начин. Според жалбоподателя липсата на такива документи не опровергава договора, фактурата, плащането и доставката на стоките. Поддържа се също, че не е спазена последователността при прилагане на методите по чл. 74 от МКС. Жалбоподателят сочи, че когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 70, митническите органи следва да приложат последователно методите по чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, като положат дължимата грижа при използването на всеки метод, преди да направят извод за неговата неприложимост. Според жалбоподателя митническият орган не е доказал и мотивирал в акта си, че е извършил реално проучване за наличие на идентични стоки, нито е съставил надлежен документ за извършените действия и използваните критерии. Твърди се, че ако националната база данни не е съдържала достатъчна информация за идентични стоки, митническият орган е следвало да прояви процесуална активност и да използва сведения от бази данни на други държави членки или от службите на Съюза. Жалбоподателят оспорва и приложението на метода на сходните стоки. Посочва, че от решението не става ясно каква информация съдържат използваните за сравнение декларации относно физическите характеристики, качеството, репутацията, търговската марка и количествата на сравняемите стоки. Поддържа се, че липсата на такъв анализ поставя дружеството в невъзможност да оспори извършената проверка, а съда — да осъществи контрол върху нея. Твърди се, че митническите органи не са извършили изискуемия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и не са обосновали приложението на вторичния метод за остойностяване. Искането е да се отмени оспореният акт. Претендира се и присъждане в полза на оспорващия на направените разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и направените с нея искания. Оспорва представените от ответника доказателства от 03.04.2026 г. в табличен вид, като заявява, че не може да се прецени дали тези документи са извлечение от система, какво точно включват и какви обстоятелства ще установяват. Посочва, че в решението не са индивидуализирани четиринадесетте декларации, за които митницата твърди, че са били предмет на анализ, а същевременно се представя една декларация, ползвана като база. Поддържа, че ако справката представлява вторичен документ или извадка от данни по митнически декларации, следва да се представят самите митнически декларации с придружаващите ги документи, за да се установи дали отразеното в справките съответства на първичните документи. Поддържа още, че процесните стоки са обувки, покриващи глезена, с долна и горна част от PVC, изкуствени материали и каучук, докато сравняемите стоки по използваната декларация са с горна част от изкуствена кожа. Твърди се, че разликата между изкуствена кожа и каучук е съществена и изключва механичното приравняване на стоките. Излага се, че процесните обувки са общо над 9 000 чифта — 6 648 чифта дамски и 3 120 чифта мъжки, докато сравняемите обувки по приложената декларация са 2 376 чифта, поради което не може да се говори за сравними количества. Посочва се, че липсва анализ на марка, идентификация, качество и други характеристики както в решението, така и в представените доказателства. Поддържа се, че дружеството е представило договор, фактура и доказателства за реално плащане на цялото количество стока, като съмненията за заниженост са останали недоказани. Твърди се още, че е нарушен редът за прилагане на методите за определяне на митническата стойност, както и процедурата по чл.84ж от ЗМ и чл.50 от ДОПК. В хода на устните състезания адв. А. отправя искане съдът да отмени оспореното решение. Излага, че допълнително представените от ответника доказателства не валидират действията на митницата като законосъобразни. Подчертава, че в самото решение не са посочени четиринадесетте митнически декларации, които са били предмет на анализ, а впоследствие се представят извадки от седем декларации, без да е ясно дали те са същите, дали са част от онези четиринадесет декларации или представляват различен подбор. Според процесуалния представител на жалбоподателя изводите за занижена стойност са произволни, като не е ясно коя е най-ниската декларирана стойност на сходните стоки. В депозираните писмени бележки адв. А. доразвива възраженията. Поддържа, че решението е издадено на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, който дава право на митническите органи да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи. Според жалбоподателя тази процедура обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация с приложените към нея доказателства, но в случая проверката е надхвърлила тази рамка и е довела до промяна на точно декларираните данни от фактурата и договора. В писмените бележки се поддържа още, че неправилно митническият орган е използвал понятия като „рискова прагова стойност“ и „справедливи цени“. Жалбоподателят сочи, че липсва нормативна уредба на понятието „рискова прагова стойност“, а „справедливите цени“ имат специално приложение по чл. 195а от ЗМ, във връзка със стоки с висок фискален риск по смисъла на чл. 66в от ЗМ, определени в списък на министъра на финансите. Твърди се, че процесните стоки не попадат в този списък и митническата стойност не може да бъде завишена само с позоваване на справедливи цени или данни от системата THESEUS. Посочва се, че в решението не е посочен най-ниският рисков праг, нито как е определен, както и липсва информация коя е справедливата цена за процесната стока. Твърди се още, че при прилагане на метода на сходните стоки митническият орган не е анализирал релевантните критерии по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Сочи се съдебна практика, според която сходството в характеристиките и функциите на стоките, без анализ на търговска марка, качество и количество, не позволява определяне на митническа стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. Поддържа се, че митническият орган не е индивидуализирал в решението използваните четиринадесет декларации, липсва информация дали това са всички декларации за сходни стоки, а представената по делото справка съдържа данни за по-малък брой декларации. Излага се, че тези справки не са годно доказателство, тъй като са с неясен автор, не съдържат достатъчна информация от коя система са разпечатани, представляват вторични документи и не съдържат данни за характеристиките на обувките, търговската марка и преценката за сходство. Ответникът — директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител юриск. Л. С., в съдебно заседание и с писмено становище настоява, че жалбата е неоснователна и недоказана, като отправя искане същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Сочи, че при проверката са възникнали основателни съмнения относно точността на декларираната митническа стойност, тъй като същата е била по-ниска от установените стойности за сходни стоки, декларирани за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия период. Твърди, че дружеството не е представило достатъчно доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена, доколкото представената фактура не е била обвързана с договора, а липсват оферти, поръчки, ценови листи, проформа фактура, бизнес кореспонденция и други документи, предшестващи издаването . Поддържа, че митническите органи правилно са отхвърлили договорната стойност по чл. 70 от МКС и са преминали към вторичния метод по чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС, като са използвали данни от МИСЗА за сходни стоки с произход Китай, внесени в близък период, и са определили митническата стойност въз основа на най-ниската установена стойност. Заявява се, че в МИСЗА се съдържат достатъчно данни, за да могат митническите органи да приложат в последователност методите от МКС, без да разполагат с физическия носител да извършат анализ и са приложат в последователност методите по МКС. Изтъква се, че процедурата по чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 се отнася не до автентичността на търговската фактура, а до точността на митническата стойност на внесените стоки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя, предвид размера на допълнителната корекция на мито и ДДС. Отправя се искане за определяне размер, съобразно законоустановения минимум. След преценка на събраните доказателства, становищата на страните и в рамките на служебната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 12.11.2025 г. „БЛЕКСИ ХОРИЗОН“ ЕООД, гр. Варна, е подало митническа декларация с MRN 25BG002005151085R5/12.11.2025 г. за режим „допускане за свободно обращение“. Декларирана е една стока с общо бруто тегло 11 200 кг, обща фактурна стойност 42 084,00 USD, при курс 1,68795 лв. за 1 USD, държава на износ CN — Китай, деклариран произход CN, условие на доставка CFR — стойност и навло. Като продавач е посочено ZHEJIANG SKYWELL IMPORT AND EXPORT TRADING CO., LTD, а като износител — YIWU DINGBA TRADE CO., LTD. В Е.Д. 18 02 – „Допълнителни единици по КН (NPR – брой чифта)” на декларацията е посочено 9768 брой чифта, но в Е.Д. 18 05 – „Описание на стоката“ е посочено: „ОБУВКИ ПОКРИВАЩИ ГЛЕЗЕНА С ГОРНА И ДОЛНА ЧАСТ КАУЧУК ИЛИ ИЗКУСТВЕНИ ПВЦ МАТЕРИАЛИ, 10660 ЧИФТА ДАМСКИ- 6648 ЧИФТА, ПОЗ.1 МЪЖКИ – 3120 ЧИФТА, ПОЗ.2“. Към митническата декларация са приложени търговска фактура № ZSW031173/21.06.2025, търговска фактура № 6658, декларация за външен транзит на Общността/общ транзит Т1 — 25GRTR40015KJMENJ1, опаковъчен лист ZSW031173/21062025, пътна товарителница, както и кодове Y792, Y976 и Y160, свързани с приложимостта на съответни регламенти. По митническата декларация е извършена проверка за декларираната митническа стойност. Стока № 1 е описана спрямо посоченото в Е.Д. 18 05 като „ОБУВКИ ПОКРИВАЩИ ГЛЕЗЕНА С ГОРНА И ДОЛНА ЧАСТ КАУЧУК ИЛИ ИЗКУСТВЕНИ ПВЦ МАТЕРИАЛИ, 10660 ЧИФТА ДАМСКИ — 6648 ЧИФТА, ПОЗ.1 МЪЖКИ — 3120 ЧИФТА, ПОЗ.2“. Посочени са бруто тегло 11 200 кг., нето тегло 7 537 кг., произход Китай, страна на износа Китай, код по ТАРИК 6402919000, обявена митническа стойност 71 035,69 лв., 6,34 лв./кг. и 7,27 лв./чифт. С писмо № 32-348843/12.11.2025 г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да учреди обезпечение по горепосочената митническа декларация в размер на 56 410 лв. На 19.11.2025 г. дружеството е подало възражение срещу определеното обезпечение с вх. № 32-356786/19.11.2025 г. Обезпечението е представено с GRN 25BG002000X431647. С протокол за митническа проверка № 25BG002005M048604/12.11.2025 г. са взети два чифта мостри от стоките. С писмо № 32-348837/12.11.2025 г. до „БЛЕКСИ ХОРИЗОН“ ЕООД са изискани допълнителни документи на основание чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в подкрепа на декларираната митническа стойност. (В оспореното решение е посочено, че в определения седемдневен срок дружеството не е предоставило отговор на това писмо). На 09.12.2025 г. е получен отговор с вх. № 32-384995/09.12.2025 г. от Х. Ж. Н. в качеството му на управител, с който са представени допълнителни документи. Като относим към процесната митническа декларация е приет договор за покупка № ZSW86674/01/JUN/2025 г. На декларатора е изпратено съобщение по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо рег.№ 32-385567/10.12.2025 г., в което са посочени мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи. В съобщението е изложено, че при извършената проверка са възникнали съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност на стоката, доколкото представената фактура не е обвързана с представения впоследствие договор, както и че не са представени документи от търговското досие по сделката, включително оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактура, бизнес кореспонденция или други документи, предшестващи издаването на търговската фактура. Посочено е, че при това положение не са налице достатъчно доказателства за действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В съобщението е отразено още, че при извършен анализ в националната база данни МИСЗА за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки с код по ТАРИК 6402919000 и произход Китай, за периода 12.08.2025 г. – 12.11.2025 г., са установени декларирани и приети митнически стойности за сходни стоки, които са по-високи от декларираната от дружеството. Посочено е, че не са установени данни за идентични стоки по смисъла на чл. 74, § 2, буква „а“ от МКС, поради което ще бъде приложен методът по чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС – договорна стойност на сходни стоки. Уведомено е дружеството, че въз основа на наличните данни митническата стойност ще бъде определена на база договорната стойност на сходни стоки, установена по митническа декларация MRN 25BG005100406419R4/12.08.2025 г., при която е приета стойност от 13,57 лв./чифт, както и че това ще доведе до определяне на допълнителни задължения за мито и данък върху добавената стойност. С посоченото съобщение на дружеството е предоставена възможност за отговор, от която възможност то се е възползвало чрез депозиране на възражение с вх.№ 32-392069/15.12.2025 г. В оспореното решение е посочено, че по приложения договор от ZHEJIANG SKYWELL IMPORT AND EXPORT TRADING CO., LTD стоките съответстват като количество, единична цена и обща стойност на декларираното в митническата декларация. Въпреки това митническият орган е приел, че фактурата не е обвързана със сключения договор, тъй като договорът не е вписан в нея. Прието е още, че не са представени документи от търговско досие по сделката, включително оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактура, бизнес кореспонденция или други документи, предшестващи издаването на търговската фактура. На това основание митническият орган е приел, че не са представени доказателства във връзка с реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В хода на проверката митническият орган е приел, че при наличие на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, намира приложение чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Посочено е, че когато съмненията не отпаднат, митническите органи могат да отхвърлят декларираната стойност и да преминат към вторичните методи за остойностяване по чл. 74 от МКС. При изследване на метода по чл. 74, § 2, буква „а“ от МКС за наличие на идентични стоки митническият орган е приел, че не може да бъде определена митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като липсват данни за същия износител, физически характеристики на стоките и репутация. Прието е, че не са установени стойности на стоки от същия износител с еднакви характеристики, поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в други митнически учреждения в Република България. След това органът е приложил метода по чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС — договорна стойност на сходни стоки. За целта е направена справка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи — МИСЗА“ за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки с код по ТАРИК 6402919000 и произход Китай, със сходно описание, за периода 12.08.2025 г. — 12.11.2025 г. В решението е посочено, че са анализирани четиринадесет митнически декларации в количества, близки до разглежданото, с цени за чифт между 13,57 лв./чифт и 19,72 лв./чифт. Като база за определяне на митническата стойност е използвана митническа декларация MRN 25BG005100406419R4 от 12.08.2025 г., по която е приета митническа стойност 13,57 лв./чифт. Въз основа на тази стойност митническата стойност на процесната стока е определена на 132 551,76 лв. Прието е, че възникват за доплащане мито в размер на 10 396,22 лв. и ДДС в размер на 14 382,46 лв., общо 24 778,68 лв. В решението е посочено още, че в хода на последващия контрол е установена грешка в Е.Д. 18 05 — описание на стоката, като общото количество следва да бъде променено от 10 660 чифта на 9 768 чифта. Въз основа на изложеното е издадено Решение рег.№ 32-48111/13.02.2026 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност за стока № 1 по МД MRN 25BG002005151085R5/12.11.2025 г.; коригирано е описанието на стоката и количеството на 9 768 чифта; коригирана е цената на стоката на 78 528,25 USD; статистическата стойност е определена на 132 551,76 лв.; определени са дължими суми за досъбиране — мито 5 315,50 евро (10 396,22 лв.) и ДДС 7 353,64 евро (14 382,46 лв.), общо 12 669,14 евро (24 778,68 лв.), ведно с лихва за забава. В хода на съдебното производство ответникът представя справка от МИСЗА, преводи на търговски документи, превод на банково електронно съобщение по SWIFT и митническа декларация MRN 25BG005100406419R4/12.08.2025 г., послужила при издаване на оспореното решение. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт, с който се засягат негови права и законни интереси чрез определяне на допълнителни публични държавни вземания. Подадена е пред компетентния съд и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна поради следните съображения: Оспореният акт е издаден от компетентен орган — Директора на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“, който разполага с правомощия по чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и ал.7, чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от МКС. В това отношение не се установява порок, който да обуславя незаконосъобразност на акта поради липса на материална компетентност. Обжалваното решение обаче е постановено при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези от европейското право, и целта на закона. От доказателствата по делото се установява, че в хода на проверката митническият орган е изискал от дружеството допълнителни документи с писмо рег.№ 32-348837/12.11.2025 г., връчено надлежно, като впоследствие е постъпил отговор с вх.№ 32-384995/09.12.2025 г., с който са представени допълнителни доказателства. Също така с писмо рег.№ 32-385567/10.12.2025 г., на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, жалбоподателят е бил уведомен за мотивите, на които ще се основава неблагоприятният за него акт, като му е предоставена възможност да изрази становище, от която възможност той се е възползвал чрез депозиране на възражение с вх.№ 32-392069/15.12.2025 г. При тези данни съдът приема, че формално са спазени изискванията на чл. 22, § 6 от МКС и на принципа на изслушване, като на адресата на акта е била предоставена възможност да участва в административното производство и да изложи възраженията си. Независимо от това, съдът намира, че така осъщественото уведомяване не е било достатъчно ефективно, за да гарантира в пълна степен правото на защита на жалбоподателя. В изпратеното уведомление не са индивидуализирани по ясен и конкретен начин всички фактически и доказателствени основания, на които митническият орган възнамерява да основе крайния си акт, включително кои точно митнически декларации ще бъдат използвани като база за сравнение, какви са характеристиките на приетите за сходни стоки и по какви критерии е извършен подборът им. Липсата на такава конкретизация е ограничила възможността на дружеството да организира адекватно защитата си и да противопостави аргументи по отношение на използваните сравнителни данни. При това положение, макар формално да е спазена процедурата по уведомяване, не е постигната нейната цел — да се осигури пълноценно участие на страната и ефективно упражняване на правото  на защита. Правната уредба на митническото остойностяване в МКС цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва произволно определени или фиктивни митнически стойности. Основният метод за определяне на митническата стойност е договорната стойност. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена при продажба за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост съобразно чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тази стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и всички нейни елементи, които имат икономическо значение. Договорната стойност не е абсолютна и митническите органи могат да я поставят под съмнение. Тази възможност е уредена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съгласно тази разпоредба, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена, те могат да поискат допълнителна информация от декларатора. Ако и след предоставяне на тази информация съмненията не отпаднат, органите могат да решат, че стойността не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от МКС. От тази правна уредба следва, че самото наличие на по-ниска цена спрямо статистически стойности или спрямо други вносове не е достатъчно, за да отпадне приложението на договорната стойност. Такава разлика може да бъде основание митническият орган да започне проверка и да поиска допълнителни документи, но не замества доказването на конкретни обстоятелства, които поставят под съмнение реалността на сделката, достоверността на фактурата, действителността на плащането или връзката между страните по доставката. В случая митническият орган е обосновал съмненията си главно с това, че декларираната митническа стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, както и с данни от справка в МИСЗА за други вносове. Посочени са и общи съображения за справедливи цени, системата THESEUS, данни на Евростат и необходимостта от засилен контрол. Тези съображения имат значение като инструмент за управление на риска, но не могат сами по себе си да докажат, че конкретната декларирана договорна стойност не е действително платената или подлежаща на плащане цена. В този смисъл съдът споделя възражението на жалбоподателя, че понятието за рискова прагова стойност и позоваването на справедливи цени не могат да заместят конкретния анализ по чл. 70, чл. 140 и чл. 141 от приложимата митническа уредба. Когато органът се позовава на статистически данни, той следва да обясни как тези данни се отнасят към конкретната стока, конкретната сделка, конкретното количество, конкретното търговско равнище, условията на доставка, материалите, качеството, марката и репутацията на стоките. В оспореното решение такъв анализ не е извършен в необходимия обем. По делото се установява, че дружеството е представило договор, фактура, транспортни документи, счетоводни документи и доказателства за плащане. В самото решение митническият орган е признал, че по представения договор стоките съответстват като количество, единична цена и обща стойност на декларираното в митническата декларация. При това положение изводът, че фактурата не е обвързана с договора, единствено защото договорът не е изрично вписан във фактурата, не е достатъчен за отхвърляне на договорната стойност. Няма законово изискване във всяка търговска фактура да бъде посочен номерът на договора, ако от останалите данни може да се установи съответствие между страните, стоката, количеството, цената и плащането. Не може да бъде споделен и изводът на митническия орган, че липсата на оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактура или бизнес кореспонденция сама по себе си обосновава неприемане на декларираната стойност. Тези документи могат да имат значение при проверката, когато са налични или когато конкретните съмнения налагат представянето им. Липсата им обаче не обезсилва автоматично договора, фактурата и доказателствата за плащане, особено при липса на твърдения и доказателства за привидност, неистинност, свързаност между страните, обратно плащане, непълно плащане или друго конкретно обстоятелство, което да опровергава декларираната стойност. Доколкото органът не е установил конкретен порок на представените от дружеството документи, а се е ограничил до констатация, че не са представени допълнителни документи от търговското досие, изводът за недоказаност на реално платената или подлежаща на плащане цена се явява необоснован. Представените документи не са обсъдени в тяхната взаимна връзка. Не е анализирано плащането, не е посочено защо същото не доказва платената цена, нито е обосновано защо съответствието между договора и митническата декларация не е достатъчно. Наред с това, при преминаване към вторичните методи по чл. 74 от МКС митническите органи са длъжни да спазят установената последователност. Само когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 70, тя се определя последователно по методите, предвидени в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се достигне до първия приложим метод. Тази последователност не е формална. Органът следва да положи дължимата грижа при проверка на приложимостта на всеки метод и да изложи мотиви защо съответният предходен метод не може да бъде приложен. В оспореното решение декларативно е посочено, че не може да се приложи методът на идентичните стоки, тъй като липсват данни за същия износител, физически характеристики на стоките и репутация. Тази констатация е твърде обща. Не е ясно по какви конкретни критерии е извършено търсенето, кои декларации са проверени, какви данни са били налични, какви стоки са били изключени от анализа и защо. Липсва проследима проверка, която да позволява на съда да установи дали действително е било невъзможно прилагането на метода по чл. 74, § 2, буква „а“ от МКС. След като митническият орган е преминал към метода на сходните стоки, е следвало да изпълни изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съгласно тази разпоредба при определяне на митническата стойност въз основа на идентични или сходни стоки се използва договорната стойност на стоки, които са продадени на същото търговско равнище и по същество в същите количества. Когато такава продажба не може да бъде установена, стойността следва да бъде коригирана с оглед различията в търговското равнище и/или количествата. Следва да се отчетат и значителните разлики в разходите и таксите, включително поради различни разстояния и видове транспорт. Понятието „сходни стоки“ не се изчерпва с еднакъв код по ТАРИК, произход от една и съща държава и близко описание. Съгласно чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 сходни са стоки, произведени в същата държава, които, макар да не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им позволява да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Сред релевантните фактори са качеството, репутацията и търговската марка. Ето защо митническият орган е следвало да извърши конкретен сравнителен анализ, а не само да посочи, че са налице сходни стоки с по-високи стойности. Такъв анализ в оспореното решение не е извършен. Посочено е, че са анализирани четиринадесет митнически декларации, но тези декларации не са индивидуализирани в решението по начин, който да позволи проверка. Не е посочено какви са били стоките по всяка от тях, какви са количествата, търговското равнище, условията на доставка, производителят, марката, качеството, материалите и приложените към тях документи. Не е ясно защо именно декларация MRN 25BG005100406419R4 от 12.08.2025 г. е избрана като база, извън твърдението, че по нея е приета най-ниска стойност от 13,57 лв./чифт. В съдебното производство неяснотата не е преодоляна. От изявленията на процесуалния представител на ответника се установява, че в решението са посочени четиринадесет декларации, но представената справка обхваща по-малък брой, като се сочи, че може би четиринадесет са излезли общо, а представените са най-близки по количество и време. Подобно обяснение не може да замести мотивите на административния акт. Съдебният контрол се извършва върху законосъобразността на издадения акт въз основа на мотивите, изложени в него, а не върху последващи устни уточнения, които не дават пълна проследимост на използваната методика. Допълнително, от твърденията на жалбоподателя, които не са опровергани чрез надлежно извършен сравнителен анализ, се установява съществена разлика между процесните стоки и стоките по използваната сравнителна декларация. Процесните стоки са описани като обувки, покриващи глезена, с горна и долна част от каучук или изкуствени ПВЦ материали, докато сравняемите стоки са описани като дамски и мъжки боти с горна част от изкуствена кожа. Разликата в материала на горната част е съществена за качеството, цената, пазарната реализация и възприемането на стоката. Тя не може да бъде пренебрегната само защото стоките са обувки, произхождат от Китай и попадат в сходен тарифен код. Съществена е и разликата в количествата. Процесната стока е в количество 9 768 чифта, докато посочената от ответника сравнителна доставка е в значително по-малко количество (2376 чифта). При такива различия митническият орган е следвало да обсъди дали продажбите са на същото търговско равнище и в същите количества, а ако не са — да извърши корекции съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Такива корекции не са извършени, нито е изложено защо не са необходими. Не са обсъдени и условията на доставка и транспортните разходи, макар процесната доставка да е при условие CFR (Cost and Freight - Стойност и навло). При определяне на митническа стойност чрез сравнение с друга декларация разликите в транспорта, маршрута, доставчика, момента на износ, количеството и търговското равнище могат да окажат влияние върху стойността. Липсата на анализ на тези елементи също препятства извода, че избраната сравнителна стойност отразява реалната икономическа стойност на процесните стоки. Съдът приема, че позоваването на МИСЗА и на данни от информационните системи е допустимо като част от проверката, но тези данни трябва да бъдат използвани по начин, който позволява проверка за законосъобразност. Когато органът определя нова митническа стойност въз основа на данни от други декларации, той следва да посочи конкретните декларации, релевантните данни от тях, критериите за подбор, причините за изключване на останалите декларации и начина, по който е избрана конкретната стойност. В противен случай справката остава вътрешен информационен ориентир, а не достатъчно основание за определяне на допълнителни публични задължения. Съдът не споделя тезата на ответника, че по метода на сходните стоки не е нужно сравнение дали стоките са боти или обувки. Именно при този метод сходството следва да бъде доказано чрез конкретни характеристики и съставни материали, позволяващи стоките да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Еднаквият тарифен код и общото описание не са достатъчни, когато липсват данни за качество, марка, материал, предназначение, пазарна позиция и количество. При това положение съдът намира, че митническият орган не е доказал предпоставките за отхвърляне на договорната стойност по чл. 70 от МКС. Не са обосновани конкретни основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които да останат неотпаднали след представените от дружеството документи. Липсва и надлежно мотивирано приложение на вторичния метод по чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Допуснатите нарушения са съществени, защото засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността за ефективен съдебен контрол. Дружеството не е било поставено в положение да разбере в пълнота кои конкретни данни от кои конкретни декларации обосновават съмненията и новата митническа стойност. Съдът също не може да провери по обективен начин дали анализът е пълен, неизбирателен и съобразен с всички релевантни критерии по закона. Обжалваното решение страда и от порок във формата, доколкото мотивите по съществените въпроси са непълни. Макар актът да съдържа пространно изложение на правна уредба и общи съображения относно митническото остойностяване, липсва конкретен и проверим анализ на процесната сделка, представените документи и използваните за сравнение стоки. Така изложените мотиви не позволяват да се установи защо договорната стойност е отхвърлена и защо именно приетата от органа стойност от 13,57 лв./чифт следва да се приложи към процесната стока. Като е отказал да приеме декларираната митническа стойност, въпреки представените договор, фактура, транспортни документи и доказателства за плащане, и като е определил нова митническа стойност въз основа на непълно мотивиран и непроверим сравнителен анализ, директорът на ТД Митница-Варна е постановил незаконосъобразен административен акт. Поради това решението следва да бъде отменено. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя следва да се присъдят доказаните разноски по делото в общ размер на 2 025,56 €, както следва: 25,56 € – заплатена държавна такса за образуване на делото, и 2000 € – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, и доказателствата за реалното им извършване. Възражението за прекомерност се явява неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Преценката за прекомерност не се извършва единствено чрез механично съпоставяне с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., а изисква съобразяване на конкретните обстоятелства по делото. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 2630,08 лв. (1 344,74 евро, на осн. чл. 4 и чл. 5 от ЗВЕРБ), докато заплатеното и претендирано възнаграждение е в размер на 2000 евро, което надвишава минималния размер с около 49%. Тази разлика не може да се приеме за прекомерна сама по себе си. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд, надвишаването на минималния размер на адвокатското възнаграждение в граници до около един и половина – два пъти само по себе си не обосновава прекомерност, когато същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената процесуална дейност и значимостта на защитения интерес. Настоящото производство се характеризира с повишена фактическа и правна сложност, свързана с прилагането на норми от правото на Европейския съюз в областта на митническото остойностяване, анализ на значителен по обем писмен доказателствен материал, включително митнически декларации, справки от информационни системи и счетоводни документи, както и с необходимостта от задълбочен правен анализ на предпоставките за прилагане на различните методи за определяне на митническа стойност. Поради това и предвид ефективно осъщественото процесуално представителство от адв. А. - изготвяне на жалба, участие в съдебно заседание, допълнително депозирани писмени бележки, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не надхвърля необосновано необходимите разноски за защита и не следва да бъде намалявано. На основание чл. 172, ал. 2 предл. 2 АПК, съдът