Решение № 5466 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2839/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Глава Х на АПК, вр. чл.53а ЗКИР.

Образувано е по жалбата на К. К. И., [ЕГН], гр.Варна, чрез адв.С. С., против Уведомление за извършване на изменение на КККР с изх.№ 24-54981-10.11.2025г. по заявление вх.№ 01-647051-18.08.2025г. относно поземлени имоти с ид. •••и ••••.

Жалбоподателката твърди, че Началникът на СГКК – Варна е постановил незаконосъобразен и необоснован административен акт, в производството по издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилно е приложен материалния закон. Твърди нарушение на чл.59, ал.2 АПК – липса на мотиви, както и нарушение на принципа на равенство по чл.8 АПК, т.к. наследниците на К. И. К., като заинтересовани страни по смисъла на § 1, т.13 ДР на ЗКИР, в нарушение на чл.26, ал.1 АПК и чл.56, ал.9 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, не са били уведомени за започване на производството по заявлението на П. П. Н. и в резултат на това са били лишени от възможността да участват в административното производство по издаване на акта. Твърди се и нарушение на чл.35 и чл.36 АПК, т.к. административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Начинът на формулиране и излагане на фактическата обстановка в обстоятелствената част на акта и препращащото съдържание на уведомлението, не давало възможност да се установи и да се определи какво точно е възприетото от административния орган фактическо основание за приемане на проекта за изменение и на какво точно материалноправно основание е издаден актът. Горното се потвърждавало от факта, че цитираното Удостоверение № 25-32256/10.12.2024г. се отнася за поземлен имот в [община], който няма нищо общо с исканото изменение на КККР.

Според уточнение по оспорването, извършено с молба С.д. № 497/12.01.2026г., жалбоподателката поддържа, че независимо че изменението е извършено по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР – без издаване на заповед, Уведомление изх.№ 24-54981-10.11.2025г. представлява индивидуален административен акт, за който важат изискванията на АПК за форма. В случая актът не отговаря на изискванията на чл.21, ал.1 и ал.4 АПК и не съдържа задължителни реквизити: липсва правното основание, на което се издава акта; липсва описателна част на акта; посочените в акта мотиви не кореспондират с писмените доказателства; липсва диспозитивна част. Твърдят се допуснати в производството съществени процесуални нарушения, т.к.: към проекта за изменение липсват доказателства, че инж.В. Х. е правоспособно лице по ЗКИР, което да й дава правото да изготвя проекти за изменение на КККР; липсва подпис на удостоверението за приемане на проекта за изменение на КККР с № 25-248352-12.08.2025, както и на приложението към него. Твърди се и че от доказателствата по административната преписка се установява, че преди да пристъпи към издаване на акта, административният орган не е извършил проверките по чл.27, ал.2 АПК.

С допълнително становище С.д. № 4492/05.03.2026г. се поддържа, че проектът за изменение на КК не отговаря на изискванията на чл.75, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., т.к. е заявена една услуга, а се извършва друга. В тази връзка се твърди, че заявлението и обяснителната записка не кореспондират с предмета на проекта – а именно изменение на границата между двата поземлени имота. Следвало е проектът да бъде съобразен с представеното съдебно решение, което не се отнася до промяна на сгради в КК. Обяснителната записка не отговаряла на изискванията на чл.75, ал.9 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., т.к. няма Решение № 172/21.02.2024г. на Районен съд – Варна. Отделно, обяснителната записка била подписана от неправоспособно лице. Твърди се и нарушение на чл.75, ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. - към проекта липсвал документ от правоспособното лице, удостоверяващ преминат курс за поддържане и повишаване на професионалната му квалификация. Не било съобразено и че [ПИ] има и други собственици, които не са били страна във воденото гражданско дело, поради което в частта, която се приобщава към [ПИ] трябва да бъдат вписани и останалите съсобственици. По изложените съображения твърди, че съдебното решение не може да бъде приложено, защото няма постановен съдебен акт между П. П. Н. и останалите съсобственици. Решението, на което се е позовал административният орган за да извърши вписването, няма изпълнителна сила, както и сила на пресъдено нещо по отношение на останалите съсобственици в [ПИ], т.к. същите въобще не са били страна в производството. В заключение твърди, че решението не е от категорията решения, визирани в чл.53а, ал.1, т.1 ЗКИР, поради което не са налице материалноправните предпоставки за изменение на КР по заявлението на П. Н..

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв.С., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. В писмени бележки С.д. № 8849/29.04.2026г. се повтарят съображенията за незаконосъобразност на оспорения акт, а именно нарушения на чл.8, ал.1, чл.26, ал.1, чл.27, ал.2, чл.34, чл.35, чл.59, ал.2 АПК, както и на чл.74 и чл.75, ал.2, ал.9 и ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Моли жалбата да бъде уважена и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна П. П. Н. адвокатско възнаграждение.

Ответната страна с отговор към писмо С.д. № 20413/04.12.2025г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да вземе предвид, че със заявление вх.№ 01-647051/18.08.2025г. е поискано изменение в границите на поземлените имоти с ид. •••и •••, в съответствие с влязло в сила съдебно решение № 172/21.02.2024г. по гр.д. № 2261/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна. Направен е анализ на графичното изображение – както е показано на Скицата - предложение, която съвпада с правата на собственост. След извършено уведомяване на заинтересованите лица по реда на чл.26 АПК не са постъпили жалби и възражения, поради което на основание чл.53а ЗКИР е извършено изменение на КККР в изпълнение на съдебно решение № 172/21.02.2024г. на ВОС, вписано в СВ – Варна под № 227/30.06.2025г., дв.вх.рег. № 20411, дело № 8266 и се изразява в промяна на границата между ПИ с ид. •••и •••в съответствие със скицата на л.70 от първоинстанционното дело. По изложените съображения твърди, че административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, и се е произнесъл съобразно действащата нормативна уредба. В случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, моли същото да се редуцира до минималния размер по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Заинтересованата страна П. П. Н., чрез адв.Е. Е., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. №1909/29.01.2026г. В съдебно заседание заинтересованата страна се представлява от адв.Г. и адв.Е.. Твърди се, че множеството оплаквания в жалбата и уточняващата молба със С.д. № 4492/05.03.2026г., са неотносими към спора. Сочи, че в случая изменението на КККР е извършено на основание чл.53а, ал.1, т.1 ЗКИР – без издаване на изрична заповед, т.е. самото действие по изменението на КККР притежава белезите на индивидуален административен акт. Изменението е извършено в изпълнение на влязло в сила Решение № 172/21.02.2024г. по гр.д. № 2261/2023г., където като страни са конституирани А. А. К., К. К. И., А. К. И. и П. П. Н.. В тази връзка твърди, че след като по отношение на жалбоподателката К. К. И. има влязло в сила съдебно решение с предмет – установяване на собственост и граници, което е изпълнено от СГКК, същата не следва да има възможност за косвено преразглеждане на спора. Жалбоподателката е била уведомена за промяната и е упражнила правата си чрез жалба до административния съд. Позовава се на практика на ВАС и твърди, че в случая Уведомление № 24-39019-19.08.2025г. е било изпратено до вписания в КР собственик – наследодателя на жалбоподателката К. И. К.. Към онзи момент наследниците му не са били вписани в КРНИ, поради което не е допуснато нарушение на чл.26 АПК. От друга страна счита, че жалбоподателката, като страна във воденото гражданско дело, е била наясно с последиците от влязлото в сила съдебно решение. Факт е, че в КР не се вписват наследниците по силата на наследственото правоприемство и представено удостоверение за наследници, но с оглед влязлото в сила съдебно решение, вписано в СВ под № •••25г., жалбоподателката е следвало въз основа на него да заяви правата си пред АГКК – Варна. Горното се установявало от последвалото Уведомление изх.№ 24-54981-10.11.2025г. В пледоария по същество адв.Е. сочи, че АГКК са длъжни да уведомяват единствено и само лицата, които са вписани в регистрите на кадастъра. Кадастърът няма задачата и ангажимента да издирва кои лица към определен момент са собственици на имотите, които се засягат от изменението. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката и от заинтересованите страни С. М. Д. и М. М. Д., адвокатско възнаграждение. В писмени бележки С.д № 8929/29.04.2026г. адв.Г. излага съображения за недопустимост на оспорването, т.к. жалбоподателката не е вписана в КР като собственик или носител на друго вещно право. Счита, че този факт безспорно се установява от приложението към удостоверението за приемане на проект № 25-248352-12.08.2025г., според което К. И. не е вписана като собственик в КР за [ПИ]. Алтернативно, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованите страни С. М. Д. и М. М. Д., намират жалбата за основателна по съображения в писмено становище, представено от адв.С. в с.з. на 21.04.2026г. Заинтересованите страни твърдят, че административното производство е проведено в нарушение на чл.26, ал.1, чл.34 и чл.36 АПК, т.к. са заинтересовани лица по смисъла на § 1, т.31 ДР на ЗКИР и не са били уведомени за производството по заявлението на П. Н.. Като резултат, не им е дадена възможност да изразят становище по представените доказателства и по направеното искане. Не им е изпратено уведомлението на Началника на СГКК, с което се приема проекта за изменение на КККР с удостоверение № 25-322956-10.12.2024г. В съдебно заседание се представляват от адв.С., който изразява становище за основателност на жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Останалите заинтересовани страни – Р. И. К., И. Р. К., Й. С. Г., И. Ж. Д., А. К. И., А. А. К. и Ц. Й. К., редовно уведомени за съдебно заседание, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ ••••/12.06.2013г. /л.32/, жалбоподателката К. К. И. и заинтересованите страни А. А. К. и А. К. И., са наследници по закон на К. И. К., починал на 06.01.2010г. и като такива се легитимират като съсобственици на 1/2 ид.ч. от [ПИ] по КККР на гр.Варна, одобрени на основание чл.49, ал.1 ЗКИР със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на изп.д-р на АГКК.

Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на изп.д-р на АГКК, е изработена на основата на последния действащ кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № Г-31/21.07.1992г. и на база сателитни и наземни измервания – вж. заключение по СТЕ вх.№ 82175/28.11.2022г. на л.219 от гр.д. № 7252/2021г.

Наследодателят на жалбоподателката – К. И. К., се легитимира като собственик на 1/2 от [ПИ] (УПИ ХІІ-5, кв.163), съгласно договор за доброволна делба от 31.03.1993г., вписан на 05.05.1993г., •••. Полученият от К. К. в изключителна собственост дял (І-първи), представлява 1/2 ид.ч. от дворно място в гр.Варна, [улица], съставляващо парцел ХІІ-5, в кв.163 по плана на 12-ти подрайон на гр.Варна, цялото с площ от 216 кв.м. Останалата 1/2 от имота е възложена в дял и става изключителна собственост на неговата сестра – Е. И. Б..

Видно от Скица № 15-286381-18.03.2021г. /л.17 от приобщеното гр.д. № 7252/2021г. на ВРС/, към този момент [ПИ] е записан в КРНИ на: К. И. К. – 1/2 ид.ч., съгласно цитирания договор за делба; Е. Е. С. – 19,89 кв.м. от правото на собственост, съгласно нот.акт № •••2014г. и И. Ж. Д. – 13,60/216 от правото на собственост, съгласно нот.акт № ••••2007г. В КРНИ като носители на право строеж в ПИ, са вписани: Р. И. К. (за 15,11 %); И. Р. К. (за 16,636 %) и Ц. Й. К. (за 15,11 %).

Заинтересованата страна П. П. Н., е вписана в КРНИ като собственик на [ПИ], с площ 205 кв.м., съгласно нот.акт № ••••г. (за 1/2) и нот.акт № ••••. (за 1/2) – вж. скица № 15-490175-11.06.2020г. и нот.актове на л.69 – 72 от гр.д. № 7252/2021г. на ВРС.

На 25.05.2021г. с вх.№ 10675, жалбоподателката К. К. И. и заинтересованите страни А. А. К. и А. К. И. – в качеството им на съсобственици на 1/2 ид.ч. от [ПИ], подали пред Районен съд – Варна искова молба срещу П. П. Н., с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР и искане: да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата П. П. Н., че ищците са собственици на реална част от ПИ с ид. •••по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на основание чл.49, ал.1 ЗКИР на изп.д-р на АГКК, с площ от 3 кв.м., с триъгълна форма, при граници: ПИ с ид. •••, •••, •••и останалата част от [ПИ], и е налице грешка в КККР, изразяваща се в неправилно отразяване на площта и конфигурацията на [ПИ].

С отговора по исковата молба П. П. Н. предявила насрещен иск срещу А. А. К., К. К. И. и А. К. И., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено, че насрещният ищец, като собственик на [ПИ], е собственик на реална част от 2 кв.м., заснета неправилно като част от [имот номер], както и че е налице грешка в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на основание чл.49, ал.1 ЗКИР, изпълнителният директор на АГКК.

С Решение № 1536/09.05.2023г. по гр.д. № 7252/2021г. на Районен съд – Варна, Х-ти състав, всички предявени искове били отхвърлени.

Решението на ВРС било обжалвано пред Окръжен съд – Варна и в тази връзка било образувано в.гр.д. № 2261/2023г. С Решение № 172/21.02.2024г. по в.гр.д. № 2261/2023г., ВОС, І-ви състав: потвърдил Решение № 1536/09.05.2023г. по гр.д. № 7252/2021г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. А. К., К. К. И. и А. К. И. иск срещу П. П. Н.; отменил Решение № 1536/09.05.2023г. по гр.д. № 7252/2021г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от П. П. Н. иск срещу А. А. К., К. К. И. и А. К. И. и вместо него постановил друго, с което приел за установено между страните П. П. Н., А. А. К., К. К. И. и А. К. И., че П. П. Н. е собственик на реална част от 2 кв.м. при граници: ПИ с ид. •••и •••, заключена между точки 1, 2 и 3 и повдигната в оранжев цвят на скицата на л.70 от първоинстанционното дело, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на основание чл.49, ал.1 ЗКИР на изп.д-р на АГКК, като посочената реална част е заснета неправилно като част от [имот номер]. Съдебният състав, постановил Решение № 172/21.02.2024г. по гр.д. № 2261/2023г. на ВОС, е приподписал скицата на л.70 от гр.д. № 7252/2021г. по описа на Районен съд – Варна.

Решение на ВОС № 172/21.02.2024г. по гр.д. № 2261/2023г. било обжалвано пред Върховния касационен съд, който с Определение № 2761/30.05.2025г. не допуснал решението до касационно обжалване.

На 12.08.2025г. с вх.№ 01-630903, П. П. Н. подала до АГКК заявление за извършване на услуга – удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за: сграда ••••; [ПИ]; сграда •••; сграда ••••; сграда •••; ПИ •••; сграда •••; ПИ •••; сграда •••.

Към заявлението бил приложен Проект за изменение на ПИ •••и ••••по КК на гр.Варна, изработен от инж.В. Х., правоспособно лице съгласно Заповед № РД-15-88/07.10.2024г. на изп.д-р на АГКК, вписана в Регистъра на правоспособните лица с № 3526, съгласно цитираната заповед. Според проекта, обект на същия е съществуващата граница между ПИ •••и •••. Обхват и цел на проекта – изменение в КК на общата граница между двата имота. Като основание за изменението е посочено – във връзка с чл.51, ал.1, т.1 ЗКИР, в съответствие с чл.74 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. Цитирани са: Решение № 172/21.02.2024г. на Районен съд – Варна и комбинирана скица на л.70 от първоинстанционното дело. В частта „Изпълнение на проекта“ е посочено, че според предоставените от възложителя документи, П. П. Н. е собственик на реална част от 2кв.м., при граници: имоти с ид. •••и ••••, заключена между точки 1, 2 и 3 и повдигната в оранжев цвят на скицата на л.70 от първоинстанционното дело, както и че е налице грешка в КККР в тази част. С разработката се предлага промяна на съществуващ имот с ид. ••••, като площта му се променя съгласно съдебно решение № 172/21.02.2024г. на Районен съд – Варна – от 188,60 кв.м. на 190,63 кв.м.; променя се съществуващ имот с ид. ••••, като площта му се променя съгласно съдебно решение № 172/21.02.2024г. на Районен съд – Варна – от 211,92 кв.м. на 209,89 кв.м. Проектът за изменение на КК е подписан с ел.подпис на инж.В. Х. на 12.08.2025г.

Към проекта са представени: Заповед № РД-15-88/07.10.2024г. на изп.д-р на АГКК, с която на основание чл.18, ал.2 от ЗКИР, чл.12, ал.1 от Наредба № 3/16.02.2001г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, е разпоредено инж.В. Й. Х. да бъде вписана в регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, под № •••; Застрахователна полица № 03058009/13122510001926 с начало 00:00 часа на 03.06.2025г. и край 23:59 часа на 02.06.2026г.; Заповед № РД-15-56/23.05.2023г. на изп.д-р на АГКК, с която на основание чл.18, ал.2 от ЗКИР, чл.12, ал.1 от Наредба № 3/16.02.2001г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, е разпоредено да се извърши промяна в регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра по партида 2761, като вместо „ГЕОМАП ВАРНА“ ЕООД, се впише „ТРЕ ДЕ СКАН“ ЕООД; Извадки от действаща КК - 2бр.; геодезически измервания към обект •••и ••••; ръчна скица към геодезическо заснемане; скици – предложение за изменение на ПИ •••и на ПИ •••; Протокол към чл.73, ал.3 за определяне на означената трасирана проектна граница на новообразувани поземлени имоти ••••и ••••; скица към протокол за трасиране; Решение № 1536/09.05.2023г. по гр.д. № 7252/2021г. на Районен съд – Варна; Решение № 172/21.02.2024г. по в.гр.д. № 2261/2023г. на ВОС; Определение на ВКС № 2761/30.05.2025г. по гр.д. № 3331/2024г.; Скица № 15-286381-18.03.2021г. за ПИ •••, според която в КРНИ като собственици са вписани: К. И. К. – за 1/2 ид.ч.; Е. Е. С. – за 19,89 кв.м. ид.ч. и И. Ж. Д. – за 13,60/216 ид.ч.; Комбинирани скици;

Във връзка със заявената услуга било изготвено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-248352-12.08.2025г., с което било прието, че проектът и документите към него отговарят на изискванията на чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. и на условията на чл.14 и чл.16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от КККР. Посочено е, че проектът е приет и може да служи за процедиране на изменение на КККР по чл.53а, ал.1 ЗКИР. Удостоверението е подписано с ел.подпис на н-ка на СГКК-Варна К. Б.; Изготвено е приложение към удостоверението, подписано с ел.подпис на н-ка на СГКК – Варна, както и от И. Т. С. – служител в СГКК – Варна.

Във връзка с приетия проект за изменение на КККР е изготвено уведомление изх. № 24-39019-19.08.2025г. до: И. Ж. Д. (получено на 22.08.2025г. – стр.54), Р. И. К. (върнато в цялост като „непотърсено“ – стр.55 и 56), Й. С. К. (посочен като Г. – върнато в цялост като „непотърсено“ – стр.56 и 57), Е. Е. С. (върнато в цялост като „непотърсено“ – стр.57), П. П. Н. (получено на 22.08.2025г. – стр.52), Ц. Й. К. (получено на 22.08.2025г. – стр.52) и И. Р. К. (върната в цялост като „непотърсено“ – стр.55) – посочени в приложението към удостоверението, като „носители на други вещни права“ – право на строеж, както е отразено в извадка от действащата КК от 25.07.2025г. за ПИ ••••. /стр.17/ от преписката. С. З. вх.№ 05-8665/15.10.2025г. /стр.58/, П. П. Н. посочила, че Р. И. К. е с деменция и според съпругата му Ц. К. – той няма собственост в гр.Варна, [улица].

На основание чл.61, ал.1 АПК, вр. чл.18а, ал.8 АПК и чл.53а, т.1 ЗКИР е изготвено Уведомление изх.№ 24-54981-10.11.2025г. /стр.59/, до: Р. И. К., П. П. Н. (получено на 13.11.2025г. – стр.65), И. Р. К., К. К. И., Й. С. Г. (получено на 24.11.2025г. – стр.62), Е. Е. С. (получено на 14.11.2025г. – стр.63), И. Ж. Д., А. К. И., А. А. К. (получено на 13.11.2025г. – стр.64) и Ц. Й. К. (получено на 14.11.2025г. – стр.61), според което по повод постъпило заявление № 01-647051 - 18.08.2025г. и в изпълнение на влязло в сила Решение № 172/21.02.2024г. на ВОС, вписано в СВ – Варна № 227/30.06.2025г., е приет проект за изменение с Удостоверение № 25-322656/10.12.2024, е извършено изменение на КККР за имоти •••и ••••.

Видно от нот.акт № •••2021г., Акт № •••• /л.145/, Е. Е. С. продала на С. М. Д. и М. М. Д., при равни части, СОС с ид. ••••…, както и 19,89 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид. •••, целият с площ 212,00 кв.м.

На 02.12.2025г. с вх.№ 01-950789, С. М. Д. подал по АГКК заявление /л.152/ за нанасяне на настъпили промени в КРНИ

По делото е работила Съдебно-техническа експертиза, по която е прието заключение С.д. № 4979/11.03.2026г., изготвено от инж.Р. И. П.. От същото се установява следното:

• Съпоставката между скицата на л.70 от гр.д. № 7252/2021г. на РС – Варна и проекта за изменение на КККР, е представена на Комбинирана скица № 1 към заключението, на която фигурата, заключена между точки 1, 2 и 3 е приобщена към имот с ид. •••съгласно проекта за изменение, показан със син щрих. При така извършената съпоставка вещото лице дава заключение, че представеният проект за изменение на КККР отговаря на скицата на л.70 от гр.д. № 7252/2021г. на РС-Варна. Новообразуваният ПИ с ид. •••става с площ 210 кв.м. В КРНИ собствеността е записана на: Й. С. Г. – 4,715% ид.ч. съгласно нот.акт № ••••2022г.; К. И. К. - 4,715% ид.ч. съгласно договор за делба № ••••1993г.; И. Ж. Д. – 13/216 ид.ч., съгласно нот.акт № •••2007г.; С. М. Д. – 1/2 ид.ч. от 19,98 % от правото на собственост, съгласно нот.акт № •••2021г.; М. М. Д. – 1/2 ид.ч. от 19,98 % от правото на собственост, съгласно нот.акт № •••2021г.; Носители на вещни права са: И. Р. К. – 16,636 % ид.ч. от правото на строеж, съгласно нот.акт № •••.2004г.; Р. И. К. – 15,11 % ид.ч. от правото на строеж, съгласно нот.акт № •••.2004г.; Ц. Й. К. - 15,11 % ид.ч. от правото на строеж, съгласно нот.акт № •••.2004г. Новообразуваният ПИ с ид. •••става с площ 191 кв.м. В КРНИ собствеността е записана на: П. П. Н. – 1/2 ид.ч., площ 205кв.м., съгласно нот.акт № •••.1991г. и за 1/2 ид.ч. съгласно нот.акт № •••2000г.

• КП на гр.Варна от 1950г. и РП на 11-ти п.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № 244/16.01.1959г. на МКСБП (нанесен върху КП от 1950г.), са съпоставени със скицата на л.70 от гр.д. № 7252/2021г. на Комбинирана скица № 2 към СТЕ, като вещото лице дава заключение, че регулационната граница от плана /зелена линия на скицата/, както и кадастралната такава, не съответстват на фигурата, заключена между точки 1, 2 и 3 от скицата на л.70 от гр.д. № 7252/2021г.

• КП на 11 п.р. на гр.Варна, изработен през 1965г. и РП, одобрен със Заповед № Г-31/21.07.1992г., са съпоставени на Комбинирана скица № 3, като СТЕ дава заключение, че регулационната граница от плана за парцели ХIII-6 и XII-5, както и кадастралната такава, съответстват на границата, заключена между точки 1 и 2 от скицата на л.70 от гр.д. № 7252/2021г.

• ИЗРП на 11-ти п.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-3/06.02.2001г. на кмета на Община Варна за парцели I-11, XIV-7, XV-8,9, XVI-10 от кв.163, е съпоставен със скицата на л.70 от гр.д. № 7252/2021г. като е дадено заключение, че регулационната граница от плана за парцели XIII-6 и XII-5, както и кадастралната такава, съответстват на границата, заключена между точки 1 и 2 от скицата на лист 70 от гр.д. № 7252/2021г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на оспорването:

Противно на доводите в жалбата и уточняващата я молба С.д. № 497/12.01.2026г., атакуваното пред съда Уведомление изх.№ 24-54981-10.11.2025г. на Н-ка на СГКК – Варна, не притежава белезите на индивидуален административен акт, с оглед дефиницията по чл.21 АПК. Видно от съдържанието му, писмото има само уведомителен характер – че е приет проект за изменение на КККР и е извършено изменение на КККР в частта за ПИ ••и ПИ •••. Само по себе си това писмо не създава права или задължения, респ. с него не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката. Предназначението му е единствено да оповести на страните (заинтересовани по смисъла на § 1, т.31 ДР на ЗКИР) самото действие по извършване на промени в КККР. Изрично в уведомителното писмо е посочено, че изменението е извършено на основание чл.53а, т.1 ЗКИР – без заповед, въз основа на влязла в сила съдебно решение. За измененията в тази хипотеза се съобщава по реда на АПК на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им – чл.53, ал.3 ЗКИР. Затова, противно на доводите в жалбата, предмет на оспорване и на съдебен контрол по реда на чл.145 и сл. АПК не е самото уведомление, а извършеното действие по изменение/вписване в КККР, което притежава белезите на индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК – изразено с действие волеизявление на административен орган – така в Решение на ВАС № 1616 от 08.02.2017г. по адм.д. № 8583/2016г.

Доколкото с жалбата и всички уточнения по нея, жалбоподателката оспорва законосъобразността на проведената процедура по изменение на КККР за процесните ПИ с ид. ••• и ид.•••, както и изпълнението на условията за извършване на изменението в хипотезата на чл.53а, т.1 ЗКИР, съдът приема, че е сезиран с жалба срещу действията на Началника на СГКК – Варна по изменение на КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на изп.д-р на АГКК, в частта за ПИ с ид. ••• и •••, във връзка със заявление вх.№ 01-647051-18.08.2025г. на П. П. Н. и проект за изменение, приет с удостоверение № 25-322956-10.12.2024г., извършено по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР – без заповед, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение.

Неоснователно е възражението на заинтересованата страна П. П. Н. за недопустимост на оспорването, поради това че жалбоподателката не е вписана в КРНИ като собственик или носител на друго вещно право. Жалбоподателката се легитимира като наследник по закон (чл.5, ал.1 от ЗН) на К. И. К., вписан в КРНИ като собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ ••• и това обстоятелство е достатъчно за идентифицирането й като заинтересована страна по смисъла на § 1, т.13 ДР на ЗКИР. Неоснователно заинтересованата страна се позовава на мотивите в Решение на ВАС № 4048/03.04.2017г. по адм.д. № 11053/2016г., т.к. същото е постановено при действие на старата редакция на чл.2, ал.5 ЗКИР (до изм. и доп. – ДВ, бр.41/2019г., в сила от 23.08.2019г.), според която данните по ал.1 и ал.2, в т.ч. за правото на собственост, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. Според действащата редакция на чл.2, ал.5, изр.2 ЗКИР, данните по ал.2, т.1, 2 и 4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. Договорът за доброволна делба № •••1993г. – с който К. И. К. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ ••• и удостоверението за наследници на К. И. К. с изх.№ 70952/12.06.2013г. – в което жалбоподателката К. К. И. е посочена като наследник по закон на К. (негова дъщеря), са първичен източник на информация за вещни права и следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в КРНИ, които имат само удостоверителен характер – така в Определение на ВАС № 5709/10.05.2024г. по адм.д. № 4259/2024г., Определение на ВАС № 10249/01.10.2024г. по адм.д. № 8633/2024г.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна – заинтересовано лице по смисъла на § 1, т.31 ДР ЗКИР, срещу годен за обжалване административен акт по чл.21, ал.1 АПК – изразеното с действие волеизявление на началника на СГКК – Варна за изменение на КККР на гр.Варна в хипотезата на чл.53а, т.1 ЗКИР, и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че жалбоподателката и заинтересованите страни А. А. К. и А. К. И., се легитимират като съсобственици на 1/2 ид.ч. от ПИ ••• по КККР на гр.Варна, а заинтересованата страна П. П. Н. се легитимира като собственик на ПИ •••по КККР. Не се спори и че с влязло в сила на 30.05.2025г. Решение № 172/21.02.2024г. по в.гр.д. № 2261/2023г. на Окръжен съд – Варна, е прието за установено между П. П. Н., А. А. К., К. К. И. и А. К. И., че П. П. Н. е собственик на реална част от 2 кв.м. при граници: ПИ с ид. •••и •••, заключена между точки 1, 2 и 3 и повдигната в оранжев цвят на скицата на л.70 от първоинстанционното дело, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на основание чл.49, ал.1 ЗКИР на изп.д-р на АГКК, като посочената реална част е заснета неправилно като част от [имот номер].

Спорът между страните е формиран по въпросите дали заявлението на П. Н. и проекта към него, отговарят на изискванията на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в проведеното производство по заявлението допуснати ли са съществени процесуални нарушения, които да са довели да ограничаване правата и засягане интересите на жалбоподателката и на заинтересованите страни, както и дали са изпълнени условията за извършване на изменението на КККР в хипотезата на чл.53а, т.1 ЗКИР.

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.1, ал.2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ се създават и поддържат в актуално състояние с цел: документиране на местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти (т.1); създаване и водене на имотния регистър (т.2); изработване на устройствени планове (т.3); създаване и поддържане на специализирани карти, регистри и информационни системи, на други регистри, предвидени в закон, както и осигуряване на достъп до данните в тях (т.4); предоставяне на услуги за нуждите на държавното управление, данъчното облагане на недвижимите имоти, устройственото планиране и инвестиционното проектиране (т.5).

Съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Според ал.2 на с.р., кадастърът обхваща и: данни за правото на собственост върху недвижимите имоти (т.1); данни за другите вещни права върху недвижимите имоти (т.2); …;. Данните по ал.1 и ал.2, т.1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри (чл.2, ал.3 ЗКИР).

Аналогично, съгласно чл.2, ал.1 от № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата; Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г./, издадена на основание чл.31 ЗКИР, данните за недвижимите имоти, техните собственици и носители на други вещни права, и за актовете, от които те черпят правата си върху недвижимите имоти, са част от задължителното съдържание на кадастъра. С данните от кадастъра се създават кадастралната карта, кадастралните регистри и се извършват услуги съгласно наредбата по чл.58, ал.1 ЗКИР (чл.2, ал.2 от Наредбата). Кадастралната карта и кадастралните регистри служат и за създаване на имотния регистър (чл.2, ал.3, т.1 от Наредбата).

Регистърът на недвижимите имоти – обект на кадастъра /КРНИ/, е част от поддържаните от АГКК кадастрални регистри (чл.30, ал.1, т.1 ЗКИР; чл.24, ал.1, т.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.). КРНИ съдържа данни за имотите, обект на кадастъра – поземлени имоти, сгради/съоръжения на техническата инфраструктура и самостоятелни обекти в сгради (чл.30, ал.2 ЗКИР; чл.25, ал.1, т.1 - т.3 от Наредбата), за техните собственици и носители на други вещни права (чл.25, ал.1, т.4), данни за актовете, от които същите черпят правата си, както и данни за правата (чл.25, ал.1, т.5 от Наредба № 3). Съгласно чл.30, ал.2, т.2 ЗКИР, данните за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си, се извличат от данните по чл.61, ал.1, т.1 -11 ЗКИР

Съгласно чл.51, ал.1 ЗКИР в приложимата редакция към ДВ, бр.44/2019г., КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри (т.1); непълноти или грешки (т.2); явна фактическа грешка (т.3). Аналогична е разпоредбата на чл.55 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.

Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал.1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота (чл.51, ал.2). Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община (чл.51, ал.3).

Съгласно чл.53, ал.1 ЗКИР, измененията в КРНИ се извършва при: възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване (т.1); отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал.2 и чл.41, ал.6; констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните (т.3). В тези случаи измененията в КРНИ се извършват без издаване на заповед (чл.53а ЗКИР).

Една от хипотезите по чл.53а ЗКИР, в които измененията в КККР се извършват без издаване на заповед е по т.1 – изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В същата хипотеза, съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР, попада влязлото в сила съдебно решение, постановено във връзка с непълнота или грешка, свързана със спор за материално право. Съгласно цитираната разпоредба, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а, т.1.

Съгласно чл.56, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., измененията на КККР се извършват от СГКК по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган. Данните в кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят с проект, изработен от правоспособно лице (чл.56, ал.3, изр.1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г.).

Заявлението за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се подава и регистрира в административната информационна система на АГКК по ред, определен с наредбата по чл.58, ал.1 ЗКИР. Към заявлението се прилага проект за изменение със съдържание съгласно чл.75 (чл.58, ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.). За всяко регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се създава административна преписка в цифров вид съгласно § 1, т 6 от Наредба № РД-02-20-4 от 2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (чл.58, ал.4 от Наредбата).

Съгласно чл.70, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., в случаите на непълноти или грешки службата по геодезия, картография и кадастър уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство. Заинтересованите лица могат да правят писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. Службата по геодезия, картография и кадастър след изтичане на срока по ал.1 изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица (чл.70, ал.2 от Наредбата). Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота издава заповед за изменение, придружена от скица-проект, когато искането е основателно, и от събраните документи еднозначно се определя местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта (ал.3 на с.р.).

Съгласно чл.75, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., проектът за изменение на КККР се изработва и представя в цифров вид във формата оп чл.12, т.5 ЗКИР. Според ал.2 на чл.75 от Наредбата, проектната документация за изменение на кадастралната карта следва да съдържа посочените в т.1 – 10 текстови и графични материали в цифров вид. Обяснителната записка по ал.1, т.10 следва да съдържа: 1. данните по ал. 1, т. 1 – 4; 2. обосновка на изменението; 3. данни и материали, послужили за изработване на проекта за изменение; 4. анализ на измерванията и резултатите – геодезическа основа, инструменти, метод на измерване, метод на обработка, максимални разлики в абсолютното положение на точки от съществуващи граници на поземлени имоти и сгради, максимални разлики при координиране на проектните точки (чл.75, ал.9 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.). Всички данни, материали и документи, изработени от правоспособното лице, се подписват с квалифициран електронен подпис (чл.75, ал.10). Правоспособното лице предоставя застрахователна полица и документ, удостоверяващ преминат курс за поддържане и повишаване на професионалната квалификация или данни за тях, ако в регистъра по чл.19, т. 1 от Наредба № 3 от 16.02.2001г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, данните са неактуални или липсват (чл.75, ал.11).

Проектът за изменение на КК се проверява и приема от СГКК по ред, определен с наредбата по чл.50 ЗКИР.

При така очертаната правна уредба и при извършване на служебната проверка по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът приема, че оспореното изменение е извършено от компетентната по смисъла на чл.51, ал.2 ЗКИР СГКК – Варна. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Производството е започнало по редовно подадено заявление вх.№ 01-630903-12.08.2025г., с приложена към него проектна документация по чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., отговаряща на изискванията на ал.2 на цитираната разпоредба. В представената обяснителна записка са изложени подробните данни за собственика и възложителя на проекта, изпълнителя на проекта, проектанта, данните за неговата правоспособност, обхват и целта на проекта, засегнатите от изменението имота, основанието за изменението, предложените промени, използваните материали и данни за изработване на проекта, представените материали. Приложени са: извадка от действащата КК за ПИ •••и ••••; геодезически измервания; ръчна скица към геодезическо заснемане; скица-предложение за изменение; скица-предложение за ПИ••••; скица-предложение за ПИ ••••; Протокол към чл.73, ал.3 за определяне на означената трасирана проектна граница на новообразувани ПИ •••и •••; скица към протокол за трасиране; Решение № 1536/090.05.2023г. на РС – Варна по гр.д. № 7252/2021г.; Решение № 172/21.02.2024г. на Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 2261/2023г.; Определение № 2761/30.05.2025г. на ВКС по гр.д. № 3331/2024г.; Скица № 15-286381-18.03.2021г. за ПИ ••••и Комбинирана скица между ПИ ••••и ПИ •••, приподписани от състава на Окръжен съд – Варна.

Неоснователно се твърдят пороци при започване на производството, т.к. в Обяснителната записка към проекта за изменение било цитирано решение № 172/21.02.2024г. на Районен съд – Варна. Касае се за допусната техническа грешка, която не обосновава извод за извършено изменение на КККР без основание, т.к. в проектната документация са приложени всички произнесени по спора съдебни решения, вкл. Решение № 172/21.01.2024г. на Окръжен съд – Варна.

Противно на оплакванията в жалбата, проектът (приложен по преписката) е подписан с ел.подпис на инж.В. Х.. Същата е и правоспособно лице, за което са приложени Заповед № РД-15-88/07.10.2024г. на изп.д-р на АГКК, Застрахователна полица № 03058009/13122510001926г. В отговора си С.д. № 6995/03.04.2026г. /л.123/ ответната страна изрично посочва, че процесното заявление е подадено съгласно чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., в цифров вид и във формата по чл.12, т.5 ЗКИР. По заявлението не е издавано уведомление за недостатъци на основание чл.19, ал.2 от Наредба № РД-02-20-4/2016г. за предоставяне на услуги от КККР.

Неоснователно се твърди и че липсва подпис на компетентния орган на Удостоверението за приемане на проект за изменение на КККР № 25-248352-12.08.2025г. и на приложението към него /стр.46-49 от преписката/, т.к. от същите е видно, че са подписани с ел.подпис, съответно на н-ка на СГКК – Варна К. Б. и на служител на СГКК – Варна И. Т. С., за валидността на които са представени съответните доклади за проверка на електронно подписани документи /л.156, 157/.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за допуснати в производството съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви в „оспореното уведомление“ и в неуведомяването й за подаденото заявление за изменение.

Процесното изменение е извършено в хипотезата на чл.53а, т.1 ЗКИР – без заповед, въз основа на влязло в сила съдебно решение. В тази хипотеза изменението се извършва чрез фактическо действие, изразяващо волеизявлението на органа за такова изменение, което съгласно чл.53, ал.2 ЗКИР се съобщава на заинтересованите лица. Както приема съдебната практика, критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в тази хипотеза е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. В случая решението, въз основа на което е извършено изменението, е по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, поради което и по арг. на противното от чл.70, ал.1 – 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2026г., административният орган не дължи нито излагането на конкретни мотиви, нито предварително уведомяване на заинтересованите страни. В хипотезата на чл.53а, т.1 ЗКИР, административният орган има само задължението по чл.53, ал.3 ЗКИР – да уведоми заинтересованите страни за изменението – Така в Решение на ВАС № 2491/12.03.2025г. по адм.д. № 759/2025г.; Решение на ВАС № 4680/13.04.2017г. по адм.д. № 14526/2016г.

Неоснователно и заинтересованите страни С. М. Д. и М. М. Д. поддържат допуснато съществено процесуално нарушение, поради това че не са били надлежно уведомени за започване на производството и за извършеното изменение. Вярно е, че същите са придобили 19,89 кв.м. ид.ч. от ПИ ••••от Е. Е. С. още през 2021г. /л.145/, но видно от подаденото заявление с вх. № 01-950789-02.12.2025г., същите са инициирали производство по отразяването им в КРНИ като собственици след приключване на процесното административно производство. Основателно в тази връзка процесуалният представител на заинтересованата страна П. Н. сочи, че органите на кадастъра нямат задължение да издирват собственици, а се ръководят от данните за тях в КРНИ. Към момента на приключване на административното производство с действията по изменение на КККР, в КРНИ като собственик в ПИ ••••с 19,89 кв.м. ид.ч. е била вписана праводателката на заинтересованите страни - Е. Е. С., която е надлежно уведомена за изменението на 14.11.2025г. /стр.63/.

Неоснователно жалбоподателката поддържа и че влязлото в сила Решение № 172/21.02.2024г. по в.гр.д. № 2261/2023г. на Окръжен съд – Варна не е от категорията, която може да прояви ефекта по смисъла на чл.53а, т.1 ЗКИР. Както е посочено в мотивите на самото съдебно решение, гражданският съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР. Искът с това правно основание цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При уважен иск за собственост на недвижим имот в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на ЗКИР. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.54, ал.2 ЗКИР, която недвусмислено препраща към реда за изменение по чл.53а, т.1 ЗКИР.

С влязлото в сила решение на ВОС по гр.д. № 2261/2023г. е прието за установено между страните П. П. Н. и А. А. К., К. К. И. и А. К. И., че П. П. Н. е собственик на реална част от 2 кв.м. при посочените в съдебното решение граници, заключена между точки 1, 2 и 3 и повдигната в оранжев цвят на скицата на л.70 от първоинстанционното дело, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на изп.д-р на АГКК. За да постанови този резултат, ВОС се е позовал на извършеното на място геодезическо заснемане като е приел, че отразеното в одобрената КК не съответства на действителния пространствен обхват на правото на собственост на ответниците в ПИ ••••, като е налице навлизане на имотната граница между ПИ •••и ••••в последния, т.е. процесната реална част от 3 кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата на л.38, както и процесната реална част от 2 кв.м., оцветена в оранжев цвят на скицата на л.70, са част от имота на ответницата. Така констатираното от ВОС несъответствие безспорно представлява „непълнота и грешка“ по смисъла на § 1, т.16 ДР ЗКИР и влязлото в сила решение, с което това обстоятелство е признато, е основание за изменение на КК по чл.53а, т.1 ЗКИР.

Неоснователно жалбоподателката поддържа, че решението на ВОС не подлежи на изпълнение, т.к. в производството по гражданското дело не са участвали всички съсобственици в ПИ ••••. Доводът на жалбоподателката – че решението няма действие по отношение на останалите съсобственици в имота, не може да бъде споделен. Както е прието и в цитираното в съдебното решение Определение на ВКС № 83/09.03.2021г. по гр.д. № 3931/2020г., другарството би могло да бъде необходимо с оглед естеството на спора за материално право, но не е задължително (чл.216, ал.2 ГПК), поради което първоначалният иск, предявен от лица, притежаващи 1/2 ид.ч. от правото на собственост е приет за допустим. Според Решение на ВКС № 73/06.10.2020г. по гр.д. № 3789/2019г., заснемането на имотите в КК не според границите на правото на собственост, няма за последица промяна в правото на собственост. При уважен иск за собственост за недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в КК непълнота или грешка – да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица-проект, ще бъде основание за изменение на КК от органите на кадастъра, както и за записване в КР на действителния собственик по реда на чл.54, ал.4 ЗКИР. По-надолу в цитираното решение на ВКС е прието, че по отношение пространствения обхват на правото на собственост върху недвижим имот съдът се произнася, като има предвид неговите граници и местоположение и тази констатация касае неговата индивидуализация, независимо от обстоятелството дали имотът се притежава в индивидуална съсобственост или принадлежи в съсобственост на няколко лица. Констатацията досежно пространствените предели на правото в подобна хипотеза не би могла да бъде различна спрямо отделните съсобственици, ако техните права върху имота са съдебно установени и признати. Поради това в диспозитива на решението по предявен по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск, съдът следва да посочи в какво се състои грешката в отразените в КК пространствени предели на имота, възприемайки го като самостоятелен обект на право на собственост, а не като идеална част от такъв обект. Предметът на делото по иск за собственост и иск за установяване наличието на непълнота и грешка в одобрена КК е идентичен по отношение на обема от права върху имота /мотиви към т.5 от ТР № 8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС/ и по отношение на пространствените предели на правото, но във всички случаи описанието на имота чрез посочване в какво се състои грешката при неговото нанасяне в КК /посочване на точната граница на имота/ в диспозитива на решението не може да бъде ограничено само по отношение на идеална част от него. Както е посочено в т.5 от ТР № 8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС, грешното заснемане в КК на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото КК няма вещно-прехвърлително действие.

В случая, във влязлото в сила Решение № 172/21.02.2024г. на ВОС по в.гр.д. № 2261/2023г. посочените от ВКС стандарти са спазени и изрично в диспозитива на съдебното решение е посочено, че е налице грешка в КККР за спорната част от 2 кв.м., заключена между точки 1, 2 и 3 и повдигната в оранжев цвят на скицата на л.70 от първоинстанционното дело. Същата е приподписана от съдебния състав, с което е изпълнено и изискването да се посочи точната граница на имота.

От приетото по делото заключение по СТЕ безспорно се установява, че представения и приет проект за изменение на ККР за ПИ •••и ••••отговаря на скицата на л.70 от гр.д. № 7252/2021г. на Районен съд – Варна – Комбинирана скица № 1 към СТЕ.

По изложените съображения съдът приема, че са били налице условията по чл.53а, т.1 ЗКИР за изменение на КККР за процесните имоти и действията на СГКК – Варна по изменение на КК са извършени в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК, на заинтересованата страна П. П. Н. следва да се присъдят разноски за ползваната в производството адвокатска защита, а именно 640 евро, които видно от представения Договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000454047/20.01.2026г. са изплатени изцяло в брой.

Възражението на адв.С. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се преценява от съда като неоснователно. Договореният и изплатен адвокатски хонорар, кореспондира с минималния размер по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Заинтересованата страна реално е представлявана от упълномощените от нея процесуални представители – адв.Г. и адв.Е., неин процесуален представител се е явявал във всяко едно от проведените съдебни заседания, вкл. в тези, в които не е даван ход на делото поради нередовно призоваване на заинтересованите страни, взето е подробно отношение по доводите в жалбата, вкл. е представена писмена защита допустимостта и по съществото на спора. Преценено по критериите по § 1а, ал.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г., договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира както с обема на извършената адвокатска работа, така и с фактическата и правна сложност на спора, вкл. с коефициентът на тежест - „1,4“, с който е разпределено делото. Същият, видно от Приложение към Правилата за оценка на натовареността на съдиите го определя с фактическа и правна сложност над средната (при максимален коефициент за натовареност за основни дела 2,1 - за делата по ЗДДС и минимален 0,6).

На ответната страна разноски не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав