Решение № 1160 от 20.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 72740/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата Д. М. Ц. твърди, че между нея и ответника Национален фонд „Култура“ е сключен договор ••• г., по силата на който на ищцата в качеството на изпълнител е било възложено да подпомогне експертно дейността на възложителя ответника при осъществяване на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост, Проект 42, Инвестиция 6: Развитие на културните и творческите сектори, предвидената дейност „1. Реформиране на публичните разходи за КТИ в НФК, 1.4 Администрация и цифровизация на процесите в НФК“ чрез посочени в чл. 1 от договора действия със срок на договора до 31.12.2023 г. Поддържа, че възложителят е приел извършената по договора от ищцата работата, което обстоятелство било отразено в изготвени месечни отчети за извършена работа за периода м. октомври 2023 г. – м. декември 2023 г. Сочи се, че нетното дължимо възнаграждение било в размер на 3375,75 лева на месец, платимо до 20-то число на месеца, следващ месеца, през който се осъществява услугата. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимото на ищцата възнаграждение за периода октомври 2023 г. – м. декември 2023 г., в общ размер на 10127,25 лева. Натрупала се и мораторна лихва в размер на 959,53 лв. за периода 21.11.2023 г. – 02.09.2024 г. Ищцата твърди, че между страните бил сключен и договор •• г., по силата на който, на ищцата в качеството на изпълнител е било възложено да подпомогне експертно дейността на възложителя ответника при осъществяване на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост, Проект 42, Инвестиция 6: Развитие на културните и творческите сектори, предвидената дейност „1. Реформиране на публичните разходи за КТИ в НФК, 1.4 Администрация и цифровизация на процесите в НФК“ чрез посочени в чл. 1 от договора действия със срок на договора до 30.09.2024 г. Поддържа, че възложителят е приел извършената по договора от ищцата работата, което обстоятелство било отразено в изготвени месечни отчети за извършена работа за периода м. януари 2024 г. – м. март 2024 г. Сочи се, че нетното дължимо възнаграждение било в размер на 3140 лева, платимо до 20-то число на месеца, следващ месеца, през който се осъществява услугата. Твърди, че договорът бил прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от 01.04.2024 г., като ответникът не заплатил дължимото на ищцата възнаграждение за периода януари 2024 г. – м. март 2024 г., в общ размер на 9420 лева. Претендира се и мораторна лихва в размер на 593,93 лева за периода 21.02.2024 г. (при допусната фактическа грешка в исковата молба, където е посочена дата 21.02.2023 г.) – 02.09.2024 г. Общо по двата договора се претендират 19547,25 лева главница за нетно възнаграждение по договор от 01.10.2023 г. за периода от м. октомври до м. декември 2023 г. включително, общо в размер на 1027,25 лева и нетно възнаграждение по договор от 02.01.2024 г. за периода от м. януари до м. март 2024 г., включително, общо в размер на 9420 лева, ведно със законна лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 1553,46 лева, мораторна лихва за период от 21.11.2023 г. до 02.09.2024 г. За събиране на тези задължения ищцата депозирала на 09.09.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 54636/2024 г., СРС, 161-ви с-в, по което на 19.09.2024 г. била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника, който е подал в срок възражение и на ищцата били дадени указания да предяви установителен иск за вземанията, което се изпълнявало с подадената искова молба. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че има сочените вземания за месечни възнаграждения по посочените договори, ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и за мораторна лихва за посочените периоди. Претендира разноски. Ответникът Национален фонд „Култура“ не е представил отговор в законоустановения срок. В подадения на 24.03.2025 г. отговор ответникът оспорва действителността на двата договора, като счита, че те са нищожни по подробно изложени съображения. Твърди, че процесните договори били нищожни поради противоречие с Постановление № 157 от 7.07.2022 г. на МС за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции, както и Постановление № 259 от 26.08.2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, които са били неразделна част от НПВУ. Твърди също, че сключването на граждански договор за дълъг период с уговорено месечно възнаграждение представлявало заобикаляне на закона и прикрито трудово правоотношение. Твърди също, че ищцата не притежавала необходимата квалификация за възложените дейности, както и че отчетите били формални и не доказвали реално извършена работа, поради което липсвала такава. Твърди също, че част от дейностите по процесните договори се припокривали с тези по друг, трети договор между ищцата и НФК, по който тя изпълнява функции в качеството си на юрист, което създавало риск от двойно финансиране. Твърди също, че за м. октомври 2023 г. било извършено плащане, поради което такова не се дължало на ищцата. Оспорва да е текла лихва за забава. Оспорва исковете и по размер. Моли за отхвърлянето им. Претендира разноски. В хода на устните състезания и в писмени бележки страните поддържат изразените в процеса тези. Съдът, като прецени доказателствата по делото съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По исковете с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ищцата претендира заплащане на възнаграждение по два договора по силата на който на нея е било възложено да подпомогне експертно дейността на ответника при осъществяване на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост, Проект 42, Инвестиция 6: Развитие на културните и творческите сектори, предвидената дейност „1. Реформиране на публичните разходи за КТИ в НФК, 1.4 Администрация и цифровизация на процесите в НФК“ чрез посочени в договорите действия със срокове на договорите от 2 месеца, респ. 9 месеца. Внимателният прочит на текста на двата договора, на изготвяните от самата ищца за пред ответника ежемесечни отчети за извършена работа по договорите и на кредитираните показания на св. Й. А. сочи, че трудът, полаган от ищцата по двата договора е зависим, наемен труд и по тях ищцата е отдавала работна сила на ответника. Трудът, полаган от ищцата, се е състоял от два компонента – на първо място, участие в работни групи, експертни срещи и в разяснителни мероприятия по процесния проект по разпореждане на ответника – било в сградата на ответника, било на различни места, определени от ответника, и, на второ място, в изготвяне на становища, проекти за документи и отчети във връзка с проекта, отново по задание и разпореждане на ответника. Точното съдържание на срещите/мероприятията, от една страна, и на изготвяната документация, от друга, никога не е абсолютно еднакво месец за месец, но не е и нужно да е еднакво. Същественото е, че ищцата всеки месец престира на ответника работната си сила, като извършва експертна дейност (тезата, че трудовото правоотношение било предимно за полагане на физически труд, а гражданският договор – договорът за услуга – за умствен, поради своята нелепа несъстоятелност, не заслужава обсъждане), като изпълнява конкретни възложени от ответника задачи. Налице е несъмнена и неотричана и от самата ищца подчиненост на възлагани от ответника задачи – типичен пример за работодателска власт и за зависим труд. Липсата на уговорено в писмени договор работно време, отпуски, почивки и пр. не е аргумент с решаващо значение, но аргумент против гражданския характер на договора е липсата на уговорки за изпълнението му от страна на ищцата с нейни средства или посочването на определен желан еднократен резултат, който ищцата е следвало да постигне. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат. Присъствието на ищцата при разни организирани от ответника мероприятия – срещи, информационни кампании и пр. – които според отчетите на ищцата са продължавали с часове – сочи именно на установено от работодателя работно време и място на работа. Определяните от ответника срокове за съставяне на документация във връзка с процесния проект по НПВУ сочи пък на работодателска власт и налагана на работника дисциплина. По същество, трудът, полаган от ищцата, с нищо не се отличава от труда на един експерт в процесното ответно ведомство, било той по КТ, било по ЗДсл. Съдът намира, че двата процесни договора са сключени в нарушение на правилото на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Договорите прикриват срочни трудови договори до завършване на определена работа – чл. 68, т. 2 КТ – до изпълнението на процесния проект по НПВУ. Последицата от симулативния характер на двата договора е тяхната нищожност – липса на договорно правоотношение, както и възможността по реда на чл. 405а КТ да се иска издаване на постановление от ИТ за признаване на трудовото правоотношение. Единствено контролните органи на ИТ имат правомощия да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ – така Тълкувателно решение № 6 от 27.10.2022 г. на ВАС по т. д. № 6/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия. В правната теория (Мръчков, В. Трудово право. 7 изд. С., 2010, с. 939) е прието, че с правомощието си по чл. 405а КТ ИТ обявява нищожността на гражданския договор и се „възражда“ прикритото трудово правоотношение. По-точно е да се употреби не глаголът „възраждам“, а глаголът „създавам“, тъй като ИТ с административния акт с характера на принудителна административна мярка създава трудово правоотношение (отделен е въпрос дали не със дата от минал момент), защото преди издаването на акта по чл. 405а КТ договорът – като сключен в нарушение на императивната норма на чл. 1, ал. 2 КТ – е нищожен и не поражда никакви правни последици – така Петров, В., Ив. Георгиев. Проблемът за прикритото трудово правоотношение и последиците от разкриването му. – Търговско право, 2010, № 1, с. 10-13. Правомощието на ИТ по чл. 405а КТ е специално на правомощията на съда и ИТ по чл. 74 КТ, а и правилата на института на недействителността на трудовия договор не защитават с нищо недобросъвестния работник. Както е известно, съгласно чл. 75, ал. 1 КТ когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Сключвайки прикрит трудов договор като „граждански“, работникът или служителят действа недобросъвестно. Добросъвестността, респ. отрицанието й недобросъвестността, в правото е понятие с повече от едно различни значения. Т.нар. етическа добросъвестност по чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ, чл. 125 КТ е мярка за точно, почтено и добронамерено изпълнение на задълженията според грижата на добрия стопанин, изискванията на законите и обичаите в практиката. Това е римскоправната bona fides, мярка за почтено изпълнение на поетите юридически задължения. При т.нар. легална добросъвестност имаме субективна увереност за дължимост и правомерност на определено поведение, състояние и действиe поради незнание за факт, опорочаващ подобно поведение, състояние и действиe. Примери за легална добросъвестност, респ. недобросъвестност – чл. 70-72 ЗС, чл. 78 ЗС, чл. 75, ал. 1 КТ и др. Никакво съмнение не е имало в теорията, че чл. 21 КТ