Решение № 6845 от 31.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 479/2024 г.

Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 124 ЗДСл. Образувано е по жалба на М. С. М. – Ч., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв.Г., против Заповед №ДС-4/19.02.2024 г. на Председателя на КОНПИ за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл. Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи за тенденциозност на същата и издаването ѝ въз основа на оценка, отразяваща невярно фактите относно професионалните и личностни качества и начина на справяне със задълженията от страна на жалбоподателката, която работи в комисията от създаването ѝ. Сочи се необективност и немотивираност на оценката, което е довело до незаконосъобразност и на самото прекратяване на служебното правоотношение въз основа на нея. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Представя се подробна писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателката адв.Г.. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. За ответната страна, Председателя на КОНПИ, се заема становище за неоснователност на жалбата. Представят се писмени бележки. Претендира се възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Административен съд - Пловдив, в настоящия си състав, намира жалбата за допустима - подадена при наличието на правен интерес и в законоустановения срок. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на процесното оспорване е заповед №4 от 19.02.2024 г., издадена от А. С. за Председател на КОНПИ съгласно §7, ал.4 от ПЗР на ЗПК, с която, на основание чл.107, ал.2 от ЗДСЛ, чл.14, ал.1, т.6 от ЗОНПИ във връзка с чл.12, ал.1, т.7 от Правилника за устройство и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на нейната администрация, е прекратено служебното правоотношение с М. С. М.-Ч., [ЕГН], заемаща длъжността „инспектор“ в Териториален отдел Пловдив, Териториална дирекция Пловдив при Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, длъжностно ниво по КДА 6, Експертно ниво 2, с придобит ранг на държавна служба I-младши. Като причина за прекратяването е посочено, че жалбоподателката е получила възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, съобразявайки константната практика на ВАС, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. Именно на тази плоскост е и основния спорен момент по делото като за жалбоподателката се поддържа тезата, че оспорената заповед е постановена след допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на оценяването на служителя. Съдът, преценяйки индивидуалния работен план, стигна до извода, че той не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА, доколкото определените в него цели не са конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваният служител са общи и не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на цитираната норма. Няма определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, нито са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през процесния период. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции приложение 2 (л.12 по делото) поставените цели са абсолютно общи – осъществяване на процесуално представителство по възложени граждански дела, своевременно започване работата по разпределени проверки, събиране и обработка на постъпилата информация, приключване на работата по възложените проверки и преди установените срокове, изготвяне на обосновани предложения за образуване на производство и внасяне на искове за отнемане на незаконно придобито имущество, извършване на действия по налагане/вдигане на допуснати обезпечителни мерки и осигуряване възможност на проверяваните лица да участват в производството и проверка на представените данни, качествено изготвяне на анализи, справки, отчети, документи и други. Липсата на конкретика и поставянето на обективно измерими цели, които да са ориентирани към ясни резултати в определени срокове опорочава в крайна сметка годишната оценка за изпълнение, тъй като тя не може да отчете обективното изпълнение на индивидуалния работен план от страна на служителя. Съобразявайки горното, съдът намира за основателни подробно развитите и в жалбата, и в представената писмена защита доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по оценяването, изразяващи се в неспазване изискванията на чл.14, ал.1 от НУРОИСДА и на чл.18 от същата наредба. Каза се, неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, оценката за изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Установено е, че в оценката на оценяващия ръководител и в мотивната част не са посочени конкретни данни и факти, на които се основава, не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо изпълнение съгласно Приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА. Изложените съображения са общи, декларативни, не са конкретни и не почиват на обективно установими факти и обстоятелства. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности на служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец / чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА /. Общата годишна оценка за изпълнение, следва да се отчита цялостната дейност и компетентности на служителя. В случая липсват данни за цялостната работа на служителя за процесния период. В годишната оценка е направена констатация за неприключване на определен брой проверки съгласно утвърден график на ТД гр.Пловдив без обаче да бъдат съотнесени тези проверки към цялостната работа на служителя за процесния период, което да обоснове обективността при оценяването на служителката. Видно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства (свидетелските показания на св.С. и св.Д.) през 2022 г. в ТД гр. Пловдив са постъпили множество необработени от други дирекции напр. гр.София преписки и тези преписки са били разпределени на служителите от пловдивската дирекция над броя на преписките, върху които те вече работят. Освен това, видно от св.показания на св.И., във връзка с ТР №4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ВКС се е наложило и изготвяне на оттегляне на искове, пълни/частични откази от искове, като жалбоподателката се е съобразила с указанията на работната група, дадени в тази връзка. Факти и констатации обаче във връзка с тази дейност на жалбоподателката липсват в годишната ѝ оценка. Последното представлява и нарушение на чл.16, ал.5 от НУРОИСДА, тъй като неизпълнението трябва да обхваща преобладаваща част от целите в ИРП. Освен това, това неизпълнение трябва да е предизвикано от обстоятелства зависещи от служителя каквито в конкретния случай не са изложени. В този ред на мисли, настоящият състав намира, че при провеждането на междинната среща на 07 юли 2023 г. атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. Междинната среща е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му, макар че още на този етап, на междинната среща, е констатирано сериозно забавяне при приключване на проверките, както и 15 броя неприключени преписки. На тази среща няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план, не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от своя страна, е лишило оценявания служител от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Останалите констатации по годишната оценка са общи – напр. „не са изпълнени в цялост поставените в индивидуалния работен план цели“, „голяма част от възложените проверки системно не са приключвани в срок“, „извършва процесуални действия, които като цяло не са съобразени с фактите и доказателствения материал по делата“ (което въобще не стана ясно по делото по кои дела е установено, както и по какви критерии е констатирано от страна на оценяващия ръководител, който е икономист по образование) … и от тях не може да се изведе обективен извод какво точно не е изпълнено по целите, за да обоснове поставяне на най – ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на някои служебни задължения, а за да се постави най-ниската оценка неизпълнението трябва да обхваща преобладаваща част от целите в ИРП. В случая оценяването не е извършено по определените критерии за изпълнение на целите в ИРП, което представлява допуснато нарушение на чл. 76, ал. 5 ЗДСл и чл. 2, т. 1 и т. 2 НУРОИСДА, защото съгласно тази разпоредба оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на три отделни параметъра -постигането на предварително определени цели, изпълнението на преките задължения и поставените задачи, и показаните компетентности. В хипотезата, в която постигането на определените цели не е оценено по предварително заложените в ИРП критерии спрямо този параметър, е налице като резултат опорочаване на ежегодната оценка на изпълнението на длъжността на Меретева, защото липсва обективен общ резултат от годишната оценка. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. От съдържанието на Формуляра за годишна оценка безспорно се установява, че изложените мотиви от оценяващия ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели, не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 ЗДСл. В случая поставената оценка "неприемливо изпълнение" е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а от НУРОИСДА. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо обжалваният административен акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните норми, което налага неговата отмяна. Настоящият състав на Административен съд Пловдив счита, че не дължи произнасяне по другите възражения по жалбата дотолкова доколкото същите касаят правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, а съдът следва да провери единствено спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. По разноските: Предвид резултата по делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК и тази на чл. 38, ал. 2 ЗА настоящият състав намира, че искането на адв.Г. за присъждане на адвокатски хонорар е основателно, при което КОНПИ следва да бъде осъдена да ѝ заплати сума в размер на 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за оказаната правна помощ на жалбоподателя Меретева на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3, предл.последно от ЗАдв. Претендираният размер за адвокатско възнаграждение е на минимума по чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което прави неоснователни възраженията на ответната страна за неговата прекомерност. Водим от горното, Съдът