Решение № 18794 от 2.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3263/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Карол Капитал Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК, чрез процесуален представител Д. Г. – изпълнителен директор и Б. К. – прокурист, срещу Решение от 17.02.2025г., постановено по АНД № 12798/2024г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13-ти състав. С решението на СРС е потвърдено издаденото от изпълняващия правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ Наказателно постановление № Р-10-119 от 14.06.2024 г., с което на основание чл. 290, ал. 9, т. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 54, параграф 10, ал. 1, вр. с чл.1, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (ОВ, L 86/1 от 31 март 2017 г.), наричан по-нататък Делегиран регламент (ЕС) 2017/565г., във вр. с параграф 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/ и чл.86, ал.5 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране /ЗДКИСДПКИ/. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно е определена правната квалификация, а именно по чл. 54, параграф 10, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, доколкото в случая се касаело за изпълнение на инвестиционни цели, които УД било изпълнило, съобразно оценката, направена за конкретния клиент. Твърди се, че посочените от АНО инвестиционни ограничения, визирани от клиента, нямат нищо общо с инвестиционните цели, за които УД прави самостоятелна преценка. Иска се отмяна на оспореното решение, респ. отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна, предвид правната и фактическа сложност на делото. Ответникът - изпълняващият правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, представляван от юрк. Л., оспорва касационната жалба и моли решението на СРС да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в депозираните до съда писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, VІ касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не е необходимо да преповтаря и към които препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. Софийски районен съд е установил вярно фактическата обстановка по случая. При така установената фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи за наличието на административно нарушение. За да потвърди наказателното постановление, СРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържат изискуемите реквизити, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество е приел, че УД „Карол Капитал Мениджмънт“ ЕАД е извършило сочените нарушения на чл. 54, параграф 10, ал. 1, вр. с чл.1, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565г., във вр. с параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗПФИ и чл.86, ал.5 от ЗДКИСДПКИ, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството на основание чл. 290, ал.9, т.1 от ЗПФИ. Решението е допустимо, валидно и правилно. К. Д. Б. К. е сключил с УД „КАРОЛ КАПИТАЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД два договора за управление на портфейл, включващ финансови инструменти по собствена преценка без специални нареждания на доверителя и при специални инвестиционни ограничения, съответно на 19.08.2021г. и на 01.12.2021 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от сключения договор за доверително управление на портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г., доверителят (Д. К.) дава своето изрично предварително одобрение и съгласие при извършване на Доверителното управление Управляващото дружество да инвестира активите на Доверителя във всякакви финансови инструменти, според инвестиционните му цели и ограничения по чл. 2. В чл. 2 от сключения договор за доверително управление на портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г. е регламентирано, че при осъществяване на доверителното управление УД ще се ръководи от инвестиционните цели и ограничения, така както са посочени от Доверителя в Приложение 4, представляващо неразделна част от договора. К. Д. Б. К. е посочил като инвестиционни ограничения относно сключения договор да не бъдат извършвани инвестиции в: акции на дружества със седалище в Република България; корпоративни облигации, издадени от дружества със седалище в Република България; банкови депозити и дялове на колективни инвестиционни схеми, предлагани в Република България. Въпреки изрично посочените от клиента ограничения, за сметка на К. УД „КАРОЛ КАПИТАЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД закупило акции, издадени от „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ ЕАД. Конкретните действия на УД по закупуване на акции на дружество със седалище в Република България не отговарят на заложените от клиента ограничения, инкорпорирани в Приложение 4, неразделна част от сключения договор за доверително управление на портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г. Предоставяйки инвестиционна услуга, за която самият клиент е декларирал, че не е подходяща за неговия портфейл, УД е изпълнило състава на вмененото му административно нарушение, за което правилно АНО е ангажирал административнонаказателната му отговорност. УД е бил длъжен да се съобрази на първо място с исканията на клиента, като въз основа на декларираното от клиента като цели и желания, УД е следвало да избере подходящия за клиента инвестиционен инструмент. Самото заглавие на договора предполага наличието на специални инвестиционни ограничения, които на практика дружеството напълно е игнорирало. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора, че АНО е подвел действията на УД под неправилна правна разпоредба, както и че е смесил понятията „инвестиционни ограничения“ и „инвестиционни цели“. Неоснователно е възражението на касатора, че УД е действало съобразно събраната в Информационната карта /Приложение №2 от договора с клиента/ информация за инвестиционните цели и е избрало най-подходящия за клиента инвестиционен продукт, с което сделката е отговаряла на инвестиционните цели на клиента. Доколкото липсва легална дефиниция на двете понятия, съдът счита, че приложение намират общите принципи на правото и правната логика. В настоящия случай, формираните от клиента инвестиционни ограничения са били условията, въз основа на които същият е приел да възложи управлението на притежаваните от него финансови средства. Инвестиционните ограничения, посочени в Приложение 4, неразделна част от договора, гарантират, че УД ще работи в рамките на границите, установени от съответния клиент, предвид обстоятелството, че клиентът възлага за управление собствените си парични средства и има право да определи параметрите, спрямо които тези наличности ще се управляват. В този смисъл, с действията си УД не е спазило сключения между него и клиента договор. Спазването на договора в неговата цялост, в частност инвестиционните ограничения, определени от клиента, поддържа последователност и съответствие в постигането на общите цели, което би подплатило вложеното от клиента доверие при избора на конкретното УД и би изпълнило смисъла на сключения договор. С оглед гореизложеното, не са налице визираните от касатора касационни основания за отмяна на решението на СРС, поради което и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София – град, VІ касационен състав,