Решение № 3608 от 28.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9978/2025 г.

№ 20251100509978 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 13005/3.07.2025г., постановено по гр.д.№ 10496/2024г. по описа на СРС, "ЗАД Армеец" АД, ЕИК 121076907, е осъдено да заплати на П. Р. Г., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 405, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, сумата от 18030.19 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен между ищеца, в качеството му на „застраховащ,“ и ответника, в качеството му на „застраховател“, обективиран в застрахователна полица № 0307Х0049646, за причинени имуществени вреди на л. а. „БМВ“, модел „320ДХ Драйв“, с рег. № ••••••••, вследствие на настъпило на 29.08.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 1250 лева от датата на исковата молба /26.02.2024 г./ до окончателното плащане, и законната лихва върху сумата от 16780.19 лева от датата на увеличението на частичния иск /12.06.2025 г./ до окончателното изплащане на тази част от вземането, както и, на основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 846.74 лева – мораторно обезщетение върху главница за застрахователно обезщетение, дължимо за периода от 23.10.2023 г. до 25.02.2024 г. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от П. Р. Г. срещу "ЗАД Армеец" АД иск с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за горницата над уважения размер от 846.74 лева до пълния размер на претенцията от 853.64 лева и за периода от 28.09.2023 г. до 22.10.2023 г. "ЗАД Армеец" АД е осъден да заплати на П. Р. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1520.64 лева – разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете. "ЗАД Армеец" АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ , на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 2425.54 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита на ищеца в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът П. Р. Г. е осъден да заплати на "ЗАД Армеец" АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 лев – разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от "ЗАД Армеец" АД, вх.№ 244705/14.07.2025г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Изложени са съображения, че по делото не се установява да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, тъй като водачът на процесното МПС е действал при условията на груба небрежност и с поведението си е обусловил настъпването на вредите, което, от своя страна, изключва отговорността на ответника. Посочва се, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка досежно поведението на водача на лекия автомобил при настъпване на процесното събитие. Въззивникът моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца П. Р. Г., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, че пътният инцидент не е станал по вина на водача на л.а. БМВ, а по вина на друго МПС, което го е засякло и за да избегне удара в този неустановен автомобил, водачът на застрахованото МПС е излязъл извън очертанията на пътното платно и се е ударил в страничния бордюр. Натискането на педала на газта е било продиктувано от поведението на другото МПС и усилията на водача на застрахованото МПС е да избегне удара с него. Липсва проявена от водача груба небрежност, като напротив, той е проявил грижата на добър стопанин , като се е опитал да предотврати настъпването на вредоносен резултат. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора срещу нея приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По същество обаче обжалваният съдебен акт е неправилен. Пред районният съд е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата 18030,19лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвата за забава, както и иск по чл.409 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 853,64лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница. Ответникът е оспорил исковете като е твърдял, че уврежданията по автомобила, настъпили от ПТП, не представляват покрит риск, тъй като водачът е проявил груба небрежност при управлението на застрахованото при него МПС. С обжалваното решение районният съд е приел, че водачът е проявил обикновена небрежност, а не твърдяната от ответника груба небрежност, че не е налице изключен застрахователен риск и че ответникът дължи претендираното застрахователно обезщетение. При извършената самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд установи следното: По делото е установено, че ищецът е лизингополучател на лек автомобил „БМВ“, модел „320ДХ Драйв“, с рег. № ••••••••. Автомобилът е имуществено застрахован при ответника. Между ищеца П. Г. и ответника застраховател „ЗАД Армеец“ е сключен договор за застраховка Каско на МПС, обективиран в Застрахователна полица № 0307Х0049646. Видно от постигнатите договорки, застрахователят е поел да носи риска от увреждане на л.а. „БМВ“, модел „320ДХ Драйв“, с рег. № •••••••• с договорено застрахователно покритие „Пълно Каско“ и с период на застрахователното покритие от 12.12.2022 г. до 11.12.2023 г. Съгласно приложимите към сключената застраховка "Каско" Общи условия, по които страните не спорят, застрахователят осигурява застрахователно покритие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, възникнали в резултат на ПТП / т. 7.2 от ОУ/. Съгласно раздел IV „Изключения“, т. 10.11. от ОУ, застрахователят не осигурява застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица. Терминът "грубата небрежност" е дефиниран в т.3.14 от ОУ – груба небрежност е форма на виновно поведение но водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа /грижа, която би положил и найнебрежния водач/ за предпазване на застрахованото МПС от вреди, като напр. преминаване през ж.п прелез при спуснати бариери, преминаване през наводнени участъци, движение с незатворена врата или капак, управление с технически неизправни гуми, паркиране в близост до строителен обект, и др. като е посочено че това изброяване не е изчерпателно. В раздел 6 от ОУ са посочени щетите, за които застрахователят не предоставя застрахователно покритие. Съгласно т.10.11 застрахователят не покрива щети, причинени от умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му или негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС или превозваните в МПС лице. Между страните не се спори, че на 29.08.2023 г. в 21.50ч. в гр.София, на бул.България и бул.Тодор Каблешков е настъпило ПТП с процесния л.а. „БМВ“, както и не се спори, че тогава автомобилът е бил управляван от сина на ищеца, Р.П. Г.. В протокол за ПТП е описано, че л.а. БМВ се е движел по бул. „Тодор Каблешков“ от ул. „Костенски водопад“ към „Околовръстен път“ и на кръстовището с бул. „България“, поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя /завой наляво/ самокатастрофира в бордюр в дясно на платното за движение. Изготвена е и схема на ПТП. На водача е издаден АУАН, срещу който той е подал писмени възражения. Издадено е и НП № 23-4332-021941/ 25.09.2023г., с което да водача е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване правилата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Няма данни дали същото е влязло в сила. На 30.08.2023г. водачът е подал до ответника застраховател заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС - за две десни джанти, задна броня, праг десен, изкривяване на ходова част. По възлагане от застрахователя, на автомобила е била направена пълна диагностика на ел. компонентите. Резултатите от диагностиката, извършена на 4.09.2023г. от оторизиран от застрахователя автосервиз „М Кар София“ ЕООД са приложени на л.97 от делото пред СРС. Установените параметри към момента на ПТП /в 21,52ч./ не се оспорват от страните. Спори се по механизма на ПТП. С писмо от 23.10.2023г. ответникът е уведомил ищеца, че от извършената диагностика и снетите технически данни и параметри от МПС се установява, че водачът не е предприел необходимите мерки за предпазване на автомобила от вреди, като непосредствено преди настъпване на произшествието е извършил маневра на ляв завой с максимално натиснат педал на газта. Тези действия са единствената причина за реализиране на уврежданията и се характеризират като такива, извършени с груба небрежност. Посочено е също, че тези обстоятелства освобождават ответника от задължение да плати застрахователно обезщетение по предявените пред него щета. Не се спори също, че щетите по автомобила, вкл. и репатрирането му, са отстранени и заплатени от ищеца, общо в размер на 18 662,19лв. Във връзка с установяване на механизма на ПТП и съответно поведението на водача на процесния л.а. БМВ, пред районния съд са събрани гласни доказателства. Разпитан е водачът на автомобила, св.Р. Г., който обяснява, че по време на завоя наляво към околовръстния път по бул.България, забелязал в страничното огледало да го засича кола. Той се опитал да я избегне, но самокатастрофирал в тротоара, след което извикал органите на КАТ. Обяснява, че преди ПТП е чакал на червен светофар на бул.Каблешков към бул.България, че е бил трета кола, че потеглил с колите преди него и с умерена скорост се изнесъл от кръстовището. Движел се с умерен натиск на педала, тъй като около него имало други коли. Другият автомобил не спрял, когато свидетелят се ударил в бордюра. Счита, че ако не бил предприел тази маневра, другият автомобил е щял да го удари. След пристигане на КАТ автомобилът бил репатриран на безопасно място, след което отнесен в сервиз за ремонт. Назначената по делото допълнителна СТЕ е установила въз основа на протокола от диагностиката на автомобила от 4.09.2023г., че към момента на ПТП скоростта на двигателя е била 4544 l/min, при максимални обороти 6000; ъгъла на педала на газта е бил 99,59%, отчетената скорост на движение на автомобила е била 64 км/ч. Според вещото лице Стоименов, общият размер на вредите по МПС вследствие на ПТП е в размер на 17 683,39лв. Репатрацията на автомобила след ПТП до дома на ищеца на стойност 82,80лв. е била необходим разход. Репатрацията на автомобила от дома на ищеца до официалните сервиз на БМВ на стойност 264лв. е била необходим разход. Извършените от ищеца разходи в размер на 18 315,39лв., без тампони за двигател и износване на увредената гума, са в причинно следствена връзка с механизма на настъпване на ПТП. Съгласно трайната практика на ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно непосредствено възприетите от съставителя факти, а когато в него са възпроизведени изявления на участник в произшествието, документът има доказателствена стойност поне относно съдържащите се в тези изявления неизгодни за този участник факти. Когато полицейският орган не е пряк очевидец на самото настъпване на ПТП, протоколът за ПТП удостоверява безспорно времето и мястото на инцидента, участващите МПС и наличието на настъпило съприкосновение между тях, но за да изясни механизма на удара и вината не е самодостатъчно доказателство за целия механизъм на произшествието и следва да бъде преценяван в съвкупност с останалите събрани доказателства. Съобразявайки диагностичния протокол и заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ, което го разяснява, въззивният съд приема следния механизъм на ПТП: при извършване на маневра ляв завой от бул. Каблешков по бул. България в посока Околовръстен път, водачът на л.а. БМВ се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост от 64 км/ч., в резултат на което е загубил контрол върху автомобила, който е самокатастрофирал в десния бордюр на бул.България. По време на извършване на маневрата, водачът на автомобила е бил натиснал напълно педала на газта. Твърдението на водача, св.Г., че е натиснал газта, тъй като е бил засечен от автомобил и по този начин възнамерявал да избегне удара, не се кредитира от съда, а се възприема като негова защитна теза. Водачът се е движел по двулентов път на бул.Каблешков и на кръстовището с бул.България се е включил в трилентов път. Имало е достатъчна ширина на пътните ленти за изнасяне в дясно, в случай че е имало друг автомобил, който се е движел твърде близо до управлявания от св.Г. лек автомобил. Тези твърдения на водача не се подкрепят от никакви други доказателства по делото. В декларацията си пред органите на КАТ , попълнена непосредствено след ПТП св.Г. не е посочил наличие на друг автомобил като причина на рязката маневра. Твърденията му, че е натискал леко педала, се опровергават от отчетения при диагностиката на автомобила запис. При напълно натиснат педал на газта и развита скорост от 64 км/ч. водачът не е успял да упражни контрол върху автомобила, който заради развилите се центробежни сили е излязъл извън очертанията на крайното дясно пътно платно на бул. България и се е ударил в бордюра. Видно от скицата и от фотоалбума /л.136 и л.145-149/ от удара автомобилът се е преместил в крайната лява лента на бул.България, пресичайки цялото пътно платно. Там се е установил до пристигането на органите на КАТ. Въпреки, че скоростта, с която св.Г. се е движел, е била в рамките на разрешената, тя не е била съобразена с предприетата от него маневра – завой наляво. Така той е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. От удара, по автомобила са получени увреди. ПТП представлява застрахователно събитие по силата на ОУ на договора между страните, и съгласно чл.405 ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение. Спорният по делото въпрос е дали застрахователя има право да откаже да плати такова в хипотезата на чл.409 ал.1 т.3 от КТ, на която ответникът се позовава - при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Съгласно трайната съдебна практика, за да се породи правото на отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, следва да са налице всички предпоставки: неизпълнение от застрахования на задължение по застрахователния договор, това неизпълнение да бъде значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до настъпване на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Тежестта за доказване, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, се носи от застрахователя. При недоказана пряка причинна връзка между неизпълнението на договорното задължение и настъпилото застрахователно събитие следва да се приеме, че липсва основание за отказ на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение /така напр. в Решение № 119 от 5.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1959/2023 г., II т. о., ТК , Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. състав на ВКС, І т. о., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о./. В отговора на исковата молба ответникът се позовава на клауза изключваща отговорността му в ОУ по застраховката и поконкретно на действия с груба небрежност на застрахования, който не е положил минимално дължимата грижа, която и най-безгрижния би положил при управление на автомобила. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост / така в Решение № 184/ 24.02.2016 година, т. дело № 3092 / 2014г., ВКС , 2 т.о./. Съгласно разпоредбата на чл. 395 ал.1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съгласно чл.76 от ОУ, застрахованият е длъжен да ползва и пази застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го предпазва от вреди и да не допуска поведение, което води до повишаване на риска. Повишаване на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. Неспазването на основни правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като „груба небрежност“ / така в Решение № 17/2.06.2020г. по т.д.№ 656/2019г., 1т.о., ВКС и цитираната в него друга практика/. Извършване на маневра завой наляво на кръстовище със скорост от 64 км/ч. и натиснат педал на газта 99,59% нарушава правилата за безопасно движение на автомобила, представлява допуснато от застрахования водач увеличение на покрития от застраховката риск, следва да се приеме за неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, и представлява проява на груба небрежност. Следователно, увреждането на автомобила не съставлява застрахователно събитие, съответно – застрахован риск, за обезщетяване вредите от който застрахователят отговаря, предвид изрично уговореното в т.10.11 на ОУ. Поради несъвпадане на крайния резултат, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част, а исковете, вкл. акцесорния – отхвърлени. В частта, в която исковете на ищеца са отхвърлени за горницата, над уважения размер претенции, решението на районния съд не е обжалвано, и е влязло в сила. Отмяната на обжалвания акт налага преуреждане на присъдените разноски. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответникът има право на направените от него разноски на първа инстанция, които съобразно представения списък са в размер на 700лв. разноски за две експертизи, равностойни на 357,90 евро. Съдът определя на ответника разноски за юрисконсулт в размер на 150 евро. На въззивна инстанция разноски се следват на въззивника, с оглед основателността на подадената въззивна жалба. Съобразно представения списък, въззивният съд присъжда разноски за държавна такса в размер на 197,15 евро и още 100 евро за юрисконсултско възнаграждение - пред въззивния съд не са събирани доказателства и е проведено едно съдебно заседание, на което процесуален представител на въззивника се е явил. Воден от горното, Софийски градски съд