Решение № 384 от 4.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3279/2024 г.

Производството е образувано по предявена конститутивна искова претенция от „Г.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление – град В., район М., ул. „Х. С.“ №••, ет.••, ап.••, „Б.“ ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление – град Р., бул. „Б.“ № ••, вх. ••, ет.••, ап.•• и „М. Т.“ ООД, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление – град В., район М., ж.к. В., бл.•• срещу Е. с. в с. с адрес: град Варна, бул. „Р.“ № ••, представлявана от управителя Х. И. К., адрес: град В., ж.к. В., бл.••, ет.••, ап.•• с искане да се отменят като незаконосъобразни взетите решения /т. 2.1, 4 и 6 - 6.1 и 6.2/ от проведеното Общо събрание на ЕС на 22.02.2024 г., на основание чл. 40 ЗУЕС. Решенията, предмет на оспорване, по реда на чл. 40 ЗУЕС са конкретизирани ясно и последователно от ищците по реда на чл. 143 ГПК.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения:

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са собственици в сграда, намираща се в режим на етажна собственост, находяща се в град В., бул. „Р.“ № ••. Общото събрание на етажната собственост е проведено на 22.02.2024 г. като е била изпратена покана за свикването му на електронната поща и в нея е отразено, че е поставена на 10.02.2024 в 17.50 часа. Посочен е дневният ред на събранието като решенията се оспорват като

незаконосъобразни поради това, че идеалните части са изчислени неправилно като са включени и тези идеални части от подземните паркоместа, което се е отразило при изчисляването на кворума и мнозинството при вземане на решенията. Заявява, че са оспорили съдържанието на протокола – не е изпратен с описаните в него приложения, изпратен е извън срока, съдържанието му е невярно и не отразява начина на гласуване на етажните собственици. Оспорва да са посочени правилно притежаваните от съсобствениците ид. ч. от общите части. Оспорва да е налице устно упълномощаване от страна на Л. А. и на Д.А. Т.. Има несъответствие и по отношение притежаваните идеални части от Е. Д. и П. Х.в. Отразяванията в протокола са непълни. Неясно е как е установено кой представител без пълномощно е собственик на кой конкретен обект. Оспорва, че са изпратени ел. писма на всички собственици за общото събрание, оспорва начина на отразяване на гласувалите лица. Оспорва взимането на решенията на т. 6.1 и т.6.2, доколкото те не са били включени в предварително обявения в дневния ред. Не е налице неотложност при гласуването на тези точки. Оспорва приемането на финансовия отчет – същият е неподписан, не са посочени индивидуалните разходи на същия. Твърди, че общото събрание не е компетентно да взема решения по отношение на незастроената площ от парцел. Заявява, че сборът на идеалите части не съответства на 100 %. В уточнителна молба от 03.04.2024 г. уточнява какъв е бил обявеният дневен ред на събранието като т.1 е била отчет на УСЕС, т.2.1 е била отчет и гласуване отчета на „Х. Ц. Б.“, т.4 искане на 27 от собствениците да се задължат собствениците на „Г.“ и „М. т.“ да заплащат обезщетение във вид на наем, в размер на 1600 лева затова, че са завзели и ексклузивно използват единствено в свой интерес 400 кв.м. общи части на ЕС – маневрените площи и рампата на североизточните паркинги, т.6 – други въпроси по предложение на присъстващите и имащ право на глас. Твърди, че общото събрание е проведено на 22.02.2024 г. от 18 часа и поради недостатъчен кворум е отложено за 19.00 часа. Заявява, че по т.2.1 е взето решение да се приеме отчета на „Х. Ц. Б.“; по т.4 е прието решение да се задължат собствениците на „Г.“ и „М. т.“ да заплащат обезщетение във вид на наем, в размер на 1600 лева затова, че са завзели и ексклузивно използват единствено в свой интерес 400 кв.м. общи части на ЕС – маневрените площи и рампата на североизточните паркинги; по т.6.1 по т.6.2 е прието решение да се упълномощи председателя на УСЕС да предяви съдебни искове за премахване на бариерите, поставени върху общи части на ЕС от собствениците на закусвалня „Г.“ и „М. т.“ и за завеждане на съдебни искове срещу собствениците на фирмите „Г.“ и „М. т.“ и „Б.“ за отмяна на нотариалните актове, с които претендират собственост върху надземните паркинги. С уточнителна молба от 16.04.2024 г. е посочено, че дружеството „Х. Ц.“ е дружество по поддръжка, а не управител, поради което не следва да се приема отчет на това дружество. Изложеното, че се твърди, че е изпълнявал договор за поддръжка, а представя финансов отчет води до извод за нищожност на решението взето по т.2.1. По т.4 не става ясно каква е волята да се задължат да заплащат обезщетение собствениците на „Г.“ и „М. т.“. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕС с административен адрес: град В., район М., бул. „Р.“ № ••, представлявана от управителя на УС на ЕС, депозира писмен отговор. В него се оспорват притежаваните от ищците идеални части от общите части УПИ. Заявява, че общото събрание е надлежно свикано като всички собственици са известени с електронни съобщения на електронните им пощи. Покани са поставени и на входовете в сградата. Съобщение за изготвения протокол от ОС е поставено на 26.02.2024 г. и протокол е предаден на ищците на 03.03.2024 г. Оспорват твърдението, че идеалните части на съсобствениците са изчислени неправилно. Заявяват, че правилно са изчислени притежаваните идеални части от Н. К. и Д. К.а, които притежават и апартамент № 10 и две паркоместа – 8 и 26. Л. А. е присъствала на събранието, поради което не е упълномощавала никого, но след 19.20 е напуснала и е упълномощила Л. К. да я представлява. Д. Т. също е присъствала. Твърдят, че правилно са отразили притежаваните от съсобствениците идеални части, доколкото всички собственици на паркоместа в подземните паркинги са съсобственици в сградите в режим на етажна собственост, с точно определени проценти от идеалните части и общите части. Заявява, че протоколът не е оспорен в преклузивния затова срок. По точка едно няма взето решение на ОС. Не следва да се отразява начина на гласуване в протокола, доколкото представянето на приложение относно това как всеки е гласувал е изпълнила изискването за посочване как е гласувал всеки етажен собственик. Оспорва взетите решения по т.6.1 и 6.2 да са извън обявения дневен ред, доколкото те са включени в други въпроси по предложение на присъстващите с право на глас, посочена в т.6 от поканата. Присъстващите са се възползвали от правото си по чл.5, ал.1, т.2 да участват в управлението и са предложили въпросите по т.6 като взетите решения и гласуване е извършено по целесъобразност и в интерес на всички останали етажни съсобственици. Твърди, че самите ищци са представили документи относно разходите и приходите в касите на ЕС, поради което са се запознали с финансовото състояние на ЕС. Решението по т.4 е прието по целесъобразност, в интерес на останалите етажни съсобственици. Твърдят, че ищците са придобили външните паркоместа чрез сделки, които са нищожни, доколкото са сключени по отношение невъзможен предмет. Твърдят, че само ОС на ЕС може да решава как да се използват общите части на сградата и на дворното място. Върху откритите паркинги са разположени 62 паркоместа със статут на принадлежност към самостоятелните обекти в сградата. Поставянето на бариера върху общите части на етажната собственост – откритите паркинги, разположени върху покрива на подземните паркинги е незаконосъобразно. Заявяват, че отразяването на ид.ч. е правилно. Молят за отхвърляне на исковата претенция.

По реда на чл. 143 ГПК, ищецът „М. т.“ ООД чрез депозирано становище от 29.04.2025 г. категорично заявява, че парцела, в който е изградена сградата не е обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. В този смисъл оспорват правото на собственост върху парцела на Етажната собственост и твърдят, че не е налице идентичност между собствениците в етажната собственост и собствениците на парцела. Излагат подробни съображения в тази връзка, като се позовават и на съдебна практика от ВКС. Твърдят, че дружеството е собственик на самостоятелен обект в сграда режим на етажна собственост, като отново се позовават на практика на ВКС. По отношение на решенията по т. 6 от протокол се позовават на разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС, която посочва, че в поканата за проведено общо събрание, предварително се одобряват дневния ред на Общото събрание, датата, часът и мястото на провеждане на Общото събрание. Като видно от самата покана, в предварително обявения дневен ред не фигурират обсъждането на въпроси, по които са взети горепосочените решения, отбелязани в протокола като т. 6. Посочва, че съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС Общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварителното обявения дневен ред, освен в неотложни случай. Затова счита решенията за незаконосъобразни. Представя писмени доказателства, както и препис за ответната страна.

По реда на чл. 143 ГПК ответникът е направил следните

оспорвания, в депозирано становище с вх. № 38426 от 29.04.2025 г., с което завява, че е налице свързаност между дружествата „Г.“ ЕООД и „Г.“ ООД, като е налице роднинска връзка и тя е между майка и син. „Г.“ ООД е вписано като наемател и има договор за наем. Посочва, че отново е налице преобразуване на „М. И.“ ООД в „М. т.“ ООД, като „М. т.“ ООД е вече само

обитател/наемател на самостоятелен обект в сградата на адрес: гр. В., бул. „Р.“ № ••. Твърди, че етажните собственици – ответници по делото, бидейки купувачи имат действащи към момента типови предварителни договори. Преди влизане в сила на разрешението за строеж е сключен втори договор, с който са прехвърлени идеални части от правото на строеж, като по този начин всички стават възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Излагат подробни съображения в тази връзка. Заявяват, че от особено значение в случая има решението на Общото събрание на Етажната собственост от 13.07.2022 г., на което по т.2.2. е прието „режима на управление на етажната собственост да остане общ за цялата сграда и дворното място, както досега". Твърди, че относимо е решението и на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 22.11.2022 г., в което в т. 9, подточка 7.2 от дневния ред – поддръжка на прилежащи зелени площи е прието единодушно да има поддържане на зелените площи в двора. Посочва, че от съществено значение е протокол от Общо събрание проведено на 18.09.2023 г., част от решенията на което са обжалвани с отделни производство от същите ищци. Протоколът е приложен към отговора на исковата молба, а правилника на вътрешния ред прилагат с настоящото становище и се позовават на този правилник. По т. 3 от Дневния ред е гласуван и приет и в него е отразено, че този правилник урежда отношенията между собствениците на имоти в сградата в режим на етажна собственост, намираща се в област В., община В., гр. В., бул. Р. №••, по повод установяването, поддържането и контрола на общите части на сградата и двора и изграденото по проекта техническо оборудване и инфраструктура към тях". Позовава се и на други разпоредби, отново от правилника на вътрешния ред. Твърди, че относимо е и решение на Общо събрание на Етажната собственост от 18.09.2023 г., с което е прието, че Комисия за удостоверяване и описване на състоянието и констатираните дефекти в сградата, покрива на подземните гаражи, откритите паркинги, рампите и прилежащите площи, също е прието с единодушно решение. Посочва, че с участието си във всички тези гласувания, на горепосочените решения, гласувайки „ЗА", ищците са признали и са се съгласили с факта, че всичко изброено е етажна собственост. Позовават се и на наредби от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи за реализацията на проекта. Твърдят, че терасата-покрив над гаражите, откритите паркинги и открити надземни паркоместа се намират върху част от конструкцията и са общи части по естеството си към сграда с идентификатор № ••••••••••••. Същите не са включени нито в ценообразуването, нито в площообразуването при проектирането и изграждане на сградата, реализирани са с проекта и следователно като несамостоятелни обекти, са общите части и собственост на всички възложители/ инвеститори. Позовават се и на действащата нормативна уредба на ЗУТ, относно откритата използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху тераса. Позовават се и на действащата практика на ВКС, която изчерпателно посочват в депозираното становище. Твърди, че дворното място е обща част на сградата, изгубило е самостоятелния си характер, защото има обслужващи сградата предназначение, тоест представлява обща част, обслужваща сградата, като значение имат двулентовите рампи и пътища към подземните паркинги, откритите паркинги с паркоместата, маневрените площи и трите пътни връзки /вход и изход/ от имота, финансирани и построени по задание на инвеститорите по отделен проект. Този строеж на пътните връзки е приет с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 58/12.05.2021 г. Твърди, че Общото събрание има изрични правомощия да приема решения относно използването на общата част на прилежащи площи при възникване на спорове и по целесъобразност, да взема решения и относно използването на общите части прилежащата й площ при възникване на спорове. Твърди, че при Общо събрание от 18.09.2023 г., лица със съответна правоспособност удостоверяват и описват състоянието на констатираните дефекти в сградата, покрива на подземните гаражи, откритите паркинги, рампите и прилежащите площи. Относно решенията по т. 4 и т.6, твърдят, че следва да се уточни, че земята върху, която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени, между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите стълбите, площадките, покривите, стените между таванските помещения и избените помещения на отделните собственици основната външна, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначението служи за общо ползване. Посочва, че тези решения са взети по целесъобразност. Правят възражение, че ищците не са собственици на дворните места, доколкото сделките са с невъзможен предмет. Твърди, че приетите от ОСЕС решения са законосъобразни, доколкото Общото събрание не е излязло извън правомощията си, както твърдят ищците. Посочените решения са взети по целесъобразност в интерес на Етажната собственост. Правят възражение за липса на вечни права върху терена на ищците. Възразяват срещу твърдението, че идеалните части са изчислени неправилно, като са включени и тези идеални части от подземните паркоместа, което се е отразило при изчисляването на кворума и мнозинството при вземане на решение. Излага подробни съображения на това възражение. Твърдят, че е невярно твърдението, че Общо събрание на Етажната собственост е приемало решения относно идеалните части от парцела. Твърдят, че не следва да се смесва идеални части от сградата с идеални части от регулирания поземлен имот, притежаван от собственици на самостоятелни обекти в сградата. Оспорва възражението на ищците по отношение на пресмятането на идеални части от общите части на сградата в протокола. Твърдят, че няма противоречия, всичко е съответстващо. Възразяват срещу твърдението на ищците, че са оспорили съдържанието на протокола, като излагат подробни съображения във връзка с това, както и за неспазването на срока. Възразяват срещу твърдението, че протокола не отразява начина на гласуване на етажните собственици, и „същия не отразява правилно волята на събралите се хора". Възразяват срещу твърдението, че в протокола са посочени неправилно притежаваните от собствениците идеални части от общите части, че не е ясно какъв е общия брой на идеалните части на събранието. Възразяват срещу твърдението, че няма устно упълномощаване на Л. А.. Възразяват срещу твърдението, че има несъответствие на притежаваните идеални части от Елена Дерималко и П. Х.в. Възразяват срещу твърдението, че не са изпратени ел. писма на всички собственици за общото събрание. Възразяват срещу твърдението, че „пълномощниците, представляващи други собственици, не са надлежно упълномощени за гласуване по тези точки". Възразяват срещу твърдението, че „ОСЕС не може да взема решение, като излагат подробни съображения. В този връзка възразяват „М. т.“ ООД да има правен интерес да иска отмяна на решенията и „Б.“ ЕООД, също няма правен интерес да иска отмяна на решенията по т. 4 и т. 6. Изразява становище по т.1, като посочва, че няма взето решение и счита исковата претенция в тази част за недопустима. Изразява становище по искането за отмяна на т. 2.1, като се позовава на предходно решение № 2241/14.06.2024 г. по гр. д. № 13524/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна. Изразява подробно становище по искането за отмяна на решение по т. 4 от дневния ред и т. 6, в точките – 6.1 и т. 6.2. Отправя доказателствени искания и представя писмени доказателства.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство е приет протокол № 2 от 07.02.2024 г. от заседание на УС на етажната собственост на сграда с адрес: град В., бул. „Р.“ № ••, който е подписан от членовете му и от който се установява, че е одобрен дневен ред на общото събрание на ЕС.

Прието като писмено доказателство по делото е покана за провеждане на общо събрание на сграда в режим на етажна собственост, с адрес: град В., бул. „Р.“ № ••, от която се установява дневния ред на събранието, а именно отчет и гласуване отчета на „Х. Ц. Б.“ /т.2.1/; искане на 27 собственика на самостоятелни обекти в ЕС да се задължат собствениците на „Г.“, „М. т.“ да заплащат обезщетение във вид на наем в размер на 1600 лева затова, че са завзели и ексклузивно използват единствено в свой интерес 400 кв.м. общи части ЕС – маневрените площи и рампата на североизточните външни паркинги /т.4/ и други въпроси, по предложение на присъстващите и имащи право на глас /т.6/. Установява се, че датата на поставяне на поканата е 10.02.2024 г. в 17.50 часа, удостоверено с подписа на председателя на УС на етажната собственост. Като писмени доказателства са приети протоколи от 10.02.2024 г. относно поставяне на поканата за свикване на общото събрание във всеки един от входовете на сградата и на магазини „М. М., закусвалня Г., магазин „Ф.“ и входна врата гаражи, които са подписани от страна на Х. К. и Н. К..

От протокол от 22.02.2024 г. е видно, че същият е относно проведено общо събрание на етажната собственост в сграда в режим на етажна собственост с адрес: град В., бул. „Р.“ № •• като същото е започнало в 19.03 часа, а не в 18.00 часа, предвид липсата на кворум. Взето е решение по т.2.1, с което е приет финансовия отчет на управителя „Х. Ц. Б.“ ЕООД с 61 гласа „за“ или 38.4% ид.ч. от общите части, 5 гласа „против“ – 11.9% ид.ч. от общите и № гласа въздържали се. По т.4 от дневния ред – е взето решение с 44 гласа „за“ или 29.3% ид.ч. от общите части, 5 гласа „против“ или 11.9% ид.ч. от общите и 14 гласа „въздържали се“ или 7.9 % ид.ч. от общите части. Видно е, че при гласуването на това решение са присъствали 63 собственика, представляващи най-малко 49.1% ид.ч. от общите части. По т.6 са взети две решения – по т.6.1 за упълномощаване на председателя на УСЕС Х. К. да завежда съдебни искове за премахване на бариерите, поставени върху общи части на ЕС от собствениците на закусвалня „Г.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД и „М. т.“ ООД за отмяна на нотариални актове, с които претендират за собственост на външните надземни паркоместа /за установяване чия е собственост на външни надземни паркоместа/ и по т.6.2 да се заведат искове за премахване на бариерите поставени от собствениците на закусвалня „Г.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД и „М. т.“ ООД и за отмяна на нотариални актове на собствениците на фирми „Г.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД и „М. т.“ ООД за покупко на идеални части от УПИ и външни надземни паркоместа. Решенията по т.6.1 и т.6.2 са приети с 44 гласа „за“ или 29.3% ид.ч. от общите части, 5 гласа „против“ или 11.9% ид.ч. от общите и 14 гласа „въздържали се“ или 7.9 % ид.ч. от общите части. Към протокола от 22.02.2024 г. е налице приложение № 1, в който е отразен списък на присъстващите собственици с идеални части от общите части – вход 1, вход 2, вход 3 и вход 4. От приложение № 2 към протокол от проведено общо събрание на ЕС на 22.02.2024 г. е видно лицата, които са представлявали отсъстващи собственици на обекти, в сградата.

От подписани съобщения от 26.02.2024 г., от председателя на УС на ЕС и собственика В. П. е видно, че се уведомяват етажните собственици, че протоколът от Общото събрание, проведено на 22.02.2024 г. е изготвен и може да се предостави, при поискване. Установява се, че съобщенията са поставени на паркинга и на вход 1, 2, 3 и 4.

Приети като писмени доказателства по делото са уведомления за събиране на месечни такси, бул. „Р.“ № ••, вх. •• и ревизия на разходите и приходите на етажната собственост за периода юли 2022 г. до декември 2023 г. вкл. От тях е видно разпределението на разходите за управление, почистване, асансьор, за електричество според различните компоненти, ремонти, други, както и приходната част за горепосочения период.

От изпратената телепоща от 06.03.2024 г., изходяща от „Г.“ ООД, „Б.“ ЕООД, „М. т.“ ООД чрез процесуалния им представител е видно, че се оспорва съдържанието на изготвения протокол, от проведеното на 22.02.2024 г. общо събрание на етажната собственост.

Като писмени доказателства са приети следните титули за собственост, както следва:

• нотариален акт № •••, том ••, рег. № ••••, дело № •• от 13.02.2024 г. на нотариус с рег. № 549 в НК, от който е видно, че се заменят от страна на „М. т.“ ООД 52,67 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор •••••••••••, находящ се в град В., ж.к. М. в полза на Д.В.П.;

• нотариален акт № •••, том ••, рег. № ••••, дело № ••от 07.03.2024 г. на нотариус с рег. № 195 в НК, от който е видно, че „Г.“ ООД прехвърля С. Н. В. и М. Р. В. 30 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор •••••••••••, находящ се в град В., ж.к. М.

• нотариален акт № ••, том ••, рег. № ••, дело № ••, от 08.01.2020 г. на нотариус с рег. № 549 в НК и нотариален акт № •••, том ••, рег. № ••••, дело № •• от 11.08.2021 г. на нотариус с рег. № 195 в НК – установяват придобитите права от „М. т.“ ООД по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••••, находящ се в град В., ж.к. М.

• нотариален акт № ••, том ••, рег. № ••, дело № •• от 10.09.2021 г. на нотариус с рег. № 195 в НК – установява придобитите права от страна на „Б.“ ЕООД по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••••, находящ се в град В., ж.к. М.

• нотариален акт №••, том ••, рег. № •••, дело № ••, от 10.05.2021 г. на нотариус с рег. № 195 в НК - установява придобитите права от страна на „Б.“ ЕООД по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••••, находящ се в град В., ж.к. М.

• нотариален акт № ••, том ••, рег. № ••, дело № •• от 12.12.2019 г. на нотарус с рег. № 195 в НК – установява придобитите права от страна на „Г.“ ЕООД по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••••,

находящ се в град В., ж.к. М.

• нотариален акт № •••, том ••, рег. № ••••, дело № •• от 11.11.2021 г. на нотарус с рег. № 195 в НК – установява придобитите права от страна на „Г.“ ЕООД по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••••, находящ се в град В., ж.к. М..

Като писмени доказателства са приети нотариални актове от 11.11.2022 г., установяващ придобиване на обект, в процесната сграда, в режим на етажна собственост от П. Х.в Х.в; от 16.02.2024 г. – придобиване правото на собственост от страна на Йорданка Цонева Василева, на обект в процесната сграда, в режим на етажна собственост.

От представените скици, издадени от Служба по геодезия картография и кадастър е видно, че поземлен имот с идентификатор •••••••••••, находящ се в град В., ж.к. М. е именно процесния, върху който е изградена сградата, намираща се в режим на етажна собственост, находяща се в град В., бул. „Р.“ № ••.

Приета като писмено доказателство е площообразуването на обект – жилищна сграда с административна част по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••••, находящ се в град В., ж.к. М., от 29.03.2021 г. на арх. Н. Н..

Останалите писмени доказателства, представени и от двете страни, а именно нотариални актове и извадка от Агенция по вписванията, констативен акт за установяване годността и приемане на строежа от 08.02.2021 г., обяснителна записка и скица към него, както и протокол от предходно проведено Общо събрание на етажните собственици, а също и съдебният акт, относно извършения съдебен контрол на решенията на Общото събрание от 18.09.2023 г., а също и съдебно техническа експертиза по гр.д. № 16394/2023 г. ведно с постановеното решение по горепосоченото дело не следва да бъдат подлагани на доказателствен анализ, предвид факта, че със същите се цели доказване на факти извън предмета на доказване и разпределената доказателствена тежест.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. В.ов С. и Н. Д. К.. От разпита на първия свидетел се установява, че е присъствал на две общи събрания на етажната собственост като второ е било началото на 2024 г., през месец февруари. Твърди, че се е провело в подземния гараж като преди събранието е имало процес на записване относно това кой е дошъл да участва. Твърди, че преди започване на събранието са представени нотариални актове за прехвърляне на идеални части от имота, където е сградата от страна на „Г.“ и „М. т.“ с други физически лица. Гласуването се е осъществявало с вдигане на ръка и г-н К. е извършвал броенето. По време на събранието е имало хора, които са влизали и излизали, тъй като то се е проточило. Твърди, че не е чувал по време на събранието някой да упълномощава друг да го представлява. Възражението, че са налице различни идеални части по отношение на собствениците на парцела и собствениците на обекти в режим на етажна собственост, не знае дали е отразено в протокола. Освен това е имало агитация решенията по т.3 да се гласуват отрицателно като организаторите на събранието са обяснявали защо са така формулирани и защо трябва да се гласува „против“. Уточнява, че е имало една проверка на кворума, но уточнява, че е било питане дали са тук лицата и някой е отговарял, че са тук.

От показанията на свидетеля Н. Д. К. се установява, че откритите паркинги се намират североизточно като са на две нива на горното са 23 места, а на долното осем. Откритите паркинги са над подземните парко места. Има бариери като всеки може да влезе спокойно в рамките на час, след това следва да заплати 3 лева на час. След работно време не може да се влезе на откритите паркинги. Твърди, че влизат машини, които създават проблеми за подземните паркинги – напукване на плочата, слягане на настилката, засягат перголите, тъй като машините са високи. Заявява, че е присъствал на общото събрание на ЕС на 22.02.2024 г. Твърди, че протоколът е разлепен на всички входове и на търговските обекти. Посочва, че търговските обекти имат отделни входове и няма достъп до входовете, водещи до апартаментите. Информационните табла са след входната врата, която е с контролиран достъп.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът при съобразяване на действащата нормативна уредба, намира следното от правна страна:

Исковата молба е депозирана в съда на 18.03.2024 г. От съвкупния анализ на събраните писмени доказателства се установява, че протоколът е изготвен на 26.02.2024 г., но се доказва, че не е поставен на търговските обекти, видно от представените доказателства от страна на самия ответник. Протоколите относно изготвеният протокол от Общото събрание на етажната собственост от 22.02.2024 г. са поставени само във входовете на сградата и на паркинга, но не са поставени на търговските обекти, както е сторено с поканата за свикване на Общото събрание на етажната собственост. Въпреки тези обстоятелства като съобрази датата на предявяване на исковата молба, съдът намира, че исковата претенция е предявена в законовоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.2 ЗУЕС.

В доказателствена тежест на ищците са разпределение следните правно релевантни факти: че е тяхна доказателствената тежест да установят в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че са собственици на обекти в сграда, находяща се в гр. В., бул. „Р.“ № ••, която е в режим на етажна собственост; че са приети решения на ОС от 22.02.2024г., с атакуваното съдържание; че е спазен срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС за атакуване законосъобразността на решенията пред съда; че са оспорили съдържанието в определения в чл. 16, ал.9 ЗУЕС срок и взетите решения от общото събрание. В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че решенията са взети валидно, при спазване обявения дневен ред; че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните правно релевантни факти: че ищците са собственици на самостоятелни обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, находящи се в гр. В., бул. „Р.“ № •• към датата на предявяване на исковата молба, а от месец юли 2024 г. се оспорва това обстоятелство по отношение ищецът „М. т.“ ЕООД; 2/ че на 22.02.2024 г. е било проведено Общо събрание на етажните собственици, при следния дневен ред: т.1 е била отчет на УСЕС, т.2.1 е била отчет и гласуване отчета на „Х. Ц. Б.“, т.4 искане на 27 от собствениците да се задължат собствениците на „Г.“ и „М. т.“ да заплащат обезщетение във вид на наем, в размер на 1600 лева затова, че са завзели и ексклузивно използват единствено в свой интерес 400 кв.м. общи части на ЕС – маневрените площи и рампата на североизточните паркинги, т.6 – други въпроси по предложение на присъстващите и имащи право на глас; че ищците са присъствали на събранието. Фактът, че в хода на процеса ищецът „М. т.“ ООД прехвърля собствеността по отношение обект, намиращ се в режим на етажна собственост, не обуславя изводът за недопустимост на исковата претенция, доколкото в случая приложение намира разпоредбата на чл. 226 ГПК, която посочва, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Следва да се посочи, че по реда на чл. 143 ГПК са уточнени и решенията, които се оспорват като ясно е заявено, че това са решение по т.2.1, по т.4 и по т.6.1 и т.6.2, поради което исковата претенция се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед обявените за безспорни факти и предвид приетите писмени доказателства следва, че ищците са доказали по реда на пълно и главно доказване разпределените им в доказателствена тежест правно релевантни факти, а именно че са собственици на обекти в сграда, находяща се в гр. В., бул. „Р." № ••, която е в режим на етажна собственост; че са приети решения на ОС от 22.02.2024 г., с атакуваното съдържание.

За да се прецени законосъобразността на атакуваните решения следва да се вземе предвид правната природа на този юридически акт. По същината си актовете, с които Общото събрание упражнява правомощията си по чл. 11 ЗУЕС са многостранни сделки, които имат за предмет съгласуване на волята на множество лица, в качеството им на персонален субрстрат на корпоративна общност. Съгласуването на волите на отделните собственици по отношение на въпросите свързани с управлението на общите части се извършва по правилата на специалния закон – ЗУЕС, който съдържа разпоредби за формата на управление и органите на етажната собственост, техните правомощия и начина на вземане на решения.

Правилата относно свикването на Общото събрание, кворума за вземането на решения и удостоверяването на взетите решения в протокол са уредени в Раздел II, чл.12-18 ЗУЕС. Преобладаващата част от нормите са императивни и отклонение от същите е недопустимо. Причината да бъдат детайлно урегулирани тези въпроси с норми, отклонението от които води до опорочаване на взетото решение е осигуряване на правна сигурност както във вътрешните отношения между етажните собственици, така и в отношенията между тях и трети лица.

Изискването за правна сигурност е и причината поради която

законодателят е предвидил особени правила за изпълнението на решенията на етажната собственост чл.38 и чл.39 ЗУЕС оспорването на тяхната законосъобразност. Въвеждайки съдебен контрол върху законосъобразността на решенията на Общото събрание законодателят гарантира както правата на отделния етажен собственик, така и правата на третите лица, които евентуално влизат в правоотношения с етажните собственици по повод управлението на общите части, като дава гласност на спора относно валидността на решението и неговата обвързваща сила.

Съгласно нормата на чл. 13, ал.1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.

По делото не е спорно между страните, че е налице изпратена покана до етажните собственици, относно свикването на Общо събрание на етажната собственост като им е бил съобщен дневния ред, по който ще се проведен събранието. От приетите писмени доказателства – протоколи от 10.02.2024 г. се установява по безспорен начин оповестяването на поканата за свикване на Общото събрание на етажната собственост както и надлежното съобщаване на дневния ред на събранието. Видно от същите е, че са били поставени не само във входовете 1, 2, 3 и 4, а и на входа на паркинга и на всеки един от търговските обекти, изградени в сградата, намираща се в режим на етажна собственост.

Съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В случая това съдържание не е спазено, като от ответника е представено приложение № 1, от което е видно

присъствалите по време на събранието лица, идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, но не и начина на гласуване на всеки етажен собственик по отношение на всяко едно от решенията. Освен това Приложение № 1 не е приподписано от представляващия и протоколчика, с оглед на което да се приеме, че е неразделна част от изготвения протокол. От представените по делото пълномощни се установява надлежно упълномощаване на други етажни собственици, които да представляват тези, които не могат да присъстват. ЗУЕС не предвижда специална уредба досежно формалното съдържание на пълномощното за участие при провеждане на Общо събрание на ЕС. Единственото ограничение е предвидено в нормата на чл. 14, ал.4 ЗУЕС – да се представляват до трима етажни собственици, което и е спазено, видно от представените пълномощни. В трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 50093 от 16.01.2024 г. по т. д. № 712/2022 г. по описа на II търг. отделение на ВКС е прието, че при представителство по пълномощие (вкл. на различни видове общи събрания) на ненадлежно учредена представителна власт може да се позове единствено представляваният или неговите универсални правоприемници. Следователно ищецът няма правен интерес да оспорват учредена от други лица представителна власт. С приетите по делото пълномощни се доказва надлежно, при спазване на чл. 14 от ЗУЕС, участието на пълномощниците в рамките на събранието, поради което тези възражения са неоснователни.

Основателно обаче е становището на ищеца, че не са представени доказателства, че общото събрание е проведено при наличието на изискуемия, към датата на провеждането на събранието, кворум. Доколкото кворумът се определя от процента на собственост, които имат присъстващите в общите части на сградата, за установяване на обстоятелството за наличие на кворум ответникът е следвало да представи доказателства за това обстоятелство - документи за собственост или справки от имотния регистър за това обстоятелство или книга на етажната собственост по чл. 7 ЗУЕС, което не е направил. Приетите писмени доказателства - пълномощни, от които е видно кои лица са присъствали лично и кои чрез упълномощен представител не доказват обстоятелството, че общото събрание е проведено при необходимия кворум и че притежаваните от присъствалите лично и чрез упълномощено лице собственици притежават идеални части от общите части, съответстващ на посоченото в приложение № 1 към протокола. Липсата на доказване на тези обстоятелства не обуславя извода, че общото събрание е проведено при спазване на императивно разписаните правила на чл. 15 ЗУЕС.

Концентриран в спора си относно това дали външните парко места представляват обща част или не, ответникът не доказа по реда на пълно и главно доказване, че при провеждане на общото събрание е спазено изискването за кворум, което представлява самостоятелно основание за отмяна на взетите решения. В случая съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като от страна на ответника са представени писмени доказателства, фактът, че същите не установяват, че е налице необходимя кворум, не представлява допуснато от съда нарушение. В този смисъл решение № 287/08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. по описа на второ г.о. на ВКС, както и решение № 314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС. Освен това поисканата експертиза, не е била във връзка с установяване на идеалните части на всеки етажен собственик, поради което оставянето й без уважение, не е довело до допуснато от съда нарушение. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд – град Варна, обективирана в решение № 481/02.05.2025 г. по в.гр.д. № 608/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна. За яснота на изводът, че не е доказан кворумът на проведеното общо събрание, съдът следва да посочи, че от представения нотариален акт на л.251 и сл. от делото са видни идеалните части, които П. Х.в Х.в придобива, но същите не съответстват на посочените в приложение № 1 към протокола от общото събрание идеални части.

Освен това протоколът не отразява как е гласувал всеки етажен собственик по отношение на всяко едно от решенията, а това е част от задължителното съдържание на протокола, аргумент от чл. 16, ал.1 ЗУЕС. Освен това липсва отразяване на същността на изявленията на етажните собственици, досежно предложението относно поставените точни на обсъждане – т.6.1 и т.6.2. Нормата на чл. 16, ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС се касае до норма изключение като същата не може да бъде тълкувана разширително. В този смисъл са мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че норми изключения не подлежат на разширително тълкуване. Императивната разпоредба на чл. 16, ал.5 ЗУЕС повелява, че протоколът следва да съдържа начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис и същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. От събраните по делото доказателства не става ясно как са гласували присъствалите етажни собственици, както и същността на изявленията, поради което съдът намира, че е нарушена процедурата по провеждане на процесното събрание.

С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е доказал законността на проведеното общо събрание, което се обуславя от изискването на закона за наличието на кворум при провеждането му и за спазване изискванията на чл. 16, ал.1, изр.2 ЗУЕС. На основание гореизложените мотиви, искът с правно основание чл. 40 ЗУЕС подлежи на уважаване, поради липсата на доказване на разпределените в доказателствена тежест на ответника правно релевантни факти, а именно доказване на факта на законосъобразно провеждането на общото събрание на етажните собственици.

Съдът намира, че следва да изложи мотиви и по всяко едно от взетите от етажните собственици решения, с оглед пълнота на изложението.

Във връзка с взетото решение по т. 2.1 приемане финансовия отчет на „Х. Ц. Б.“, съдът намира за основателно възражението на ищеца, че следва при представянето на отчета, било по време на събранието, било преди това, с изпратеното електронно съобщение до всички етажни собственици, да се представят и първичните счетоводни документи, обосноваващи извършените разходи. Липса на представяне на тези първични документи, води до нарушаване изискването за достатъчна информираност на етажните собственици. В решение № 78 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК е прието, че изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи. Разходите на етажната собственост се формират от различни пера, за повечето от които се издават разходно счетоводни документи. Приемането на отчета няма само декларативен характер. По същество подобно решение означава одобряване на извършените разходи за етажната собственост. Приемането на решение за одобряване на отчета за приходите и разходите за определен период предполага информираност на етажните собственици за тези разходи, включително и от първичните счетоводни документи за дейностите, за които се издават такива и доказване от органа, който разходва средства на етажната собственост на тези разходи. От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че не са били представяни първични счетоводни документи, нито по време на събранието, нито преди това. Следователно отчетът е гласуван на процесното общо събрание без собствениците от етажната собственост да са информирани в пълнота с представяне на надлежни отчетни документи и доказване на извършените разходи - без да им се даде възможност предварително да се запознаят с тези документи. Това е самостоятелно основание за отмяна на соченото решение по т.2.1. В същия смисъл е цитираната задължителна съдебна практика на върховната инстанция.

По отношение решение по т.4 от Общото събрание на Етажната собственост проведено на 22.02.2024 г. не е в правомощията на Общото събрание да взема подобно решение, доколкото от систематичното тълкуване на нормите на чл. 11, т.10, б. „б“ и чл.11, т.10, б. „н“ ЗУЕС има право да отдава под наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата при спазване на нормите за пожарна и аварийна безопасност или използване на приходи от поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата и/или отдаване под наем на общи части на сградата и/или от други източници за обслужване на задължения по кредити с цел основен ремонт, и/или основно обновяване, и/или енергийна ефективност, и/или инсталации за възобновяеми източници, т.е. има право да отдава под наем общи части на сградата, но не и да гласува етажни собственици да заплащат обезщетение във вид на наем, което представлява разход, който не е включен в разходите дължими от етажните собственици за управление, поддържане и ремонт и обновяване, съгласно чл. 48 и сл. ЗУЕС. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че взетото решение по т.4 е незаконосъобразно. Следва да се посочи за яснота, че когато етажен собственик, респ. собственици или трето лице без съгласието на общото събрание на етажната собственост преустрои или промени предназначението на обща част, защитата на останалите етажни собственици, засегнати от такива неоснователни действия, е чрез негаторен иск, а не чрез вземане на решение за плащане на обезщетение. В този смисъл решение № 345/25.06.2010г. по гр.д.№1497/09г. I гр. о., решение № 179/ 09.03.2010г. по гр. д.№ 219/2009г. I гр. о., решение 211/13.09.2011 г. по гр. д. №1940/ 2009г. I гр. о. и решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС.

За яснота, по отношение спорът дали дворното място е обща част или не, следва да се посочи, че съдът споделя изцяло цитираната съдебна практика от страна на процесуалния представител на ищците, обективирана в решение № 142/11.03.2025 по гр. д. № 292 по описа за 2024 г. по описа първо г. о. на ВКС, в което е посочено, че традиционното разбиране за правото на строеж по чл.63 ЗС се отнася за строителство във височина върху земната повърхност. За да се извърши подземно строителство в чужд имот обаче строителят също трябва да притежава право на строеж. Следователно и в този случай въз основа на ЗС се разграничават двете права – правото на собственост върху подземното строителство и правото на собственост върху земята, като техните титуляри при учредена суперфиция са различни. Тази разделна собственост съществува дори когато земната повърхност е била разрушена при извършването на подземното строителство, а след това е възстановена. В този случай възстановената земна повърхност не може да се разглежда като покрив на подземното строителство, тъй като суперфициарят няма правно основание да придобие правото на собственост върху земята само защото тя не продължава в онази дълбочина, която е имала преди строителството. Аргумент в подкрепа на извода, че и при подземно строителство правото на собственост върху възстановената земна повърхност /земята/ се запазва от нейния собственик и не се превръща в покрив на подземното строителство е и разпоредбата на § 5, т.16 на ДР на ЗУТ, според която по смисъла на този закон „свободна дворна площ“ е разликата между площта на УПИ и застроената площ. За такава площ се считат и откритите използваеми тераси върху подземния етаж, както и озеленените площи. По изложените съображения следва да се приеме, че когато в един имот въз основа на учредено право на строеж се извърши подземно строителство и възникне етажна собственост, земята, която се намира върху подземното строителство, не става обща част по чл.38, ал.1 ЗС, а остава собственост на собственика на земята. Съобразявайки това решение, относимо към настоящия случай, доколкото се твърди, че изградени 23 надземни парко места са над покрива на подземния гараж, това не означава, че земята, намираща се над подземното строителство става автоматично обща част на сградата. Още повече, че от представените писмени доказателства /нотариални актове/ се установява, че собствениците на земята, т.е. поземлен имот с идентификатор •••••••••••••••••• и изградената върху него сграда с четири входа и самостоятелни обекти – жилища и търговски обекти, са различни, което обуславя невъзможност собствениците на самостоятелни обекти в сградата да вземат решения по отношение земята, върху която е изградена сградата, когато същата е собственост на различни лица от етажните собственици. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 481/25.05.2011 г. по гр.д. № 979/2009 г. на първо г.о. на ВКС и решение № 28/01.02.2012 г. по гр.д. № 331/2011 г. на второ г.о на ВКС. Дворното място е обща част само, когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място. Когато едно лице притежава право на собственост върху идеална част от дворното място без обаче да притежава самостоятелен обект в сградата, режимът на етажната собственост не намира приложение, доколкото особените отношения по повод поддържането, управлението и разпореждането с общите части по смисъла на чл. 38 ЗС съществуват само между лицата, притежаващи самостоятелни обекти в сградата. Участието в съсобствеността на дворното място наред с етажните собственици и на трето лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата – етажна собстовеност, обуславя обикновена съсобственост. В този смисъл е Помагало по гражданско материално право за кандидати за младши съдии, част 1, издадено от Национален институт на правосъдието, раздел 1 Вещно право, Етажна собственост, стр.224.

По отношение взетите решения по т.6 - 6.1 и 6.2 приложение следва да намери нормата на чл. 16, ал.3 ЗУЕС, която посочва, че общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. Взетите решения не могат да бъдат приравнени на неотложен случай и съдът намира, че са извън обявения дневен ред. Неоснователни са възраженията на ответника, че в точка "други" може да се включват всички други въпроси, поставени от един или няколко от етажните собственици, защото по този начин би се заобиколила забраната на чл.16, ал.3 ЗУЕС, която изисква общото събрание да приема решения само по предварително обявени конкретни въпроси, с които етажните собственици да са се запознали и да са подготвени, с изключение на случаите на неотложност. §1 т.16 от ЗУЕС дава легална дефиниция на понятието "Неотложен случай". Това е наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. Взетите решения по т. 6 - 6.1 и 6.2 не са от категорията решения, попадащи под хипотезата на неотложен случай, поради което същите е следвало надлежно да се поставят в дневния ред на събранието и като не са сторили това, същите се явяват незаконосъобразни, поради което подлежат на отмяна. Преценката налице ли е неотложен случай се извършва както с оглед обективното наличие на ситуация, представляваща заплаха за живота или здравето на собствениците, ползвателите или трети лица, така и с оглед характера на взетите решения - дали същите са пряко насочени към премахване на тази ситуация или не. Настоящият случай, не е такъв. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 67 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/2011 г., II г. о.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция е основателна и атакуваните решения по т.2.1, т.4 и т.6 /6.1 и т.6.2/, на проведеното на 22.02.2024 г., Общо събрание, следва да бъдат отменени.

По отношение на разноските:

Право на разноски, с оглед изхода на делото има ищцовата страна. Ищецът „М. т.“ ООД претендира заплащането на сумата от 3000 лева, адвокатско възнаграждение, за което представя надлежно доказателство за извършеното плащане. Ищците „Б.“ и „Г.“ ЕООД претендират сумата от по 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 80 лева заплатена държавна такса и такса да преписи от 29.80 лева. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от страна на ищците адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по същото. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, чл. 7, т.4 дължимото възнаграждение за неоценяеми искове възлиза в размер на 1000 лева. Съдът намира, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено, доколкото по отношение на исковата претенция по реда на чл. 40 ЗУЕС не са събирани редица различни доказателства. Производството е протекло в две съдебни заседания, а продължителността на същото се е дължало на обжалване на междинните съдебни актове – допуснато обезпечение на исковата претенция, което е обжалвано на две съдебни инстанции и постановеното спиране на съдебното производство. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира че следва да присъди възнаграждение в размер от по 1000 лева за всеки от ищците, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, а в полза на „Б.“ и „Г.“ ЕООД да присъди и заплатената държавна такса и такса за изготвяне на преписи. Дължимите разноски следва да се присъдят в официалната за страната валута, съгласно чл.4 и чл. 14 от Закона за въвеждане на еврото в Р. България или в размер на 511,30 евро за „М. т.“ ООД и в размер на 1078,74 евро в полза на „Б.“ и „Г.“ ЕООД

Водим от горното, съдът