Решение № 923 от 8.5.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 367/2025 г.

Производството е по реда на чл.175 от АПК. Образувано е по писмена Молба с вх. №1030/06.04.2026г., подадено от процесуалния представител на Директора на ТП на НОИ – Търговище-гл.юрисконсулт Б. К., за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Решение №526/25.03.2026г. по адм.д. №367/2025г. по описа на Административен съд –Търговище. В искането се излага становище, че в Решението е допусната грешка при изписване на една от страните по делото, в частта на осъдителния диспозитив, в който в полза на ответника са присъдени разноски. Навежда се, че в конкретният случай допуснатата грешка в диспозитива на решението се изразява в изписването като ответник, в полза на който се присъждат разноските-НОИ, а не действителният ответник -ТП на НОИ-Търговище. Отправено е искане за поправка на решението, в осъдителния диспозитив като в последния да се чете: „…в полза на ТП на НОИ – Търговище“. Съдът, след като извърши проверка на молбата, приема следното: Съдебното производство по адм.д. №367/2025г по описа на Административен съд-Търговище е проведено при конституирани страни П. М. А. в качеството на оспорваща и Директора на ТП на НОИ-Търговище, в качеството на ответник като административен орган,издал оспореният акт. С Решение №526/25.03.2026г. по адм.д. №367/2025г., съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. М. А. против Решение № 1040-25-83/20.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-1910-16/08.05.2025г., издадено от К. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл.54ж, ал.2 от КСО, е отказано изменение на разпореждане [номер]-00-1910-7/30.05.2024г., по подаденото от П. М. А. искане № 1056-25-467/21.02.2025г. Със същото Решение съдът е осъдил П. М. А. да заплати в полза на Национален осигурителен институт /НОИ/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, съставляващ правалутирания размер от левове в евро на определения с решението размер от 200 /двеста/ лева, съгласно чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026г. При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Ответник в съдебното производството не е териториалното поделение /ТП/ на НОИ-Търговище, а Директорът на ТП на НОИ-Търговище, в качеството му на административен орган, издал оспореният акт, при спазване на изричното изискване на чл.153,ал.1 от АПК. Съгласно нормата на пар.1,т.6 от ДР на АПК „…Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административния орган…“. Юридическото лице в случая е НОИ, съгласно чл.2, ал.1 от ПОДНОИ. ТП на НОИ-Търговище се явява единствено териториално поделение на НОИ с обхват, съгласно границите на административния център на област Търговище, по аргумент на чл.9 от ПОДНОИ. В случая административният орган- Директорът на ТП на НОИ-Търговище, който е и ответникът по настоящото дело се намира в структурата на юридическото лице-НОИ и разноските по делото следва по закон да се възлагат в полза или в тежест на посоченото ЮЛ, а не на негово териториално поделение. Ето защо независимо, че в мотивите на решението се сочи ТП на НОИ, до колкото ответникът по делото е Директорът на ТП на НОИ-Търговище, а не териториалното поделение то диспозитивът на решението се явява постановен при спазване и в съответствие със законовото изискване на пар.1,т.6 от ДР на АПК. По посочените съображения съдът приема, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.175,ал.1 от АПК в осъдителния диспозитив на решението. На основание всичко гореизложено, съдът намира, че следва молбата с вх. №1030/06.04.2026г на Директора на ТП на НОИ, подадена чрез процесуалния му представител, да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, съдът