Решение № 6534 от 20.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2669/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 624, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове е малък материален интерес. С Решение № 20218800 от 03.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3574/2020 на СРС, 119 състав съдът е осъдил „У.Е.У.“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, да плати на „И.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••••• следните суми: 488, 95 лева – обезщетение за закъснял полет, законна лихва върху главницата от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 410 лева – разноски по делото. Решението се обжалва от ответника – „У.Е.У.“ КФТ, в цялост с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага, че е подал в срок отговор и е оспорил претенцията на ищеца в цялост. Претендира разноски. Въззиваемата страна – ищецът „И.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, е депозирала в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното от фактическа и правна страна: Районният съд се е произнесъл по предявен от „И.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••••• иск с правно основание правно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника „У.Е.У.“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария да заплати сума в размер на 488, 95 лева – компенсаторно обезщетение за закъснял полет София – Малта на 16.11.2019 г., прехвърлено с договор за цесия в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2020 г. до окончателното плащане. По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му – в обжалваната част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. По съществото на спора и като съобрази доводите на страните, съдът намира следното: Производството се развива по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, приложима при презгранични граждански и търговски дела. За презгранично се приема дело, при което поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд. В случая не е спорно, че ответното дружество е регистрирано и обичайно извършва своята дейност на територията на Унгария. Предвидената в посочения Регламент отговорност на въздушните превозвачи при извършване на превоз на пътници в случаите на отмяна, закъснение на полета и други специфични хипотези се осъществява на принципа на договорната отговорност. Целта е пътниците да бъдат компенсирани за претърпените от тях вреди. Редът, по който се претендира обезщетението е облекчен и уреден в Регламент (ЕО) № 861/2007 г. За да възникне право на обезщетение по този ред, следва да се докажат, на първо място, предпоставките на чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004, а именно - облигационна връзка по договор за въздушен превоз между цедента И.Б. и „У.Е.У.“ КФТ, закъснение на полета с повече от 3 часа, за което са изложени твърдения в исковият формуляр, претендираният размер на обезщетението, дължимо от превозвача, разстоянието на полета, въз основа на което се определя размера на обезщетението, както и сключен договор за цесия между правоимащия пътник И.Б. и ищцовото дружество „И.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, която да е валидно съобщена на превозвача - „У.Е.У.“ КФТ, по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Настоящият съдебен състав посочва, че ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства, по общите правила на процеса – чл. 154, ал. 1 ГПК. Ищецът следва да ангажира доказателства за установяване на всички обстоятелства, които е декларирал в исковия формуляр, като посочи и изчерпи доказателствените си искания с него. В случая ищецът не е ангажирал доказателства, както за сключване на договор между цедента и превозвача - ответник, така и относно датите и часовете, на които е следвало да излети и кацне съответния полет и за неговия маршрут и разстоянието на полета. Към исковия формуляр не са приложени доказателства, от които да се установят твърденията, изложени в него, а именно: че пътникът И.Б. е закупил електронен билет/резервация EET3PQ за полет номер W64365, с въздушен превозвач „У.Е.У.“ КФТ, че полет номер W64365 е следвало да се осъществи на 16.11.2019 г. в 14.05 часа от София и да пристигне по разписание на 16.11.2019 г. в Малта в 15.10 часа, както и че реалното време на пристигане на 16.11.2019 г. е в 21.19 часа. Освен това въззивният състав намира, че не са ангажирани и доказателства за разстоянието на полета, въз основа на което се определи размерът на обезщетението. Ищецът не е посочил и поискал събиране на доказателства за установяване на тези твърдения във формуляра. Следва да се посочи още, че ищецът не е заявил искане във формуляр А за представяне на доказателства за процесните полети, нито е заявено искане за устно изслушване на страните. СРС е приел горните обстоятелства за безспорно установени, тъй като е приел, че отговор не е подаден от ответника. Такъв обаче настоящият състав намери, че е депозиран в срок (макар и докладван на районния съдия след постановяване на обжалваното решение). Отделно от изложеното, обстоятелството, че не е получен отговор от страна на ответника, не освобождава ищеца от задължението за докаже претенцията си по основание и размер пълно и главно. Въззивният състав намира, че неподаването на отговор от ответника в това производство не може да се приравни на направено от негова страна признание на подлежащите на доказване факти. Относно приложението на чл. 4, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г. следва да се отбележи, че в процесното производство, съдът прилага разпоредбата на чл. 4, т. 4 от Регламента, само ако сметне, че информацията, предоставена от ищеца във формуляра, е недостатъчно ясна или недостатъчна, или ако исковият формуляр не е попълнен правилно, освен ако искът не се окаже явно неоснователен или недопустим. В този случай, съдът следва да даде възможност на ищеца да попълни и поправи исковия формуляр или да представи допълнителна информация или документи, или да оттегли иска в определен от него срок. За тази цел съдът или правораздавателният орган използва стандартния формуляр Б, съдържащ се в приложение II. В заключение следва извод, че съдът е длъжен да даде указания на ищеца само при недостатъчно ясна или недостатъчна информация или неправилно попълнен формуляр. Съдът няма задължения да дава указания на страните, касаещи основателността на иска, свързани с неговото доказване, като е длъжен да третира страните еднакво и да вземе предвид изложеното във формуляра и представените доказателства към него. Въззивната инстанция приема също така, че съдът не е задължен да извършва двойна размяна на книжа. Съгласно предвиденото в чл. 5 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г., само при предявен насрещен иск от ответника се предвижда даване на допълнителна възможност на ищеца за становище по депозирания от ответника отговор, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г., процедурата по този ред е писмена, с цел постигане на по-голяма бързина. С оглед малкият размер на исковете, съдът или правораздавателният орган може да проведе устно изслушване на страните, ако сметне за необходимо или ако бъде изрично поискано от някоя от страните. Съдът или правораздавателният орган може да откаже подобно искане, ако счете, с оглед на обстоятелствата по делото, че очевидно не е необходимо устно изслушване за провеждане на справедлив процес. Този отказ не може да бъде оспорван самостоятелно. Въззивният състав констатира, че в т. 9 от Формуляр А, ищцовото дружество е отбелязало изрично, че не желае устно изслушване, като единствено е посочило, че желае да присъства лично, (в т. 9. 2 от формуляра), в случай, че съдът реши, че е необходимо да се проведе устно изслушване на страните. Следователно въпреки, че преценката за провеждане на устно изслушване е предоставена на съда, съгласно разпоредбите на Регламента, в случая ищецът изрично е посочил, че не желае провеждане на устно изслушване. Съгласно разпоредбата на чл. 624, ал. 4 от ГПК, дело по Регламент (ЕО) № 861/2007 г. може да бъде връщано само по искане на ответника при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 от съответния Апелативен съд по реда за преразглеждане на спора. Съгласно чл. 18 от Регламента ответникът има право да подаде молба за преразглеждане на съдебно решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, пред компетентния съд или правораздавателен орган на държавата-членка, където е постановено решението, когато: а) исковият формуляр или призовките за устно изслушване са били връчени лично от него по метод без доказателство за получаване, съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 805/2004; и връчването, не по негова вина, не е извършено достатъчно навреме, за да може да организира своята защита, или б) ответникът е бил възпрепятстван да възрази срещу иска поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна, при условие, че и в двата случая действа своевременно. Ако съдът или правораздавателният орган отхвърли преразглеждането, решението остава в сила. В настоящия случай, не е направено искане от страна на ответника за преразглеждане и не са налице предпоставките на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г., а настоящата въззивна инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. След като не се установява да е възникнало вземане в полза на цедента И.Б., без значение за спора е да се обсъжда дали вземането е било валидно прехвърлено на новия кредитор - ищеца посредством договора за цесия от 19.11.2019 г. Предмет на договора за цесия могат да бъдат само валидно възникнали вземания на цедента. На следващо място, съдът намира, че недоказани са останали и обстоятелствата, че полет номер W6 4365 е следвало да се осъществи на 16.11.2019 г. в 14.05 часа от София и да пристигне по разписание на 16.11.2019 г. в Малта в 15.10 часа, както и че реалното време на пристигане на 16.11.2019 г. е в 21.19 часа т.е., че е налице закъснение на полета с повече от три часа. Освен това въззивният състав намира, че не са ангажирани и доказателства за разстоянието на полета, въз основа на което се определя размерът на обезщетението. Предвид изложеното в съвкупност, въззивният състав приема, че предявеният от „И.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••••• осъдителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника „У.Е.У.“ КФТ да заплати сума в размер на 488, 95 лева – компенсаторно обезщетение за закъснял полет София – Малта на 16.11.2019 г., прехвърлено с договор за цесия в полза на ищеца, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Поради несъвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора, обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено. По разноските: При приетия изход на делото в полза на ответника е възникнало право на разноски в първоинстанционното и въззивното производство. Такива са направени във въззивното производство за платена държавна такса за въззивно обжалване в размер 25 лв. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство, но поради липса на доказателства за тяхното договаряне и заплащане, такива не се дължат. Воден от горното, Съдът