Решение № 2897 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 235/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54 ал. 1, т. 4, чл. 61, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във вр. Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Делото е образувано по жалба на И. С. С., подадена чрез адв. Ч., АК – Пазарджик, против Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/1192 от 02.05.2025 г. за отказ от изплащане на 2023 безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по Интервенции/Мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Жалбата е подадена чрез административния орган на 04.06.2025 г. и е изпратена от органа до съда на 02.03.2026 г., ведно с административната преписка. Уведомителното писмо е обжалвано като нищожно и незаконосъобразно. Твърди се, че установяванията за недопустимост за подпомагане от административните проверки по чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП не отговарят на истината. Посочено е, че действително жалбоподателят е подал през 2023 г. в Областна Разплащателна агенция – Пазарджик заявление за подпомагане с УИН 13/130723/23216, ведно с всички нужни документи доказващи го като активен земеделски стопанин съобразно критериите визирани в чл. 54,а л. 1, т. 4 от ЗПЗП. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. Ч., който поддържа жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени процесният акт като незаконосъобразен и необоснован. Претендира разноски. Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. София – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрк. К., който оспорва жалбата. Моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди издадения административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд - Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят И. С. С. е регистриран като земеделски стопанин с уникален регистрационен номер /УРН/ 757877, както и че същият е подал заявление за подпомагане с УИН 13/130723/23216 за кампания 2023 (л. 12 и сл.) по интервенции за подпомагане по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, както следва за: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ); Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ); Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС); Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП); Ехо схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко – БРЕИ). Заявени са за подпомагане общо 23.22 ха в землището на с. Сарая. Не са изведени предупреждения за нередност при автоматичната проверка по подаденото заявление за подпомагане. Във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2023, от страна на ДФЗ били извършени задължителни административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията на чл. 54 от ЗПЗП на информацията, предоставена от съответните държавни органи, които я събират и обработват и наличните данни в Интегрираната система за администриране и контрол. На основание чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП е изискана и предоставена информация, както следва в периода 2023- юли 2024 г.: от Националната агенция за приходите - за размера на приходите (общо и от селскостопанска дейност), декларирани в годишната данъчна декларация (ГДД) за най-близката данъчна година, за която има данни; от Националния статистически институт - информация, в зависимост от вида на правния субект, за кода на икономическа дейност (КИД), основната икономическа дейност или упражняваната дейност за предходната година (л. 41-73 и л. 176 – 185 от делото). След постъпването на изисканите данни и едва към 02.05.2025 г., от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/1192 от 02.05.2025 г. за отказ от изплащане на 2023 безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по Интервенции/Мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявление за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Получените резултати от извършените административни проверки са отразени в Таблица № 1 от писмото, както следва: получени директни плащания за предходна година – 54 263,99 лв.; директните плащания за предходна година са по-малко от левовата равностойност на 5000 евро – не; размер на директни плащания за предходна година – 54 263,99 лв.; общи приходи за най-близката данъчна година – „-“ лв.; най-близка данъчна година – „-“ г.; постъпления от неселскостопански дейности за най-близка данъчна година – „-“ лв.; процент на директни плащания спрямо приходи от неселскостопански дейности – „-“; процентът на директни плащания е най-малко 5% от приходите от неселскостопанска дейност (да/не)– „-“; процент на приходи от селскостопанска дейност спрямо общо приходи – „-“ ; приходи, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година – „-“; приходите от селскостопанска дейност са най-малко 1/3 от общия размер на приходите – „-“; код на основна дейност от НСИ -; кандидатът упражнява селскостопанска дейност – „-“. Тоест видно от съдържанието на Таблица № 1 към процесното уведомително писмо са попълнени само три от колоните. По останалите показатели няма никакво отразяване, нито с „да“ или „не“, нито с „0“ процента или лева. Поставени са само тирета, като въобще не става видно дали ответния орган е направил някакви констатации по тези показатели или е приел, че не е налице изпълнение по тези показатели. Предвид гореизложеното и на основание чл. 71, ал.1, предложение първо от ЗПЗП, с процесното УП е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2023 по интервенциите на директните плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗПЗП. За изясняване на относимите към спора обстоятелства по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като ясно, обосновано, мотивирано и изготвено от компетентно лице. В заключението си вещото лице посочва, че за 2022 г. жалбоподателят е декларирал в подадената Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД за 2022 г.), с вх. № 1300404П5342/03.07.2024 г. следните доходи: = 148 926,84 лева общо доходи (без приспадане на разходи за дейността и внесени осигуровки) ; в т.ч. = 20 094,73 лева доходи от трудови правоотношения; = 30 991,26 лева доходи от дейност като регистриран земеделски производител. (код 3011); = 97 840,85 лева получени доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани със селскостопанската му дейност. Предвид тези данни, вещото лице е изчислило съотношението между доходите от селскостопанска дейност към общите доходи за годината, които възлизат на 20,81 %. Вещото лице в тази връзка е уточнило, че в приложеното по делото процесно уведомително писмо (стр.9-10) е отразено, че жалбоподателят е получил за 2022 г. 54 263, 99 лева директни плащания. Налице е разлика между декларираните от жалбоподателя получени субсидии и плащания -97 840,85 лева и посочената от ДФЗ сума от 54 263,99 лева, която разлика е в размер на 43 576,86 лева. Поради това и вещото лице е изчислило съотношение между доходите от селскостопанска дейност за годината 30 991,26 лева и общо доходи 105 349,98 лева за годината без посочената по-горе разлика. Това съотношение възлиза на 29,42%. На следващо място, вещото лице е посочило, че за 2023 г. жалбоподателят е декларирал в подадената Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД за 2023 г.), с вх. № 130040401931/29.04.2024 г. следните доходи: = 194 033,57 лева общо доходи (без приспадане на разходи за дейността и внесени осигуровки) ; в т.ч. = 31 282,41 лева доходи от трудови правоотношения; = 22 107,55 лева доходи от дейност като регистриран земеделски производител. (код 3011); = 140 643,61 лева получени доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани със селскостопанската му дейност. В този контекст, вещото лице е приело, че съотношението между доходите от селскостопанска дейност към общите доходи за годината възлизат на 11,39 %. Вещото лице на следващо място е посочило, че за 2024 г. жалбоподателят е декларирал в подадената Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД за 2024 г.), с вх. № 130040444984/14.03.2025 г. следните доходи: = 196 638,11 лева общо доходи (без приспадане на разходи за дейността и внесени осигуровки); в т.ч. = 34 198,38 лева доходи от трудови правоотношения; = 73 379,50 лева доходи от дейност като регистриран земеделски производител. (код 3011); = 89 060,23 лева получени доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани със селскостопанската му дейност. Съотношението между доходите от селскостопанска дейност към общите доходи за годината възлизат на 37,32 %. За 2025 г. вещото лице е посочило, че жалбоподателят е декларирал в подадената Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД за 2025 г.), с вх. № 130040519155/24.03.2026 г: следните доходи: = 74 861,75 лева общо доходи (без приспадане на разходи за дейността и внесени осигуровки) ; в т.ч. = 0 лева доходи от трудови правоотношения; = 0 лева доходи от дейност като регистриран земеделски производител. (код 3011); = 74 861,75 лева получени доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани със селскостопанската му дейност. Съотношението между доходите от селскостопанска дейност- няма декларирани към общите доходи за годината възлизат на 0 %. Предвид дадените отговори, вещото лице е уточнило, че жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите си, получени през 2022 г. с вх. № 1300404П5342/03.07.2024 г. - след нормативно определения срок. Жалбоподателят е получавал своите доходи в качеството си на физическо лице, той няма регистрация по БУЛСТАТ и няма регистрация в ТР за ЕИК като юридическо лице. В декларацията са включени приложение № 1 за доходи по трудово правоотношение и приложение № 3 за доходи от друга стопанска дейност. Получените доходи по трудово правоотношение за 2022 г. възлизат общо на 20 094,73 лева. Получените доходи от друга стопанска дейност за 2022 г., декларирани в приложение № 3, възлизат общо на 128 832,11 лева, от които 30 991,26 лева доходи от дейност като регистриран земеделски производител ( код 3011) и 97 840,85 лева получени доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани със селскостопанската му дейност. Общо декларираните доходи на физическото лице, получени през 2022 г., възлизат на 148 926,84 лева. Общо доходите на физическото лице, получени през 2022 г., изчислени без разликата от 43 576,86 лева, възлизат на 105 349,98 лева. Уточнено е след проверка от вещото лице, че жалбоподателят е декларирал в ГДД за 2022 г. сума в размер на 30 991,26 лева доходи от дейност като регистриран земеделски производител. (код 3011), като доходите са получени от отглеждане на семкови и костилкови плодове. Вещото лице в тази връзка е представило в т. 1 от заключението си вариант на изчисленията на изискваните съотношения при съобразяване на декларираните доходи от селскостопанска дейност. В изчисленията на ДФЗ, посочени в Таблица 1 „Резултати от автоматизирани проверки по подадени заявления“, съдържаща се в процесното уведомително писмо, няма включени приходи/доходи от селскостопанска дейност, както и няма включени общи приходи, в т.ч. и от трудови правоотношения. Въпреки това следва да се отбележи, че уведомителното писмо е изготвено през 2025 г., когато вече ГДД и годишния отчет за дейността за 2022 г. са били подадени в съответните органи. Установено е също, че доходите на жалбоподателя от неселскостопанска дейност за 2022 г. са формирани от доходите по трудови правоотношения и те възлизат на 20 094,73 лева. Вещото лице е посочило също, че жалбоподателят е декларирал в Приложение № 3 от ГДД за 2022 г. доходи от друга стопанска дейност по код 3011 -доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани със селскостопанската му дейност общо 97 840,85 лева. Предвид това от вещото лице е изискана допълнителна информация от ДФЗ и такава е представена, включително и по делото (л. 175 лице и гръб) за реално получените плащания към жалбоподателя от ДФЗ. Установено е, че на жалбоподателя за 2022 г. са изплатени суми - директни плащания, подпомагане, национални доплащания по различните мерки, платени през 2022 г., общо в размер на 97 840,85 лева, като сумата е равна на декларираните от жалбоподателя получени плащания. При тези установявания, вещото лице е приело, че съотношението между приходите/доходи от селскостопанска дейност за 2022 г. спрямо общия приход/доход, включващ само посочените от ДФЗ в процесното уведомително писмо платени директни плащания, възлиза на 29,42%. Съотношението между приходите от селскостопанска дейност за 2022 г. спрямо общия деклариран в ГДД приход, възлиза на 20,81%. Съотношението между полученото от ДФЗ финансиране - декларирано от жалбоподателя -97 840,85 лева, и приходите/ доходите от неселскостопанска дейност - 20 094,73 лева доходи от трудови правоотношения, възлиза на 486,89 %. Съотношението между полученото от ДФЗ финансиране - посочено в уведомителното писмо - 54 263,99 лева, и приходите/ доходите от неселскостопанска дейност - 20 094,73 лева доходи от трудови правоотношения, възлиза на 270,04 %. Съотношението между приходите от селскостопанска дейност за 2022 г. - 30 991,26 лева и приходите от неселскостопанска дейност - 20 094,73 лева доходи от трудови правоотношения, възлиза на 154,22 %. Съотношението между приходите от селскостопанска дейност за 2022 г. - 30 991,26 лева и общо приходите от селскостопанска и неселскостопанска дейност - 20 094,73 + 30 991,26 лева, възлиза на 60,66%. По отношение на дадените процентни съотношения, в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че най-напред е посочила какво е имала предвид във всяко едно перо - трудови възнаграждения от нестопанска дейност, доходи от селскостопанска дейност, които са декларирани в специалния код на ГДД и доходи от директно субсидиране и плащания от ДФЗ. На базата на тези данни е изчислила всички коефициенти, които са поискани. Едните съотношения са между приходите от селскостопанската дейност и общо приходите, всички приходи. Другите съотношения, които е изчислила в т. 6 от заключението, те са изрично посочени, които касаят 5%, са субсидиите от финансирането от ДФЗ спрямо неселскостопанските приходи, тоест спрямо доходите от трудово правоотношение. Така, както е поставен въпросът, така го е изчислила. Относно 5 % отговорът е даден в т. 6.4 от заключението. Уточнява, че има два варианта, защото се оказа, че в процесното уведомително писмо ДФЗ е записал, че лицето е получило 54 000 лв. директни плащания, а самото физическо лице обаче декларира 97 000 лв. получено финансиране. След това в справката, която й е предоставена ДФЗ от СЕБРА, по тяхната информационна система, също са 97 000 лв. и поради това тя е изчислила двете съотношения – веднъж 54 000 лв. – това, което е по уведомителното писмо и веднъж 97 000 лв., което е декларирано от жалбоподателя. И в двата варианта процентът е много по-голям от 5%. На следващо място следва да се отбележи, че по делото е прието Писмо вх. № 3084/31.03.2026 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик, с което уведомяват съда, че И. С. С. е бил регистриран като активен земеделски стопанин за стопанската 2021-2022 година и стопанската 2022-2023 г. в регистъра на земеделските стопани по Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Приети са в тази връзка и 2 бр. извадки от регистъра, от които е видно, че лицето е активен земеделски стопанин и към днешна дата, като са налице непрекъснати права на земеделски стопанин в периода 2021-2026 година. По делото са представени и приети Годишните данъчни декларации на жалбоподателя за 2022 г., 2023 г., 2024 г., 2025 г. и 2026 г., както и справки от Националния статистически институт за 2022 г., 2023 г. 2024 и 2025 г. От представените документи става видно, че ГДД за 2022 г. е подадена след законоустановения срок (ГДД за 2022 г. е подадена на 03.07.2024 г., вместо до 30.04.2023 г.), но преди издаване на процесното уведомително писмо – 02.05.2025 г. Уточнено е в съдебно заседание, че това се дължало на забавяне и пропуск на счетоводството на жалбоподателя. В ГДД за 2022 г. и за 2023 г. са декларирани доходи от селскостопанска дейност и получените плащания от ДФЗ под формата на финансиране. От справките от НСИ пък става видно, че лицето е декларирано с икономическа дейност „отглеждане на семкови и костилкови плодове“, както за 2022 г., така и за 2023 г. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Процесното Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/1192 от 02.05.2025 г. е връчено на жалбоподателя на 28.05.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне на л. 11 от делото. Жалбата е подадена на 04.06.2025 г., чрез Държавен фонд „Земеделие“, РА, до Административен съд – Пазарджик. Въпреки, че жалбата е изпратена от административния орган до съда едва на 02.03.2026 г., тоест девет месеца след получаването й в ДФЗ, съдът намира, че е спазен срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК, доколкото правно значение за срочността на оспорването има подаването на жалбата чрез органа (с вх. № 02-131-6500/96 от 04.06.2025 г.). Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП във вр. с чл. 20 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ се представлява от Изпълнителния директор, като съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, той организира и ръководи дейността на фонда и представлява фонда. По силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Предвид това, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му по закон правомощия. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обаче не са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта в частта касаеща направения отказ за изплащане на суми. Част от мотивите за постановяване на отказа в случая следва да се съдържат в Таблица № 1 към процесното уведомително писмо. Както е посочено и по-горе обаче само три от колоните в таблицата са попълнени. Останалите 10 колони са с поместен знак „-“ като не става ясно дали органът не е разполагал с данни да попълни тези колони или е искал да посочи отрицателно изпълнение по тези показатели. Не на последно място и от представената справка за плащания по системата СЕБРА ( л. 175 лице и гръб от делото) се установи и, че на жалбоподателя не е изплатена сумата от 54263,99 лева получени директни плащания за предходната година- така както е посочено в първата и третата колона от Таблица № 1, а е получил 97 840,85 лева за 2022 г. (предходната година на процесната кампания). От горните следва, че процесното уведомително писмо страда от пороци във формата, които затрудняват както защитата на жалбоподателя, така и преценката за законосъобразност на оспорения акт. При издаване на оспорения акт са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи именително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В случая, административният орган е провел дължимата процедура, извършвайки задължителните административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП и изисквайки необходимата информация от съответните първични администратори на данни (л. 41-73 и л. 176 – 185 от делото) съобразно е спазил правилата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП. В случая обаче не са съобразени нито подадените данни с ГДД за 2022 г. и за 2023 г., нито вписаната в НСИ основна дейност на жалбоподателя. Действително ГДД за 2022 г. е подадена извън законоустановения срок – през 2024 г., вместо до 30.04.2023 г., но е подадена преди издаване на процесното уведомително писмо – 02.05.2025 г. Тоест процесните проверки не са осъществени непосредствено преди издаване на уведомителното писмо, а в рамките на година и половина до две години преди издаването му. Като не е събрана и съобразна цялата необходима информация по административните проверки предхождащи издаване на процесното уведомително писмо е допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се съобрази, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалното нарушение е съществено, ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта. В случая по делото се установи, че получените от жалбоподателя суми за 2022 г. не са били в размер на 54263,99 лева, а в размер на 97 840,85 лева, което се установява от представената от ДФЗ информация от система СЕБРА, а и лицето е полагало труд като земеделски стопанин, за което е декларирало доход за 2022 г. над 30 000 лева. Следователно при постановяване на оспорения акт не са взети предвид всички относими данни и факти, което е довело до постановяване на акт с различно съдържание. Преценката за законосъобразност на оспореното уведомително писмо по критерия по чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон, сочи също на основателност на оспорването. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода за неправилно приложение на относимите материалноправни норми спрямо установените фактически обстоятелства по отношение на извършения с УП отказ от изплащане на безвъзмездната финансова помощ. Съгласно § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.), за кампания 2023 г. (за която кампания е постановен и процесният отказ) се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54 от ЗПЗП. Според приложимата съобразно горецитираното правило редакция на чл. 54, ал. 1 от ЗПЗП (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: 1. са земеделски стопани по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) № 2021/2115; 2. са вписани в регистъра по чл. 7; 3. не извършват нито една от дейностите по ал. 2; 4. отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Така изброените хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност. Приетото от органа в процесното УП, а именно, че И. С. С. не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, не кореспондира с действителното фактическо положение, установено със събраните по делото доказателства. От доказателствата и приетото по делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за най-близката данъчна година, а именно 2022 г. (предхождащата годината, за която се иска подпомагане – кампания 2023) жалбоподателят е получил следните доходи: 148 926,84 лева общо доходи (без приспадане на разходи за дейността и внесени осигуровки); в това число 20094,73 лева доходи от трудови правоотношения; 30991,26 лева доходи от дейност като регистриран земеделски производител (код 3011); 97840,85 лева получени доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани със селскостопанската му дейност. Съотношението между доходите от селскостопанска дейност към общите доходи за годината възлизат на 20,81 %. Следователно, възприетото от административния орган в Таблица 1 към процесното УП, а именно, че тези стойности са „-“, дори да се приеме, че се е имало предвид „0“ не кореспондира с действителните размери на приходите за 2022 г., установени от вещото лице. От представените по делото доказателства – ГДД за 2022 г. и за 2023 г. , справки от НСИ за 2022 г. и за 2023 г. и заключението на вещото лице следва извод, че лицето е осъществявало дейност като земеделски стопанин и е реализирано приход като земеделски стопанин - 30 991,26 лева доходи от дейност като регистриран земеделски производител (код 3011) за 2022 г. Предвид това вещото лице е изчислило, че съотношението между полученото от ДФЗ финансиране - посочено в уведомителното писмо - 54 263,99 лева, и приходите/доходите от неселскостопанска дейност - 20 094,73 лева доходи от трудови правоотношения, възлиза на 270,04 %. Съответно съотношението между приходите от селскостопанска дейност за 2022 г. - 30 991,26 лева и общо приходите от селскостопанска и неселскостопанска дейност - 20 094,73 + 30 991,26 лева, възлиза на 60,66%, което е повече от една трета от общия приход на лицето. С оглед изложеното и доколкото доходите на И. С. С. от селскостопанска дейност за 2022 г. (30 991,26 лева), очевидно съставляват повече от една трета от общия му приход, то в случая е налице основание за изплащане на заявената от жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по посочените в заявлението за подпомагане интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. (чл. 54, ал. 1, т.4, б. „в“, „аа“ от ЗПЗП) Освен това се установи, че лицето е вписано в НСИ с дейност „отглеждане на семкови и костилкови плодове“ (чл. 54, ал. 1, т.4, б. „б“ от ЗПЗП.). Не на последно място следва да се отбележи и, че лицето отговаря и на изкисванията за активен земеделски стопанин по чл. чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“, „бб“ от ЗПЗП, в относимата редакция - годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. От заключението на вещото лице става видно, че съотношението между полученото от ДФЗ финансиране - посочено в уведомителното писмо - 54 263,99 лева, и приходите/доходите от неселскостопанска дейност - 20 094,73 лева доходи от трудови правоотношения, възлиза на 270,04 %. Съответно съотношението между полученото от ДФЗ финансиране - декларирано от жалбоподателя -97 840,85 лева, и приходите/ доходите от неселскостопанска дейност - 20 094,73 лева доходи от трудови правоотношения, възлиза на 486,89 %. От горните се установява, че жалбоподателят е отговарял на изискванията по чл. 54 от ЗПЗП, които са посочени от законодателя в условията на алтернативност, за активен земеделски стопанин. Тоест не са били налице основания за отказ от изплащане на субсидии, поради това, че жалбоподателят не отговарял на нито едно от изискванията на чл. 54 от ЗПЗП за активен земеделски стопанин, както е посочено в УП. В процесния случай, целта на закона, която е подпомагане на земеделски производители, извършващи земеделска дейност, при наличието на кумулативно посочени в закона условия, не е изпълнена с оспореното уведомително писмо, тъй като са били налице законовите изисквания за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2023, в който смисъл е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Обстоятелството, че в служебно изисканата информация от НАП и НСИ към 2023 г. и към юни 2024 г. се съдържат данни, които не кореспондират с действителното фактическо положение относно осъществяваната от жалбоподателя селскостопанска дейност, не може да бъде във вреда на земеделския стопанин. Освен това УП е издадено през месец май 2025 г., към който момент е следвало да бъдат събрани всички относими данни. Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че обжалваното УП е издадено от компетентен орган, но при нарушение на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона, което налага отмяната му и необходимостта от връщане на преписката на административния орган на основание чл.173, ал.2 от АПК за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. В горния смисъл и Решение № 4935 от 07.05.2026 г. по адм. д. № 1001/2026 г. на Върховен административен съд. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани разноски в общ размер на 805,11 евро, от които 5,11 евро заплатена държана такса, 300 евро заплатен депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза и 500 евро заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 004966. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик,