Решение № 474 от 25.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8268/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. А. К. с ЕГН: •••••••••• и Н. А. К. с ЕГН: •••••••••• срещу Решение № 20036006/16.05.2022 г., постановено по гр.д. № 23041/2019 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че всеки от ответниците дължи при условията на разделност на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ••••••• следните суми: 3 027.61 лв. – представляваща ½ част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „••••••• с аб.№ 111170 за м.05.2015 г. – м.04.2018 г.; 378.27 лева – представляващи ½ част от мораторна лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г.; 30.65 лева – ½ част от цената за услуга „дялово разпределение“ за същия имот през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и 5.40 лева – ½ част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно гр.д. № 75581/2018 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт. Наведени са твърдения, че процесният имот не е бил ползван от ответниците. Релевирано е възражение, че сумите преди м.02.2016 г. са погасени по давност. Не са направени доказателствени искания. Искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени в цялост. Претендират разноски. В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се посочва, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. В производството пред въззивната инстанция е представено извлечение от акт за смърт на Н. А. К. от 16.10.2022 г., както и удостоверение за наследници на същата, от което се установява, че нейн единствен законен наследник е синът ѝ – К. А. К.. С определение от 26.01.2023 г. на настоящия съдебен състав на мястото на починалата Н. А. К. е конституиран нейния наследник по закон - К. А. К. и производството по делото е прекратено по отношение на Н. А. К.. Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Софийски районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••••••, срещу К. А. К. с ЕГН: •••••••••• и Н. А. К. с ЕГН: ••••••••••, с която ищцовото дружеството е поискало от съда да признае за установено, че ответниците като потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Изгрев, ж.к.. „•••••••, абонатен № 111170, му дължат всеки по отделно сума в общ размер на 6 883.88 лв., от които 3 027.61 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., и 378, 27 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., 30.65 лева –за услуга „дялово разпределение“ за същия имот през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и 5.40 лева – мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно гр.д. № 75581/2018 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав. Претендира и разноски. Исковата молба е връчена на ответниците К.и и в по срока по чл. 131 ГПК от тях са подадени отговори чрез общия им процесуален представител, в които оспорват предявените искове по основание и размер. И двамата ответници оспорват през процесния период на процесния адрес да са ползвали топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията. Претендират се разноски. По делото е приложено заповедно дело № 75581/2018 г. по описа на СРС, 68 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 3092887 от 29.11.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено К. А. К. с ЕГН: •••••••••• и Н. А. К. с ЕГН: ••••••••••, да заплатят, всеки по отделно, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ••••••• сумата от 3 027.61 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., и 378, 27 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., 30.65 лева –за услуга „дялово разпределение“ за същия имот през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и 5.40 лева – мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото, а именно 64.84 лв. – държавна такса и 25 лева – възнаграждение за юрисконсулт за апартамент, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ж.к.. „•••••••. Длъжниците са подали възражение в законоустановения срок срещу задълженията по заповедта на 01.03.2019 г. На 22.03.2019 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 22.04.2019 г. заявителят е представил искова молба с вх. № 2010358 от 22.04.2019 г. По делото са приети нотариален акт № 1510, том 8, дело № 110/1979 г., изготвен от нотариус Н.Г., за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който А.Х. К. е закупил жилище – апартамент № ••••••• в жилищния комплекс „Червена звезда“ в гр. София, ведно с удостоверение за наследници с изх.№ 156/06.12.2017 г., от което се установява, че законните наследници на А.Х. К. са Н. А. К. и К. А. К.. Приет е списък на живущите по апартаменти в сграда - етажна собственост на адрес в гр. София, ж.к. ••••••• от проведеното общо събрание на 08.02.2002 г., с което етажната собственост е взела решение да сключи договор с „Т.С.“ ЕООД извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Представен е и договор № 2062/04.03.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. ••••••• за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, ведно с договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация София“ АД и „Т.С.“ ЕООД. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение. Приети по делото са и три броя съобщения към фактура № 0096622180 с дата на данъчно събитие 31.07.2018 г. за реално консумирана енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., към фактура № 0081855672 с дата на данъчно събитие 31.07.2017 г. за реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., както и фактура № •••••••••• с дата на данъчно събитие – 31.07.2016 г. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. По делото са приети изготвените от вещото лице заключение по съдебно- техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от които се установява, че за процесния период в процесния имот има три броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 брой щранг лира. Отразено е, че съгласно протокол от дата 17.04.2017 г. от ФДР за отоплителния период от м.10.2016 г. – м.04.2017 г. е начислена топлинна енергия при условията на неосигурен достъп, а за отоплителния период м.10.2017 г. – 30.04.2018 г. отчетът е бил извършен с мобилно устройство. Вещото лице посочва, че в отчета на ФДР има 60 куб.м. корекция, понеже към 20.10.2016 г. е посочен проблем в топлия водомер. Констатирано е, че начисленията, извършени от ФДР, са в съответствие с действащата Наредба № 16-334, като за процесния период в изготвените от топлинното дружество фактури не е начислявана такса мощност. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия за процесния период е 5 735.81 лева., от които 417.77 лева – сградна инсталация, 3 756.31 лева – топлинна енергия за имот и 1 561.75 лева – БГВ, като от тази сума е извадена сумата за връщане от изравнителните периоди – 316.65 лева. В заключението по приетата пред СРС допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице поддържа, че по протокол от 20.10.2016 г. за ИРРО 20057090 показанията са 3485.00, за ИРРО 20057004 показанията са 1548.00, а за ИРРО 20057005 показанията са 3092.00, като данните от 567 куб.м. се отнасят за отчет на водомера и представляват разход на вода в куб.м. в имота за периода, а не за щранг лирата. Твърди, че изчислените показания за щранг-лирата са 833.554, като за периода м.10.2015 г.до м.04.2016 г. данните за ИРРО са същите. Представено и прието по делото е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, в което се установява, че за процесния период са издадени 3 общи фактури за реално потребена енергия. Вещото лице е посочило, че за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. размерът на общите фактури е 5 969.74 лева, увеличена със сумата от 61.31. лв. за дялово разпределение, увеличена със сумата от изравнителните сметки в размер на 85.48 лева, равни на 6 116.53 лева. Като размер на законната лихва върху сумите на месечните главници за периода 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г. е равна на 765.69 лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответниците са потребители на ТЕ за исковия период в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, поради което дължат заплащане на доставената в имота им топлинна енергия, като стойността на задължението е определено в съответствие с кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановените срокове, изхожда от легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно. Настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество се легитимира като кредитор по спорните вземания по следните съображения: Договорът за продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. В случая ищецът легитимира ответника като собственик на процесния недвижим имот, като при преценката си по същество на спора съдът следва да установи дали ответникът в действителност е такъв и е материално легитимиран да отговаря за предявените парични претенции. При горните мотиви, въззивният съд намира първоинстанционното решение за допустимо. Не се констатира допуснато нарушение на императивни материалноправни норми при неговото постановяване. Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането. Относно възраженията за неправилност на обжалваното съдебно решение, обосновани с оспорване размера на дължимите суми съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд намира същите за неоснователни. За установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и допълнителна съдебно-техничееска експертиза. Експертните заключения са изготвени въз основа на приложените по делото, а и на допълнително изискани от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника ТЕ през процесния период в съответствие с разпоредбите на ЗЕ. Установено е въз основа на изслушаното заключение от вещото лице, че последното е ползвало индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., документи на главен отчет за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., както и протокол за неосигурен достъп за периода м.01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за абонатен № 111170, предоставени от третото лице-помагач по делото. В заключението си вещото лице е представило таблица, от която ясно може да се направи извод откъде са извлечени въведените стойности за потребление на БГВ за цитирания период, както и за топлинна енергия за периода м.10.2016 г. – м.04.2017 г., поради което и възраженията на въззивника в обратна насока се явяват неоснователни. В допълнение следва да бъде посочено, че ако ответниците не ползват апартамента, респективно не ползват доставена топлинна енергия до него, последните разполагат с възможността по нормативно определен ред, уреден в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда – етажна собственост, да попълнят съответния протокол пред топлопреносното дружество, с което да заявят изключване на потребление за топлинна енергия за съответния имот, като в този случай потребителите дължат заплащането на сградна инсталация. Доказателства за наличието на подобни протоколи липсват, поради което и ответниците дължат претендираните от топлопреносното дружество вземания в предявените им размери, а възраженията им в обратна насока се явяват неоснователни. По възражението за изтекла давност на вземанията, претендирани преди м.02.2016 г., въззивната инстанция намира следното: Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество ТЕ за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването. С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по- голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е. задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. В случая за част от процесния период - за вземанията за периода м. 05.2015 - м.07.2016 г., приложение намират отменените Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на ТЕ, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им - арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за периода м.05.2015 - 31.10.2015 г., включително, са погасени по давност с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г., т.е. задълженията преди 31.10.2015 г. се явяват погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. Настоящият съдебен състав приема, че приложимите по отношение на главницата-стойност на ТЕ за частта от исковия период от време /01.05.2015 г. - м.07.2016 г. /, клаузи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г. /, с които е регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ, са нищожни. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1 от ОУ/- в 30дн. срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл. 32, ал. 2 от ОУ/ - отново в 30 дн. срок след публикуването на интернет страницата на продавача "Т.С. ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. противоречат на императивната норма на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП – са нищожни. Като последица от това, настоящият съдебен състав приема, че по отношение на вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за исковия период от време м. 05. 2015 г. -м. 07. 2016 г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г. /, липсва договорен падеж и за изискуемостта им е необходима покана, поради което, съгласно нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността е започнала да тече от датата на възникване на задължението. Датата на възникване на задължението е първият ден, след изтичане на месеца, в който е извършена доставката на ТЕ. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответника - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо процесните главни вземания за периода м.05.2015 г. - м. 10.2015 г. се явяват погасени по давност за посочения период. За вземането за главницата – цена на ТЕ за м.11.2015 г., 3 годишната давност е започнала да тече на 01.12.2015 г. и е изтекла на 01.12.2018 г. - след датата на продаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.11.2018 г., поради което и вземането за главницата – цена на ТЕ за м.11.2015 г. се дължи от ответниците и не се покрива от погасителната давност. За вземанията за периода след м.08.2016 г. - м.04.2018 г. приложение намират новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 от същите месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяване, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. Според чл. 33, ал. 1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни - според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия месечните суми за ТЕ са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи този период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Оттук следва, че задълженията за периода от м.08.2016 г. до м.04.2018 г. не са погасени по давност. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция стига до извод, че вземанията за главница за ТЕ след 01.11.2015 г. не са погасени по давност. По отношение на претенцията за незаплатена топлинна енергия, на основание чл. 162 от ГПК и въз основа на данните от съдебно-техническата експертиза, съдът намира, че претенцията се явява доказана за сумата от 2 355.06 лева на база двама човека, а в останалата си част до размера от 3 027.61 лв. – погасена по давност. По претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му - чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията си. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. За процесния период - 01.05.2015 г. - 01.08.2016 г. - действат Общите условия от 12.03.2014 г. С оглед изложените мотиви за нищожност на клаузите по чл. 32, ал. 1 и 2 вр.чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. съдът приема, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като липсва договорен падеж, нито надлежна отправена от ищеца до ответниците по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД покана, поради което и исковете за обезщетение за забавено изпълнение за изцяло неоснователни. На самостоятелно основание - същите са неоснователни и поради погасяването им давност, както главното задължение - чл. 119 от ЗЗД. С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Т.С. ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно, ал. 2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. За периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от "Т. С." ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във вестник "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането на периода, поради което длъжникът изпада в забава след покана. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд споделя мотивите на СРС, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15 септември 2016 г.), т. е. за прогнозно начислените суми не се дължи лихва за забава, но за сумата по общата фактура се дължи. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.). Следователно клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 предвижда, клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят т.е. от този момент сумите са изискуеми, съответно от този момент започва да тече и погасителната давност върху тях. /необходимо е да се отбележи, че изискуемостта и забавата са два различни института, поради което и релевантен при определяне началния момент, от който започва да тече погасителна давност е не изпадането в забава, а изискуемостта на вземането. Съобразно гореизложеното и предвид данните от общите фактури, съответно по реда на чл. 162 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимата мораторна лихва в размер на 378, 27 лв. Относно претендираната главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г.: С договора сключван по реда на чл. 139в, ал. 3 т. 4 ЗЕ между топлофикционното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената на услугата дялово разпределние, а в този по чл. 140, ал. 4 т. 8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ услугата дялово разпределение - само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Поради изложеното, съдът приема, че законът установява задължение на купувача на топлинна енергия /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение или само извършва дяловото разпределение, както е в настоящия случай, вкл.и и без значене дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължения за купувача да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условия /основание/ за задължението на потребителите за заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата дялово разпределение да е извършена. В настоящото производство това обстоятелство не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства. В тази връзка, доколкото се установи, че за периода 01.05.2015 г. - 31.10.2015 г. главницата за ТЕ е погасена по давност, респективно погасена по давност е и тази за заплащане на услуга дялово разпределение, като нейният размер, предвид данните по приложените известия за фактури, е 5, 00 лв, а остатъкът от 25.65 лв. - за периода 01.11.2015 г. - 30.04.2018 г. остава дължим, като ответниците отговарят за същия. Относно претендираната мораторна лихва върху цената за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. – 13.11.2018 г. липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата "дялово разпределение", длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на "Т.С. ЕАД обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно това задължение до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. С оглед формирания от съда извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава върху стойността на вземането за дялово разпределение, обжалваното решение в частта, в която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен до пълния предявен размер от 5.40 лева – ½ част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2016 г. до 13.11.2018 г. е неправилно и трябва да бъде отменено. При горните мотиви налице е частично разминаване в крайните изводи на двете инстанции, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частите, с които е уважен искът за главница за доставена ТЕ до процесния топлоснабден имот за периода от м.05.2015 г. до 31.10.2015 г. за горницата над 2 355.06 лева, както и вземането от 01.05.2015 г. до 31.10.2015 г. за услуга „дялово разпределение“ за горницата над 25.65 лева като погасени по давност, както и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД – мораторна лихва върху услугата за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г. - 13.11.2018 г. за сумата от 5.40 лева. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. По разноските: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Решението следва да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят сумата над 232.86 лева - разноски в исковото производство. За въззивното производство в полза на въззивника, с оглед частичната основателност на въззивната жалба, следва да се присъди сумата от общо 50, 60 лева - за платена държавна такса съобразно обжалваемия интерес пред въззивната инстанция. Право на разноски има и въззиваемата страна, с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба, то такива не следва да се присъждат. Във въззивното производство от упълномощения от тази страна процесуален представител - юрисконсулт не са извършени реално никакви процесуални действия, извън депозирана бланкетна молба, с която единствено е заявено общо, немотивирано оспорване на жалбата. Доказателства за извършването на някакви разноски от тази страна в процеса във въззивното производство - не са представени. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд