Решение № 808 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 196/2026 г.

Производството е по реда на чл. 294 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. В. С., [ЕГН] и Н. В. С., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], против Разпореждане от 06.03.2026 г. на ДСИ при Районен съд Сливен. С обжалваното разпореждане ДСИ при Районен съд Сливен е отказал образуване на изпълнително производство въз основа на посоченото в молбата основание и липса на изпълнителен титул. В жалбата се посочва, че на 01.03.2026 г. жалбоподателите подали молба, с която по смисъла на чл. 276, ал. 2 от АПК инициирали изпълнението на влязло в сила съдебно решение, постановено от Върховния административен съд, с което решение е отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община Сливен, е отменено отчуждаването и им е възстановена собствеността върху имот Х-6368 от кв. 405 по плана на град Сливен от 1957 г. - идентичен с имот пл. № 8331 от кв. 464 по кадастралния план на град Сливен от 1995 г. (действал до одобряване на кадастралната карта на града) и с поземлени имоти с идентификатори 67338.556.137, 67338.556.138, 67338.556.139, 67338.556.140, 67338.556.141 и 67338.556.142 по одобрената през 2006 г. кадастрална карта на град Сливен. Правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановения акт, доколкото ДСИ при СлРС при наличие на образувано изпълнително дело (и.д. № 187/2026 г.), е длъжен да процедира изпълнението съгласно разпоредбите на чл. 277 и следващите от АПК. Вместо да изпълни дължимото, държавният съдебен изпълнител, с Разпореждане от 06.03.2026 г., отказва образуването на изпълнително производство, обосновавайки се с “липса на изпълнителен титул". Сочат, че съгласно чл. 268, т. 2 от АПК, влезлите в сила решения на административните съдилища са изпълнително основание, каквото безспорно е влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд и те като заинтересовани лица могат да поиска принудителното изпълнение на това Решение, за което са подали молба до ДСИ при СлРС. Молят съда да отмени незаконосъобразното разпореждане от 06.03.2026 г. на държавния съдебен изпълнител при РС Сливен, като в случай, че съдът счете, че обжалваното разпореждане не е от кръга на актовете по чл. 294 от АПК, да счита настоящата жалба за жалба, подадена единствено против незаконосъобразните действия и бездействия на органа по изпълнението. ДСИ при СлРС и чрез когото е подадена жалбата, изпраща копие на изп.дело № 187/2026 г., като не изразява становище по жалбата. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното: По делото няма спор за факти. С Решение № 2834/02.03.2021 г. адм. д. № 6799/2015 г. по описа на Върховен административен съд на Република България по жалба на Д. В. С. и Н. В. С. и двамата от [населено място] е отменен мълчаливия отказ на Кмета на община Сливен по заявление вх. № вх. № 94 – 00 – 608 от 25.02.1992г. за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, представляващ парцел Х – 6368, кв. 405 по плана на [населено място] от 1957г., собственост на н.им В. Д. С., починал на ••••г., отменено е отчуждаването на недвижим имот, представляващ парцел Х – 6368, кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957г., собственост на н.на Д. В. С. и Н. В. С., В. Д. С., починал на ••••г. и се възстановява правото им на собственост по отношение на имота. Жалбоподателите Д. В. С. и Н. В. С. подали молба заведена в деловодството на съдебно-изпълнителната служба към РС Сливен под вх. № 1689/04.03.2026 г., като по нея било образувано изп. дело № 187/2026г. С депозираната молба е поискано да бъде образувано изпълнително дело и на основание чл. 523, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс молителите да бъдат въведени във владение на имот Х-6368 от квартал 405 по плана на град Сливен от 1957 г., собствеността върху който имот им е възстановена със съдебно решение № 2834/02.03.2021 г. на Върховния административен съд, вписано в Службата по вписванията град Сливен под вх. peг. № 4943/10.08.2021 г., акт № 198, т. II, дв.вх. № 4941. По тази молба е постановено Разпореждане от 06.03.2026 г., предмет на настоящото производство, с което ДСИ при Районен съд Сливен, на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК, е отказал образуване на изпълнително производство въз основа на посоченото в молбата основание и липса на изпълнителен титул. За да постанови акта ДСИ при РС Сливен е приел, че към молбата няма приложен изпълнителен титул /изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение/ и няма посочена страна срещу която да бъде извършено самото въвеждане във владение. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 294 от АПК по този ред се обжалват постановленията, действията и бездействията на орган по изпълнение. Предвидената защита по реда на чл. 294 и сл. от АПК е както срещу недопустимостта на изпълнението, поради липса на изпълнително основание, така и срещу порочно изпълнение или неизпълнение на процесуални задължения на органа по изпълнението, т. е. предмет на защита са както волеизявленията на органа по изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство, така и фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си правомощия. Ето защо съдът намира, че оспореното действие е такова по допустимостта на изпълнителното производство и е предмет на предвидената в чл. 294 от АПК защита. Предвид изложеното жалбата се явява допустима на това основание. Съгласно чл. 296, ал. 1 от АПК, всяка страна в изпълнителното производство може да подаде жалба в 7-мо дневен срок от извършване на действието, ако е присъствала на извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. Съгласно ал. 2 бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие. Ето защо депозираната жалба се явява подадена в срока по чл. 296, ал. 2 от АПК и е допустима като подадена от лица, чиито права и законни интереси са накърнени от оспорения отказ на държавен съдебен изпълнител да образува изпълнително дело. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На изпълнение по реда на АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в него или в друг закон съгласно чл. 267 от АПК. Разпоредбата на чл. 268 от АПК сочи кои са изпълнителните основания, а именно: влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове; решения, определения и разпореждания на административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред съда и административни договори. В конкретния случай е налице влязло в сила Решение № 2834/02.03.2021 г. адм. дело № 6799/2015 г. по описа на Върховен административен съд на Република България, с което по жалба на Д. В. С. и Н. В. С. и двамата от [населено място] е отменен мълчаливият отказ на Кмета на община Сливен по заявление вх. № вх. № 94 – 00 – 608 от 25.02.1992г. за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, представляващ парцел Х – 6368, кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957г., собственост на н.им В. Д. С., починал на ••••г., отменено е отчуждаването на недвижим имот, представляващ парцел Х – 6368, кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957г., собственост на н.на Д. В. С. и Н. В. С., В. Д. С., починал на ••••г. и се възстановява правото им на собственост по отношение на имота. Въпреки това настоящата инстанция намира, че макар формално горепосоченото Решение да е посочено като титул за изпълнение съгласно посочената норма, същото не може да се приеме, че е изпълнително основание, доколкото то не съдържа осъдителен диспозитив. Както посочва и в константната си практика ВАС според чл. 267 от АПК на изпълнение по реда на него и следващите от АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителни основания в АПК или други закони. Напр. Определение № 7073/10.06.2024 г. по адм. д. 5574/24 г., Определение № 3523 от 21.03.2024 г. по адм. д. 2455/24 г. на ВАС и др. Разпореждането е законосъобразно. Реално исканото предаване на имота представлява въвод във владение по смисъла на правните норми, касаещи изпълнението, където в случая са приложими текстовете на чл. 521 и сл. от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 288, във връзка с чл. 291 от АПК. Решението на ВАС не съдържа в себе си изпълняемо право, доколкото с него е отменено отчуждаване на недвижим имот и се възстановява правото на собственост върху него. Така това решение не съдържа осъдителен диспозитив за предаване на владение, следователно не съдържа изпълняемо по принудителен ред право да се иска въвод във владение, тъй като няма изпълнителна сила. По начало всички осъдителни решения са годно изпълнително основание, а установителните и конститутивните - само в случай, че удостоверяват или пораждат изискуемо притезание. С оглед на така изложеното ДСИ при СлРС правилно и законосъобразно е приел, че към молбата няма приложен изпълнителен титул /изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение/ и няма посочена страна срещу която да бъде извършено самото въвеждане във владение. Воден от горното и на основание чл. 298 от АПК, Административен съд Сливен